„…Най-големият ни принос ще бъде да търсим мира в постигането на социална справедливост в собствения ни дом. Не може да има мир в живота на един народ, когато някои имат всичко, а други нямат нищо… Народите не искат да чуват зловещия гърмеж на оръдията, а се стремят към мир. Народите не искат икономическа експлоатация, а икономическо сътрудничество. Народите не искат да са васали, а да се уважава техния суверенитет.“
Тези думи, изречени преди 53 години, са на тогавашния президент на Чили, социалиста Салвадор Алиенде – една от онези светли и вечни личности, които продължават да ни говорят от историята, и посланията им продължават да са живи и актуални.
Гибелта му на 11 септември 1973 г. разтърси целия свят – в пламъците на президентския дворец „Ла Монеда“ в Сантяго, бомбардиран по заповед на извършилата преврат военна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет.
Превратът в Чили и последвалите масови убийства, репресии и жестока диктатура сложиха кървав край на тригодишния „страшен“, първи в историята опит за изграждане на по-справедливо общество по мирен и демократичен път, след изборна победа през 1970 г. на Алиенде и на издигалата го коалиция Народно единство.
Много е писано за Чили и за всичко, което човечеството би могло да научи от онези жестоки страници в историята на страната, както и от съвременната ѝ траектория. Сега предлагаме една дълга, но показателна в много отношения и силно кореспондираща с днешни реалности реч на Салвадор Алиенде. Той я произнася преди 53 години – на 4 октомври 1972 г., около 11 месеца преди за първи път в живота си да хване оръжие, за да се опълчи на превратаджиите и да загине в бомбардирания „Ла Монеда“…
Текстът на тази реч беше припомнен в резюме във Фейсбук групата Biblioteca Virtual Salvador Allende Gossens по повод 117-ата годишнина от рождението на Алиенде (26.06.1908 г.). Пълният ѝ текст може да се прочете в платформата marxists.org.
Това не е предварително написана и казионно прочетена реч. Ясно личи от словореда, че опитният оратор Алиенде, винаги подплатявал красноречието си на дългогодишен парламентарист и политик с искрена емоция и социални послания, и тук говори спонтанно, може би помагайки си само с някои статистически бележки.
Той говори пред провеждаща се в Сантяго сесия на Световния съвет на мира (ССМ), по време на която му е връчено най-високото отличие на организацията – медалът „Фредерик Жолио-Кюри“, на името на основателя на ССМ, емблематичния учен и нобелист, чието име носи и улица в дипломатическия квартал на София, а и спирка на софийското метро.
Отделен въпрос е, че София продължава да е длъжница към паметта на самия Салвадор Алиенде, след като в зората на 90-те булевардът в „Младост“, носещ неговото име, беше преименуван, а паметникът му там, дело на скулптура Павел Койчев, „изчезна“. И десетилетия вече инициативен комитет не може да се пребори със Столична община за възстановяването на паметника…
Препрочитането на тази 53-годишна вече реч на Алиенде пред Световния съвет на мира, заседавал в Сантяго на 4 октомври 1972 г., е важно по много причини.
Първо, за да се припомни, че имаше – а и все още има! – Световен съвет на мира, който особено в онези години беше много авторитетна организация, обединяваща учени и интелектуалци от цял свят, гръмко и настойчиво отстояващи всеобщо признатата хуманна кауза за опазване на мира. Кауза, която днес има силна нужда от съживяване.
Второ, Алиенде разкрива тук с конкретни факти същината на конфликта, довел до икономическата война срещу управлението му и жестоката разправа с неговото правителство. Конфликт, тръгнал от „дръзката“ национализация на американските компании, вадещи несъразмерно високи печалби от експлоатацията на главното чилийско богатство – стратегическата мед. По времето, когато Алиенде произнася тази реч, още не е станала известна фразата на тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън, който разпорежда на ЦРУ през септември 1970 г., още преди встъпването в длъжност на новоизбрания чилийски президент социалист: „Накарайте икономиката да пропищи!”. Фразата е разгласена вече след преврата в Чили – цитирана е в доклада на комисията начело с американския сенатор Франк Чърч, сформирана през 1975 г., за да разследва тайните американски операции в чужбина. Но и без да е знаел за въпросната фраза, Алиенде описва в тази реч как се изпълнява в страната му точно тази повеля. Президентът е бил наясно с цялата тревожност на обстановката в Чили, която точно 5 дни след произнасянето на тази реч, тоест на 9 октомври 1972 г., ескалира в съкрушителна за икономиката на страната дълга стачка на собствениците на камиони, която ще срине цялата система за доставки на храни и стоки.
Трето, технологията на „пълзящия преврат“ не би могла да сработи без бруталната кампания от медийни лъжи и манипулации, която се развихря по онова време в Чили. Алиенде специално обръща внимание в речта си пред гостите от Световния съвет на мира да внимават много на кого и на какво избират да вярват. Все по-актуален съвет днес.
Четвърто, Алиенде на два пъти в речта си говори за разтърсващата тогавашния свят война във Виетнам и изразява категоричната подкрепа на своето правителство за виетнамския народ – а това е ключов вододел на епохата. Впрочем, отношението към войната и мира все пак си остава вододел на всички епохи. На нашата също.
Пето, особено важно – е акцентът от речта на Алиенде, който изведохме в началото на тази публикация. Той го слага към финала на своето изказване, като поанта: „…Най-големият ни принос ще бъде да търсим мира в постигането на социална справедливост в собствения ни дом. Не може да има мир в живота на един народ, когато някои имат всичко, а други нямат нищо… Народите не искат да чуват зловещия гърмеж на оръдията, а се стремят към мир. Народите не искат икономическа експлоатация, а икономическо сътрудничество. Народите не искат да са васали, а да се уважава техния суверенитет.“
Следва пълният текст на речта:
СЛОВО НА САЛВАДОР АЛИЕНДЕ ПРЕД СВЕТОВНИЯ СЪВЕТ НА МИРА – САНТЯГО, 04.10.1972
Уважаеми членове на Световния съвет на мира и делегати, донесли своята солидарност и обич за Чили,
Другарю Ромеш Чандра, генерален секретар на Комитета на Световния съвет на мира,
Г-н председател на Сената на Чили, сенатор Игнасио Палма,
Другарю Клодомиро Алмейда, министър на външните работи (на Чили – б.пр.),
Другарю Луис Фигероа, председател на Единната централа на трудещите се,
Уважаеми посланици и дипломатически представители,
Представители на гражданските, военни, полицейски и църковни власти,
Дами и господа,
От името на народа и правителството на Чили искам да приветствам всички, които дойдоха тук от различни климатични зони, земи и раси, за да проведат работна сесия на Световния съвет на мира – събитие, което се провежда за първи път в Латинска Америка и е чест за Чили и нейния народ.
Знам много добре, че хората у нас оценяват какво означава това. Сигурен съм, убеден съм, че всички делегати ще получат безрезервната и неизмерима обич на чилийския народ, който знае, че с вашето присъствие укрепвате солидарността с нашата борба и засилвате борбата за мир в света. (Аплодисменти.)
23 години води своята всеотдайна борба Световният съвет на мира, съставен във всичките си различни периоди от мъже и жени с висок морален и интелектуален авторитет.
Работници, творци, политици и учени от всички географски ширини ни носят топлината на своята вяра и волята си да градят различно и по-добро човечество в борбата за мир. Ето защо бихме искали да отдадем нашето признание към това дело, скептично възприемано от някои в първите му години, но вече изградило свой постоянен профил.
Първият му председател (на Световния съвет на мира – б.пр.) Фредерик Жолио-Кюри присъства и днес с нас, и на всички събития, на които мъже и жени се събират, за да говорят за мира и за борбата за мир.
Също така искам да отдам признание за работата, която върши нашият Национален съвет (за мир), и да изразя нашето възхищение от усилията на една жена, на която всички се възхищаваме. Имам предвид Олга Поблете (видна чилийска общественичка, педагожка, активистка в борбата за мир и човешки права, на която Алиенде възлага организирането в чилийската столица Сантяго през април 1972 г. на третия форум на UNCTAD – основаната през 1964 г. Конференция на ООН за търговия и развитие – б. пр.). Именно тук, на това място, преди няколко месеца представители на 142 държави се събраха на UNCTAD III, за да обсъдят световните проблеми и най-вече, за да дадат възможност на развиващите се страни да изразят копнежа и стремежа си за един различен свят, където малките народи да не бъдат принудени да понасят суровата ежедневна драма на съществуването си.
Така че тази зала отново зарежда с духовна сила, докато сега тук се е събрал Съветът, за да покаже, че из цялата планета хиляди и хиляди мъже, жени и младежи са се отдали на безкомпромисна борба, за да постигнат свобода за потиснатите народи, достойнство за поробените народи и братски диалог между хората по света. (Аплодисменти.)
Най-дълбока почит бих искал да отдам – и като лична благодарност за връченото ми високо отличие, което всъщност е за народа на Чили и за всички, които са се борили и продължават да се борят за мир – на народа на Виетнам. Мисля, че изразявам и вашите чувства, когато отдавам тази почит, изпитвана от целия чилийски народ. Това е и моето възхищение, моето уважение и обич към виетнамския народ, който, борейки се за своята независимост и достойнство, се бори и за независимостта и достойнството на всички потиснати народи по света. (Аплодисменти.)
Знаем какво означава героизмът на виетнамския народ. Напълно осъзнаваме как – за съжаление – се използват технологиите и науката, за да доведат разрушителните сили до степен на нарушаване на екологичния баланс, как се създават изкуствени кратери, как се унищожава растителността, унищожава се природата, но всичко това така и не успява да унищожи – и никога няма да може – скромния и благороден героизъм на един народ, който знае, че със своите общи усилия ще постигне обединеното си бъдеще, за което копнее.
Примерът със случващото се там ни показва колко различни са онези, които са се стремели науката да бъде в служба на градивността и да се превърне в сила, свързваща хората и помагаща им да се разбират. Ето защо Фредерик Жолио-Кюри е писал:
„Науката, в едно от най-висшите си качества, е фундаментален елемент за единението в мисленето на хора, разпилени из целия свят. Според мен няма друга човешка дейност, в която съгласието между хората винаги да се постига с такава сигурност. Ето защо можем да кажем, че има една наука за мир и друга за война. Народната съвест е тази, която ще накара науката да триумфира в служба на човечеството и мира.“ (Аплодисменти).
Когато говоря за Виетнам – аз повече от други, защото бях там и живях с неговия народ – знам каква е героичната и скромна всекидневна саможертва на този народ. Имах и честта да бъда един от латиноамериканските политици, които можаха да разговарят с Хо Ши Мин. А той беше скромният държавник, воинът, боецът, поетът, неуморният борец за независимостта на родината си. Целият му живот беше пример. И подобно на него, Жолио-Кюри също беше борец. Ученият, чиито открития му носеха благодарността на човечеството, притежаваше патриотичния и национален дух да се бори, като участник в Съпротивата, изплъзвайки се в мрака от преследвачите, отстоявайки свободата на родината си, която толкова много обичаше. И допринесе победата на Франция над фашизма да стане възможна. (Аплодисменти.)
Убедени сме, че няма противоречие между социалния борец, нелегалния партизанин и любителя на мира. Доказателството за това е именно в действията на Фредерик Жолио-Кюри, когато беше принуден да остави зад гърба си делото, което най-много ценеше: Висшата комисия по атомна енергия във Франция. Неговите думи са вечен урок: „Атомът е за мир и никога за война.“ (Аплодисменти.)
Мисля, че е уместно да препрочетем принципите, формулирани преди 23 години от Световния съвет на мира, защото те остават трайно актуални:
• Зачитане на правото на народите на суверенитет и независимост.
• Ненамеса във вътрешните работи на държавите.
• Мирно съвместно съществуване между държави с различни социални системи.
• Зачитане на териториалната цялост на държавите.
• Установяване на взаимноизгодни търговски и културни отношения, основани на приятелство и взаимно уважение.
• Премахване на всички форми на колониализъм и расова дискриминация.
• Замяна на политиката на сила с политика на преговори за разрешаване на различията между държавите, забрана на всички оръжия за масово унищожение, прекратяване на надпреварата във въоръжаването и демонтиране на чуждестранни военни бази.
Всяка от тези точки дава повод за задълбочен анализ. Не мога да го направя сега, но препрочитането им е достатъчно, за да се изтъкне, че те очертават нормата, пътя, дава насока за борбата на народите, за да стане възможно елиминирането на самите фактори, които възпрепятстват напредъка, прогреса и постигането на мир. Мога само да кажа, потвърждавайки мисленето на онези, които са дали живот на тези идеи, че борбата за мир не е борба на един човек, нито борба на част от хората. Това е борба на народите и то на всички народи. Постигнахме напредък, но несъмнено има още дълъг път.
Съзнанието на народите днес е по-зряло и затова можем да наблюдаваме по-отблизо приближаването на часа, в който човечеството братски ще отвори пътя към мира. (Аплодисменти.)
В рамките на тази световна реалност е и нашият континент Латинска Америка. И трябва да подчертаем, че има вътрешно измерение на освободителната борба във всяка от нашите страни. Следвайки характеристиките на своята история, на своите институции, своята собствена реалност, всяка страна и всеки латиноамерикански народ ще трябва да намери свой собствен път, черпейки от опита на другите, но адаптирайки го към собственото си съществуване, собственото си съдържание и своята собствена реалност.
Във всеки случай изглежда излишно да се припомня отново, че този латиноамерикански континент, дарен с материални богатства и с континенталния си народ, с хора, които имат право на различно съществуване, не бива да продължава да тъне в невежество, мизерия и глад.
Латинска Америка ще намери в ехото, което се издига от зората на нашата история, силата един ден да заговори с общ континентален глас, да обедини народите си, интегрирани отвъд икономическото, за да изпълнят великата историческа мисия, която трасираха героите на нашите различни страни. (Аплодисменти.)
Външният фактор в Латинска Америка се изразява в присъствието на империализма, чиито агресии са политически, икономически и културни.
В политически план все още са свежи в паметта ни преките действия, изразени от присъствието на въоръжените сили на една могъща държава из нашите земи. Съвсем неотдавна Куба и Санто Доминго изпитаха това на гърба си. Куба победи в опита за нахлуване и запази правото си на достойнство, свобода и изграждане на собствено бъдеще. (Аплодисменти.)
Икономическата агресия се въплъщавана главно от транснационалните корпорации, собственици на богатствата на нашите страни. Това са чуждестранни капитали, изкривили нашата икономика и отнели огромни богатства от нашите страни. Те все още използват влиянието на своята икономическа мощ, за да претендират за продължаване на своите предимства и печалби.
Пред лицето на тази реалност, на нашия континент се роди волята за борба с цел да си върнем нашите основни ресурси. И през 1938 г. за първи път в Латинска Америка не само се заговори за национализиране на основния ресурс на Мексико – петрола, но това беше и постигнато с действията на човек, чиято памет винаги ще е жива сред благодарните народи на нашия континент: генерал Ласаро Карденас. (Аплодисменти.)
Политическата и икономическа агресия е предшествана от културна агресия. Руините от цивилизациите на маите, ацтеките и инките още още са заредени с едно внушително минало. Някои смятат, че са успели да го заличат, но то носи в себе си зародиш на култура, показала на какво са способни тези презирани и отричани народи в тяхното минало и настояще. Всички заедно, утре те ще успеят да направят възможно развитието на собственото си оригинално самосъзнание, да дадат живот на собствените си местни култури.
И от Латинска Америка, правим бърз отскок към родината ни – в изпълненото ни с битки и борби настояще. С голямо удовлетворение мога да кажа пред делегатите, които идват от толкова различни географски ширини, че в международната си политика Чили много ясно отстоява принципите на миролюбива страна и народ. Борили сме се и ще се борим за преодоляване на идеологическите ограничения и за да направим възможно плуралистичното съвместно съществуване между различните правителства, зачитайки ненамесата във вътрешните работи и самоопределението на всеки народ.
Ние, чилийците, сме изключително загрижени за задачата да изградим по-добро бъдеще и искаме да го направим, и ще го направим, във вътрешен мир. Предложихме революционен процес, основан на плурализъм, демокрация и свобода. И нищо и никой няма да ни отдели от този път, отговарящ на нашата традиция и нашата история. Нашата цел е да постигнем такова развитие на Чили, че човешкото същество да може да се устреми истински към своята цялостна свобода.
Знаем отлично, че трябва да се борим срещу външни трудности, които произтичат именно от националния смисъл на нашата борба – защото издигнахме Програма, която народът прие за своя, защото в продължение на много години представителите на народните стремежи, които днес са в Народното единство, а и не само, обясняваха на Чили императивната необходимост от завоюване на икономическата му независимост, за да може да се достигне пълна политическа свобода. Именно заради това – след като постигнахме победа и останахме верни на нашите убеждения и нашата Програма – върху нас се стовари коварната, насилствена и пряка атака на онези, които знаят, че това правителство и този народ няма да толерират повече чуждото проникване, задушаващо нашето развитие, облагодетелстващо се от нашите богатства и потапящо в бедност страната ни.
Още преди да поемем управлението, научихме за зловещите намерения на една от тези големи транснационални корпорации – ITT, която не се поколеба да използва влиянието и парите си, за да се опита да създаде непреодолими трудности, дори насърчавайки възможността за конфронтация сред чилийците, само и само да предотврати създаването на народно правителство.
С удовлетвореност мога да кажа, че срещу тези намерения се изправи зрелостта на народа и демократичният дух на хората, които, макар и да не бяха членове на Народното единство, потвърдиха в Националния конгрес септемврийската победа (става дума за вота на депутатите от Християндемократическата партия, който е решаващ за утвърждаването на победата на Алиенде в президентските избори на 4 септември 1970 г. – б. пр.) и направиха възможно първото народно, демократично, национално и революционно правителство в историята на Чили. (Аплодисменти.)
Правителството, което председателствам, се зае да въплъти един ясно осъзнат и подкрепен от силна воля стремеж – и още в първите месеци на дейността си внесе в Националния конгрес законопроект за национализиране на основното богатство на страната ни, а именно медта. Правителството ни може да е в малцинство в Конгреса, но то получи единодушната подкрепа на чилийските конгресмени, за да може основното богатство на страната да стане собственост на Чили, на народа и да служи на Чили и неговия народ.
И макар да изпълнява единодушната воля на страната, следвайки конституционните разпоредби, законът, за който говоря, предизвика следното: в този момент, докато сме се събрали тук, за да обсъждаме мира и правата на малките народи, докато се обединяваме на основата на братството и хуманността, Чили отново е под атака.
И аз имам правото, нещо повече – задължението, да посоча пред събраните тук делегати, пред членовете на Световния съвет на мира и пред нашия народ, какво представлява тази агресия, подета за пореден път от една от тези големи транснационални корпорации. Вчера беше „Анаконда“, а днес е „Кенекот“. Последната успя да издейства решение от френски съд, разпореждащо ни да свалим на по-ниски нива цената на медта в търговията с обичаен потребител на нашата стока.
Това е агресия не само срещу материалните ни интереси, като прецедент, способен да отприщи и други подобни агресии, но е и агресия с много по-дълбок и дълготраен ефект, който ни удря болезнено и ни принуждава да протестираме силно, за да може гласът ни да намери необходимия отзвук сред народите по света, които смятат нашата борба за справедлива, необходима и крайно важна.
Споменатата компания първо се обърна към чилийските съдилища, но получи неблагоприятно за нея решение. След което тя обжалва – без никакво морално основание – и тръгна да търси чрез законодателството на друга държава, в правната система на друга територия, възможността да получи това, което ѝ бе отказано напълно законосъобразно от съдилищата на моята родина.
Нещо повече – тези компании възнамеряват да претендират и за собственост над медните мини, които според нашите закони още от миналия век принадлежат на чилийската държава. Можем да приемем, че те имат право да обсъждат размера на обезщетението тук, пред чилийското законодателство. Но да претендират, че мините, които принадлежат на чилийската държава, трябва да се считат за техни, да търсят в международното право начини да ни се попречи да предадем богатството си на нуждаещите се от него, е посегателство срещу нашия суверенитет. И като президент на народа, аз декларирам това пред солидарната съвест на членовете на Световния съвет на мира. (Аплодисменти.)
Искам да ви обърна внимание, че днес чилийски парламентаристи от различни политически партии, които присъстваха на специална сесия за подготовка на следващата световна парламентарна среща, ще се обърнат към вас от Франция, от представителството на Чили, от нашето посолство във Франция, където Пабло Неруда е посланик, от Франция, от Европа. И ще изтъкнат, че хора с различни убеждения, които влизат помежду си в остри битки и които с всеки изминал ден стават все по-непримирими в защита на своите идеи, имат едно по-вишестоящо от всичко това чувство за национално достойнство. И че, извисявайки се над границите, които ни разделят, те използват един и същ език, за да защитят Чили от империалистическа агресия. (Аплодисменти.)
Мога да продължа още дълго – а не би трябвало и не мога – обяснявайки какво означава да си като нас: страна, която по същество живее от една-единствен продукт – медта.
Но е добре да се каже още нещо, дори и накратко: този червен метал представлява за нас около 72% от националния ни доход от чуждестранна валута и 26% от националния ни бюджет. Години наред не бяхме наясно с нивата на производство, нито с пазарите и със сигурност никога не се намесвахме в цените. Преди няколко десетилетия постигнахме известен напредък и успяхме напълно да разберем какво представлява чуждестранното проникване и какво означаваше деформацията на нашата икономика и изтичането на огромни количества от нашето богатство.
Искам да ви кажа, другари и приятели от Световния съвет на мира, че дори по най-щедри преценки инвестициите на чуждестранните компании, които са експлоатирали нашата мед в течение на 43 години, са 50 милиона долара. Същевременно те са получили 3,5 милиарда долара печалба от Чили. Докато в световен мащаб транснационалните корпорации имат средни печалби, които не надвишават 8%, медните компании в нашата страна са имали печалби, надвишаващи 60 или 70%.
Искам да подчертая, че в усилията да се увеличи производството на мед, на компаниите беше даден план за разширяване, и те го осъществиха – всъщност го провалиха – не чрез реинвестиране на печалбите, а чрез вземане на заеми, които ние като правителство и народ ще трябва да изплащаме.
Малцина знаят, че според Конституцията, без да се брои потенциалното им обезщетение, тези компании биха могли да получат и свръхпечалбите, които са реализирали през последните 15 години в нашата страна. Но същевременно Чили все още ще трябва да плати 726 милиона долара на банките, които са отпуснали заеми на тези компании, отказали да реинвестират печалбите и овесили ни на врата тежкото бреме на дълга, натрупан от тях с неефективния план за разширяване.
Искам да ви кажа какво представлява скритата агресия, изразена в съпротивата на мултинационалните кредитни организации, към които принадлежим по право и които сега отказват да дадат на Чили кредитите, от които се нуждаем, за да дадем тласък на развитието си и да подобрим жизнените условия на нашия народ.
Искам да подчертая, че след като национализира медта си, както Мексико постъпи навремето с петрола си, а и Куба със своите богатства, Чили, която например имаше краткосрочна кредитна линия от северноамерикански банки в размер на 240 милиона долара годишно, днес, през тези месеци на 1972 г., след като предоговори ангажиментите си с тези банки, е получила само 32 милиона долара кредит.
Искам да ви покажа какво представлява трагедията за страна като нашата, чиято икономическа и финансова основа е медта, когато цените на международния пазар падат. И ние, и страните производителки като Конго, Замбия и Перу, не сме в състояние да се защитим.
Помислете за тези цифри, които представляват трагедията на една развиваща се страна: средната цена на килограм мед през 1970 г. е била средно 59 цента. Тя пада до 49 през 1971 г. и вероятно няма да достигне и това ниво през текущата 1972 г. През 1972 г., макар че произвеждахме повече мед, отколкото през 1970 г., преживяхме спад в доходите от близо 175 милиона долара. Тази година, въпреки всички трудности, ще произведем повече, отколкото през 1971 г., но ще имаме по-малко доходи, отколкото през 1971 г.
Помислете какво означава това, особено когато Чили, както всички страни, които продават евтино и купуват скъпо, е принудена да плаща много повече за вносните си стоки в условията на паричен процес, управляван според интересите на големите страни, предимно водещата капиталистическа страна. Смятам, че е важно това да се подчертае, за да разберат хората трагедията, която Чили преживява и ще продължи да преживява. За да купим същите храни, да купим същите лекарства, да купим суровини от чужбина, ще трябва да похарчим допълнителни 110 милиона долара. Това е, за да внесем същото количество – повтарям, същото количество.
Цените на медта падат; паричният пазар се затваря; отказват ни се краткосрочни заеми; отказват се заеми от мултинационални организации и в резултат на обезценяването на долара, цените на продуктите, които трябва да купуваме, се покачват.
Със силно чувство, с обич, с вяра в народа и с убеденост, че бъдещето на народа са децата му, ние вложихме човешката си топлина в закупуването на мляко, каквото не произвеждаме, за да осигурим поне по половин литър мляко на всяко дете в Чили. (Аплодисменти.)
Цената на млякото на прах се е повишила от 580 долара на тон на 960 долара, което означава, че с изключителни усилия, харчейки същата сума – 50 милиона долара от нашия вече нисък бюджет – ще можем да реализираме само 40% от това, което бяхме предвидили.
Между август и септември (1972 г. – б. пр.) цената на пшеницата на тон се повиши с 22 долара. Не ни се мисли, че може да продължи на такова ниво, но колко силен е ударът и колко тежи това насочване на международната търговия върху страни като нашата, производителки на суровини, които имат дързостта да се борят за своята икономическа независимост… Ето защо сега, с цялото ми уважение към вас, като към борци за справедливост, за права и достойнство на малките народи, говоря с яснотата, необходима, за да разберете драмата на моята родина. Това е и драма на всички развиващи се страни, които се борят за своята свобода и достойнство. (Аплодисменти.)
Само едно голямо всеобщо осъзнаване, което да възпре тези корпорации, свързани с определени финансиращи ги и подкрепящи ги правителства, ще направи възможно нашият народ да живее без призрака на експлоатацията и дори заплахата от гражданска война.
Ако материалните трудности са такива, каквито ви ги описах, то има още нещо, което трябва да кажа честно и ясно – много да внимавате кое е истина и кое е лъжа, когато става дума за Чили. Има добре платени глашатаи със задачата да разпространяват по всички географски ширини един образ, който не е образът на нашия народ, нито на нашата родина.
Те се стремят да създадат климат, който улеснява злокобните действия на чуждестранния капитал, ранен от революционната решимост на нашия народ. Те се опитват да насъскват сектори, които не вярват във вътрешния демократичен диалог. Постоянно се натяква, повтаря, затвърждава, че страната ни върви към икономически и социален хаос. Не искат да виждат колко тежат предприеманите на международно ниво репресивни мерки срещу нас. Игнорира се нашият глас на братски народ, който намира своя отзвук в Латинска Америка и отвъд границите на континента ни.
Никога никое правителство не се е стремяло да разширява допълнително отношенията, които предишните правителства са имали с много страни по света, и никога никое правителство не се е стремяло толкова, колкото нашето, да има отношения с други страни и други народи. С дълбоко удовлетворение мога да кажа, че винаги сме се водили единствено от нашето убеждение и вяра в човечеството, когато, зачитайки правата на народите, сме се стремели да имаме дипломатически и културни отношения с всички страни по света.
В знак на почит към героизма на народ като виетнамския, мога да ви кажа, че ние установихме отношения на ниво посолства със Северен Виетнам, а само преди няколко часа, като господари на нашата съдба и суверенитет, признахме временното правителство на Южен Виетнам. (Аплодисменти.)
И заради това се твърди, че Чили е страна, в която няма демокрация и няма свобода. Вие сте тук от няколко часа и дано да можете да останете още много дни. Ще видите какво е автентично демократично изразяване и какво е неограничено упражняване на свобода.
Мисля, че с чиста съвест мога да кажа пред вас, пред народа, че това правителство, изпълнявайки волята на националното мнозинство, въпреки всички трудности пред осъществяването на революционен процес в рамките на буржоазна демокрация, въпреки всички трудности, съпровождащи живота в условията на застаряващ капитализъм, без да може да се ползва от предимствата на една социалистическа структура на обществото, все пак успя да реализира някои важни постижения. Те никога не ще могат да бъдат премахнати от съзнанието и волята на народа, защото те носят гаранцията и сигурността на бъдещето на Чили.
Длъжен съм да изтъкна, че една тенденциозна кампания се е заела да внушава, как чрез насилие ще бъде разрушено мирното съжителство между гражданите в Чили.
Уверявам ви, че народът и правителството, което председателствам, ясно осъзнават необходимостта от дълбоки промени в страната ни, в рамките на гражданското съжителство и с уважение към нашите опоненти, които действат в рамките на Конституцията и закона.
Но историята ни показва също, че насред революционни етапи и процеси се намират отчаяни групи, които влизат в съглашение с антинационални интереси и търсят пътя на фашизма, за да се опитат да пречупят волята на гражданите и да забавят напредъка на народа към пълното му освобождение.
Обещавам пред вас – и не само не забравям, а напротив, чувствам тук, в сърцето си, отличието, което ми дадохте, което получавам от името на моя народ, чилийския народ – че като президент на революционно правителство, което се стреми да постигне фундаментални промени, за да засили развитието на нашата икономика и да направи възможно повишаването на жизнения стандарт на нашите сънародници, ще вложа цялата енергия, цялата сила, притежавани от едно правителство, ще задействам цялата материална власт, с която разполага едно правителство, и нещо повече, цялата морална мощ, с която разполага един президент на народа, за да предотвратя конфронтацията между чилийците в Чили и да защитя правото на Чили да извършва своите промени, отхвърляйки чуждестранната намеса и наглостта, помпана от фашистите, които отричат свободата и демокрацията във всяко отношение и всеки ден. (Аплодисменти.)
Вярвам, че това отличие (медалът „Фредерик Жолио–Кюри“ – б. пр.) може да означава най-големия ангажимент за мен и за всички вас. Няма просто да изразя своята благодарност, а по-скоро признание за високото отличие, което всъщност връчвате на народа чрез мен.
Мисля, че разбирате отлично: думите ми нямат официалния тон, който другите биха харесали, а по-скоро тона на истината, на човек, който говори пред братя, на езика на братята.
Осъзнавам какво означава да получа отличието, носещо името на първия председател на Световния съвет на мира Фредерик Жолио-Кюри. Въплъщение, символ на хуманизма, учен и борец от Съпротивата. Човек, който постави човешката си страст в служба на такава благородна и необикновена кауза, каквато е каузата да се направи възможен диалогът между човешките същества. Фредерик Жолио-Кюри, който постига чудесен синтез на живота си, е не само наследник, чрез своята спътница мадам Кюри, на традицията за служене на човечеството, но и те самите, като двойка хуманисти, също така допълнително разширяват тази традиция. Освен връзката между мъж и жена, в нея има и нова връзка – заредена с по-щедра и по-дълбока страст, с хуманност, със същинската страст за превръщането на науката в ценност, която да служи на човечеството, да служи на човека.
Благодаря ви, че вярвате в Чили и нашия народ. Този малък народ, притиснат между планините и морето, ясно съзнава какво е мирът. Наясно сме с реалността и знаем, че можем да дадем само малък принос към вашите усилия за постигане на световен мир. Най-големият ни принос ще бъде да търсим мира в постигането на социална справедливост в собствения ни дом.
Не може да има мир в живота на един народ, когато някои имат всичко, а други нямат нищо. Не може да има мир в дома на човека, когато липсва не само материална прехрана, но и културна. Не може да има мир за семейството, което няма дом, или за земеделеца, който обработва чужда земя и няма начин да изхрани семейството си. Не може да има мир в едно общество, когато човек експлоатира човека, а трудът е стока, която са принудени да продават на безценица лишените от всичко друго, освен от силата на своя труд.
Вярваме в човешкото съвместно съществуване в нови измерение и затова се борим за мир в родината си. И също така вярваме, че в световен мащаб народите не искат да чуват зловещия гърмеж на оръдията, а се стремят към мир. Народите не искат икономическа експлоатация, а икономическо сътрудничество. Народите не искат да са васали, а да се уважава техния суверенитет.
Като президент на народа, аз давам думата си да се боря редом с работниците на родината си за мир в нашата земя и да направя възможно нашето сътрудничество за мир в света. Благодаря ви, скъпи другари!
About The Author
