В новата международна обстановка след избирането на Доналд Тръмп за американски президент, иранската държава ще играе на сигурно в своите президентски избори, чийто първи тур ще е на 19 май. За участие се регистрираха над 1600 кандидати, най-младият от които бе на 5 години, а най-възрастният – на 89. Този огромен брой ентусиасти обаче в крайна сметка бе сведен до шест кандидатури, които отразяват основните тенденции в иранската политика и не заплашват държавата, нейните вътрешни и външни баланси с резки промени.
Знаков е фактът, че президентът от периода 2005-2013 г. Махмуд Ахмадинежад, известен както с войнствена реторика срещу Израел, така и с реализираните множество инвестиционни проекти с държавни пари в бедни райони, не бе допуснат до участие на вота. Така светът загуби един потенциален антиколониален лидер от боливарски тип, който да наследи приятелите си Чавес и Кастро, но пък Иран вероятно печели предвидимост в ерата на непредсказуемостта, която дойде заедно с Тръмп.
Кандидатите
Основен въпрос за иранските избори ще бъде дали управляващият в момента Хасан Рухани ще съумее да получи втори мандат, както между другото са правили всички ирански президенти от 1981 г. насам.
Рухани дойде на власт като своеобразен лечител след епохата на вътрешно и международно противопоставяне, олицетворявано от Ахмадинежад. Настоящият президент обеща премахване на наложените от ООН санкции във връзка с ядрената програма, повторно интегриране на Иран към западноцентричната световна икономика, постигане на икономически растеж и спад на безработицата, благодарение на освободените от санкции ирански капитали в чужбина, засилване на гражданските права и свободи и отмяна на домашния арест за лидерите на протестите, разтърсили страната през 2009 г. заради съмнения за изборна измама на режима.
Действително, кабинетът на Рухани, в който участват повече доктори с дипломи от американски университети, отколкото имаше в правителството на Барак Обама през втория му мандат, успя да отмени важна част от санкциите срещу Ислямската република. Но безработицата продължава да е над 12%, а през третото тримесечие на 2016 г. този показател сред младежите – важни избиратели на Рухани, надхвърли 30%. В същото време лидерите на опозицията Мехди Каруби и Мир Хосеин Мусави продължават да са под домашен арест. Неизпълнените обещания, особено в икономическата област, биха могли да ерозират подкрепата за Рухани на изборите, ако алтернативни кандидати наберат сила.
От петимата останали претенденти засега с най-големи шансове за победа се очертават кметът на Техеран, бивш шеф на Иранската революционна гвардия и на националната полиция Мохамад Бакер Калибаф, и бившият главен прокурор и настоящ ръководител на една от големите религиозни фондации, развиваща солидна икономическа дейност, Ебрахим Раиси. И двамата са в лагера на т.нар. принципалисти или консерватори.
Сред останалите кандидати е интересно присъствието в борбата на настоящия вицепрезидент Ешак Джахангири, който се самопровъзгласи за представител на реформаторите. Това е политическо лоби, което традиционно изразява интересите най-вече на градски жители и млади хора, но е маргинализирано от вече доста време. То излъчи президента Мохамад Хатами (1997-2005 г.), лансирал идеята за „Диалог на цивилизациите“ в противовес на концепцията на Самюъл Хънтингтън за техния сблъсък. От неговите среди е и „смутителят на реда“ Мир Хосеин Мусави, който през 2009 г. бе кандидат за президент, оспори обявените резултати, а по време на последвалите протести бе поставен под домашен арест заради подбудителството му на бунта. През 2013 г. реформаторите подкрепиха Рухани.
Друг кандидат е реформаторът Мостафа Хашемитаба – бивш министър на тежката индустрия (1981-1982 г.) и вицепрезидент на страната (1994-2001 г.). Шестият претендент за президент е принципалистът Мостафа Мирсалим. Той е бивш министър на културата (1993-1997 г.), като любопитен детайл е, че е женен за французойка и е заемал държавни постове още по времето на шаха.
Докато последните трима кандидати вероятно ще отнемат гласове от водещата тройка на първия тур, а на втория ще подкрепят един от двамата фаворити, то победителят сигурно ще бъде някой от тройката – Рухани, Калибаф и Раиси.
Според социологическо проучване от май 2016 г. на базираната в Щатите агенция iPOS, двамата най-одобрявани ирански политици са външният министър Мохамад Джавад Зариф (76%) и президентът Хасан Рухани (75%). Проучване на общественото мнение от средата на април т.г. обаче показва, че Калибаф среща по-голямо одобрение от Рухани. Докато подкрепата и неодобрението за кмета на Техеран като политическа личност имат съотношение 67% към 25%, при Рухани данните са 62% към 35%.
Вероятно обяснение за променените нагласи е икономиката. Иранският брутен вътрешен продукт нарасна със 7,2% през периода март-декември 2016 г. Рухани успя и да усмири инфлацията, която падна за първи път от много години под 10% през 2016 г. Въпреки това 72% от иранците твърдят, че икономическото им положение „не се е подобрило“ вследствие на ядреното споразумение от 2015 г. 42% добавят, че безработицата е най-сериозният проблем пред страната, а 13% смятат, че този проблем е младежката безработица.
Първият предизборен дебат
По време на първия от общо три планирани телевизионни дебата Калибаф атакува Рухани именно в икономически план. Според кмета на Техеран иранското общество е разделено на две групи: богаташи, които са 4% от населението и се облагодетелствани заради връзките си с властта, и оставащите 96%, които имат икономически проблеми. Според Калибаф правителството на Рухани е било правителство на тези богати 4%. Кметът на Техеран очевидно се опитва да приобщи към себе си избирателите на Ахмадинежад, които са с по-скромни икономически възможности.
„Най-важното за миналото правителство (на Ахмадинежад – бел.ред.), е че то поддържаше бедните. Ахмадинежад посещаваше селата, докато Вие [г-н Рухани] не ходите никъде. Вие просто се отбивате в някой провинциален главен град за час, провеждате няколко срещи и после се завръщате в Техеран“, обяви Калибаф.
Подобно бе и посланието на Раиси, считан за кандидата на върховния водач на Ислямската република аятолах Али Хаменей. Той обеща да утрои количеството средства, което се заделя за най-бедните социални слоеве на иранското общество, и подчерта нуждата от спиране на финансовата помощ за богатите класи, пише сайтът Iran Front Page. Именно подобна политика бе акцент при управлението на Ахмадинежад.
На свой ред Раиси бе критикуван от свои реформаторски опоненти с аргументи, съзвучни с линията на правителството на Рухани, а именно: повишаването на социалните разходи ще доведе до нарастване на ролята на правителството и до скок във вноса; ако ще се повишава благосъстоянието на бедните, е най-добре това да става чрез ръст в БВП.
Духът на Ахмадинежад витае над вота
Картината, която кандидат-президентските дебати очертават, е че духът на Ахмадинежад продължава да витае над иранската политика, дори и ако политическият му образ е извън играта. По времето на администрацията на Барак Обама Западът (без близките до израелския премиер Бенямин Нетаняху и до Саудитска Арабия лобита) гледаше изключително позитивно на отвореното за диалог и обучено по западен стандарт правителство на Рухани. Доналд Тръмп обаче очевидно синхронизира политиката си към Близкия и Средния изток с линията на Бенямин Нетаняху, докато Саудитска Арабия придвижва напред идеята за „арабско НАТО“, която е антииранска в същността си. Дали тези промени в международната обстановка няма да предизвикат пренареждания и в иранските върхове?
Признаци за подобна промяна като че ли се забелязват. Водачът Али Хаменей вече заяви, че желае за в бъдеще икономическият курс на страната да бъде свързан с по-голямо разчитане на нейните вътрешни ресурси, а не на привличане на чуждестранни инвестиции. Основен момент от програмата на Рухани през неговия досегашен мандат бе именно получаването на дъжд от западни капитали. През 2016 г. търговията между ЕС и Иран е нараснала със 78%, но западните компании и банки все още внимателно опипват почвата в страната, тъй като се опасяват от оставащите в сила санкции срещу нея.
Самият Рухани води кампания, като залива медиите със статистически данни в своя полза. Той припомня постоянно, че днес страната е много по-напред спрямо ситуацията през 2013 г., когато той бе избран за президент. Обещава да работи усилно за преодоляването на икономическите дисбаланси между регионите на Иран. Макар че сегашният ръководител на кабинета вероятно ще има добър резултат на първия тур, победата му в цялото състезание не е гарантирана.
Ключът към иранската политика
Ляво и дясно не са оси, които да помагат особено в разбирането на иранската политика. За да стане тя по-ясна, често се чертаят други разделителни линии – например между прагматици (олицетворявани от починалия през януари влиятелен политик и бизнесмен Али Акбар Хашеми Рафсанджани и сегашния президент Хасан Рухани) и привърженици на твърдата идеологическа линия (с най-ярък представител Махмуд Ахмадинежад).
Друга конструкция, която подрежда картината, насочва към факта, че всеки от тримата водещи кандидати в момента представлява съюз на две от трите основни властови структури в страната – духовенство, военни и технократи. Според тази схема Рухани олицетворява съюза на духовенството и технократите, Калибаф е плод на симбиозата между военни и технократи, а Раиси има подкрепата на силите, които в най-голяма степен стоят зад сегашния водач на страната Хаменей – духовенството и военните.
Вече са в ход предпазливи прогнози, че иранската държава би имала изгода от победа на Раиси или Калибаф, тъй като това ще засили позициите на Революционната гвардия (военни, идеологически предани на Ислямската република) и ще помогне на Иран да бъде по-организиран в посрещането на заплахите от опонентите му в региона. Може би това обяснява и реториката на двамата „а ла Ахмадинежад“, който също се изкачва в политиката по линия на Революционната гвардия.
От друга страна Рухани със сигурност ще продължава да бъде отъждествяван с прозападния курс, който лежи на сърцето на градското население, на младите, на технократските бизнес елити, привърженици на умереността и баланса във вътрешен и във външен план. Ако Ахмадинежад бе допуснат на тези избори, това вероятно щеше да поляризира избирателите и евентуално да доведе до нестабилност. Изключвайки го от надпреварата, Съветът на пазителите (институцията с последна дума за участниците в надпреварата) избира предпазлив подход, който характеризира иранците от години, но се забелязва особено след встъпването на Тръмп в Белия дом.
Основанията за внимателни политически стъпки са много, но ако се дистанцираме от политическата целесъобразност на предстоящите избори, остава отворен въпросът къде в Иран днес са левите, дáли през 1979 г. антиколониалната идеология на Ислямската революция. Не са ли и духовниците, и технократите, и военните различни превъплъщения на „десни“ по западните стандарти лобита? Как стана така, че днес избирателите на реформаторите, които традиционно са били по-вляво, се чувстват представлявани от политици с неолиберални икономически разбирания?
„Онези страни, които нямат история на философията, могат просто да споделят западното мислене, за да получат своето място в мисленето за бъдещето. Но тъй като иранците имаме история на философията, ние можем да се обръщаме към нея. Трябва да разсъждаваме за днешната ситуация, в която се намира съвременният свят без бъдеще. И да се надяваме, че ще има мъждукаща светлина на хоризонта на бъдещето“, каза през октомври 2016 г. председателят на Иранската академия на науките доктор Реза Давари в интервю за списание „А-спекто“.
Резултатът от иранските разсъждения ще се разбере тази пролет.
About The Author
