Израелските министри одобриха формулировката на нов закон, който ще понижи статута на арабския като официален език и който гласи, че правото на самоопределение в Израел е „уникално за еврейския народ”, въпреки значителното не-еврейско малцинство в страната, пише Guardian.
Министерската комисия по законодателството единодушно е одобрила проектозакона, което означава, че текстът ще бъде прехвърлен за обсъждане в Кнесета. Законът трябва да премине няколко етапа на одобрение в парламента и може да бъде оспорен в съда.
Критиците изтъкват, че законът е дискриминационен и ще подкопае баланса между това Израел да е едновременно еврейска и демократична държава, като накърни правата на малцинствата.
В момента арабският език и иврит са официални езици, но според новия закон такъв статут ще има само иврит, докато арабският ще има само „специален статут”, като говорещите го ще имат право на „езиково достъпни държавни услуги”.
Предложените промени имат за цел да бъдат вписани в основния закон на Израел, който е нещо като Конституция на страната. Придвижването на закона след четири години на обсъждания идва само две седмици преди планираното посещение на президента на САЩ Доналд Тръмп, за което някои се надяват да вдъхне живот на умиращият мирен процес.
Предложеният закон включва някои промени спрямо първоначалния си вариант. Най-същественото изменение е премахването на формулировката, която поставя демократичния характер на израелската държава в подчинено положение спрямо еврейската ѝ идентичност. Въпреки омекотяването на текста, той остава много спорен.
Макар начинът, по който функционира законодателният процес в Израел, многократно да е позволявал да бъдат придвижвани напред предложения, които е вероятно да бъдат оспорени в съда, този законопроект идва в контекста на най-дясното управление в историята на страната.
Одобрението на проектозакона от страна на министрите бе осъдено от опозиционни политици, учени и част от израелските медии. Айман Одех, представляващ съюза на партиите на израелските араби заявява, че законът представлява „обявяване на война” на израелските граждани от арабски произход. „Дискриминацията получи правен печат. Опасността от този закон идва от това, че той определя две класи граждани – евреи и араби”, казва той.
Ерел Маргалит, един от кандидатите за лидер на центристката партия Ционистки съюз, определи закона като „напомнящ на мрачни периоди от историята”. Зехава Галон, ръководеща лявата партия Мерец коментира, че зад този закон се крият намерения за намаляване на правата на гражданите, които не са от еврейски произход. „Резултатът от закона за еврейската държава е ясен. Евреите ще получат предимство пред всички останали граждани, което е явно нарушение на човешките права, демократичните принципи и най-вече правата на арабското малцинство в Израел. Дори в „омекотената“ си версия законът цели да определи държавата като еврейска – не заедно с това да е демократична, а за сметка на това”, изтъква тя.
Друг член на Мерец – Есави Фреидж, коментира пред Haaretz, че министерското одобрение на законопроекта „отново доказва, че за сегашното правителство демокрацията е мръсна дума”. По думите му законът представлява „национализъм и популизъм в стил Льо Пен”, зад който не се крие нищо друго.
Израелският институт за демокрация е пратил на министрите критичен анализ на формулировките на закона, в който се призовава предложеният текст да не бъде приеман. Авторите на доклада проф. Мордехай Кремницер и доктор Амир Фукс изтъкват, че предложението да се промени основния закон по този начин, а не чрез пълноценна законодателна процедура, може да наруши деликатния баланс между това Израел да е еврейска и демократична държава. Те подчертават, че законът предпазва еврейската идентичност, но не и основни права като свободата на словото, освен това значително накърнява правата на малцинствата.
Спонсорът на закона Ави Дитер, депутат от дясната партия на премиера Нетаняху Ликуд, защити предложенията. „Това е малка стъпка за закона за Еврейската държава, който утвърждава, че Израел е и ще бъде еврейска и демократична държава. Това е и голяма стъпка към определянето на нашата идентичност – не само за пред света, но и за пред самите нас, израелците, за да бъдем наистина свободни хора в нашата земя”, заявява той, правейки препратка към текста на химна на страната.
По думите му законът е нужен, тъй като „събитията от последните месеци доказват, че това е битка за образа и националната идентичност на Израел, а палестинците вече не крият целта си да изтрият националната държава на еврейския народ”.
Председателят на комисията по законодателството Ярив Левин, също член на Ликуд, заявява, че е било крайно време да се спре протакането на процеса по приемане на закона. „Чакахме твърде много време, за да обсъждаме и да вземем решение. Това е основен закон, който има простата цел да защити статуса на Израел като национална държава на еврейския народ. Не разбирам защо законът не е приет досега”, казва той.
Политиките на доминираните от крайни националисти и религиозни групи правителства на Бенямин Нетаняху, най-вече строежа на незаконни еврейски селища върху окупираните палестински територии, правят на практика невъзможно реализирането на подкрепяното от ООН двудържавно решение за израело-палестинския конфликт. Същевременно другият вариант за слагане край на окупацията – една държава с равни права за всичките ѝ граждани, се разглежда от израелската десница като още по-недопустим. По-честото споменаване на тази възможност в последно време вероятно е сред основните причини управляващата десница да избърза с прокарването на дискрминационния закон.
About The Author
