Този понеделник Шарм ел-Шейх беше домакин на най-значимото събиране на световни лидери в Близкия изток през последните години. Доналд Тръмп, Кир Стармър, Еманюел Макрон, Педро Санчес и други се срещнаха, „за да сложат край на войната в ивицата Газа, да увеличат усилията за постигане на мир и стабилност в Близкия изток и да поставят началото на нова ера на регионална сигурност и стабилност“.
Ако прекратяването на огъня се запази, този език е предзнаменование за бъдещето. Бъдеще, в което няма равносметка, няма преодоляване на първопричините. Единствено бързане към императивите на почистването и справянето. Докато същевременно незаконната окупация продължава и поредната глава от нарушенията на Израел се затваря скришом, без да се търси отговорност не само за Израел, но и за неговите спонсори.
Има един арабски израз – хамееха харамееха, който означава „защитникът е и крадецът“, и който идва на ум, когато тези, които снабдяват Израел с оръжие, се събират, за да измислят как да постигнат мир в Газа. През следващите седмици и месеци ще се разкрие една Газа, която е още по-опустошена от това, което бе показано на света досега. Вече става ясен колосалният мащаб на това, което трябва да бъде възстановено. Хората се завръщат в домовете си в град Газа, за да намерят пустош, изравнена с хоризонта от бомбите, а след това и от булдозерите. На снимките от района дори слънчевата светлина изглежда различна и неземна. Не можех да разбера защо, докато не осъзнах, че е така, защото няма структури, които да я филтрират. Няма какво да хвърля сенки. Домът, в който се завръщат, е просто парцел, на който да разпънат поредната палатка и да чакат помощ. Но този път с по-малък риск да те бомбардират в съня ти.
Хората в Газа са освободени от страха от смъртта, но какво става с живота, който ги очаква сега? Какво да кажем за хилядите сираци, ранените или осакатените деца, които нямат оцелели семейства? Унищожена е не само инфраструктурата на големи части от Газа, но и социалната структура. Семейните линии на две, три, четири поколения са унищожени. Какво да кажем за хилядите родители, които са погребали децата си? И за всички онези, които са събирали части от телата на своите близки? Как изобщо да започнем да мислим за справяне с такава масова травма, когато няма дори покрив, под който да се съберем? Попитах един мъж от Газа за брат му, който е загубил всичките си деца и съпругата си при една бомбардировка. Къде е той сега? „Постоянно се разхожда, обикаляйки развалините“ на мястото, където са загинали. „Изгубен“.
Броят на загиналите със сигурност ще нараства, тъй като от развалините се изваждат тела, които преди това не са могли да бъдат извадени. Най-малко 10% от населението на Газа са убити и ранени, като това е консервативна оценка.
Важно е тези факти да не бъдат просто обобщени и отхвърлени като цена на войната. Нападението трябва да бъде прекратено, но условията, при които то ще бъде прекратено, както и пътят към постигане на мир и възстановяване, са от решаващо значение. Извършените престъпления не могат да бъдат компенсирани или дори да се предотврати повторното им извършване, ако условията, които са позволили на извършителите им, продължават да съществуват.
Трудно е да се настоява на това, когато става дума за геноцид. Мащабът на смъртта и насилието, заличаването на условията за живот правят прекратяването на това заличаване най-неотложната, единствената цел. Но това води до оневиняване и още по-лошо. Доналд Тръмп вече прави победна обиколка за своето миротворчество, след като в продължение на месеци способстваше случващото се. Джаред Кушнер похвали поведението на Израел: „Вместо да възпроизведете варварството на врага, вие избрахте да бъдете изключителни“. Стармър похвали Тръмп за осигуряването на сделката и се съсредоточи върху значението на пропускането на хуманитарна помощ. Той обеща да отдаде „особена почит“ на президента на САЩ в Шарм ел-Шейх. И така, сега имаме престъпление без престъпници, геноцид без извършители, окаяно население, което, както ни се предлага да вярваме, е било доведено до дъно от Хамас и трябва да бъде нахранено и напоено, докато светът измисли какво да прави с него. Цялата история на израелската безнаказаност и господство в Палестина, история на повтарящо се етническо прочистване, военно управление, разширяване на селищата, а сега и на изричното отхвърляне на палестинското самоопределение, отново бива заличена.
Този път това оневиняване, това оформяне на случилото се като трагично и окончателно приключило, е още по-належащо, защото отговорността на страните, които подкрепят Израел и заглушават критиците му, е по-ясна от всякога. Разбира се, че бихте се втурнали към Шарм ел-Шейх, ако представлявахте правителство, което е осигурило оръжия, ограничило е протестите и е отказало да подкрепи декларациите за геноцид или да спази решенията на Международния наказателен съд, когато той издаде заповед за арест на Бенямин Нетаняху. Мирът в Газа представлява възможност да се забрави; да се изтрие от колективното съзнание епохата, в която някои западни държави използваха бухалките на международните норми и институции, а всъщност и на собствената си вътрешна политика, за да наложат унищожаването на Газа.
Но мнозина по света, които са станали свидетели на клането и на всичко, което е било необходимо за неговото поддържане в продължение на цели две години, няма да забравят толкова лесно. Сигурното бъдеще на хората в Газа и в Палестина като цяло не е нещо, което може да бъде осигурено от крадците, превърнали се в защитници. Без овластяването на палестинския народ и неговото самоопределение не може да има вяра или доверие в Израел или неговите съюзници, че ще осигурят този постоянно споменаван „траен мир“. Убийствата в Газа засега милостиво са спрели, но сега трябва да се откажем от нормализирането на това, което ще последва – връщане към статуквото, при което всички ние продължаваме да се преструваме, че палестинският живот е жизнеспособен под властта на Израел.
Палестинците ще продължат да бъдат убивани, домовете им – открадвани, а затворниците – измъчвани и задържани без справедлив процес. Наученото през последните две години не може да бъде отменено, въпреки цялата енергия, която ще бъде изразходвана за това. Палестинската кауза не може да бъде върната в периферията на „сложната“, маргинална политика – рамка, която даде възможност за двегодишно опустошение. Извършителите на това опустошение отдавна са се дисквалифицирали от какъвто и да е мандат над народа, който са подпомогнали да бъде избиван и съсипван. Това, което сега ще бъде разкрито от броя на жертвите и разрушенията в Газа, би трябвало да направи невъзможно отричането.
Докато световните лидери се събират, над Шарм ел-Шейх витае стих от „След такова познание, каква прошка?“
About The Author
