През изминалите 21 дълги месеца на геноцидната война на Израел срещу Газа гласове от цял свят осъждаха упадъка на международното право и на реда, основан на правила. И наистина, фасадата на израелското придържане към международното право е изчезнала и сега безсрамно биват обявявани политики, които представляват военни престъпления.
Тази седмица министърът на отбраната на Израел Израел Кац сподели плановете си за насилствено преместване на палестинците в лагер в руините на Рафах. Веднъж влезли, те няма да могат да напуснат. С други думи, концентрационен лагер, който по дефиниция е център за интерниране на членове на дадена национална група (както и на политически затворници или малцинствени групи) от съображения за сигурност или наказание, обикновено по военна заповед. Майкъл Сфард, израелски адвокат по правата на човека, е цитиран в „Гардиън“ да казва, че Кац е „изготвил оперативен план за престъпление срещу човечеството“. Стотици са убити, а хиляди са ранени в опит да получат достъп до храна.
Много се опитвах да разбера непонятното страдание на палестинците в Газа и как така повечето израелци не признават тяхната хуманност. Как са способни да не проявяват никакво разкаяние за това, което армията им извършва от тяхно име? Вярвам, че семето на нашето обезчовечаване е посято по време на арабско-израелската война през 1948 г. Палестинците бяха насилствено лишени от земя, имоти и вещи по време на това, което ние ще наречем Накба (на арабски „катастрофа“), с мотива, че земята е дадена от Бога на еврейския народ. Оттогава насам израелците могат да ползват арабски домове, земи и овощни градини без никакво чувство за вина. Нападенията от 7 октомври са началната точка на войната, но Израел систематично унижава и лишава от собственост палестинския народ в продължение на десетилетия.
Подобни нарушения на международното право водят до чувство на отчаяние от неспособността на институциите да предотвратят ужасите на израелските действия в Газа и на Западния бряг и да потърсят отговорност от извършителите. Подкрепяният от ООН Международен наказателен съд издаде заповеди за арест на Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант по обвинения във „военно престъпление – глад като метод на водене на война; и престъпления срещу човечеството – убийство, преследване и други нехуманни действия“. Не са извършени никакви арести. Западът продължава да оказва военна и политическа подкрепа на Израел. Питам се: трябва ли ние, палестинците, да се чувстваме безпомощни пред този провал?
И все пак истината е, че международното право, макар и използвано като мерило и отправна точка от организациите за защита на правата на човека, никога не е било спасение за Палестина. Откакто през 1948 г. не беше изпълнена Резолюция 194 на ООН, която даваше на палестинските бежанци правото да се завърнат по домовете си в това, което се превърна в Израел, ние бивахме разочаровани отново и отново.
И не е като палестинците да не са правили опити да се позоват на закона през годините – било то чрез израелски съдилища, международни трибунали или механизми за прилагане от трети страни. Една от простите причини за техния неуспех е, че международното право не разполага с ефективни средства за прилагане. По-сложните причини се крият в интересите на силните. Надеждата ми е в палестинската устойчивост.
Преобладаващата надежда и очакване беше, че палестинците ще забравят земята си след едно-две поколения. Това се оказа напълно неоснователно. Седемдесет и седем години по-късно палестинците са толкова привързани към земята, от която са били принудени да напуснат, колкото и в първите няколко кървави дни.
По същия начин, с всички незаконни промени и обширни еврейски селища и променена география в моя дом, Западния бряг, ние, палестинците, продължаваме да се придържаме към практиката, която наричаме сумуд: отказ да се откажем или да напуснем. Не мога да говоря от името на палестинците в Газа, но виждам, че споделяме един и същ дух въпреки огромното страдание.
Когато войната приключи и на журналисти и чуждестранни организации бъде разрешен достъп до Газа, истината ще излезе наяве. Разтърсващите разкази от първа ръка на живеещите там – преживяванията на жените, мъжете и децата, на художниците, писателите и поетите; животите, които са прекъснати или безвъзвратно променени – може би все пак ще започнат да измъчват израелците.
Нашата човечност, а не международното право, ще съди и ще държи Израел и неговите съюзници отговорни. В различен мащаб, но по не по-малко крещящ начин, незаконните едностранни промени, които Израел извършва на Западния бряг, често с помощта на заселнически милиции, ще дадат представа за израелската алчност за земя и за идеологически обусловената му политика.
Perhaps there is no better example of the absurdity of Israel’s actions than the case of the Old City of Hebron. The city is held hostage by a small group of Jewish extremists numbering 900 who live in the centre of Hebron – the second-largest Palestinian city in the West Bank, with a population of 232,500. The Jewish population is protected day and night by more than 1,000 Israeli soldiers. To allow settlers and soldiers to move freely, restrictions on Palestinian movement include dozens of fortified checkpoints, roadblocks and permanent and temporary military posts. The old city has practically been emptied of its Palestinian population. Is this sustainable?
Що се отнася до бъдещето на Газа, въпросът, който ще бъде от решаващо значение, е дали след унищожаването на средствата за оцеляване – земеделската земя, водоснабдяването, болниците и училищата – земята може да продължи да поддържа живота.
Световната общност, която позорно се провали в прилагането на международното право, би могла да постигне промяна по този въпрос, ако настоява след края на военните действия Израел да позволи отварянето на ивицата Газа и да гарантира предоставянето на помощ, която да позволи на палестинците да продължат да живеят там, докато районът се възстановява.
Газа е населявана непрекъснато от хора в продължение на 4000 години. Опитът на Израел да прекрати живота там е обречен на неуспех. Палестинците ще намерят начин да оцелеят или с помощта на другите, или без нея.
- Раджа Шехаде е палестински адвокат и писател, основател на организацията за защита на човешките права „Ал-Хак“. Последната му книга е „Забравените: В търсене на скритите места и изгубените паметници в Палестина“, в съавторство с Пени Джонсън.
About The Author
