През 1842 г., съкрушен и победен, Китай изпраща своя висш бюрократ Цин в Нанкин, за да се срещне със сър Хенри Потингер, безмилостния британски колониален администратор, който диктува условията за капитулация на китайците. В последвалия Нанкински договор Китай дава всичко, а в замяна получава само унижение. Наричат го търговска сделка, за която търговците дрънкат с чаши в Лондон, а китайските поети увековечават позора, който все още преследва великата им страна.
Миналия месец, съкрушена и победена, Европейската комисия изпрати висшия си дипломат Урсула фон дер Лайен на голф игрище в Шотландия, собственост на Тръмп, за да подпише също толкова срамен договор. Те го нарекоха и търговско споразумение, за да прикрият как Европа даде на американския президент всичко и получи в замяна само унижение. Забележително е, че за разлика от Китай през 1842 г., Европа не се поддаде на поражение в битка, а само на няколко месеца тарифен уотърбординг – техника за изтезания, която глупавите европейски лидери, вдъхновени от нещастните американски демократи, някога пренебрегваха с убеждението, чр „Тръмп винаги се отказва първи“.
Макар че европейските поети няма да имат какво да изрецитират за унижението, което ще хвърли сянка върху континента за десетилетия, неговите политици вече го признаха. „Мрачен ден“, по думите на Франсоа Байру, френския министър-председател. „Признание за слабост“, извика Мишел Барние, преговарящият на Европейския съюз за Брекзит, който би трябвало да знае едно-две неща за воденето на преговори от позицията на върховна арогантност.
Детайлите на търговското споразумение между ЕС и САЩ са наистина смущаващи за Европа. Докато американските стоки ще бъдат изнасяни за Европа без мита, върху европейския износ за САЩ ще бъде наложена обща тарифа от 15 %, а върху износа на стомана и алуминий – огромна тарифа от 50 %. И това е само началото.
Европа се ангажира да отмени всички настоящи или планирани данъци върху технологичните гиганти, а освен това подхвърли огромен налог, за да усмири Доналд Тръмп: 600 милиарда долара нови инвестиции в американската икономика и 750 милиарда долара в американски нефт и газ, добити чрез фракинг, до края на 2028 г. Тоест, чек за 1,35 трилиона долара – без да се включват безбройните милиарди за оръжия от САЩ, които европейските правителства са задължени да платят (ако трябва да изпълнят обещанието си за разходи за отбрана на НАТО).
С новите си обещания фон дер Лайен пренебрегва ключовия урок, който Европа би трябвало да научи от първия мандат на президента Тръмп: да не предложиш на Тръмп големи суми пари може да е опасно, но да даваш обещания, които не могат да бъдат изпълнени, е безкрайно по-лошо.
Освен че Европейската комисия не може да накара частните компании да изпратят парите си в Америка, има и друга пречка: не съществуват нито обещаните пари, нито необходимият капацитет. Разбира се, германските производители на автомобили и химически компании вече инвестират в Съединените щати, за да заобиколят митата на Тръмп, но не са дори близо до обещаните 600 млрд. долара през следващите две години и половина. Още по-лошо, обещанието да се купува американска енергия на стойност 750 млрд. долара (250 млрд. долара годишно за три години) е чиста фантазия: годишните енергийни разходи на ЕС далеч не достигат тази сума, да не говорим, че американските фракинг компании нямат капацитета да продадат на Европа толкова много нефт и газ, дори ако европейците искат и могат да ги купуват.
Нима Тръмп не знае това? Разбира се, че знае. Нима е забравил неспазените обещания на Жан-Клод Юнкер? Никой не помни тези неща толкова добре, колкото този президент на САЩ. Можете да го видите в очите му. Той обожава това. Това е златната му възможност да затрие Европейския съюз, който от дълго време ненавижда с нестихваща страст. Освен че ще свие търговския дефицит на Америка и ще получи значителни приходи от мита, Тръмп няма търпение ЕС да наруши обещанията на фон дер Лайен за инвестиции и енергетика. След като това стане, след 2028 г., в последната му година в Белия дом, той ще може да издейства още по-унизителни отстъпки, позовавайки се на нарушените европейски обещания.
Сравнявайки търговското споразумение между ЕС и САЩ с това между Обединеното кралство и САЩ, подписано през май миналата година, е безспорно, че Тръмп е третирал Кийр Стармър с кадифени ръкавици. Това има малко общо с икономиката. Той не беше мотивиран и от англофилия или от по-голямата си неприязън към фон дер Лайен. Нещо по-голямо, от негова гледна точка, го накара да бъде по-благосклонен към Великобритания, дори до степен да предизвика недоволството на американските производители на автомобили, които не могат да повярват, че сега е по-евтино да внесат в САЩ автомобил от Великобритания (без части, произведени в САЩ), отколкото автомобил на Ford или General Motors, произведен в Мексико или Канада (но с повечето части, произведени в САЩ).
Каква би могла да бъде причината да избере да поеме такава негативна реакция от собствения си MAGA електорат от името на британските производители на автомобили, много от които всъщност не са британска собственост? Просто: с определянето на обща тарифа от само 10% (включително за автомобили), която е с 5% по-ниска от еквивалента на ЕС, като същевременно премахва тарифите за стомана и алуминий, той заби толкова дълбок клин между Лондон и Брюксел, че дори и най-верният привърженик на идеята със сигурност вече е загубил желание да се бори. Така Тръмп се радва на мисълта, че е направил Брекзит, предвестник на собствения му първи изборен триумф, наистина необратим.
Преди да се примири със собствената си версия на Договора от Нанкин, ръководството на ЕС премина през същите четири етапа на скръбта като британските преговарящи за Брекзит: от „Ще отвърнем, ако посмеят да ни притиснат“ през „Можем да отвърнем, ако ни притиснат“ до „По-добре никаква сделка, отколкото лоша“ и „Моля за всякаква сделка, отчаяни сме“. Сега, когато обвиненията по повод Договора от Нанкин от 21-ви век са в разгара си в Брюксел и всички европейски столици, два въпроса изискват отговори. Какво сбъркаха европейските лидери? И какво можеха да направят по различен начин, за да избегнат тази унизителна сделка и да предотвратят още по-голяма икономическа болка?
Като начало европейските преговарящи допуснаха три непредизвикани грешки в преценката си. На първо място, те приеха, че размерът на единния пазар на ЕС е по-важен от всичко останало. Това не е така. Ако има някаква величина, която е по-важна от всички останали, то това е размерът на търговския излишък на Европа спрямо САЩ. Той възлиза на повече от 240 млрд. долара годишно и гарантира, че една пълноценна търговска война между САЩ и ЕС ще навреди много повече на Европа, отколкото на Америка.
Второ, както обясни моят колега Волфганг Мюнхау , европейците надценяват влиянието, което дефицитът на услуги на ЕС спрямо САЩ дава на Брюксел. Докато американците могат да живеят спокойно без шалове Hermès, френско шампанско, маслини Каламата и Porsche, европейците не могат да издържат и час без Google, YouTube, Instagram и WhatsApp.
Трето, което е от решаващо значение, те се подлъгаха по илюзорната вяра, че американските стокови и парични пазари ще изпаднат в спазъм, принуждавайки Тръмп да се откаже. Твърде дълго те се придържаха към очакването, че митата ще увеличат инфлацията на потребителските цени в САЩ и дефлацията на фондовите пазари до политически неприемливи нива. Това не се случи по причини, които Брюксел трябваше да предвиди.
Американското потребителско търсене е относително по-чувствително („еластично“, на икономически език) към повишаването на цените, отколкото европейското потребителско търсене и предлагането на европейските износители. Ето защо един германски Mercedes-Benz винаги е бил по-евтин в Ню Йорк, отколкото в Щутгарт, и защо днес значителна част от митата се поемат от европейските износители, които прехвърлят на американските потребители само част от митата, в резултат на което влиянието върху инфлацията на потребителските цени в САЩ е по-малко. Що се отнася до американските фондови пазари, те изглеждат запленени от собствената си инвестиционна мания по изкуствения интелект, от неоправдано големите намаления на данъците, които им подари Тръмп, и от смекчаващите 300 милиарда долара годишни приходи от мита, които получава американската хазна. Прекалено опиянени от тази „ирационална екзалтация“, те отказват да се тревожат за макроикономическите лоши ефекти от тарифната игра на Тръмп.
Но да предположим за момент, че водещите фигури в ЕС са предвидили всичко това. Основен принцип на преговорите е, че ако не можете да си представите, че ще напуснете стаята без сделка, няма смисъл да преговаряте – може и да сте подмазвач като фон дер Лайен. И така, какво би могъл да направи ЕС по различен начин, като се има предвид, че не разполага с внимателно изработеното преговорно оръжие на Китай – редки минерали и широк набор от основни стоки, без които американците не могат да живеят? Ето едно предложение.
Първата задача на Европа ще бъде да планира заместването на 240 млрд. долара от вътрешното си съвкупно търсене поради потенциалната загуба на търговския излишък със САЩ. Например Европейският съвет би могъл да обяви програма за съвкупни производствени инвестиции в размер на 600 млрд. евро годишно, която да се финансира чрез нетно емитиране на облигации на Европейската инвестиционна банка. Само намекът от страна на Европейската централна банка, че ако се наложи, ще подкрепи тези облигации на ЕИБ, би бил достатъчен, за да се поддържат изключително ниски разходи за финансиране. Изведнъж Европа вече няма да зависи от Америка за поддържане на съвкупното търсене.
Освен това ЕС трябва да се откаже от всички мита и санкции, вдъхновени от САЩ, по отношение на важни китайски зелени и цифрови технологии, с оглед на сключването на споразумение с Пекин, което да включва координирани мерки за фискална експанзия и взаимни гаранции за сигурност. Той следва да въведе данък „облак“ в размер на 5% върху всички цифрови трансакции за дружества с приходи, надвишаващи 500 млн. евро годишно (независимо от това къде е седалището им). Нещо повече, ЕС трябва да отмени драконовските, антиконкурентни, наложени от САЩ закони за интелектуална собственост, които правят незаконно използването на по-евтини, генерични касети с мастило в принтера ви; които забраняват на фермерите да ремонтират тракторите си John Deere; които не позволяват на хората с увреждания да правят дори малки корекции в управлението на своите инвалидни колички. И накрая, би било разумно ЕС постепенно да преустанови закупуването на втечнен природен газ от САЩ, произведен чрез фракинг, от енергийния си микс и на оръжия, произведени в САЩ, от своите армии.
Фактът, че подобен набор от отговори никога няма да бъде обсъден в Брюксел, ни дава голяма яснота за Европа. С целия финес на разрушителна топка Доналд Тръмп разкри как ЕС дори не е способен да си представи себе си като суверенна сила, решен да остане само васал в една атлантическа империя. За разлика от Китай през 1842 г., Европейският съюз доброволно е избрал постоянното унижение.
About The Author
