Израелската окупация на Западния бряг и блокадата на ивицата Газа са първостепенна причина за „хуманитарните нужди” на палестинците, се заявява в доклад на ООН, цитиран от Times of Israel. Докладът е публикуван на английски, иврит и арабски от подразделението на Службата за координация на хуманитарните въпроси OCHA, отговарящо за окупираните палестински територии. Докладът, озаглавен „Разсипани животи” цели да представи „пълноценен преглед на основните причини и движещи сили за хуманитарните уязвимости на окупираните палестински територии”. Публикуването му идва в навечерието на 5-тата годишнина на израелската окупация на Западния бряг.
Авторите на изследването сочат като ключова причина за тежката хуманитарна ситуация окупационните политики и практики на Израел. В доклада се изтъква, че окупацията „отказва на палестинците контрол над основни аскпекти от ежедневния живот, независимо дали живеят в Ивицата Газа или Западния бряг, включително Източен Йерусалим”.
„В сърцевината си кризата в окупираните палестински територии е криза на липсата на защита за палестинските цивилни”, заявява Дейвид Карден, отговарящ за окупираните територии в OCHA. „Защита от насилие, от изселване, от ограничаване на достъпа до услуги и препитание, както и от други нарушения на правата – като ефектът е непропорционално силен за най-уязвимите, конкретно децата. Макар тенденциите да варират от година на година, всеобхватната липса на защита и отговорност за нарушенията на международното право остава.
Според доклада броят на палестинците от Западния бряг, чиито домове са били разрушени от Израел, е достигнал рекорден връх през 2016 г. Разрушаването на 1094 сгради през миналата година е превърнало 1601 палестинци, включително 759 деца, във вътрешни бежанци. OCHA изтъква, че това е най-високият брой разрушавания в Западния бряг откакто ООН започва да документира тази практика през 2009 г.
През миналата година израелските власти са разрушили или отнели 300 сгради и структури на Западния бряг, изградени с финансиране от външни донори. Стойността на тези сгради е около 730 хил. щатски долара.
През 2016 г. OCHA е документирала 572 случая на „ограничаване на придвижването на палестинци”, както и 110 допълнителни препятствия за арабските жители на град Хеброн.
Докладът също така предупреждава, че продължаващата вече десетилетия блокада на Газа, наложена от Израел и Египет, оставя крайбрежния анклав „особено уязвим”. OCHA изтъква, че Израел е отказал 31% от исканията за визи за влизане и излизане на хуманитарни работници в Газа, докато Египет е „изострил” изолацията, като е отварял граничните пунктове само през 44 дни през миналата година. OCHA заявява, че това, в съчетание с налаганите от Хамас ограничения в самата Газа, правят работата на хуманитарните организации трудна. Налаганите от някои донори забрани за контакти с Хамас, които контролират Газа, също затрудняват осигуряването на помощ за местните жители.
В доклада се отбелязва, че политическото разделение в Палестина е фактор, който също допринася за хуманитарната ситуация. „Близо десетилетие на блокада, вътрешно разделение и повтарящи се конфликти, заедно с липса на мерки за разрешаване на проблема с хроничните нужди, оставят Ивицата Газа особено уязвима”, изтъква хуманитарната служба на ООН.
Palestinian children play in the ruins of a building destroyed during the 2014 war between Israel and Hamas in #Gaza City, ? @mohmdabed pic.twitter.com/qAelSnDQJM
— AFP news agency (@AFP) April 14, 2017
В доклада все пак има някои положителни заключения. Броят на смъртните случаи на палестинци в Западния бряг и Израел, дължащи се на свързано с конфликта насилие, е спаднал с 37%. През миналата година са регистрирани 107 такива случаи, спрямо 169 през 2015 г. При израелците броят на смъртните случаи е намалял с 48% спрямо предходната година. Броят на палестинците, ранени при сблъсъци с израелските сили, също е спаднал значително.
Израелските власти не реагираха веднага на доклада, тъй като той бе публикуван по време на фестивала Шавуот, когато държавните институции не работят. Реакциите на Израел спрямо декларации на ООН обикновено са много остри. По-рано този месец правителството проведе дебат, в който се закани да изхвърли офисите на ООН и свързаните с организацията агенции от Източен Йерусалим, след като ЮНЕСКО прокара резолюция, в която Израел бива определян като „окупационна сила”.
През януари Израел оттегли 6 млн. долара от финансирането си за ООН заради „анти-израелските” агенции на ООН. Това стана след като през декември ООН прие резолюция, изискваща да се сложи край на изграждането на еврейски селища върху окупираните палестински земи – ход, който бе определен от Тел Авив като „срамен и абсурден”.
През март икономическата и социална комисия за Западна Азия към ООН стана първия орган на Обединените нации, който в официален доклад заяви, че „Израел е установил режим на апартейд, потискаш палестинския народ като цяло”. Това провокира огромно недоволство от страна на Израел и САЩ, което накара секретариатът на ООН да премахне доклада от страницата си. Йорданката Рима Халиф, което ръководи комисията, публикувала доклада, напусна в знак на протест. Същия месец Израел намали вноската си в ООН с още 2 млн. долара с твърдението, че има „обсесивна дискриминация” спрямо страната от страна на международната организация.