На 17 април над хиляда палестински затворници в израелски затвори започнаха масова гладна стачка под наслов „Свобода и достойнство” с искане за по-добри условия и спазване на човешките им права. Оттогава към стачката са се присъединили около 1800 палестински затворници, които поемат само вода и сол.
В протеста участват представители на всички палестински политически фракции, както и някои от палестинците, прекарали най-дълго време в израелски затвори като Карим Юнис и Махер Юнис, които излежават присъди от 1983 г. В лидер и лице на стачката се превърна Маруан Баргути – един от най-изтъкнатите политически затворници в Израел, член на Централния комитет на Фатах и на Палестинския законодателен съвет. След началото на стачката Баргути бе вкаран в изолатор, като освен наказание за протеста, тези действия на израелските власти бяха и реакция на това, че той е успял да предаде извън затвора свое есе, което бе публикувано на страниците на New York Times.
Основните искания на стачкуващите включват преместването им в затвори в окупираните територии в съответствие с Четвъртата женевска конвенция, за да се улеснят визитите на семействата им; премахване на ограниченията за семейни визити и удължаването им от 45 мин. до 90 мин.; разрешение визитите при жени-затворници да се провеждат без прегради, за да може майките да прегръщат децата си; подобрение на условията в затворите чрез поставяне на климатици и възстановяване на затворническите кухни; осигуряване на достъп до книги и новинарски телевизионни канали; инсталиране на обществени телефони, по които затворниците да могат да комуникират със своите близки; възстановяване на възможностите на затворниците да получават образование, осигуряване на адекватни и навременни медицински грижи, както и прекратяване на политиките на тъмничен затвор и административно задържане.
Посланикът на Палестина в България Ахмед Мохамед ал Мадбух подчерта изцяло хуманитарния характер на исканията и обърна внимание на отказа на израелските власти да преговарят с ръководителите на стачката, натискът, на който подлагат стачкуващите затворници, както и опитите им да дискредитират Маруан Баргути чрез фалшиви съобщения, че е прекратил гладуването.
На организираното от палестинското посолство бдение във вторник присъстваха посланици и представители на много дипломатически мисии, като освен мюсюлмански държави като Ирак, Иран, Сирия, Ливан, Йемен, Индонезия и т.н., там бяха и ръководителите на посолствата на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Венецуела, Южна Африка.
Председателят на Дружество за българо-палестинско приятелство и сътрудничество Славчо Велков изрази своята съпричастност към съдбата на всички палестински политически затворници и ги поздрави за смелостта, демонстрирана с провеждането на стачката, която може да завърши трагично за някои от тях. Велков, който наскоро стана депутат от гражданската квота на БСП, увери домакините, че той и другите членове на Дружеството ще продължават да отстояват правата на палестинските политически затворници както в парламента, така и извън него.
Сред присъстващите на бдението бе и шейх Нур Ал-Якин Бадра – религиозен представител на живеещите в Израел палестинци. Той е в страната ни заради участие в провеждащата се в София тридневна международна конференция „Религия и тероризъм”, която бе открита във вторник от вицепрезидента Илияна Йотова. „Дойдохме в България, за да обсъждаме въпроса за религиозното насилие и терора, който бива упражняван в арабския регион и по света. Но ние като палестинци, живеещи под израелска окупация, сме подложени ежедневно, ежечасно и ежеминутно на такъв терор. И пред лицето на този терор ние оказваме всякакви форми на съпротива, за да можем да го съкрушим. Под лозунга „Свобода и достойнство” нашите политически затворници предпочетоха глада и жаждата – това, което бе наречено битката на празните стомаси – за да извоюват своите права. По този начин те отправят послание за човешката същност на каузата си”, заяви той.
Въпреки мащаба на стачката и протестите в знак на солидарност със затворниците в окупираните палестински територии и по света, израелските власти отказват да изпълнят което и да е от исканията. Властите също така предприемат активни действия в опит да смажат духа на стачкуващите – лидерите биват премествани в други затвори или поставяни в изолация, конфискуват се дрехите и други вещи на затворниците, блокират достъпа на арабски телевизионни канали.
Макар да се появиха съобщения, че администрацията на израелските затвори е готова да започне преговори, комитетът в подкрепа на стачката заявява, че досега не е имало официални разговори. Основна причина за това е настояването на затворниците преговорите да се водят само с техните лидери, което Израел отказва да направи.
Според групите, наблюдаващи състоянието на затворниците, здравето им се влошава, като много от тях страдат от стомашни болки, сухота в гърлото, а някои и повръщат кръв. Все повече от затворниците биват премествани в болници, като поддръжниците на стачката предупреждават за намеренията на властите да използват лекарите, за да хранят принудително затворниците в тежко състояние.
Палестинският комисар по въпросите политическите затворници Иса Каракиа призова Червения кръст да предостави подробен доклад за здравословното състояние на гладуващите затворници и да окаже натиск върху Израел, за да го принуди да реагира на исканията на затворниците. Революционният съвет на Фатах призова международната общност да предприеме незабавни действия, за да спаси живота на гладуващите стачници, като заяви, че умишленото пренебрежение на Израел към техните искания всъщност е равносилно на масова екзекуция.
Адвокатът на Баргути Хадед Шкерайт бе допуснат да види клиента си за пръв път от началото на стачката тази седмица и изнесе информация за тежките условия и униженията, на които е подлаган лидера на стачката. По думите на адвоката килията на Баргути не отговаря на основните хуманитарни изисквания и е пълна с дървеници и други насекоми, затворникът има само едно одеяло, не му е позволено да има книги и да сменя дрехите си от началото на стачката и бива обискиран по четири пъти дневно.
Баргути, който вече е загубил 12 килограма от теглото си, е призовал за повече солидарност с лишените от свобода и за пълно национално и гражданско неподчинение, и е изтъкнал, че въпреки опитите за изнудване и суровите условия, в които са поставени, желанието за победа на затворниците само се засилва.