Андреа Глиоти, Уард Ибрахим, the New Arab
„Махни това“ е отговорът, който Хиба* получава от съдебен служител, когато подава собственоръчно написана молба до прокуратурата да разследва смъртта на съпруга ѝ и двамата ѝ сина и да изправи престъпниците пред съда. На 7 март проправителствени сунитски бойци във военни униформи нахлуват в къщата им в Баняс и под дулото на пистолет ги питат дали са алевити – сектата, към която принадлежи сваленият сирийски диктатор Башар Асад, преди да ги отведат на покрива и да ги екзекутират. Синовете ѝ били под двадесет години и все още учели.
Тъй като клането е извършено по време на свещения ислямски месец Рамазан, Хиба изразява възмущението си, като пише, че синовете ѝ „са постили, когато са ги убили“. Тя допълва, че въоръжените мъже са отнели мобилните телефони и личните документи на семейството, като същевременно са им наредили да предадат „злато и пари в брой“, на което те са отговорили, че като обикновени служители в публичния сектор не разполагат с нищо от това.
Сега Хиба е останала сама с дъщеря си в „празната“ им къща, „твърде голяма е за мен“, казва тя; стаята на двамата ѝ убити синове е оставена непокътната, тя не смее да помръдне нищо, университетските книжа са разпръснати там, където са били преди смъртта им, подобно на реликви.
Прокуратурата отправя искане към полицията да изготви доклад за убийствата, но документът е много по-кратък от това, което Хиба е очаквала, с общо позоваване на рани от огнестрелно оръжие като причина за смъртта и без никакво споменаване на подробности за местопрестъплението.
Когато Хиба посещава полицейския участък, придружена от свидетели, тя иска да обясни какво се е случило, за да бъде отразено в полицейския доклад. „Това не е наша работа!“ – отрязал я един от полицаите. На Хиба било казано да подпише и да постави палец върху доклад, който бил копиран от смъртния акт и в който не се споменавали извършителите.
При нормални обстоятелства полицейските разследвания и докладите на съдебните лекари поставят основите на разследването на дадено престъпление. В Сирия обаче някои твърдят, че настоящата хаотична преходна фаза позволява изключение от нормата, тъй като институциите след Асад все още са в зародиш.
През март 2025 г. около 1700 души загубиха живота си на сирийското крайбрежие в резултат на бунт в подкрепа на Асад, който доведе до жертви сред сунитските проправителствени сили и до масови репресии срещу цивилни алевити. При управлението на Асад алевитските дисиденти, чиито семейства бяха сред жертвите на миналогодишното клане, винаги са били преследвани за това, че не са лоялни към режима.
Една година по-късно проучването на начина, по който се осъществява правосъдието за семействата на жертвите, е от решаващо значение в по-широката рамка на правосъдието в преход; то е навременно и поради факта, че предполагаемите извършители на кланетата през март са изправени пред съда, а Сирия често е разкъсвана от изблици на сектантско насилие. През юли 2025 г. в югозападната провинция Сувейда друзи влязоха в сблъсък с бедуини и проправителствени сили, в резултат на което загинаха повече от 600 души. През декември 2025 г. алевитите излязоха по улиците на крайбрежния регион с искане за федерализъм и прекратяване на посегателствата срещу тяхната общност в безпрецедентни по мащаб протести.
Това, което се очертава, е картина на разпокъсани предварителни разследвания, допълнително усложнена от липсата на доверие в независимостта на ръководената от държавата разследваща комисия и на съдебната система, както и от схващането, че сектантските милиции и подстрекатели могат да избегнат отговорност.
Претупани полицейски доклади
В град Баняс, един от най-потърпевшите от извършителите на мартенските масови убийства, полицейските доклади са били изисквани само когато личните документи не са могли да бъдат намерени в телата на жертвите – понякога защото документите са били взети от нападателите.
Подобно на Хиба, роднините на жертвите съобщават на лекаря причините за смъртта, за да бъдат съвсем лаконично споменати в смъртния акт, като се опират изключително на разказите на роднините, тъй като телата не са били прегледани в нито една болница – за оцелелите е било трудно да получат разрешителни, които да им позволят да погребат жертвите в собствените си села, поради което много от тях е трябвало набързо да ги погребат в масови гробове.
След това по искане на семействата прокуратурата дава указания на полицията да се позове на смъртния акт, за да напише своя доклад, който е необходим за официалното регистриране на смъртта.
Когато вместо това документите за самоличност са били запазени, полицейските доклади – и следователно полицейските разследвания – са били считани за ненужни. Жителите на кварталите с алевитско мнозинство в Баняс също се оплакват, че новосъздадената полиция често се въздържала да разследва убийства и кражби.
Като се има предвид, че сирийският апарат за сигурност след Асад трябваше да бъде разформирован и възстановен от нулата, някои твърдят, че полицейските сили не биха могли да направят почти нищо, дори ако бяха напълно обучени и оперативни.
На Генералната служба за сигурност „липсва опит […]. Прокуратурата разчита на полицията като на орган, който прилага закона. Поради това прокуратурата не е била в състояние да предприеме действия и да осъществи необходимите процесуални мерки“, казва пред TNA сирийски адвокат с повече от 20-годишен опит. Той е предпочел да остане анонимен с оглед на опасната ситуация със сигурността..
В контекста на „насилствените събития, случили се на брега през тези три дни [т.е. от 7 до 9 март], би било невъзможно правоприлагащият орган да действа, дори и да е присъствал“, добавя той.
Друг правен експерт обаче заявява пред TNA, че неподготвеността на институциите се използва като извинение за избягване на отговорността за повърхностната задълбоченост на разследванията.
„Нямате полиция на крайбрежието? Добре. Но имате ли ги в Идлиб или Дамаск? Имате ли следователи, които могат да пътуват до крайбрежието и да документират убийствата на хора чрез официални полицейски доклади – не казвам за една седмица – за един месец? По този начин те избягват отговорността и прикриват фактите, като си измислят оправдания“, казва Рула ал-Багдади, друг сирийски адвокат и изпълнителен директор на Dawlaty, неправителствена организация, работеща в областта на правосъдието в преходния период.
Ролята на силите за обща сигурност като правоприлагащ орган се усложнява допълнително от факта, че както журналистически, така и ръководени от ООН разследвания установиха, че някои от техните членове са замесени в убийствата на цивилни алевити. TNA също така събра свидетелства, които сочат, че силите за сигурност най-малкото са улеснявали грабежите и кланетата.
TNA потърси коментар от Министерството на вътрешните работи на Сирия, но не получи отговор навреме за публикацията.
За разлика от полицейските разследвания, при които държавата сякаш се отказа от част от функциите си, бяха мобилизирани квалифицирани медицински кадри от други региони, за да отговорят на извънредната ситуация на крайбрежието.
За повечето роднини на жертвите получаването на медицинско свидетелство е просто бюрократична процедура, необходима за регистриране на смъртта, а именно за получаване на т.нар. „уведомление за смърт“ (bayan al-wafah). След като домовете се превърнаха в кланици, улиците бяха изпълнени с ужас и вихрещи слухове: в началото страхът възпрепятстваше мнозина да регистрират смъртта на цивилни лица, тъй като се опасяваха, че в службите за гражданска регистрация ще бъдат принудени да признаят връзки с проасадовски бунтовници или че именно те, а не проправителствените сили, са убили техните близки.
Докато посещавахме едно семейство в Баняс, обаче, докладът на съдебния лекар привлече вниманието ни, тъй като беше издаден от Дирекцията по съдебна медицина в Идлиб. Въпреки краткия си формат, причината за смъртта, посочена в документа (а именно загуба на кръв в резултат на два изстрела), изглеждаше точна, но необходимостта да се обърнат към съдебен лекар от Идлиб, а не към такъв от крайбрежния регион, изглеждаше подозрителна; северозападната провинция всъщност е основната крепост на настоящото правителство.
Сирийският адвокат описва документа като „изключително кратък и много опростен, който не отговаря на изискванията за съдебномедицински доклад“.
Случаят на Фауда*, друга жителка на Баняс, потвърждава още веднъж, че тези доклади на съдебните лекари са били по-скоро формалност, отколкото задълбочени прегледи. Баща ѝ е бил застрелян, а тялото му е било подпалено, но в смъртния акт като непряка причина за смъртта му преди спирането на сърцето му са посочени изгаряния, а не огнестрелни рани. Когато Фауда помолила медицинския персонал да коригира удостоверението, ѝ било казано, че това е невъзможно, тъй като то се базирало на доклад, съставен от съдебните лекари в Идлиб.
TNA разговаря с лекар от Баняс, който потвърди пристигането на медицинска комисия от Идлиб на 9 март, натоварена с изготвянето на доклади за всички трупове, докарани в местната болница; на семействата са били показани снимки, за да идентифицират убитите си близки, така че съдържанието на съдебномедицинските доклади да може да бъде преписано в смъртните актове. Оценката на лекаря за докладите е, че „повечето от тях са точни“ в описанието на „преките и непреките причини за смъртта“; все пак той смята, че комисията е дошла от Идлиб, „за да изопачи фактите, но не е успяла да го направи“.
The New Arab се свърза с Министерството на здравеопазването на Сирия, за да потърси коментар по този въпрос, но не получихме отговор навреме за публикуването.
Разследващата комисия
На 9 март сирийското президентство спешно създаде комисия за разследване на събитията по крайбрежието. „Целта беше работата [на комисията] да замести тази на полицията и прокуратурата, които не бяха в състояние да изпълнят своите процедури в контекста на кръвопролитието […]“, обясни сирийският адвокат пред TNA.
Това обаче не беше официалната задача на комисията. Макар да признава, че условията за сигурност, в които е работила, са били трудни, тъй като държавата все още е в процес на установяване на институционален контрол над Сирия, съдия Джомаа ал-Дбис ал-Анзи, председател на вече разпуснатата комисия за разследване, заяви пред TNA, че „работата на комисията не заменя задълженията на специализираните органи, било то полицията, съдебната полиция или прокуратурата […]“. Той призна също, че издаването на доклади на съдебни лекари и полицията е било „рядко“, като наличните доклади са били прегледани от комисията.
Съдия Ал-Анзи подчертава, че „приключването на работата на комисията не означава пълно приключване на делото. Работата на комисията не е специализирана наказателна работа, която разглежда всеки случай поотделно“.
The New Arab интервюира десетки жители на крайбрежието, които са били засегнати от насилието – като роднини на жертви, очевидци или жертви на кражби. Когато разглеждахме техните разкази, винаги се стремяхме да ги потвърдим с визуални и документални доказателства, както и с личните данни, съдържащи се в списъците на жертвите, съставени от местни активисти. Въз основа на това считаме, че интервюираните са цивилни лица и нямаме основания да подозираме, че са участвали във въоръжени сблъсъци с проправителствените сили.
Най-малко 16 от 22-мата интервюирани от нас не са били изслушани от комисията, като основните причини да не участват в работата на органа за установяване на фактите са страхът и липсата на доверие в неговата независимост от сирийското правителство.
Правните експерти подчертаха, че свидетелите не са имали достъп до психологическа подкрепа, когато са били изслушвани от комисията.
Режимът на Асад управляваше Сирия с железен юмрук чрез мрежа от информатори и като всяваше недоверие сред общностите. Поради това беше трудно да се изгради доверие за една нощ, въпреки някои усилия на самата комисия да успокои алевитските свидетели чрез граждански посредници и чрез провеждане на срещи в „неутрални“ квартали със смесена религиозна демография.
Сюлейман*, виден политически дисидент от Баняс при режима на Асад, който е загубил двама роднини в кланетата, заяви пред TNA, че е насърчавал хората да дават показания, като същевременно лично е отказвал да се срещне с комисията, защото според него нейните членове „хвърляли прах в очите на хората; както се казва в стиха “Вие сте и противник, и съдия в спора“.
Самар*, друга жителка на Баняс, която е станала свидетел на убийството на брат си, заяви пред TNA, че е знаела за присъствието на комисията в града, но е отказала да се срещне с тях, тъй като „[те] трябваше да дойдат в дома ни, за да видят разрушенията и дупките от куршуми със собствените си очи, трябваше да дойдат на гроба [където погребахме роднините си]“. След пристигането си в Баняс комисията остава разположена в местния културен център, въпреки че жителите са избягали в селата си и са уплашени и не желаят да се върнат в крайбрежния град.
Коментирайки очевидците, които не са се включили в работата на органа за установяване на фактите, съдия Ал-Анзи заяви, че комисията е обяснила „своята мисия и независимост“, като е гарантирала, че срещите се провеждат на безопасни места в селата на жертвите. Той също така обясни, че местата на кланетата са били посетени „повече от веднъж“ и че в някои случаи оцелелите са били придружавани „от и до седалището на комисията“. След като е събрал разкази от почти 1000 оцелели, съдия Ал-Анзи заяви, че „разбира страховете [на тези, които са отказали да участват] в този период“.
Докато разследването на Ройтерс установи 40 места, където са извършени убийства, органът за установяване на фактите е посетил само 33. Но посещенията на място не са достатъчни, за да успокоят напълно оцелелите. „Имаше четири коли с оръжия, насочени към къщите, докато комисията беше в [село] Бирабишбо“, казва Рима*, студентка в университет, която е намерила убития си баща в локва кръв в дома си, „разследващата комисия беше отговорна за довеждането на Генералната служба за сигурност в нашето село“.
Но съдия Ал-Анзи заяви пред TNA, че разполагането на въоръжените сили е пропорционално на нестабилните условия за сигурност. „Комисията беше придружена от малък ескорт (4-5 членове), въоръжен с леко оръжие, въпреки предизвикателствата пред сигурността и реалните рискове, на които беше изложена“, уточни той.
На 22 юли на пресконференция комисията оповести своите заключения: според нея броят на жертвите е 238 сред сунитските правителствени сили и 1426 сред алевитите, като се признава, че повечето от последните са цивилни и че дори без да се изключва възможността някои от тях да са „останки“ от режима на Асад, мнозинството са били убити след края на сблъсъците между проасадовските бунтовници и проправителствените сили (т.е. между 7 и 10 март).
Съобщенията за значително по-малък брой смъртни случаи сред цивилното население, причинени от проасадовски бунтовници, остават оспорвани.
Комисията изтъкна различните, повече или по-малко конюнктурни мотиви, които са движили извършителите на престъпления срещу цивилни алевити, за да стигне до заключението, че нарушенията „не са били организирани“ от Дамаск, а по-скоро са резултат от непокорното поведение на някои неопитни подразделения – сред които и доброволци.
Това води до повсеместно ограбване на алевитски къщи и предприятия, за което самата комисия препоръчва обезщетения, които така и не са приложени на практика от сирийското правителство.
Органът за установяване на фактите посочи липсата на консолидирана държава три месеца след падането на режима на Асад като смекчаващ фактор, който трябва да се вземе предвид при оценката на реакцията на новите управляващи на кръвопролитията.
Това е в противоречие с нашите собствени констатации и с тези на множество международни организации по отношение на участието на силите за сигурност и военните сили в кланетата. Въпреки че в някои случаи правителствените сили са се намесвали, за да защитят цивилното население, разследване на Ройтерс успя да установи, че високопоставени служители на Министерството на отбраната са подкрепяли нарушенията, извършвани срещу цивилни алевити. Както ЕС, така и Обединеното кралство наложиха санкции на подкрепяните от Турция командири и фракции, които бяха включени в състава на сирийската армия след падането на режима на Асад и за които беше установено, че са отговорни за убийствата на цивилни граждани по крайбрежието.
Разследващата комисия отрича да е получавала каквито и да било доклади за отвличания на алевитски жени, въпреки че тези престъпления са документирани от организации за защита на правата на човека и ООН. Комисията добави, че някои от тези предполагаеми отвличания са се случили в райони извън мандата на комисията или преди масовите убийства през март. По време на посещението си на сирийското крайбрежие TNA също така събра многобройни свидетелства за отвличания, основани на пола и религията; един родител ни каза, че редовно трябвало да прибира дъщеря си от университета посред бял ден.
Адвокат Рула ал-Багдади изрази недоволството си от начина, по който комисията е разследвала насилието, основано на пола, тъй като знае, че по време на кланетата са били документирани изнасилвания, принудителни бракове, тормоз и отвличания.
„Не видяхме експерти, специализирани в областта на сексуалното насилие. Нямаме информация какво са направили, за да разследват сексуалното насилие, което в повечето случаи съпътства този вид престъпления“, каза Ал-Багдади пред TNA. На пресконференцията си комисията обясни, че е била подкрепена от практикуващи юристи от алевитската общност, но това не е било направено в контекста на разследванията на правителствената комисия.
През ноември 2025 г. Министерството на вътрешните работи на Сирия стига до заключението, че повечето съобщения за отвличания на алевитски жени са фалшиви, след като извършва проверка на 42 случая, от които само един е потвърден като отвличане.
Ал-Багдади коментира тази проверка с думите, че „Министерството на вътрешните работи няма правомощия да дава указания за тези разследвания, които са в правомощията на съдебната власт. Въпреки че Министерството на вътрешните работи не е обвинено като организирана структура, неговите членове са обвинени, че са участвали в отвличания или са ги улеснявали.“
Пълните констатации на разследващата комисия бяха предоставени на сирийския президент Ахмад ал Шараа преди пресконференцията, което накара организациите за защита на правата на човека да поискат прозрачно публикуване на разследването в неговата цялост.
Органът за установяване на фактите уточни, че списъците на заподозрените първоначално са били предадени на прокуратурата още преди президентството. Въпреки това, поради наследството от десетилетията на авторитарно управление, сирийската съдебна система никога не е била независима от изпълнителната власт. Според временната конституция, въведена през март 2025 г., президентството все още може да назначава членовете на Върховния конституционен съд – най-висшия съдебен орган в страната.
В рамките на широко отразяваната инициатива, целяща да покаже, че сирийското правителство подхожда сериозно към въпроса за отчетността, на 18 ноември в Алепо започнаха публични съдебни процеси по случая с кланетата по крайбрежието; пред съда се явиха както предполагаеми бунтовници, така и членове на правителствените сили, замесени в репресиите. Второ заседание се проведе на 18 декември, като на него присъстваха само подсъдими, подкрепящи Асад.
Някои наблюдатели приветстваха това като похвална стъпка, като същевременно подчертаха, че сирийската съдебна система все още се нуждае от съществени реформи, за да стане независима. Други бяха по-критични към неподготвеността на съществуващата законодателна уредба.
„Сирийското законодателство не признава военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и престъпленията на геноцид, поради което правната рамка е недостатъчна [за провеждането на съдебни процеси]“, заяви сирийският адвокат ал-Багдади. Вместо това обвиняемите се преследват съгласно Военния наказателен кодекс, Общия наказателен кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, в необичайна комбинация от граждански и военни съдебни производства.
„Нека не забравяме, че във Франция беше заведен съдебен иск с убедителни доказателства, че сме свидетели на геноцид“, коментира ал-Багдади. Но разследващата комисия, чиято оценка послужи за основа на текущите съдебни процеси, отказа да определи събитията като едностранно клане. „Ние не използваме термина „клане“, тъй като той може да подскаже, че едната страна е извършила престъпни деяния срещу другата“, заяви съдия ал-Анзи пред TNA.
Ал-Багдади заяви пред TNA, че според него съдебните процедури са били ускорени „не защото правителството иска да разреши вътрешната криза, а като послание към международната общност, а не към сирийците“. От свалянето на режима на Асад сирийските власти водят интензивни дипломатически преговори, за да убедят западните сили да отменят съществуващите санкции. През 2025 г. ООН, ЕС, Обединеното кралство и САЩ значително облекчават санкциите срещу Сирия.
Според известни юристи, текущите съдебни процеси са по същество опорочени, тъй като се провеждат извън рамката на все още невъведените закони за преходно правосъдие. Първата стъпка в тази посока беше направена през май 2025 г. със създаването, чрез президентски указ, на Националната комисия за преходно правосъдие (НКПП), въпреки че нейният мандат се фокусира изключително върху престъпленията, извършени от режима на Асад.
„Преходното правосъдие се онася само за преди 8 декември [т.е. когато режимът на Асад беше свален през 2024 г.], въпреки че нарушенията продължават и не са отделени от ерата на Асад“, казва ал-Багдади.
„Още по-важно от срока, който се обсъжда преди одобряването на постоянна конституция, е целият процес да гарантира, че ще се постигне предотвратяване на повторението [на престъпленията]; в противен случай той е безсмислен, независимо дали приключва на 8 декември или на по-късна дата“, обясни сирийският адвокат.
Водена от държавата разследваща комисия призна, че част от нарушенията, извършени срещу алауитски цивилни, трябва да се приписват на страха и отмъщението, свързани със зверствата от ерата на Асад.
През май 2013 г. до 450 сунитски цивилни, включително деца, бяха избити от проасадови сили в квартал Рас ал-Набе в Баняс и в съседното село ал-Байда.
Многобройни свидетелства, събрани от TNA през март 2025 г., сочат, че сунитски жители от околните райони са били замесени в кланетата, извършени в заможния квартал ал-Кусур в Баняс, където преобладава алевитско население, като очевидно са търсили отмъщение за случилото се по времето на управлението на Асадите.
Казва се, че класовите недоволства срещу алауитските професионалисти също са довели до клането в ал-Кусур. „Имаше класово недоволство срещу алауитските лекари от ал-Кусур, които бяха специално набелязани и им беше казано: „Вие можехте да учите [при Асад], а ние не!““, каза Иса*, ветеран антиасадовски политически дисидент, чиито членове на семейството бяха убити по време на кървавата баня.
Въпреки широко разпространеното мнение сред бедните сунитски слоеве на сирийското население, че малцинствата са се ползвали с привилегии при режима на Асад, много алауити продължават да живеят в бедност.
Въпреки че разследващата комисия предаде 563 заподозрени на съдебните органи (298 за нападения срещу цивилни и 265 за нападения срещу силите на Общата сигурност), нито един от 22-мата свидетели, с които разговаряхме, не беше призован в съда, независимо дали е бил изслушан от комисията или не. Оцелелите смятат, че политическият имидж на процесите служи на интересите на новите управници в Дамаск, но отхвърлят идеята, че те представляват истински опит да се потърси отговорност от извършителите.
Към момента на публикуване на статията високопоставени военни не са били призовани в съда, въпреки наложените на някои от тях международни санкции.
The New Arab се свърза с Министерството на правосъдието и прокуратурата на Сирия, за да включи техните коментари в тази статия, но не получихме отговор навреме за публикуването.
При обявяването на заключенията си през юли разследващата комисия препоръча на сирийското правителство да предприеме „законодателни, изпълнителни и образователни мерки“ за предотвратяване на подклаждането на междурелигиозна омраза, включително чрез „контрол“ върху съдържанието в медиите и социалните мрежи. Сирийските власти обаче не предприеха действия по тези препоръки.
Към момента на публикуването на този материал опитите ни да получим коментар по този въпрос от президентството на Сирия останаха без резултат.
Една година след кръвопролитието предполагаемите извършители и подбудители на сектантското насилие изглежда действат безпрепятствено в интернет.
В видеоклип, споделен в социалните мрежи по време на кланетата, мъж, представящ се като „Сулейман ал-Аджил“ – боец от подкрепяната от Турция фракция „Ахрар ал-Шаркия“ – обявява, че заминава за провинция Латакия, за да води война срещу „потомците на свине и маймуни“ (т.е. алевитите)
В друг клип, споделен по същото време, се вижда как ал-Аджил възхвалява убийството на „неверници“, докато позира до тела, които изглеждат като тела на цивилни, вътре в къща. Местни активисти съобщиха, че тези видеоклипове първоначално са били публикувани на Facebook страницата на бойците от „Ахрар ал-Шаркия“ (78 000 последователи), но по-късно са били премахнати.
През януари 2026 г. той публикува още едно видео на страницата си във Facebook, в което документира предполагаемото си разполагане в Тел Хамис – град, разположен в североизточната провинция Хасеке – като участник в военната операция, която позволи на Дамаск да възвърне контрола над по-голямата част от териториите, контролирани от Сирийските демократични сили (SDF) под кюрдско ръководство. В клипа се чува как ал-Аджил призовава събратята си муджахидини да се отнасят справедливо към пленниците, след като описва кюрдските бойци като „свине“.
The New Arab определи географското местоположение на едно от видеоклиповете на ал-Аджил, което беше публикувано на 26 февруари 2026 г. на една от неговите страници във Facebook, потвърждавайки, че клипът наистина е записан в центъра на Тел Хамис.
След падането на режима на Асад „Ахрар ал-Шаркия“ до голяма степен се сля с новосъздадената 86-а дивизия на Сирийската арабска армия. Фракцията все още е обект на американски санкции заради нарушенията на човешките права и ролята си в убийството на сирийската кюрдска политичка Хеврин Халаф; известно е също, че милицията набира в редиците си бивши членове на „Ислямска държава“ (ИДИЛ).
TNA проследи и друг профил във Facebook (с 33 000 последователи), чийто собственик се представя под името „Зухайр ал-Анадани“ и се описва като „медиен активист“ и „муджахид по пътя на Аллах“.
Малко след събитията на страницата на ал-Анадани във Facebook бяха публикувани видеоклипове, прославящи избиването на 236 алауитски цивилни в село Санобар (провинция Латакия). „Хвърлете труповете в морето, за да не се каже, че някоя риба е останала гладна под управлението на Ахмад ал-Шараа“, гласеше един от постовете, повтарящ лозунг, който се разпространяваше по време на убийствата.
На 21 юни, няколко месеца след кланетата, ал-Анадани обявява във Facebook, че е бил нает за неопределена работа от сирийското правителство.
Към датата на публикуване на тази статия профилът на ал-Анадани остава активен.
Въпреки че социалните медии бяха залети със съдържание, подклаждащо насилие срещу алевитите преди и по време на кланетата, The New Arab не разполага с информация за някой, който да е бил обвинен в подбуждане към насилие.
Социалните медии отразяват чувството на несигурност, което изпитват засегнатите общности в Сирия, като оцелелите, с които разговаряхме, изразяват съжаление, че предполагаемите извършители са на свобода и открито се хвалят с участието си в кланетата.
Усещането за безнаказаност и несправедливост остава широко разпространено. „[Разследващата комисия] описа [това, което се случи] като актове на отмъщение. Актове на отмъщение срещу кого?!“, избухва Хиба, гласът ѝ изпълнен с гняв и тъга, „срещу сина ми, отличен студент по медицина, който беше изпратен в Русия със стипендия?! Или срещу [другия] ми син, който все още беше в училище?! […] Ние нямахме нищо общо с нищо от това, което се случи през последните години [по време на войната].“
Поради наследството на режима на Асад, при който държавата не носеше отговорност за престъпленията, които е извършила, оцелелите са разбираемо скептични към всеки процес, който се стреми да постигне справедливост – било то орган за установяване на фактите или журналистическо разследване. По време на нашата работа на терен по крайбрежието ние самите се сблъскахме с трудни въпроси относно нашата работа и малките шансове тя да има някакво въздействие.
Пътят на Сирия към отчетността наистина е дълъг и труден, но на новите власти им изтича времето да покажат, че искрено искат да изградят доверие сред всички религиозни групи, и да докажат, че се подчиняват на върховенството на закона точно като всеки друг сирийски гражданин.
About The Author
