Даниел Тестер, Middle East Eye
Хиляди хора бяха избити, след като през миналата седмица суданската паравоенна групировка „Сили за бързо реагиране“ (RSF) превзе град Ел-Фашер.
Видео кадри показват бойци на RSF, които извършват масови екзекуции и убийства, а локвите от кръв са достатъчно големи, за да се виждат от сателитни изображения. Натаниъл Реймънд от Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет описва случващото се като „масово изтребление на нивото на Руанда”.
Това клане е поредното зверство в гражданската война между RSF и армията на страната, Суданските въоръжени сили (SAF), която е причинила разселването на около 13 милиона души от началото на боевете през април 2023 г.
През цялото време бойците на RSF са били обвинявани в жестокости, включително масови убийства, сексуално насилие и изтезания. SAF също е била обвинявана в военни престъпления, включително безразборни бомбардировки.
RSF не действа самостоятелно, а има подкрепата на ОАЕ, които суданското правителство обвини в съучастие в геноцид пред Международния съд през април 2025 г.
Какво се случва в Судан?
Судан, който получава независимост от Обединеното кралство и Египет през 1956 г., е управляван в продължение на три десетилетия от Омар Хасан ал-Башир, който сваля с преврат избраното правителство през 1989 г.
Башир е отговорен за масови убийства, изнасилвания и грабежи срещу цивилни граждани в Дарфур между 2003 и 2005 г., за което е обвинен в геноцид от Международния наказателен съд. През 2019 г. той е свален от власт от военните в разгара на народно въстание.
Но стъпките на Судан към дългосрочна демокрация приключиха през октомври 2021 г., когато военният командир Абдел Фатах ал-Бурхан пое контрола над страната.
Лидерът на RSF генерал Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти, беше назначен за негов заместник.
Новото военно правителство обяви извънредно положение и арестува граждански лидери, като предприе репресии срещу демонстрациите и същевременно установи връзки с режимите в Персийския залив.
Какво се случи в Судан през 2023 г.?
Не знаем точно кой е произвел първите изстрели в гражданската война в Судан. Знаем обаче, че напрежението между RSF на Хемедти и SAF, суданската армия, се е покачвало във връзка с интегрирането на паравоенните сили в националната армия.
На 15 април 2023 г. силите на RSF напреднаха към резиденцията на Бурхан. Последвалата престрелка в крайна сметка прерасна в пълномащабна гражданска война, в която първоначално паравоенните сили превзеха контрола над голяма част от Хартум, принуждавайки суданското правителство да избяга в Порт Судан.
Повече от две години по-късно, според данните на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), хиляди суданци са загинали, а близо 25 милиона души са изправени пред остра продоволствена несигурност.
Ел-Фашер, в Северно Дарфур, беше последната крепост на суданската армия в западната част на страната. Смята се, че над един милион души са били блокирани в града, когато войските на RSF го обградиха през май 2024 г.
През август 2025 г. подкрепяната от ООН Интегрирана класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) обяви масов глад в лагерите за разселени лица извън града.
Градът беше обсаден повече от 500 дни, докато в края на миналия месец падна в ръцете на RSF.
Кои са RSF?
RSF израства от група от подкрепяни от правителството арабски групировки, мобилизирани от Башир в началото на 2000-те години, за да потушат въстанията на бунтовнически групи от Дарфур, протестиращи срещу лишенията и маргинализацията.
Групирровката беше обвинена в извършване на военни престъпления като извънсъдебни екзекуции, изтезания и изнасилвания по време на конфликта, в който според оценките 2,5 милиона души бяха разселени, а 300 000 бяха убити.
През 2013 г. групата беше преструктурирана в RSF, с Хемедти като неин командир, като по този начин се превърна в още една властова база за Башир, която при необходимост можеше да бъде използвана срещу другите служби за сигурност.
Хемедти се превърна в бизнес магнат с финансови връзки в ОАЕ, като се занимаваше предимно с търговия със злато. През 2023 г. състоянието му се оценяваше на 7 млрд. долара.
Докато SAF традиционно има своята властова база в източната част на Судан, RSF е по-силна в западната част.
Атаките на RSF срещу коренното население масалит през 2023 г. в град Ел-Генина в Дарфур включваха изтезания, изнасилвания и масови екзекуции, и предизвикаха обвинения в геноцид.
През април 2024 г. независимо разследване, проведено от Център „Раул Валенберг“ и подкрепено от правителството на САЩ, установи, че има „ясни и убедителни доказателства“, че RSF и свързаните с нея милиции „са извършили и продължават да извършват геноцид срещу масалитите“.
Как ОАЕ подкрепя RSF?
Множество сили извън региона се включиха във войната в Судан. Русия, включително и чрез организацията „Вагнер“, подкрепи и двете страни. Междувременно Турция подкрепи SAF, както направи и Египет.
Но ОАЕ е държавата, която се намесва най-значително в конфликта. Въпреки че дълго време отричаше участието си в гражданската война в Судан, има доказателства, че подкрепя военно RSF, в нарушение на оръжейните ембаргота.
В началото на конфликта броят на резервистите на RSF беше 100 000, в сравнение с 200 000 на суданската армия.
Много анализатори приписват дълголетието на RSF на подкрепата от външни спонсори.
Middle East Eye съобщи през януари 2024 г., че ОАЕ доставя оръжие на RSF чрез сложна мрежа от снабдителни линии и съюзи в съседна Либия, Чад, Уганда и отцепилите се региони на Сомалия.
Паспорти от ОАЕ са били открити в останките от самолет, свързан с RSF, според документи на Съвета за сигурност на ООН, станали публично достояние през юли 2024 г.
А през май 2025 г. Amnesty International установи, че ОАЕ изпраща съвременно оръжие, произведено в Китай, в Дарфур.
Организацията за правата на човека заяви, че е идентифицирала управляеми бомби и гаубици, произведени от китайската държавна компания Norinco Group. Middle East Eye вече е съобщавала за използването им в Судан.
През октомври 2025 г. разузнавателните агенции на САЩ също са отчели че ОАЕ е увеличило доставките на китайски дронове и други оръжейни системи за RSF, според публикация в The Wall Street Journal.
ОАЕ има две бази в Судан: Няла в Южен Дарфур и ал-Малха, на 200 км от Ел-Фашер, които използва за снабдяване и разузнавателни цели.
Освен това, тя също така използва база в Босасо, Сомалия, за превоз на колумбийски наемници, редовни транспортни полети и товари.
Защо ОАЕ са замесени?
ОАЕ инвестираха значителни средства в Судан към края на 30-годишното управление на Башир. От 2015 г. десетки хиляди судански наемници се сражаваха в коалицията на Саудитска Арабия и ОАЕ в Йемен.
Но когато Башир се сблъска с вътрешна криза, ОАЕ оттеглиха финансирането и доставките си. Според информациите емирствата били недоволни от неговата позиция по отношение на блокадата на Катар и връзките на неговото правителство с политическия ислям.
Днес Судан предлага на ОАЕ терен, от който да проектира властта си в Червено море и Източна Африка.
ОАЕ имат значителни интереси в селскостопанските и минералните ресурси на Судан, много от които, включително златото, не са разработени. ОАЕ се превърнаха в световен център за търговия със злато, опитвайки се да диверсифицират зависимата си от петрола икономика.
Мрежите на RSF спомагат за улесняването и осигуряването на този износ: Хемедти и семейството му притежават компания за добив на злато, която работи на земи, завзети от RSF в Дарфур през 2017 г. Най-малкият му брат, Алгони Дагало, е бизнесмен, базиран в ОАЕ.
ОАЕ също така контролират няколко поземлени и земеделски стопанства в Судан – страна, която от десетилетия позиционират като партньор в търговията със селскостопански продукти, на фона на опасенията за продоволствена несигурност в Персийския залив.
Международната холдингова компания, най-голямата регистрирана на борсата корпорация в ОАЕ, и Jenaan Investment Group вече обработват повече от 50 000 хектара в Судан.
ОАЕ също така разшириха своята пристанищна империя в Судан, който е стратегически разположен на Червено море – през неговите териториални води преминава около една трета от световния трафик на контейнери.
Всичко това се случва, докато западните конкуренти се опитват да изпреварят DP World, държавния оператор на морските пристанища в ОАЕ.
Държавата от Персийския залив предложи да инвестира около 8 млрд. долара в морското пристанище Абу Амама на суданското крайбрежие на Червено море, но сделката пропадна през ноември 2024 г., докато гражданската война в Судан се разрастваше.
Враждебността на емиратските власти към суданската армия често се описва и като идеологическа, тъй като армията на Судан е отдавна свързана с политическия ислям още от времето на Башир.
Как реагира светът?
Светът реагира бавно, след като през ноември 2023 г. SAF за първи път публично обвини ОАЕ в снабдяване на RSF.
Делото на Судан в Международния съд срещу ОАЕ беше отхвърлено през май 2025 г., като съдиите се позоваха на липсата на компетентност да се произнесат по въпроса, тъй като ОАЕ са се отказали от разглеждането на дела за геноцид в съда, когато са подписали Конвенцията за геноцида през 2005 г.
ОАЕ също така оказват натиск върху съюзниците си да ги подкрепят. През април 2024 г. емирствата отмениха срещи с министри от Обединеното кралство, след като Лондон не защити ОАЕ на заседание на Съвета за сигурност на ООН относно Судан.
Два месеца по-късно правителствени служители на Обединеното кралство са казали на африканските дипломати да избягват да говорят за ролята на ОАЕ в Судан, според The Guardian.
Дейвид Лами, тогавашният министър на външните работи на Обединеното кралство, посещава границата на Чад със Судан през януари 2025 г. и определя ситуацията като „най-голямата хуманитарна катастрофа на планетата“.
Но след завръщането си той заобиколи парламентарните въпроси за участието на ОАЕ в конфликта.
Британското правителство също води тайни разговори с RSF, според The Guardian, който също така съобщава, че RSF използват военно оборудване, произведено в Обединеното кралство.
През април 2025 г. в Лондон се проведе голяма международна конференция по кризата в Судан, на която ОАЕ бяха поканени да присъстват. Но суданското правителство, доминирано от Бурхан и военните, не беше поканено, което предизвика гнева му.
Конференцията беше окачествена като „дипломатически провал “, след като RSF организира настъпление към Ел-Фашер, което съвпадна със срещата на върха, а след това обяви създаването на паралелно правителство.
Конференцията също така не успя да постигне целта си за създаване на контактна група за преговори за прекратяване на огъня на фона на споровете между Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ.
През септември 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува мирен план, изготвен в съавторство с Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ. В него се предлага тримесечно хуманитарно примирие, последвано от постоянно прекратяване на огъня и създаване на гражданско правителство.
Междувременно Израел се присъедини към емирствата в критиките си към суданската армия. На 31 октомври, няколко дни след клането на RSF в Ел-Фашер, в публикация в официалния арабскоезичен акаунт на израелската държава в X (Twitter), SAF бяха сравнени с „Мюсюлмански братя“ и „Хамас“.
About The Author
