
„Най-спешното за света превъоръжаване е моралното“, изтъкна в речта си на конференцията по сигурността в Мюнхен премиерът на Испания Педро Санчес. Той се открои като алтернативният глас по време на форума, събрал в баварската столица около 40 държавни и правителствени ръководители между 13 и 15 февруари 2026 г.
Акцентът в изказването на Санчес, което той направи в събота, 14 февруари, бе върху необходимостта от контрол над ядрените оръжия, пише испанският в. „Ел Диарио“. Той настоятелно апелира към ядрените сили да седнат и да преговарят за нов ограничаващ ядрената заплаха договор след изтичането на СТАРТ.
Това беше в очебиен дисонанс с отправените призиви на германския канцлер Фридрих Мерц и на френския президент Еманюел Макрон, които предложиха да започне обсъждане на общоевропейски ядрен чадър чрез разширяване на френския ядрен арсенал.
Санчес ги апострофира с приканването си към „тези мощни нации“ да не форсират ядрената надпревара, а да я ограничат. Той припомни: „Преди 70 години нашите бащи и дядовци стигнаха до общото разбиране, че залагането на ядреното оръжие е прекалено скъпо и прекалено опасно. (…) Нашите предшественици осъзнаха, че рисковете от него надвишават приноса му за мира. Осъзнаха, че система, изискваща нулеви грешки и постоянни корекции, за да се избегне пълно унищожение, не е гаранция, а е опасен хазарт“.
Испанският премиер апелира към ядрено разоръжаване и настоя: „Не е въпрос на левица или десница, а е въпрос да се действа правилно.“ Санчес изрази съжаление, че в момента ядрените сили са се насочили в обратна посока, помпайки арсеналите си, и посочи, че за целта те харчат по 11 милиона евро на всеки час. Той каза още, че САЩ смятат да похарчат за ядрени оръжия в близките десетилетия 946 милиарда долара, а с тези средства напълно може „да се пребори световната бедност“.
Педро Санчес също така заостри вниманието, че с бързо напредващото навлизане на изкуствения интелект рискът от ядрена гибел за целя свят става все по-висок. Алтернативата според него е в засилването на многостранното сътрудничество, в укрепването на международните институции като ООН, в изпълването със съдържание на ценности като солидарността и емпатията. Именно в този контекст Санчес изтъкна: „Превъоръжването, от което се най-спешно се нуждае светът, е моралното“.
Испанският премиер подчерта, че Западът подава лоши сигнали към Глобалния Юг с двойните си стандарти и с безотговорността си към опазването на климата, към проблема с липсата на адекватни здравни грижи за огромни човешки маси по света, към страданията на палестинския народ и т. н. „Гледаме само себе си,“ натякна Санчес.
Той потвърди отново противопоставянето си на изискването от страна на американския президент Доналд Тръмп за повишаване до 5% от БВП на разходите за въоръжаване на всички държави членки на НАТО. Както е известно, Санчес ядоса Тръмп на миналогодишна среща на пакта, но отстоя правото на Испания да харчи за военни цели само 1,5% от своя БВП. Сега в Мюнхен той повтори, че да се изпълни искането на Тръмп означава само да се наливат средства в военната индустрия на САЩ. Същевременно Санчес посочи, че страната му вече е увеличила три пъти разходите си за отбрана през последните 7 години и е удвоила участието си в мисии на НАТО. Впрочем, заради това той търпи остри критики у дома си от антимилитаристично настроени партии, разположени по-вляво от неговата Испанска социалистическа работническа партия.
В коментар на най-големия испански вестник „Ел Паис“ по повод отличилата се на общия фон в Мюнхен позиция, заета от Педро Санчес, се посочва, че испанският премиер държи тази линия заради убедения си стремеж да олицетворява алтернативата срещу Доналд Тръмп и да доказва възможността за различен подход в решаването на проблемите.
Същата публикация обръща внимание, че в Мюнхен Санчес е провел сърдечна среща с един от главните опоненти на Тръмп в САЩ – губернатора на 40-милионния щат Калифорния Гавин Нюсън. В знак на взаимна симпатия испанският премиер е подарил на Нюсън екземпляр на романа „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес, изразявайки така и уважение към борбата му с „великана“ Тръмп и с калифорнийските технологични гиганти.
Според „Ел Паис“ Санчес очаква Тръмп да загуби решаващите избори за Конгреса през ноември и това да обърне за пореден път цялата световна политика, която в момента се старае да се синхронизира със стила и идеите на американския президент. При такъв евентуален обрат ролята на Санчес като последователен световен опонент на Тръмп ще донесе на испанеца и скок във вътрешнополитическата му популярност, която в момента пада на фона на растеж в електоралната подкрепа за десницата, смята „Ел Паис“.
Независимо от медийните хипотези и спекулации, безспорен факт е, че в Мюнхен Санчес наистина се открои със съвсем различен от останалите участници фокус в изказването си. Това, че той наблегна на солидарността, на необходимостта от ядрено разоръжаване вместо разрастване, на проблемите на Глобалния Юг, особено силно контрастира с обградената с най-много медийно внимание реч пред конференцията на държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
Пратеникът на Вашингтон изпълни старателно и успешно мисията си на „доброто ченге“, което да погали с дипломатично слово слуха на европейската върхушка и да смекчи тревогите ѝ след миналогодишната изява на същия форум на „лошото ченге“ – американския вицепрезидент Джей Ди Ванс. С умела риторика и гъделичкане на чувствата, Рубио увери, че Съединените щати държат на партньорството си с Европа, чувстват се кръвно свързани с нея и единствено искат да я виждат по-силна – разбирай, по-въоръжена.
Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен веднага откликна, като се разля от удоволствие от сменения американски тон и обяви, че точно това е чакала. След нея същото повториха и повечето придържащи се към повеите от Брюксел висши европейски дейци. Но доста медийни коментатори реагираха скептично и отбелязаха, че макар и с по-красиви думи, Рубио прокарва все същата политика на Тръмп. И посланието е недвусмислено – че Европа е длъжна да следва правилата, спускани от Вашингтон.
Всъщност в речта на Рубио много ясно доминира откровения и стар колонизаторски подход, поставящ единението на „западната цивилизация“ от двете страни на Атлантика върху религиозния и експанзионистичен фундамент още от времената на завоюването на „Новия свят“. Днешното продължение на това единение, лансирано от Вашингтон, бе ясно очертано от Рубио все в същия дух – с примамливи предложения за европейските „братя“ в посока търговски космически полети, изкуствен интелект, индустриална автоматизация, „гъвкава“ производителност, сигурни вериги за доставки на ценни материали за „западния свят“, а за десерт и съвместно „завоюване“ на апетитни квоти в икономиките на Глобалния Юг.
Същевременно напълно в синхрон с вижданията на Тръмп бе принизена ролята на ООН и бе възхвалено „американското лидерство“ в болезнени световни драми като войните в Украйна и Газа, атаката по иранските ядрени обекти, отвличането на президента на Венецуела Николас Мадуро, мигрантските проблеми и т. н.
Без съмнение на фона на тази крайно ретроградна като съдържание, макар и любезна като словоизлияния към европейците реч на Марко Рубио, посланията на Педро Санчес се откроиха като доста различни. Което все пак не го прави чак такава алтернатива на статуквото, каквато може би би искал да играе испанският премиер. Просто защото той може и да има значителни разминавания с настоящото американско ръководство, но си остава съставна част от европейската политическа система.
Истинската алтернатива на конференцията в Мюнхен бяха протестите, които се разгърнаха в града по време на провеждането ѝ и бяха организирани от различни формации, обявяващи се за мир и против въоръжаването. За тях големите медии и по света, и особено у нас не съобщиха почти нищо.
(Репортаж за протестите ще публикуваме отделно)
