Рамона Уади, Middle East Monitor
Ако международната общност беше решила да заеме единна позиция срещу първоначалните планове за изтребване на населението на Газа с глад, сега Израел нямаше да има към кого да се обърне. Бяха необходими жестокостите, извършени в местата за разпределение, координирани от Хуманитарната фондация за Газа, палестинците, умиращи от глад, а неотдавна и снимка на палестинско момче, държано от майка си, за да се стигне до нарастващо осъждане на израелската политика на гладомор, която израелският министър-председател Бенямин Нетаняху все още отрича.
Разбира се, недвусмислените осъждания в крайна сметка пак ще служат на интересите на Израел. Геноцидът в Газа беше оставен да се разраства твърде дълго. Нищо, което международната общност казва сега, не може да отмени процеса на колонизиране на Газа от страна на Израел, освен ако не се намеси, за да предотврати както геноцида, така и колонизацията. Което, разбира се, няма да се случи. Международната система за правата на човека се корени в расизма, откъдето идва и цикълът на молене на бившите колониални сили за получаване на права, докато същите сили подкрепят последния останал заселническо-колониален проект, обслужващ западните интереси.
Закъснялото присъединяване към виковете на множеството за спиране на глада в Газа е политически трик. Не беше необходимо снимката да обикаля социалните мрежи, за да може австралийският министър-председател Антъни Албанез да заяви, че споделя „страданието, което хората по света биха изпитали, когато погледнат едногодишния Мохамед“. Хората по света са огорчени от геноцида още от самото му начало; те не се нуждаеха от фотографско доказателство на гладуващо дете, за да почувстват угнетение. Политиците обаче функционират по различен начин. Те се нуждаят от снимка с мрачни естетически качества, за да се почувстват огорчени.
Макар Израел да оспорва истинността на снимката, има и други снимки на гладуващи палестински деца, които не са предизвикали толкова голям отзвук. Така че, когато Израел отрича съществуването на глада, той отрича това въз основа на една снимка, на всички снимки или на целия опит от това, което се е превърнало в съществуване в Газа?
А какво да кажем за внезапния плам на международната общност, която признава глада в Газа, но не и геноцида? Нима световните лидери се преструват, че нямат нищо общо с глада, само защото призовават за хуманитарни паузи и оплакват прекратяването на дейността на UNRWA в окупираните палестински територии? Равнището на разрушенията, причинени от израелските бомбардировки на Газа, никога не е предизвиквало такива реакции, защото в тази част на геноцида международната общност има много по-видимо съучастие. Тя вярва, че хуманитарната парадигма все още може да защити своите създатели. Следователно да се говори срещу глада, особено когато е украсен със снимки на същите хора, които международната общност е помогнала на Израел да бомбардира, е много по-лесно изпитание.
Но това не трябва да е въпрос на дипломатическа стратегия. В крайна сметка фокусът е върху палестинците, които преживяват геноцид в Газа като последна стъпка в колониалната стратегия на Израел. Гладът е част от геноцидната стратегия на Израел, а дипломатите изпълняват стратегически стъпки, за да дадат възможност на Израел да осъществи териториалните си амбиции за сметка на живота на палестинците, който би трябвало да има значение според международното право, но няма значение от гледна точка на дипломацията. И така, какво се опитва да защити международната общност тук? Палестинците от гладна смърт или себе си от видимо съучастие в геноцид?
*Рамона Уади е независим изследовател, журналист на свободна практика, рецензент на книги и блогър. Тя пише на различни теми, свързани с Палестина, Чили и Латинска Америка.
About The Author
