Проф. Дани Родрик е изключителен, блестящ икономист с остър политически усет. Щом получи възможност, той говори не само за икономика, дори не толкова за икономика. Не се страхува от никакви противоречия, дори в собствената си сфера. Ненаситен е за участие в публични дебати. И има усет да уцелва право „в десетката“: той предвиди едно от предизвикателствата на нашето време – Голямата криза, и още в началото ѝ предупреди за рисковете от прекомерната глобализация. Зададе въпроса дали тази нездравословна комбинация от преклонение пред нерегулираната свободна търговия и раздутия размер на финансовата система не води към отслабване на демокрацията? Беше прав: в момента сме в разгара на демократична рецесия. Неговата теза е, че всички утвърдени разновидности на капитализма генерират необуздано неравенство. Това неравенство в крайна сметка породи недоволство по целия свят, а този гняв преля във вълната от крайнодесен популизъм. Върхът на тази гневна вълна е Доналд Тръмп. „Основният проблем с Тръмп не са икономическите рискове: президентът е най-голямата заплаха на нашето време“, категоричен е проф. Родрик в интервюто си пред „Ел Паис“. Той го даде, след като направи изказване пред конференция, организирана от Испанската компания за застраховане на експортни кредити (Cesce).
Родрик (роден в Истанбул, 69-годишен) стана знаменитост преди няколко десетилетия с известната си трилема: не можем едновременно да се стремим към демокрация, национален суверенитет и хиперглобализация. В последната си книга той преразглежда тази триада и твърди, че трябва да избираме между борбата с изменението на климата, укрепването на средната класа и намаляването на глобалната бедност и неравенство. Произлязъл от семейство на сефарадски евреи, емигрирали от Испания през XV век, Родрик завършва интервюто с твърда защита на външната политика на испанското правителство: „Санчес говори ясно и Европа трябва да следва същия път, а не да се подчинява на Тръмп, което няма смисъл.“
Въпрос. Украйна, Газа, Иран. Какви са икономическите последици от тази военна ескалация на войната, от геополитиката на авторитарните лидери, от популисти като Тръмп?
Отговор: Геополитиката измести икономиката като водещ принцип в международните отношения. Геополитиката сега е приоритетната променлива, когато говорим за икономика и когато говорим за почти всичко. Основният риск за световната икономика не е инфлацията, нито държавният дефицит на САЩ, спадът на долара, евентуалният балон с изкуствен интелект или който и да е проблем, произтичащ от самата икономическа система – а това, че бомбите продължават да падат. Другите рискове бледнеят в сравнение с този, така че в настоящия момент икономистите имат малко какво да кажат в сравнение с анализаторите на разузнаването и отбраната. Намираме се в преход към многополюсен свят, в който средните сили ще играят фундаментална роля. И не знам дали осъзнаваме революцията, която това представлява.
Въпрос: Канада, Бразилия, Индия, Германия. Ами Испания?
Отговор:. Всички тези страни вече имат ясен глас. Смятам по-специално, че европейските средни сили, като Германия и да, Испания, носят огромна отговорност: Европа е един вид еталон за света. Като начало, тя остава демократична. И също така има социален модел, който буди завист у много общества. ЕС трябва да разбере, че Съединените щати вече не са надежден съюзник. Тръмп е основният риск, основният източник на несигурност и нестабилност в света. А тръмпизмът ни принуждава да обърнем логиката на европейския проект, в който идеята винаги е била да се премине от икономическа и парична интеграция към политически съюз. Но сега Европа се нуждае от политическо единство, поне по отношение на обща външна политика и обща отбранителна политика. Нуждае се от стратегическа автономия, което е друг начин да се каже, че трябва да порасне веднъж завинаги.
Въпрос: Брюксел е избрал политика на помирение с Тръмп.
Отговор: Това е пълна грешка.
Въпрос: Какво бихте посъветвали?
Отговор: Мисля, че позицията на испанския министър-председател Педро Санчес е отлична. Той се изказа толкова ясно и категорично по отношение на Газа, Иран и Тръмп. Той е пример за Европа. Иска ми се ЕС да беше също толкова ясен, вместо да се увлича в тази надпревара за омилостивяване на Тръмп. Това подчинение на Тръмп няма смисъл.
Въпрос: Щастливото васално подчинение на Рюте, Фон дер Лайен, на някои канцлерства.
Отговор: С Тръмп не може да се направи стандартен анализ на риска: той е непредсказуем. Да се мисли, че тази тактика за омилостивяване може да проработи, означава да се разбере погрешно психологията на този персонаж: щом получи нещо, ще иска и следващото. Древните гърци са вярвали, че боговете са капризни. Бих казал на европейците, че така трябва да се гледа на тръмпизма с неговия волунтаристичен и ненаситен лидер. Безполезно е да се смята, че като му се даде онова, което иска, той ще се успокои. Европа трябва ясно да определи своите цели и интереси, винаги основани на собствените ѝ ценности. Точно това направи Испания: да се изправи срещу агресията на Тръмп.
Въпрос. Какви са икономическите последици от действията на Тръмп?
Отговор. Честно казано, мисля, че икономическите последици са най-малката ни тревога, въпреки че вече ги изпитваме. Тръмп не е само основен икономически риск, той е преди всичко най-голямата заплаха на нашето време. По-скоро ме притеснява, че от толкова фойерверки няма да научим урока, поднасян ни от разпадането на хиперглобализационния модел от последните десетилетия, чийто симптом, но не и причина е Тръмп. Тръмп може да нанесе огромни щети, защото е главнокомандващ на най-голямата армия в света; той е толкова непредсказуем, че може да провокира хаос във всеки един момент. Виждаме това в Иран. Способността му да сее хаос на геополитическата арена е брутална. За разлика от това, способността му да сее икономически хаос е по-ограничена, и последиците от него ще бъдат временни. Не мисля, че ще остави трайни белези върху икономиката. Той обаче може да ги причини в глобалната геополитика, включително с риск от мащабен въоръжен конфликт и в американската политика.
Въпрос. Пазарите вече са го спирали на моменти. А друите власти: Върховният съд отне играчкат му с митата, но е трудно да се каже кое е по-лошо: той грабна огнехвъргачката в Близкия изток.
Отговор: Точно така. Ето защо смятам, че Европа трябва да преосмисли позицията си в свят, където вече не може да разчита на САЩ за своята сигурност.
Въпрос: Фон дер Лайен каза преди няколко дни, че старият световен ред е изчезнал. След това тя оттегли това твърдение.
Отговор: Грешката ѝ беше, че не предложи алтернативен проект. Световният ред се разпада. Ако имаме късмет, ще създадем нов ред, основан на два стълба. От една страна, ренационализация, като алтернатива на хиперглобализацията, с по-голяма роля на националните (или регионалните, в европейския случай) действия, което не е задължително да е лошо нещо – хиперглобализацията беше катастрофална. И втори стълб, основан на способността ни да създаваме качествени работни места, което изисква технологични иновации и, както в Европа, така и в Съединените щати, фокус върху сектора на услугите с гарантиране, че правителствата и бизнесът работят ръка за ръка, за да създадат необходимите условия. Носталгията по стария, основан на правила, глобален ред е абсурдна. Той не беше ред, не беше наистина глобален и правилата не бяха толкова ясни или толкова ефективни.
Въпрос: Вие твърдите, че както Съединените щати, така и Европа са обсебени от индустриалните политики.
Отговор: Индустриалните политики имат смисъл в сектори като националната сигурност и иновациите: Не казвам, че европейците и американците не подкрепят своите индустрии. Това, което смятам, е, че има друг фронт, който Брюксел и Вашингтон пренебрегват, такъв, който би могъл да им донесе значителни ползи – услугите, където те могат да създават качествени работни места. САЩ са най-иновативната страна в света. Силициевата долина буди завистта на цялата планета, включително на Европа. Но както икономическата, така и политическата система на САЩ се провалят. Страната се проваля с трясък, защото малцина са се възползвали от всички предимства на иновациите. А това прави нефункционална политическата, икономическата и социалната система. Ако населението се чувства изключено, ако неравенството е прекомерно, недоволството се разпространява и обществата в крайна сметка гласуват за демагози.
Въпрос: Но се опасявам, че това не е характерно само за САЩ, нали?
Отговор: Неравенството е сериозно предизвикателство. То се изразява в липса на икономически възможности, изчезване на добри работни места и изоставане на цели региони. Ето защо казвам, че прилагането на индустриални политики е хубаво и полезно, но иновациите и производителността не са всичко. Трябва да коригираме крайностите на икономическия модел. Трябва да преразпределим богатството и да създадем качествени работни места, ето защо настоявам толкова много за услугите. Парадоксално, цялата ми кариера се основава на акцента върху индустриалните политики, производителността и иновациите, но всичко това е напразно, ако се случва с цената на категоричен провал на политическия и социалния модел. Европа може да няма показателите за производителност и иновации на САЩ, но има социален модел, който осигурява по-голяма стабилност.
Въпрос: И тук имаме половин дузина популисти в Европейския съвет. Излязохме от Голямата рецесия с токсична комбинация от мерки за строги икономии, неортодоксални парични политики, които доведоха до инфлация и неравенство, и многомилиардни публични спасителни планове за финансовата система.
Отговор: Въпреки това има разлика в мащаба. Когато една система произвежда президентство като това на Тръмп, това означава, че нещо се е объркало. Европа има по-голяма средна класа и по-малко неравенство от Съединените щати. И да, има осезаемо увеличение на несигурността и икономическата тревожност сред средната и по-ниската класа, съчетано с несигурен пазар на труда. Комбинацията от мерки за строги икономии с вредните ефекти от системата на глобализация, която оставяме след себе си, е била благодатна почва за популизъм на континент, който пострада много от него преди 100 години. Но Съединените щати отидоха още по-далеч – стигнаха до Тръмп. Отчасти, защото президентска система като тази в САЩ улеснява подобна динамика. В европейските политически системи, поради необходимостта от изграждане на коалиции, е по-трудно да се появят такива силни, популистки вкоренени хиперлидерства, които са толкова опасни. Но рискът е очевиден и в Европа: ето защо се застъпвам за фокусиране върху създаването на качествени работни места в сектора на услугите. Това не е в европейския дневен ред. Брюксел се фокусира върху Зелената сделка, дигиталната революция и изкуствения интелект. Индустриалната му политика е дефанзивна, насочена към избягване на по-нататъшна загуба на позиции в производството. ЕС трябва да премине през интелектуален преход с дългосрочна перспектива.
Въпрос:: Каква роля ще играе Китай в борбата за глобална хегемония, като едновременно с това оказва натиск върху Европа с излишния си производствен капацитет?
Отговор: В новия ред, в който навлизаме, Китай също трябва да поеме отговорности. Този огромен търговски излишък създава глобални дисбаланси. Не харесвам европейския и тръмписткия акцент върху китайския излишен капацитет, защото ниските цени са благодат в сектори като възобновяемата енергия. Разбирам загрижеността на Европа относно затрудненията във веригата за доставки, както видяхме с редкоземните елементи и полупроводниците. Но протекционизмът може да предложи само временен щит. Европа е права да се защити, но трябва да се съсредоточи върху области, където може да създаде повече качествени работни места. А тези области, повтарям, са основно в сектора на услугите.
Въпрос: Бен Бернанке и Мервин Кинг признха след Голямата рецесия провала на преобладаващите икономически идеи от последно време. Вие отидохте дори по-далеч и казахте в една книга, че икономистите са „мъдрите идиоти на социалните науки“. Научили ли са икономистите нещо от последните неуспехи?
Отговор: Мисля, че състоянието на професията е много по-здравословно днес, отколкото беше преди 10 или 20 години. Имаше време, когато критиците на хиперглобализацията – тези от нас, които посочвахме прекомерната индоктринация, свързана с ефективни пазари и рационални очаквания от Юджийн Фама и Боб Лукас, бяха обвинявани, че са бунтари или ренегати. Проблемът, който виждам днес, не са икономистите и тяхното пословично обожание на уж перфектни пазари, а това са политическите лидери и тяхната склонност към популизъм. Това е опасността.
В: Как виждате Испания сред цялата тази суматоха? Испанската икономика расте с близо 3%, двойно повече от средното за Европа. Заетостта е на рекордно високо ниво, подкрепена от миграцията и ниските разходи за енергия. В същото време правителството има крехко мнозинство, но успя да представи добре изграден дискурс за външната политика.
Отговор: Испания в момента е вдъхновение от чисто демократична гледна точка, с тази комбинация от растеж, промиграционна политика и толкова твърда позиция по отношение на Газа, Иран и Тръмп. Мисля, че ролята ѝ по отношение на Украйна е по-отворена за критики, тя трябва да бъде по-солидрана на стратегическия фронт срещу Русия, залогът на Европа в този конфликт е много висок. Икономически капацитетът за абсорбиране на мигранти е забележителен, но вярвам, че испанската икономика трябва да направи повече, за да подобри показателите си за производителност. А що се отнася до критиките към Тръмп, повтарям, че според мен Испания е на правилната страна на историята. Надявам се други да се присъединят към Санчес в тази позиция.
About The Author
