Александър Зайчик, Truthdig и Drop Site News
На 24 ноември, на югоизточната граница на Европейския съюз и НАТО, румънските гласоподаватели донесоха неочаквана победа на десния популист Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори в страната. Смятан за аутсайдер със слаби шансове, Джорджеску имаше едноцифрени резултати в проучванията само няколко седмици преди да спечели първото място с 23% от гласовете. Резултатът шокира двете доминиращи партии в Румъния, които се оказаха избутани, докато Джорджеску водеше кампания за втория тур срещу друг кандидат на антисистемните партии, който се класира на второ място – Елена Ласкони от реформистката партия „Спасете Румъния“.
След това, на 4 декември, четири дни преди решаващия тур, Върховният съвет за национална отбрана на Румъния (CSAT) публикува малък набор от силно редактирани документи от външното разузнаване на страната. В документите се излагат твърдения за подкрепена от Кремъл кампания в социалните медии, която е подкрепяла Джорджеску в нарушение на националното изборно законодателство. „Бяха получени данни“ – се казва в придружаващото правителствено изявление – „разкриващи агресивна кампания за популяризиране, която използва алгоритмите на някои платформи за социални медии, за да увеличи с ускорени темпове популярността на Калин Джорджеску“.
В рамките на няколко часа Държавният департамент на САЩ изрази своята „загриженост“ във връзка с твърденията. Два дни по-късно, на 6 декември, Конституционният съд на Румъния единодушно обяви вота от 24 ноември за невалиден. „Целият изборен процес за избор на президент на Румъния е анулиран“, обяви съдът, позовавайки се на твърденията на правителството за нередности в социалните медии. Изминаха шест седмици, преди на 16 януари да бъде обявена окончателно датата на повторния вот – 4 май.
Така Румъния стана първата държава членка в историята на Европейския съюз, която отменя избори. Правителството не е поставяло под въпрос легитимността на гласовете или процеса на преброяването им. Проблемът се свежда до дейност в социалните медии, предимно в TikTok, която е повишила популярността на Джорджеску и е засилила неговата евроскептична, крайнодясна кампания в последните дни преди вота. Касирането на изборите на това основание бележи крайъгълен камък в развитието на информационната война в епохата на интернет – нещо, което подчертава крехкостта на колективния ангажимент на Запада към демокрацията.
При цялата си сериозност отмененият вот в Румъния се оказа и съдебен фарс, след като стана ясно, че една от най-големите партии в страната е финансирала кампанията в TikTok, която правителството посочи като заговор на Кремъл. В същото време по-широк разказ за руските атаки срещу румънската демокрация беше развит от финансирана от Запада неправителствена организация, работеща с украинска технологична фирма, свързана с НАТО и Европейската комисия.
„Решението на Конституционния съд ни раздели на два лагера“, пише във Facebook Елена Ласкони, реформаторският кандидат, която се класира на второ място на първия тур. „Едни, които въздъхнаха с облекчение и казаха, че това е единственото решение за защита на демокрацията, и ние, другите, които предупредихме, че имаме работа с брутален акт, противоречащ на демокрацията, който може да има сериозни дългосрочни последици.“
В разсекретените документи, публикувани на 4 декември, изборите се описват като опорочени заради злонамерени действащи лица, участвали в „масирана рекламна дейност“ в нарушение на политиката на TikTok и румънското законодателство. В правителствения разказ тези действащи лица варират от бот армии до подкрепящи Джорджеску румънски политически партии като Партията на младите хора, и онлайн общности, известни като проводници на тези на руските държавни медии.
Въпреки че Русия има добре известен интерес да влияе върху политиката в региона и е инвестирала средства в това, което румънското правителство нарича „сложен начин на действие“, документите не съдържат доказателства за такава намеса в президентските избори. По-скоро те описват фактическа медийна кампания в полза на Джорджеску, която се разгаря в социалните мрежи, по-специално в секциите за коментари на румънски личности в TikTok, повече от 100 от които волно или неволно са участвали в „изкуственото усилване“ на коментарите в подкрепа на Джорджеску. Според правителството подозрителността на коментарите се усилва от факта, че дебати за най-ефективните фрази и емотикони са се водили в канали в Telegram, за които е известно, че подкрепят „проруски, крайно десни, антисистемни, „пацифистки“ и националистически кандидати“.
Основен аргумент на правителството са поредица от хаштагове, които започнаха да се появяват в румънския TikTok в седмиците преди вота на 24 ноември. Тези хаштагове – сред които #echilibrusiverticalitate („устойчивост и характер“), #unliderpotrivitpentrumine („правилният лидер за мен“) и #prezidentiale2024„ (“президентски избори 2024″) – съпътстваха видеоклипове, в които популярни акаунти в TikTok правеха общи коментари за изборите, като например обсъждаха необходимостта от силен кандидат или задаваха насочващи въпроси за типа лидер, който трябва да замени напускащия поста си Клаус Йоханис. В нито една от публикациите, които обикновено събират между 100 000 и половин милион гледания, не се споменава конкретен кандидат. Но в секциите за коментари името на Джорджеску се появява повече от на всеки друг кандидат.
Координираните хаштагове се превърнаха в ефективно средство за повишаване на популярността на кандидат, който не беше похарчил почти нищо за медийни реклами, и така кампанията на аутсайдера Джорджеску се издигна в социологическите проучвания. В рамките на няколко седмици той се издигна от няколко процентни пункта до повече от 10% и продължаваше да се покачва в дните преди изборите. В седмицата на гласуването хаштаговете така се вплетоха в кампанията на Джорджеску, че това вече не можеше да бъде пренебрегвано. На 22 ноември румънски стриймър в Twitch на име Силвиу Файар отбеляза бързата метаморфоза на кампанията с хаштагове и коментира, че много от инфлуенсърите могат да бъдат свързани не с Русия, а с местна платена агенция за инфлуенсъри, наречена FameUp. Два дни по-късно, когато резултатите от изборите шокираха страната, кампанията в социалните медии придоби нова актуалност.
Сред групите, които се опитваха да задържат Русия в центъра на предизборния разговор, беше неправителствената организация „Контекст“, финансирана до голяма степен от САЩ чрез Националната фондация за демокрация. На 29 ноември организацията публикува доклад, който включваше резюме на анализ, извършен с помощта на софтуер от украинска технологична фирма, сред чиито клиенти са НАТО и Европейската комисия. С други думи, пет дни след изборите финансиран от САЩ орган за наблюдение разчиташе на анализ, финансиран от НАТО, за да твърди, че разкрива чуждестранна намеса, малко преди правителството да публикува собствения си доклад.
Когато на 4 декември правителството обнародва своите „строго секретни“ документи, те разказаха история, която в основата си повтаряше анализа на Twitch геймъра Файар. Малка част от информацията беше нова, с изключение на някои детайли, като например таксата, плащана на инфлуенсърите от FameUp (приблизително 80 долара на 20 000 последователи в TikTok, Facebook и Instagram). Но докато Файар не изказа предположение за силите, стоящи зад кампанията, правителствените документи хвърлиха вината върху Русия. Но в тях липсваха реални доказателства, че Москва е платила на инфлуенсъри да създават предизборно съдържание, което лесно може да бъде постфактум яхнато от поддръжниците на Джорджеску в коментарите. Според правителството планът на Кремъл е бил толкова коварен, че платените инфлуенсъри „не са знаели, че популяризират конкретен кандидат чрез използването на хаштагове“.
Два дни по-късно, на 6 декември, анулирането на изборите от страна на Конституционния съд беше посрещнато с одобрение на Запад. Радио „Свободна Европа“ съобщи, че Румъния е станала най-новата жертва на „агресивната хибридна война“, водена от Кремъл. Четирима американски сенатори излязоха с изявление, в което осъдиха „манипулирането от Владимир Путин на контролирания от Китайската комунистическа партия (ККП) TikTok, за да подкопае демократичния процес в Румъния“. Европейската комисия възприе историческото събитие с разбиране, като заяви само, че Брюксел „оставя това на румънците“. Първоначалната „загриженост“ на Вашингтон във връзка със съмненията за руска намеса, изразена няколко дни по-рано, се разхлаби до наблюдение. „Отбелязваме днешното решение на румънския Конституционен съд“, гласеше справка на Държавния департамент, в която се изразяваше „доверие в демократичните институции и процеси в Румъния, включително в разследванията на чуждо зловредно влияние“.
В Румъния отмененият вот беше по-противоречив. А предисторията, както се оказа, далеч не е изяснена.
Официалното разследване на паричната следа от TikTok включва не само разузнавателните служби. Сред институциите, които бяха натоварени със задачата да стигнат до дъното на руската намеса, беше и румънската данъчна служба (ANAF). В дните след решението на съда един от данъчните следователи, натоварени със случая, се свърза с румънското издание за разследващи новини Snoop с информация, която не беше включена в разсекретените документи от 4 декември.
На 12 декември Snoop публикува доклад, в който разкрива, че кампанията на TikTok е била платена не от Кремъл, а от Национално-либералната партия на Румъния (НЛП), която управлява страната през по-голямата част от последните три десетилетия; нейният най-виден член Николае Чука е председател на Сената беше един от губещите кандидати на изборите на 24 ноември. Кампанията с хаштагове и инфлуенсъри, която подсили имиджна на Джорджеску през последните седмици и дни на кампанията, е организирана от букурещката фирма за комуникации Kensington по договор с НЛП. Политически свързаната букурещка фирма е разпределила 500 000 леи (приблизително 100 000 долара) на инфлуенсъри от TikTok чрез своя подизпълнител FameUp.
Оставаха два въпроса: Защо НЛП би искала да вдига шум около изборите, ако не може да популяризира поименно своя кандидат? И защо би продължила кампанията, дори когато се превърна в ракета-носител на Джорджеску, освен ако това не е било планът през цялото време?
Изправени пред твърденията на вътрешния информатор, служители на партията признават, че са наели фирмата за провеждане на предизборна информационна кампания, но твърдят, че не знаят за нейното „кооптиране“ от хиляди организирани поддръжници на Джорджеску в секциите за коментари на видеоклиповете. Тъй като техният кандидат изгубил позиции в социологическите проучвания, представителите на партията твърдят, че са изгубили интерес към кампанията и не са имали представа, че тя е била „отвлечена“. Те заявяват също, че към края на кампанията са поискали от TikTok да премахне публикациите, които са извели Джорджеску от последните места в проучванията до фаворит.
Някак си румънската служба за външно разузнаване е пропуснала неоновите следи, свързващи ясно координирана кампания в TikTok с една от най-влиятелните политически партии в страната, въпреки познаването на замесените фирми. В документите, публикувани на 4 декември, не се споменава НЛП; думата „Kensington“ е редактирана.
„Всички знаят, че Kensington е комуникационна фирма на НЛП, а директорът на FameUp [която управлява инфлуенсърите] беше забелязан да прави многократни посещения в централата на НЛП по време на изборите“, казва Разван Люцак, един от репортерите на изданието Snoop. „Трудно е да се разбере как Висшият съвет за отбрана не е успял да види връзките между „отвлечената“ кампания и НЛП. Трудно е да се разбере и как НЛП не е знаела за това, че кампанията ѝ за влияние се използва като средство за реклама на Джорджеску.“
Малцина в Румъния вярват на твърдението, че НЛП е била в неведение. Повечето обиграни наблюдатели са съгласни, че планът винаги е бил да се помогне на Джорджеску да премине във втория тур. В това число влиза и данъчният служител, който подава сигнал за нередностите и категорично заявява, че „публичните средства, предоставени от данъкоплатците за НЛП, са били използвани за популяризиране на друг кандидат“.
„Кампанията в TikTok, платена от Национално-либералната партия, се вписва в модела на неетичните стратегии на големите партии, включително използването на фалшиви акаунти, ботове и тролове, както и създаването на фалшиви медийни сайтове за популяризиране на техните кандидати и атакуване на опонентите им“, казва Лиана Ганя, анализатор в неправителствената медийна организация ActiveWatch и съавтор на неотдавнашен доклад за политическата пропаганда в Румъния. „Изборната катастрофа само демонстрира дълбоката институционална, политическа и социална несъстоятелност на румънската държава. Обществото все още не е получило убедителни доказателства за евентуална чуждестранна намеса“.
НЛП не е единствената мейнстрийм партия, която е заподозряна в подкрепа на кандидатурата на Джорджеску като част от предизборна стратегия, напомняща подкрепата на кампанията на Клинтън за Доналд Тръмп в републиканските първични избори през 2016 г. В началото на декември кметове от малки села съобщиха, че редовно получават обаждания от лидери на управляващата в Румъния Социалдемократическа партия (СДП), които им казват тихомълком да подкрепят Джордже Симион, лидер на крайнодясна партия, наречена Алианс за обединение на румънците, а в деня на изборите да подкрепят Джорджеску. Тактиката изглежда е част от утвърден наръчник; през 2000 г. СДП беше уличена в подпомагане на кампанията на крайно десния кандидат Вадим Тудор, който се класира на втория тур на президентската кампания през 2000 г.
„Даването на гласове за кандидата, който се счита за най-лесен за побеждаване на втори тур, е устойчива идея сред политическите партии“, казва политологът Кристиан Преда в интервю за румънска медия от 19 януари. На последните избори „НЛП искаше контролирано разпределение на властта. Вместо това в крайна сметка стимулира националистическа вълна – звяр, който не можеш да контролираш. Освен липсата на честност, ние се плъзгаме към абсурда. Ако влезеш в политиката, трябва да се бориш за собствения си лагер, а не за нечий друг“.
Разкритията на Snoop подхраниха призивите в Румъния правителството да разкрие повече информация, отколкото е предоставена в първоначалните документи. В отговор президентът Клаус Йоханис направи кратко изявление, в което се казва, че няма да бъде публикувана допълнителна информация. Забавянето допълнително настрои дълбоко разочарованите избиратели към дългогодишното управление на страната и подсили влиянието на независимите политически гласове, готови да изразят обществения гняв.
„Касирането на изборите е много важен въпрос и ние трябва да сме убедени и да сме наясно, че това е правилното решение“, заяви на 5 януари кметът на Букурещ Никушор Дан. „Засега нямаме тази яснота.“
В продължение на повече от десетилетие твърденията за руско влияние върху изборите са в центъра на сложна двустранна информационна война, която се разраства бързо с напрежението между НАТО и Русия и геополитическото надлъгване в региона. Тази надпревара е особено ожесточена по югоизточната граница на западния военен алианс, като Румъния се очертава като може би най-важната шахматна фигура. В страната се намира основен възел от системата за противоракетна отбрана на алианса, а в момента се разширява военновъздушната база край Констанца на Черно море; когато бъде завършена, тя ще измести базата на ВВС на САЩ и НАТО в Рамщайн като най-големия военен пост на САЩ в Европа.
Нищо от това не се е случайно съвпадение с факта, че Румъния беше първата страна от ЕС, която предприе драматичната стъпка да касира изборите въз основа на „руска намеса“. При публикуването на документите, довели до касирането на изборите, правителството изтъкна на преден план мотива на Русия да подпомогне кампанията на Джорджеску. „Според вижданията на Русия“, се посочва в него, „Румъния “предизвиква и заплашва“ сигурността на Русия, тъй като е домакин на НАТО и военния потенциал на САЩ“. Въпреки че Джорджеску не се противопоставя на членството на Румъния в НАТО, той е против това страната да приема негови бази.
Разбира се, САЩ имат свои собствени интереси в региона и са изградили свои мрежи за влияние, които все по-често действат под маската на безкористно противодействие на „руската дезинформация“. Финансирането на тези мрежи нараства постоянно от 2017 г. насам, когато Конгресът на САЩ създаде фонд за противодействие на руското влияние на стойност 1,5 млрд. долара, за да подкрепя програми и организации, които „укрепват демократичните институции и процеси и противодействат на руското влияние и агресия“. Средствата бяха предназначени за насочване към „независими медии, разследваща журналистика и групи за наблюдение на гражданското общество, които работят за… насърчаване на сътрудничеството със субектите на социалните медии с цел укрепване на целостта на информацията в интернет“. Доларовият кран беше разхлабен още повече след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., което позволи повече безвъзмездни средства, свързани с медиите, да постъпват по линия на Рамката за развитие „Укрепване на основите на свободата“ на USAID (известна преди като Рамка за развитие „Противодействие на зловредното влияние на Кремъл“).
Румъния е дом на многобройни неправителствени медийни организации, финансирани от Запада, които са се възползвали от тези средства. Някои от тях, като например „Контекст“, бяха използвани като оръжие, когато Джорджеску заплаши да оспори баланса между НАТО и Русия. През последните няколко години „Контекст“ участва в обхващащ целия регион проект на неправителствени организации „Firehose of Falsehood“ („Пожарникарски маркуч на лъжата“) , който има за цел да разследва „прокремълската, конспиративната и алт-дясната дезинформационна екосистема в Централна и Източна Европа“. Участващите групи често имат сходни потоци на финансиране и различни връзки със западни институции. В случая с „Контекст“ бюджетът му в преобладаващата си част се покрива от финансиране от Националния фонд за демокрация, на свой ред финансиран от Държавния департамент, а изпълнителният му директор Михаела Армаселу е работила 20 години в пресслужбата на посолството на САЩ в Букурещ. („Контекст“ е член и на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията – глобална мрежа за доклади, която също е основно финансирана от правителството на САЩ).
Пет дни след първия тур на ноемврийския вот, на 29 ноември, „Контекст“ изпревари очаквания правителствен доклад, като публикува собствен анализ на социалните медии , озаглавен „ЕКСКЛУЗИВНО: Операция „Джорджеску“ в X, Telegram и Facebook“. Той е подготвен с помошта на украинската технологична фирма Osavul, която се занимава с идентифициране на наративи на Кремъл в социалните медии за списък с клиенти, включващ британското, канадското, украинското и естонското правителство, Европейската комисия и НАТО. Според доклада „софтуерът с изкуствен интелект“ на Osavul е открил „възможна координация между… поредица от акаунти, свързани с Русия, със стотици хиляди последователи и с очевидни проруски, антизападни и конспиративни симпатии, които постоянно популяризират Калин Джорджеску“. Според организацията в центъра на тази конспорация са добре познати руски държавни медии, включително pravda-en.com и pravda-es.com.
По-нататък в доклада се изразява загриженост, че румънските граждани, особено тези от голямата диаспора в ЕС, са били повлияни от свързани с Русия канали, които популяризират теми, „намиращи силен отзвук сред значителна част от обществото“. Въпреки че привидно става дума за доклад за зловредното влияние на един кремълски марионетчик, истинската вина изглежда бива хвърлена върху обикновения румънски избирател, чиято подкрепа за Джорджеску е доказателство за това „колко слаба е устойчивостта на Румъния или по-точно на нейните граждани“.
Никой не отрича, че Джорджеску е на гребена на вълната на значителните антисистемни настроения. Това отчасти е резултат от ендемичната корупция в големите партии, но също така отразява скептицизма по отношение на войната в Украйна и нарастващата роля на НАТО в страната, отразена в лозунга на кампанията му: „Няма Изток, няма Запад, има само Румъния“. Позициите на Джорджеску са изпъстрени с конспиративни теории в стил QAnon и одиозни исторически отзвуци от фашисткото минало на страната – включително възхвала на Желязната гвардия от времето на Втората световна война. Но основните теми на неговата независима кампания имат широк отзвук на местно ниво, където той се възползва от работата на военни групи, църковни мрежи и активна диаспора, които му осигуряват 80-процентна подкрепа. В нито един момент след касирането на изборите никой не е поставил под въпрос легитимността на 2 120 401 гласа, подадени за Джорджеску. Ласкони, аутсайдерът, който зае второто място, също е спечелила гласовете си без подозрения за чужда помощ.
„Където и да погледнем – здравеопазване, образование, транспорт, околна среда, правосъдие – виждаме големи проблеми във всеки сектор“, казва Николета Фотиаде, председател на базираното в Букурещ дружество Mediawise. „Ако за резултатите от изборите обвиняваме само TikTok и руснаците, това означава, че не сме разбрали нищо“.
През май правителството и медиите вероятно ще имат втора възможност да покажат колко добре разбират динамиката, която движи успеха на Джорджеску. На 22 януари още една крайнодясна партия в надпреварата застана зад Джорджеску, когото сега социологическите проучвания поставят на първо място с 38% подкрепа – с 15% повече от анулираната му победа. Ласкони, която зае второ място на първия тур и можеше да триумфира на отменения втори тур, сега получава едва шест процента подкрепа.
Междувременно публичната подкрепа на Запада за румънското правителство и основанията му за отмяна на вота остават непоколебими. Тя беше отново заявена в посолството на САЩ в Букурещ по време на пресконференция в средата на януари, организирана от високопоставен служител на Държавния департамент на име Джеймс О’Брайън.
„Виждаме чужда намеса във връзка с тези избори“, каза той.„Ако бях румънец, щях да се запитам кой за какво плаща и кой ще се възползва от определен резултат. И това ще помогне в голяма степен да се определи на кого може да се има доверие и на кого не“.
Справедливи и важни въпроси. Но само ако се задават с разбирането, че те са насочени и в двете посоки, на изток и на запад, и че отговорите рядко са толкова ясни, колкото ни се иска.
About The Author
