За да разберете колко лошо е положението в Газа, трябва да си спомните всички хора, с които сте израснали и които сте опознали: майка ви, баща ви, братята и сестрите ви, но също и вашите баби и дядовци, лели, чичовци, братовчеди; приятелите, които познавате от дете, и приятелите на приятелите ви, които познавате от също толкова дълго време; съседите си, хората, с които сте ходили на училище, продавачът в магазина, с когото сте споделяли вътрешни шеги, или собственикът на ресторанта, който ви харесваше и винаги ви даваше нещо в повече с поръчката ви.
Сега си представете, че всички са мъртви. Може би са загинали при въздушни удари – така е умряло цялото ваше семейство, погребано под развалините на къщата ви заедно с братята ви, родителите ви, баба ви, кучето ви, като по чудо сте оцелели само вие и най-малката ви сестра. За миг целият свят, който познавате, е изчезнал, както и вашите съседи и приятели. Те също са мъртви, заедно с техните семейства, и ако някой от тях е оцелял, вие няма да разберете, защото трябва да продължите да се движите.
През следващата година и половина ти и малката ти сестра трябва да се преместите още три пъти, да разпъвате импровизирани палатки, след което да ги изоставяте, за да вървите километри наред до следващата „безопасна зона“, въпреки че сте чували, че и те се бомбардират. Смъртта е навсякъде и всеки ден прекарваш часове в търсене на храна или чиста вода, за да запазиш живота на малката си сестра, която междувременно е загубила и двата си крака при друг бомбен удар, от който ти някак си си оцелял, и чиято ръка си стискал, докато я ампутирали, защото в болниците нямало упойка.
Не знаете какво се е случило с повечето хора, които сте познавали в живота си, или по-лошо, понякога разбрате. Но след като измине една година, мястото, където сте израснали, вече го няма: познатата топлина на дома ви, училището, в което сте прекарали детството си, университета, в който сте получили дипломата си, улиците, по които сте карали колело, местата, където сте играли като деца, къщите на приятелите ви, където сте празнували рождени дни, мястото, където сте били на първата си среща – всичко това е изчезнало, заменено от безкрайна сива пустош от изпепелени руини.
А сега е настъпил масов глад и не си ял от дни. Чул си, че стрелят по хората на местата, където раздават помощи, но малката ти сестра е много болна и е останала кожа и кости, така че в отчаянието си тръгваш. Докато се провираш през потната, отчаяна тълпа от хора като теб, които молят за торба брашно, чуваш изстрели и падаш на земята. Последните ти мисли са за гладуващата ти сестричка и кой ще се грижи за нея сега.
Това не е истинска история в смисъла, че е нещо, което се е случило на конкретен човек. Но тя описва – както ще видите, в пречистена форма, ако може да се каже – много реалните неща, които са били причинени на хората и обществото в Газа през последните почти две години.
Два месеца след началото на войната, Jacobin предупреди, че въз основа на огромното количество ужасяващи факти, цифри и свидетелства, които излизаха наяве, това, което виждахме в Газа, „не е просто поредната ужасна война, а нещо съвсем различно“. Оттогава минаха още деветнадесет месеца и сега е по-ясно от всякога, че това, което Израел направи с Газа, е – обективно, според цифрите – едно от най-ужасните неща, които една група хора е направила на друга група хора в съвременната история.
Нови и нови върхове на жестокостта
Думите „безпрецедентно“ и „най-лошото в историята“ се срещат често около Газа, обикновено от устата на официални лица, лекари, хуманитарни работници, експерти и други, които са прекарали кариерата си, наблюдавайки някои от най-тежките военни зони в човешката история. Това се потвърждава от цифрите.
Само три месеца след началото на войната средната смъртност в ръцете на израелските военни – 250 жертви на ден – е по-лоша от всички големи въоръжени конфликти през този век, включително Украйна, Ирак и Йемен. Следващият по големина, прословутата кървава сирийска гражданска война, е с коефициент (96,5 на ден), наполовина по-малък от този. За да откриете конфликт, чиито първи сто дни са били толкова смъртоносни, колкото тези в Газа, трябва да се върнете ча к до геноцида в Руанда през 1994 г. Следващите места в класацията дори не са близо.
Оттогава насам броят на смъртните случаи се е „забавил“ всъщност само защото системното унищожаване на болниците в Газа от страна на Израел е затруднило отчитането на броя на загиналите. И все пак, ако използваме официалния брой на загиналите към 30 юли – който надхвърли 60 000 души и почти сигурно е драстично занижен – все още остава смъртност от 91 убити жители на Газа на ден, което е повече от всички други страни, с изключение на Сирия. Както отбелязва Питър Бинарт , това е също така повече палестинци, убивани всеки ден, отколкото хората, убити в някои от най-известните кланета в историята, инциденти, които са шокирали колективната съвест на света и са предизвикали коренна промяна в политиката и нагласите: кланета като Шарпевил в Южна Африка (69 убити) или Кървавата неделя в Ирландия (26 убити).
Но проблемът не е толкова в мащаба на убийствата, колкото в това кой е убит. След една година броят на семейните линии, които са били напълно прекратени – заличени от гражданския регистър на Газа, без нито един оцелял роднина и с изчезнало фамилно име, е 902. Това е по-ниската от няколкото оценки. Близо 3500 фамилии са останали само с двама членове, а 1364 са имали само един оцелял. Понякога Израел е убивал три или четири поколения от едно семейство в рамките на един въздушен удар. Това се е случвало и по време на други войни, но не в такива мащаби.
Израел е убил изключително голям брой цивилни граждани. До септември 2024 г., когато броят на жертвите е далеч по-малък от този днес, вече са убити повече жени и деца, отколкото за същия период на всеки друг конфликт през последните две десетилетия.
Вземете една изключително консервативна оценка, която не включва труповете, които все още не са идентифицирани, и приема абсурдното твърдение на Израел, че е убил 20 000 бойци на Хамас (което, ако е вярно, би означавало, че почти всички убити са били от Хамас). Към 30 юли броят на убитите жени, деца, възрастни хора и мъже, които не са от Хамас, е 64 % от общия брой на загиналите в Газа. Тази силно занижена оценка все пак би поставила Газа над повечето от най-тежките конфликти през последните 70 години по отношение на процента на убитите невоенни лица – включително Виетнам, войните в Югославия, Сирия и Йемен – и доста над 50-те процента средно, които са преобладавали във войните от XVIII до XX век.
Насилието, упражнявано по-специално върху деца, е потресаващо. Само четири месеца след началото на конфликта в Газа броят на смъртните случаи сред децата е най-висок от всички скорошни конфликти – почти десет пъти повече от този в Сирия и четиридесет и пет пъти повече от този в Йемен. Към 30 юли този показател е едно убито дете на час или, както обясни изпълнителният директор на УНИЦЕФ, „цяла класна стая с деца, убивани всеки ден в продължение на почти две години“. Това включва хиляди бебета и малки деца на възраст под две години. Когато през юни тази година Министерството на здравеопазването на Газа публикува актуализиран, подробен списък на всички убити по време на войната, подреден от най-малкия до най-възрастния, бяха необходими единадесет страници и 486 имена, за да се открие първото дете на възраст над шест месеца.
Три месеца след началото на войната средно повече от десет деца на ден са загубили единия или двата си крака в Газа, където понастоящем има повече деца с ампутирани крайници на глава от населението, отколкото на което и да е друго място по света. Поради израелската обсада много от тези ампутации, ако не и повечето, са извършени без анестезия. Някои от тези деца са сред повече от 17 000 сираци, останали в резултат на войната. Наложи се да бъде измислен изцяло нов термин за войната: WCNSF (Wounded Child, No Surviving Family), или „ранено дете, без оцеляло семейство“, поради това, че този феномен е станал зашеметяващо обичаен в тази война. Посещаващи лекари съобщават, че са чували как тези деца, които са с животопроменящи наранявания и няма кой да се грижи за тях, молят да умрат.
Доказателствата показват, че децата от Газа са обект на целенасочен садизъм. В продължение на повече от година има широко разпространени съобщения от медицински специалисти за лечение на деца, които са били умишлено простреляни в главите, шиите, гърдите и тестисите, като се твърди, че изглежда израелските войници са ги използвали като „тренировъчна мишена“. Израелските войници са използвали малки момчета като жив щит, а стотици деца от Газа са били арестувани и задържани в израелски затвори. Докато са били там, много от тях са били измъчвани. Това се случва наред с редовните, широко разпространени изтезания на задържани възрастни жители на Газа, десетки от които са починали от изтезания, включващи използването на електрошокове и бойни кучета, както и сексуално насилие, толкова жестоко, че жертвите са били хоспитализирани.
Сега, когато 100% от населението е изправено пред остра продоволствена несигурност, броят на жертвите в Газа и конкретно на децата там ще нарасне още повече. Един от експертите по глада заяви за започналия в Газа глад, че „от Втората световна война насам няма случай на глад, който да е бил толкова прецизно планиран и контролиран“, и че той вече официално е отнел живота на десетки хора – още едно занижено число, което може да е едва 10% от реалния брой.
Хиляди деца са преминали точката, от която няма връщане назад, и през следващите седмици и месеци ще умрат или ще останат трайно инвалидизирани. Директорът на Световната програма по прехраната на ООН заяви, че бедствието е „различно от всичко, което сме виждали през този век“, като го сравни единствено със случаите на масое глад от ХХ век.
Това е още един крайъгълен камък на жестокостта върху друга жестокост в израелската война, тъй като през цялото време израелските военни продължават да избиват палестинци с десетки бомби и куршуми всеки ден.
Безпрецедентно физическо опустошение
Но не само масовото избиване на хора прави Газа отличителна. Става дума за мащаба на физическото опустошение, което се изразява в мащабна, систематична кампания за унищожаване на всяка структура и институция, която прави възможен организирания живот в анклава.
Към февруари 2025 г. 92% от домовете в Газа са повредени или разрушени, а две трети от общия жилищен фонд на територията е унищожен. ООН заяви, че това „безпрецедентно“ разрушаване на жилища не е виждано от Втората световна война насам и ще отнеме до 2040 г., за да се възстанови, ако войната приключи веднага – и те казаха това преди четиринадесет месеца.
Само за един месец, благодарение на израелската обсада, която блокира достъпа до електричество и гориво в Газа, всичките пет пречиствателни станции и повечето от канализационните помпени станции бяха спрени, което доведе до замърсяване на крайбрежните води, почвата и сладководната вода с непречистени отпадъчни води. След една година 70% от водоснабдителните и канализационните съоръжения са повредени или унищожени. Към юни тази година само 49% от съоръженията за производство на питейна вода все още функционираха.
Наложи се да използваме термини, които рядко или никога не сме чували преди, за да опишем какво е било повредено или унищожено в Газа: „урбицид“ – за 92% от основните пътища и 70% от всички постройки; „школасцид– за 90% от училищата и университетите в Газа; „домицид“ – за повечето домакинства, които са преживели пълно разрушаване на домовете си; „екоцид“ – за това, което ООН нарече „безпрецедентни“ и вероятно „необратими“ щети на естествените екосистеми.
Към април 2025 г. този екоцид включва увреждане на 83% от обработваемата земя в Газа, избиване на 95% от добитъка и около две пети от овцете и козите. Северна Газа, която някога е била две трети земеделска земя, е превърната в пустош. Заедно с бомбардирането на единствената мелница за пшеница, затварянето на всички пекарни, унищожаването на 72% от риболовния флот и цялостното закриване на риболовния сектор, това представлява унищожаване на способността на Газа да се изхранва сега и в бъдеще.
Това имаше и допълнителен порочен ефект, тъй като направи жителите на Газа почти изцяло зависими от помощи, които Израел превърна в това, което една бивша зелена барета, работил в тях, описа като „смъртоносни капани“, където средно две дузини палестинци умират на ден, тъй като са умишлено обстрелвани, докато чакат да получат храна. Това също е спектакъл, който няма прецедент.
Повече от половината от обектите на културното наследство в Газа и една трета от джамиите са повредени или разрушени, макар че някои оценки са много по-високи. В това число влизат съответно двете най-стари сгради в ивицата: свещената, вековна джамия „Велики Омари“ , почти напълно разрушена при въздушен удар, и Самарянската баня, построена от древна общност, за която се твърди, че произхожда от библейските племена на Израел, и която съвременните израелци бомбардират и разрушават с булдозери. Унищожаването на културни артефакти от групировки като талибаните и ИДИЛ е ключов аргумент за това, че те са опасна глобална заплаха, докато унищожаването на еврейската култура от нацистите се разглежда, включително от Мемориалния музей на Холокоста в САЩ, като основна част от цялостното им усилие за изтребване на европейските евреи.
Нападението на Израел срещу здравния сектор в Газа е особено тежко. Най-малко 94% от болниците в Газа са повредени или разрушени, като последната напълно функционираща болница на територията е частично разрушена през април тази година. Почти половината от тях вече не функционират. Това е приблизително равностойно на деветгодишната война в Йемен (50% не функционират) и значително повече от Сирия (37%), Украйна( 37,5%) и Ирак (7% частично разрушени при инвазията през 2003 г.).
Болниците, подобно на обектите на културното наследство и училищата, са защитени по време на война, като нападенията срещу тях се смятат за толкова неприемливи, че когато администрацията на Обама случайно бомбардира афганистанска болница през 2015 г., Пентагонът отчаяно се опитваше да намери оправдание, започнаха три разследвания, а президентът лично се извини и шестнадесет души бяха наказани. Това беше голям, глобален скандал.
За разлика от тях Израел е признал и измислил оправдание за стотиците си умишлени нападения срещу болници, както и за нападенията си срещу училища и религиозни обекти.
Здравните работници също са защитени, но в рамките на два месеца Израел е убил повече здравни работници в Газа, отколкото са били убити във всички конфликти по света за една година от 2016 г. насам. Оттогава насам този брой е станал още по-голям. Дори и в долния край на оценките, 557-те здравни работници, убити в Газа от 7 октомври 2023 г. до 30 юли 2025 г., са малко повече от една трета от общия брой на здравните работници, убити в световен мащаб през всичките осем години, предшестващи войната. Това е съчетано със стотиците здравни работници, които израелските войници са отвлекли, а някои от тях са измъчвали до смърт.
В навечерието на първата година от войната Израел бомбардира средно по един пункт за разпределение на помощи и склад на всеки петнадесет дни, училище и болница на всеки четири дни, палатка и друг временен подслон на всеки седемнадесет часа и нечий дом на всеки четири часа. В резултат на това Израел бележи рекорд след рекорд по отношение на убийствата: най-много убити здравни работници от поне десетилетие насам, най-много убити служители на ООН, най-смъртоносната война за хуманитарните работници в историята и най-смъртоносната война за журналистите в историята – повече репортери са убити, отколкото в последните седем големи войни с участието на САЩ, взети заедно, включително двете световни войни и гражданската война.
Бомбардировки в непонятен мащаб
До голяма степен това се дължи на необичайно безразборната и интензивна бомбардировъчна кампания.
В долния край на оценките, от началото на войната Израел е хвърлил над 70 000 тона бомби върху Газа. Това е равностойно на около шест бомбардировки на Хирошима върху територия, по-малка от половината от размера на Хирошима, но с шест пъти по-голямо население. Най-интензивният период на бомбардировки е през първите три месеца, като до февруари 2024 г. Израел е хвърлил 25 000 тона, или около две Хирошими, експлозиви.
На практика само за шест седмици Израел унищожи северната част на Газа с бомбардировки тези в мащабите на германски градове като Дрезден, Хамбург и Кьолн през Втората световна война. До третия месец на войната Израел е разрушил повече сгради (33%) в Газа, отколкото съюзниците са разрушили градските райони на Германия (10%) за три години. Американският военен историк Робърт Папе, автор на забележителна книга за въздушните сили през ХХ век, смята, че Газа само до този момент е „една от най-интензивните кампании за наказание на цивилното население в историята“, която „се намира в горния квартил на най-опустошителните бомбардировъчни кампании в историята“.
Само в този ранен период изследователите и експертите установяват, че разрушенията в Газа надминават всички съвременни примери, които са синоним на пълно унищожение: Алепо в Сирия, Мариупол в Украйна, Мосул в Ирак и Грозни в Чечения, който някога бе обявен от ООН за „най-разрушения град на Земята“. По отношение на „самия темп на бомбардировките“, един изследовател, който е картографирал военните щети в различни войни, заяви през декември 2023 г., че „няма нищо, което да е сравнимо за толкова кратък период от време“. След осемнадесет месеца почетният професор на Брадфорд Пол Роджърс, който е автор на множество книги за съвременната война, обявява, че израелското изравняване на Газа със земята е „без аналог в ерата след Втората световна война“, и е сравннимо единствено с бомбардировките на Токио.
Това не е изненадващо, като се има предвид жестокостта на бомбардировките на Газа, особено през първите три месеца на войната, когато разрушенията бяха с най-бърз темп.
25 000 тона бомби, хвърлени върху Газа само през първите три месеца, са много повече от тези, които съюзниците са хвърлили при бомбардировката на Хамбург (9000 тона) и при бомбардировката на Дрезден (3900 тона), която Националният музей на САЩ за Втората световна война определя като „апокалиптична“. Това е и повече, отколкото нацистите хвърлят върху Лондон през осемте месеца на Блица (18 300 тона).
22 000-те удара, които Израел съобщи, че е нанесъл за по-малко от два месеца, са повече от 13 598-те, които водената от САЩ коалиция извърши за повече от четири години срещу ИДИЛ в Ирак: 60% повече въздушни удари за 4% от времето, на площ, по-малка от една хилядна от тази. Това надхвърля и повече от 17 000 удара по Сирия за същия период от време – страна, която е приблизително петстотин пъти по-голяма от Газа. По онова време разрушенията, причинени от тази операция, наречена „„Непоколебима решителност“, бяха описвани по различен начин като „война на унищожението“ , „трудна за разбиране“ и „Сталинград“, като се имаше предвид известната жестока битка от Втората световна война.
Само за първите пет дни, Израел се похвали, че е хвърлил шест хиляди бомби върху Газа. В перспектива, най-много бомби за една година САЩ са хвърлили в Афганистан – над седем хиляди, което е приблизително същото количество, което НАТО хвърли в Либия за осем месеца през 2011 г. Всъщност между 2013 г. и 2018 г. нямаше година, в която Съединените щати да са хвърлили повече от 4 400 бомби върху Афганистан – страна, която е близо 1800 пъти по-голяма от Газа. Броят на бомбите, хвърлени в рамките на операция „Непоколебима решителност“ срещу ИДИЛ за един месец, само веднъж надхвърли 5000.
Само за два месеца Израел е хвърлил общо 29 000 боеприпаса, което според директора на Airwars е „значително повече от това, което сме виждали в който и да е друг конфликт, поне през последните двадесет години“. Изключение прави Ирак, където през първия месец на „Шок и ужас“ през 2003 г. са хвърлени толкова бомби. Всъщност това е доста повече от общия брой бомби, които Съединените щати са хвърлили навсякъде по света за цялата 2016 г., и повече от „безпрецедентния“ брой, който Доналд Тръмп е хвърлил по целия свят през първите шест месеца от мандата си.
Интензивността на бомбардировките е почти петстотин бомби на ден, което значително надхвърля средната дневна стойност на бомбардировките, хвърляни от САЩ върху всички военни зони през последните двадесет години. Тя надминава и масираното разширяване на бомбардировките на Русия в Украйна през тази година: среднодневната стойност на изстреляните от Русия през юли безпилотни самолети, ракети и плаващи бомби възлиза на 367, като по-голямата част от тях са били прихванати от защитни оръжия, с които жителите на Газа не разполагат.
Това само по себе си би било достатъчно смъртоносно. Но Израел също така разчита на изключително голям брой от най-безразборно разрушителните експлозиви, за да проведе тази бомбардировъчна кампания. Около 40 до 45% от въздушните удари през първите два месеца използваха неуправляеми „глупави“ бомби – процент, който един експерт по оръжията от Пентагона нарече „шокиращ“ в контекста на това, което се има предвид като либерална демокрация през XXI век.
Въпреки че от Виетнам насам Съединените щати най-често разчитат на 250-килограмови бомби – това беше най-голямата бомба, използвана срещу ИДИЛ в Мосул и Ракка, например – 500- и 1000-килограмовите бомби съставляват 90% от боеприпасите, които Израел използва в Газа през първите две седмици на войната. Последните, които могат да убият или наранят хора в радиус от повече от 1000 метра и да оставят гигантски кратери в земята, Израел хвърли върху предполагаеми „безопасни зони“, претъпкан пазар, бежански лагер, жилищни сгради и в обсега на болници.
Неописуемо
В известен смисъл няма значение дали израелските официални лица правят всичко това умишлено или не (въпреки че недвусмислено го правят умишлено), или дали войната се смята за геноцид (въпреки че със сигурност се смята). Както става ясно дори от прегледа на тези факти и цифри, това, което Израел прави с Газа, както и да го определим, е недопустимо и ужасно от световна историческа гледна точка.
Има и други войни, в които броят на жертвите е по-голям или дори делът на убитите цивилни е по-голям. Има и други държави, върху които са били хвърлени повече експлозиви. Други правителства са убивали повече деца и са ги измъчвали по садистичен начин. Други държави са били унищожени по същия начин физически и са били отровени от околната среда. В други войни са убити здравни работници и хуманитарни работници, а болниците са разрушени. Има и други конфликти, в които умишлено е предизвикан глад.
Това, което отличава Газа, е не само, че тя съдържа всички тези характеристики и още повече, но и че се нарежда сред най-лошите, ако не и най-лошите, във всички тези области в продължение на десетилетия, а понякога дори и в цялата история. Има причина хората, които са прекарали кариерата си в конфликти, в които са живели, воювали, наблюдавали, извършвали хуманитарна дейност и изследвали конфликти, да повтарят , че никога през живота си не са виждали нещо толкова лошо като това, което се случва в Газа: защото това, което наблюдаваме в Газа, не е просто поредното тъжно и ужасно нещо, което се случва в някоя далечна част на света, а нещо безпрецедентно жестоко и нечовешко дори в рамките на тези ужасни неща.
Това, което наблюдавахме и продължаваме да наблюдаваме, е унищожаването на общество от два милиона души. Всеки аспект на съвременната цивилизация, както и най-елементарните неща, необходими дори за елементарното съществуване на една човешка общност, бяха умишлено и почти напълно унищожени от израелските военни в Газа. И сега наблюдаваме постепенното, но все по-бързо масово измиране на хората, които някога са живели там, чрез комбинация от глад, болести и убийства.
About The Author
