В първия си ден в Багдад, след като минометният обстрел утихна, се отправих към офиса си в Републиканския дворец и се заех с първата задача, която ми беше възложена: да напиша нова политика за иракската полиция относно бременните служителки. За да бъда ясен, бях на 26 години и не знаех нищо за полицейската работа, нито за бременността, нито, всъщност, за Ирак, но бях част от Коалиционната временна администрация – американското управление, наложено след войната – и ми беше казано, че тази политика е това, от което Ирак се нуждае.
Пет години по-късно се озовах в луксозен хотелски апартамент в Йерусалим, където Тони Блеър – един от архитектите на войната в Ирак, но сега специален пратеник на квартета за израелско-палестинския „мирен процес“ – разказваше с ентусиазъм за икономическия растеж, който се наблюдаваше в палестинския град Дженин. След като прекарах значителна част от предходния ден в преговори с безбройните израелски военни контролно-пропускателни пунктове, които разделяха прашните улици на Дженин от петзвездния хотел „Германска колония“, където се срещахме, не можех да съгласувам впечатлението на Блеър с моята собствена реалност.
И все пак, ето ни отново, през 2025 г., да говорим за западно окупационно правителство, наложено на регион в Близкия изток – и то водено от никого друг, а точно от Блеър – с същите стари визии за икономически просперитет, които са извън реалността на място и правата на хората.
Това няма да проработи и не трябва да му се вярва.
На първо място, и най-важното, е въпросът за легитимността и собствеността на местно ниво. Самоопределението не е само право съгласно Хартата на ООН – то е фундаментално желание на всички народи да определят сами съдбата си и да изграждат собствените си общества. Налагането на управление отвън – колониалистично начинание с дълга история, основано на извличането на богатство чрез потискане на свободата – просто не е устойчив път към стабилна политика, защото по своята същност то не се ползва с подкрепата или одобрението на народа и е неспособно да разбере точно и достатъчно нюансирано местната култура и динамика. Водено от Блеър управление на Газа, подобно на американското управление на Ирак, би било несъвместима трансплантация, която би била отхвърлена от организма, което би довело до цикъл на насилие и ескалация, който е напълно предотвратим и не е в интерес на никого.
Но почти на никого не му пука. Партньорът на Блеър в това начинание, Джаред Кушнер, е, подобно на главния преговарящ на Америка, Стивън Уиткоф, какти самият Доналд Тръмп, в сърцето си строителен предприемач. В Газа Кушнер не вижда процъфтяваща и динамична култура, чиято история съвпада с възникването на пирамидите. По-скоро той вижда само това, което Израел създава с американски оръжия: изравнена руина на първокласно крайбрежие – паркинг на брега на морето, готов за преустройство. В тази икономическа фантазия хората и политиката в Газа са просто отвличане на вниманието от възможността за печалба.
Предвид опустошението, което виждаме днес, такива визии не са непривлекателни. Защо да говорим за възстановяване на Газа за и от палестинците, когато лъскавата Ривиера може да предложи на същите хора дял от просперитета, който е възникнал от невъобразимите градове, появили се за една нощ по крайбрежията на Близкия изток? Това предложение получава прагматичен тласък от настояването на Израел, че няма да допусне палестинска държава или палестински контрол над Газа, както и от знанието от неотдавнашния опит, че всичко, което Израел не желае да се случи в обсадената Газа – доставка на строителни материали, възстановяване – не може да се случи.
Но светът не е длъжен да се съгласява с този захаросан неоколониализъм. Воденият от Египет арабски план за Газа предлага ясна алтернатива: технократично палестинско временно управление, което да доведе до възстановяване на демократично избрано палестинско правителство и до възстановяване на Газа, проектирано, ръководено и реализирано от палестинския народ.
Такъв подход може да не доведе до максимална възвръщаемост на инвестициите в Газа. И ще лиши Блеър от възможността да се превърне от консултант в управляващ. Но историята – всъщност, съвсем неотдавнашната история – показва, че предложението на Кушнер и Блеър е не само морално, но и политически уродливо. Хиляди палестинци остават погребани под развалините на Газа – и все пак хиляди други копнеят да я възстановят. Не можеш да построиш ривиера върху костите на мъртвите. И не можеш да построиш окупация върху стремежите на живите.
*Джош Пол е бил консултант по национална сигурност в Коалиционната временна администрация за Ирак, съветник по управление на сектора за сигурност към координатора по сигурността на САЩ за Израел и палестинските територии, а в момента ръководи базираната във Вашингтон нестопанска организация A New Policy.
About The Author
