Малгожата Кулбачевска-Фигат, журналист от полския сайт Strajk.eu разговаря с Богдан Църдя – депутат в молдовския парламент, член на Социалистическата партия на Република Молдова. Църдя е съавтор на „Олигархична Молдова” – първото комплексно изследване на олигархичната политическа система в Молдова. Той е бивш преподавател по политически науки в Педагогическия държавен университет „Йон Крянга” в Кишинев. Интервюто е публикувано и в румънската секция на „Барикада”.
Господин Църдя, на 25 март станахме свидетели на масов митинг в центъра на Кишинев по повод стогодишнината от Unirea – „обединението” на Румъния и Молдова или на румънското анексиране на Бесарабия. Някои от коментаторите предупредиха, че събитието ще прерасне в бунт и дори в директна атака по молдовското правителство, в опит да се постигне със сила „обединение” незабавно. Само че нищо подобно не се случи. Дори участниците в митинга бяха много по-малко, отколкото очакваха организаторите.
Нека припомня, че юнионисткият митинг бе поддържан от десет политически партии (от Румъния и Молдова) и от около дванайсет повече неправителствени организации. Нещо повече, 131 градове и села в Молдова подписаха символични „декларации за единство”. Организаторите твърдяха, че ще могат да съберат 100 000 души и да провъзгласят обединение, което ще стане реалност незабавно.
Какво се случи вместо това? Според полицейската статистика не повече от седем хиляди души се събраха на площада пред Великото народно събрание в Кишинев. Дори ако считаме тези данни за недостоверни и умножим броя на участниците в митинга по три, няма да се доближим до сто хиляди. Това се случи въпреки всички пари, които Румъния излива в промотиране на идеята за обединение.
Доколко е сериозна вероятността за премахване на молдовската държавност?
Чуваме, че подобни неща са немислими в Европа. Например, че Германия няма да позволи Румъния да анексира Молдова според международното право. Но Европа вече прие разпада на Югославия. Или в един противоположен смисъл прие обединението на германските държави. Всичко това се случи, след като Споразуменията от Хелзинкски бяха подписани (през 1975 г. – бел.прев.) и принципът за ненарушимост на границите – провъзгласен официално. Подобни промени се случват и ако Румъния предприеме стъпки към „обединение” с Молдова, нито Германия, нито ЕС ще реагират сериозно.
Що се отнася до САЩ, те ще приветстват анексията. Те са решителният фактор. Днес нито една от европейските държави не би се осмелила да направи нещо против САЩ. В случая на Румъния ситуацията е дори по-ясна, тъй като там съществуват американски военни бази. Що за суверенитет има една държава, ако на нейна територия е разположена чужда армия?
Щом юнионисткото движение е далеч от набирането на инерция, какви средства може да използва Румъния?
От трите милиона молдовски граждани, около 800 000 имат румънско гражданство. Всяка година 5000 млади молдовци учат в Румъния, като получават стипендии. Това е много по-ефективен начин да се подготви база за обединение, отколкото демонстрациите, провели се в даден ден.
Има хора с румънско гражданство дори сред членовете на молдовския парламент…
Те са вече почти 2/3 от целия парламент. Става въпрос за 65 от 101 депутати. Председателят на парламента Андриан Канду е румънски гражданин. Такъв е и Влад Плахотнюк – лидерът на най-силната политическа партия и най-силен олигарх в Молдова. Тя е управлявана пряко от гражданите на съседна страна.
Това не е всичко. Петима от шестимата съдии в Конституционния съд имат румънски паспорти. Във Върховния съд е същата ситуация. Службата за информация и сигурност – нашите тайни служби, също беше ръководена от румънски гражданин. Да не говоря за министерствата, които бяха „населени” или с министри с румънски паспорти или с подобни „съветници”.
Молдовското и румънското правителство вече организират съвместни заседания. Освен това Румъния финансира десетки НПО-та в Молдова, телевизионни канали, дори алтернативна структура на православната църква – Бесарабската митрополия. Около 700 млн. евро се харчат за тези инициативи.
Политическите влияния изглеждат ясни. Как стоят нещата в икономиката?
Румъния придоби на символични цени стратегическите предприятия в Молдова. Victoriabank – най-голямата молдовска банка, бе закупена от румънската банка Transilvania тази година, което означава, че финансовият сектор на икономиката остава в румънски ръце. Румънската компания Transgaz е собственик на компанията, отговаряща за транспорта и доставките на природен газ в цяла Молдова. Овладяването на сектора на електропроизводството и дистрибуцията е вероятно следващата стъпка.
Не би било преувеличение да кажем, че тези влияния в Молдова са достатъчни, за да говорим за румънски контрол. Дори бих обмислял да нарека Молдова румънска полуколония.
Какъв е тогава смисълът да се правят митинги като този от 25 март, ако те само разочароват организаторите, и то при положение, че истинското обединение се извършва по друг начин?
Събранията и маршовете на юнионистите служат, за да се подготви общественото мнение за финалният акт – официалното анексиране, подобно на случилото се през 1918 г. В момента на нашия разговор (27 март – бележка на автора) молдовска делегация, водена от Андриан Канду, участва в тържествена среща в румънския парламент по повод събитията отпреди сто години. Така е при политиците. Сондажите показват, че юнионистките идеи са поддържани от не повече от една пета от молдовските граждани. Това не е много, нали?
Какво прави Социалистическата партия на Република Молдова (PSRM), най-популярната партия в страната, за да се противопостави на тези тенденции?
Не можем да направим много, докато проевропейската коалиция остава на власт. Само наша победа на предстоящите през ноември 2018 г. избори може да ни даде пространство за действие.
Независимо от това, социалистическият президент на Молдова – Игор Додон, действа решително, за да утвърди молдовската идентичност. Например, филмът „История на Молдова” бе продуциран и разпространен по негова инициатива. Там е обяснено, че имената „Молдова” и „молдовски език” се споменати още през ХٰV и XVI век – 300 години преди „Румъния” да стане име на държава. Това доказва, че юнионисткият дискурс, отричащ съществуването на отделна молдовска идентичност, е напълно погрешен…
Филмът също полага усилие да изясни какво се е случило в Бесарабия през 1918 г. Чуваме от юнионистите, че това е било щастливо завръщане на етнически румънски земи към родината. Но много историци твърдят, че това е било анексиране и че през следващите двайсет години Бесарабия остава под окупация. Провеждат се три значими въстания срещу румънската власт – през 1919 г. в Бендер и Хотин и през 1924 г. в Татар Бунар. И трите са потушени от румънската армия с цената на хиляди цивилни жертви. Ако някой е мечтал за обединение, ако всички са живели щастливо във Велика Румъния, защо хората (селяни, работници) вдигат бунтове?
Подобни факти известни ли са на молдовските граждани?
След нашата победа на изборите ще въведем в училищата тази история – историята на нашата земя, а не историята на румънците, както е днес…
Сега нашите ученици учат например, че Русия винаги е била враг. Всъщност, според тази визия всеки е бил враг, освен Румъния. А тя е била „остров на латинска култура в славянско море”, постоянно защитаваща се от славянска агресия и никога ненараняваща никого.
Подобен подход към историята и към различните националности звучи особено опасно в мултиетническо общество, каквото без съмнение е Молдова…
Юнионизмът като цяло е отхвърлян напълно от нашите малцинства – руснаци, украинци, българи, гагаузи, както и от по-малките общности като беларуси и поляци. Всички те помнят много добре какво се е случвало след 1918 г., когато правителството в Букурещ е предприело мерки за национално и културно обединение на нерумънските общности.
Те също си спомнят добре, че това е била най-значимата политика на румънското правителство в Бесарабия, докато не е взело никакви мерки за борба с бедността или с неграмотността. Нито са се правели големи инвестиции. „Щастливо обединената” Бесарабия остава най-бедният регион на междувоенното Кралство Румъния. Може ли в случай на ново обединение да ни очаква нещо по-добро? Особено, ако отчетем, че съвременна Румъня е една от най-бедните и корумпирани държави в Европа.
Ако Румъния вече контролира Молдова до голяма степен, работата по идентичността на гражданите няма да е достатъчна. Какви други мерки предвижда Вашата партия след изборна победа?
Бих казал, че политиките в областта на идентичността и историята са в нашия случай от ключово значение. Ето защо ние ще върнем обратно в училищата историята на Молдова и ще водим много други информационни кампании по тази тема.
На второ място, въпреки че ние не можем да забраним двойното гражданство, ние ще забраним на хората с двойно гражданство да заемат важни държавни постове. PSRM ще подкрепи подобен закон.
Освен това ние ще насочим вниманието си върху икономиката. Няма да се правим, че не виждаме как Румъния бавно, но сигурно овладява стратегическите активи на нашата страна.
Правителството ще може ли да си възвърне някой от тези активи, които вече са били продадени?
Ще разгледаме внимателно този въпрос. Кой какво е продал, при какви условия, на кого, имало ли е корупционни схеми. Всъщност, ние сме убедени, че е имало корупция на високо ниво. Много от транзакциите са протекли против интересите на държавата, защото как Молдова би могла да спечели от продажбата на ключовите държавни предприятия на Румъния, губейки икономически и политически суверенитет?
Ще анализираме всичко това, но какво може да се направи и какво ще се случи след това е трудно да предвидя днес. Сигурен съм, че в следващите няколко месеца социалните и националните напрежения в Молдова ще нараснат.
Какви фактори ще допринесат за това?
Например, фактът че новият офис за връзка на НАТО в Молдова бе открит на 8 декември 2017 г., че нашата армия участва в съвместни учения със силите на НАТО. И дори не само в учения – има молдовски пилоти в Афганистан. Обществото научи за това неотдавна, когато някои от тях бяха отвлечени. Докато подобно военно присъствие се засилва, някои молдовски политици излизат с твърдения за ликвидирането на Приднестровието. Това ще предизвика негативна реакция в Русия. Да добавим, че инициативите за обединение плашат малцинствата, т.е. 22% от молдовските граждани. Да добавим антируската пропаганда. И ще видим, че температурата в обществото нараства.
Като отчетем всичко това, получаваме картината, че чуждестранните сили съзнателно искат да превърнат Молдова в тренировъчен лагер или във военна зона…
Ако не беше така, защо ние, неутрална страна, трябва да разширяваме толкова участието си в съвместни проекти с НАТО? Защо трябва да организираме едно след друго учения с частите на НАТО? Защо големи суми пари са инвестирани в модернизирането на военната база „Булбоака” и летището в Мъркулещ? Вече имаме румънско-молдовски батальон…
В добавка, персоналът на центъра на НАТО в Кишинев има пълен имунитет, превъзхождащ този на обикновените дипломати. Хората от този персонал са изключени от всякакъв вид отговорност за това, което правят в своите граници. Те могат да инспектират всяка правителствена институция, която пожелаят, и да построят каквото си искат. Засега те действат умерено. Твърдят през цялото време, че предлагат помощ на Молдова, нищо повече.
Но аз питам: НАТО благотворителна организация ли е? Ще построят ли те училища, детски градини, пътища? Не, те имат други цели. Все повече хора разбират това. И все повече молдовци се страхуват.
About The Author
