Гражданите на САЩ изказваха много недоволства от президентския мандат на Джо Байдън: оскъпяването на живота; цензурата върху политическите изказвания в социалните медии; драматичното свиване на социалната държава, включително здравеопазването, след краткото ѝ разрастване по време на пандемията; „войните по цял свят“, водени или финансирани от Съединените щати, които или убиват огромно количество невинни хора, или изглежда, че всеки момент ще излязат извън контрол.
По тези и други въпроси много американци гласуваха, водени от желанието си да протестират срещу тези аспекти на президентството на Байдън. И само след три месеца всички тези неща вече са или драматично по-лоши при Доналд Тръмп, или са на път да се влошат.
Вземете например кризата с достъпността на цените. Тръмп обеща да „сложи край на инфлацията“ и дори „незабавно да намали цените“ още от първия ден на встъпването си в длъжност, когато беше в предизборната кампания. Вместо това, след три месеца инфлацията се сви, но продължава да е висока, а сега Тръмп се готви да тласне цените да скочат до небето чрез безсмислен режим на мита, който е равносилен на обявяване на търговска война на целия свят. Байдън каза на американците да стиснат зъби за високите цени на бензина „толкова дълго, колкото е необходимо“, за да победят Русия; сега Тръмп казва на всички, които са разстроени от това, че са „слаби“ и „глупави“, че трябва да бъдат „търпеливи“ и че просто трябва да „изпият лекарството“.
Тази инфлация се съчетава, първо, с един от най-тежките спадове на фондовия пазар в историята – който вероятно още не е достигнал дъното си и вече е нанесъл щети на пенсионните спестявания на хората в размер на милиарди – и второ, с нарастващите шансове за рецесия. Хората имаха много сериозни причини да са недоволни от икономиката на Байдън, но ако Тръмп в крайна сметка тласне страната към състояние на турболентна стагфлация, подобна на тази на Джими Картър, това, по невероятен начин, да накара американската общественост да съжалява за онези дни, когато харчеше „само“ с 20% повече за хранителни стоки.
Или погледнете външната политика. Не става дума само за това, че всички войни, които се водеха при Байдън – Украйна, Йемен и Газа – продължават да се водят и при Тръмп. В последната, между другото, Тръмп първо наложи прекратяване на огъня, преди, подобно на Байдън, да капитулира пред израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и да му позволи да поднови войната и съпътстващата я обсада на Газа и да ескалира завземането на палестинска земя.
Според Нетаняху всичко това е с цел да се изпълни желанието на Тръмп да прочисти територията от палестинците и да я постави под контрола на САЩ – идея, която Тръмп повтори отново тази седмица и която би изложила на риск живота на граждани на САЩ, за да окупира за постоянно враждебна близкоизточна земя в интимна услуга на кървава кампания за етническо прочистване.
И сякаш това не е достатъчно, администрацията на Тръмп сега се стреми да добави нови войни към този списък. След като администрацията на Байдън възобнови безцелните и незаконни бомбардировки на хутите без никакъв успех, сега се съобщава, че администрацията обмисля да подкрепи сухопътна инвазия в Йемен, чиято цел ще бъде смяна на режима – което, ако се случи, ще възроди още една бивша вечна война на Вашингтон, която всъщност изглеждаше, че при Байдън е приключила. Освен това ЦРУ на Тръмп сериозно разглежда възможността за бомбардиране на Мексико, президентът отказа да изключи възможността за използване на военна сила за превземане на Гренландия, а Белият дом бавно, но сигурно се приближава към война с Иран, за която дори Тъкър Карлсън правилно казва ,,Нищо не би било по-разрушително за страната ни“.
Всичко това се случва в момент, когато екипът на Тръмп се готви да повтори грешката на Байдън в Украйна и да въвлече Съединените щати в потенциално катастрофална война с Китай за Тайван, която носи същите, ако не и по-лоши, икономически и ядрени рискове от войната с Русия. Ако нещо не се промени, Тръмп е на път да направи всичко, което правеше външната политика на Байдън толкова плашеща и хаотична, но да го направи на повече фронтове и срещу повече държави.
Не сте привърженик на технологичната цензура на политически мнения? Е, въпреки обещанията на президента по време на кампанията, тази цензура продължава. Само че сега тя е насочена към политически изказвания отвъд отричането на изборите или настроенията срещу ваксините: срещу доставчици на хапчета за аборт, пропалестински публикации, коментари срещу главните изпълнителни директори на корпорации и постове в подкрепа на ЛГБТК.
Всъщност се стига много по-далеч, защото при Тръмп правителствените служители не просто си присвояват правото да оказват натиск върху компаниите за социални медии да цензурират мнения, които не им харесват. Правителството директно наказва хората за тези мнения, било то като отнема визите на критиците или се опитва да ги лиши от статут на постоянно пребиваващи, обвинява критиците на милиардера Илон Мъск в подпомагане на „вътрешния тероризъм“ или се опитва да сплаши мирни демонстранти, за да им попречи да излязат на шествие. Само през последните няколко дни разбрахме, че адвокатът на един от арестуваните протестиращи колежани е бил задържан от федерални агенти на летището и е бил принуден да предаде телефона си, а федерална информаторка свидетелства, че е била посетена от полицаи, които според нея са се опитали да я „сплашат“ преди явяването ѝ в Конгреса.
Има и още. Едно от нещата, които направиха живота по-труден през първия мандат на Байдън, беше свиването на това, което „ Ню Йорк Таймс“ нарече „социална държава от европейски тип“. Това определениеа беше прекалено щедро, но свиването беше опустошително: наред с други неща, 25 милиона души бяха изхвърлени от Medicaid, а хранителните помощите бяха намалени средно с 90 долара на месец, а в някои случаи с повече от 250 долара на месец.
Въпреки това бюджетът на Тръмп предвижда още по-големи съкращения на двете програми, ако бъде приет. Само за Medicaid са предвидени съкращения, които могат да възлязат на стотици милиарди долари, да изхвърлят от програмата още над 20 милиона души и да добавят много правила и условия, които функционално ще я направят по-малко лесна за използване. От своя страна програмата за хранителни помощи ще бъде намалена с 230 млрд. долара за десет години, което ще наложи отнемане на помощите на милиони домакинства.
Това се отнася и за многобройните други програми, които администрацията се опитва да ограничи – най-вече социалното осигуряване, което администрацията на Байдън имаше добрия политически разум да не докосва. За разлика от тях екипът на Тръмп се занимава с тайно премахване на програмата, превръщайки я в неработеща каша чрез уволняване на работниците, които се грижат обезщетенията да достигнат до милиони хора, и затваряне на физическите клонове, на които американците разчитат за финансова подкрепа.
В годините на Байдън имаше много неща, от които хората имаха право да са недоволни. Сега, когато начело е Тръмп, имам чувството, че правителството се опитва да види колко може да влоши всичко.
About The Author
