Наследството на Джо Байдън – провал, лицемерие и смърт

Стивън Прагер, Нейтън Дж. Робинсън и Алекс Скопик, Current Affairs

При напускането на поста си Джо Байдън настояваше, че като цяло президентството му е било успешно в полза на американския народ. Байдън смята, че е спасил страната от катастрофа, но постиженията му не са били оценени. Според него той е прекарал времето си в благородна работа по поправянето на страната и не е мислил за мръсния аспект на политиката, свързан с връзките с обществеността. „Аз не съм много добър търговец… Сякаш прекарах твърде много време в управление, но недостатъчно време в правене на политика“, каза той пред Лорънс О’Донъл от MSNBC. Грешката му е, че е бил твърде чист за този свят, твърде скромен държавен служител. Джеймс Клайбърн, един от водещите защитници на Байдън, също заяв че предизвиква всички „да ми покажете администрация, която е имала по-голямо влияние върху широката общественост, отколкото Байдън, предполагам, от времето на Линдън Джонсън насам“.

Ако Байдън е имал „влияние върху широката общественост“, самата общественост изглежда не го забелязва. Средният му рейтинг на одобрение е вторият най-нисък сред президентите след Втората световна война, като единствено този на Доналд Тръмп е по-нисък. При управлението на Байдън благоприятните възгледи за Демократическата партия са спаднали до най-ниското си ниво за всички времена. Но за Байдън и неговите защитници общественото възприятие не е в синхрон с обективните факти; американският народ просто греши и не знае какво е добро за него.

И така, как трябва да оценим председателството на Байдън? Какво ще бъде неговото наследство? Вярно ли е, както казва прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер, че на американците ще им е необходимо „малко време“, за да разберат колко значим е бил Байдън? Или историята ще го види като провал, който е отговорен за неописуемо нещастие и разрушения, както у дома, така и в чужбина, и чието време в Белия дом само засили политическата десница?

Каквото и да имаме да кажем ние за политическите му постижения, самият той отдавна е демонстрирал дълбоко самозаблуждение относно способностите си като лидер.

Вече знаем, че по време на цялото си председателство Байдън е страдал от възрастово влошаване на когнитивните способности, което неговите помощници старателно са се опитвали да скрият от обществеността, като са ограничавали изявите му и са изготвяли внимателен сценарий за тях. В началото на миналата година, сенатор от Демократическата партия заяви пред политолога Лари Сабато, че Байдън „дори не може да функционира“ на по време на срещи и „няма да бъде нашият кандидат“. Байдън обаче отказваше да признае колко нереалистично е да изкара втори мандат, а екипът му осуетяваше всяка възможност за вътрешнопартийни избори с реални конкуренти. Дори когато катастрофалното представяне в дебатите даде да се разбере на цялата страна, че Джо Байдън не е способен да функционира ефективно като президент, Байдън остана упорито убеден, че всичко е наред, и се отказа от надпреварата едва когато донорската му база го изостави и му демонстрира ясно, че няма друга възможност. (Въпреки това Байдън обясни това по същество принудително решение като великодушен избор да предаде факела на следващото поколение.) До ден днешен Байдън се придържа към необичайното убеждение, че е можел да победи Доналд Тръмп, ако му е била дадена възможност, въпреки че вътрешните проучвания от онова време показваха, че ще загуби повече от 400 гласа в Избирателната колегия.

Основният факт от президентството на Байдън, независимо от оценките за Закона за намаляване на инфлацията или Американския спасителен план, е, че макар Байдън да беше посочил по време на кампанията през 2020 г., че не възнамерява да се кандидатира за втори път, той арогантно отказа да признае собствените си ограничения. Дори когато поведението му ставаше все по-смущаващо и трябваше да се крие от обществеността, той се заинати и настояваше, че да служи до 86-годишна възраст е реалистично. Като настояваше да бъде номиниран, Байдън предотврати първични избори, които можеха да доведат до по-силен наследник от Камала Харис. Следователно упоритият отказ на Байдън да признае реалността е съществена причина Доналд Тръмп отново да е президент на Съединените щати. Наистина беше непростимо Байдън да се вкопчи толкова отчаяно във властта – акт на егоизъм и суета, равностоен на настояването на съдия Рут Бейдър Гинсбърг да остане на поста си до смъртта си, което проправи пътя за консервативно мнозинство във Върховния съд и отнемане на конституционното право на жените на репродуктивна свобода.

Неспособността на Байдън да осигури активно, вдъхващо доверие лидерство може да е основна причина за разминаването между неговата политика и публичния му имидж. Трудно е да се види как президент, който (правилно) се възприема като слаб и отсъстващ, би могъл да успее да спечели общественото одобрение, дори ако политиката му е звездна. Байдън изтъква дълъг списък от предполагаеми постижения, но не е в състояние да комуникира ефективно с американския народ за нито едно от тях. Трябваше да признае това още в началото и да даде ясно да се разбере, че няма да се кандидатира за преизбиране. Но не го направи.

Но какъв всъщност е резултата от въпросните политики? По отношение на външната политика Байдън е катастрофа, която остави света потънал в нови конфликти и изправен пред заплахата от още по-тежки войни. Още в началото той взе мъдро решение да изтегли американската армия от Афганистан, с което сложи край на една война, за която предишните президенти знаеха, че няма да успее, но не искаха да признаят поражението си. Това едва ли беше благородно или похвално решение, защото не беше взето от уважение към интересите на афганистанския народ. Всъщност Байдън показа колко малко го е грижа за афганистанците, като предаде онези, които бяха помогнали на САЩ, и потопи страната в глад и криза чрез агресивни санкции. На тръгване той дори открадна повече от 7 млрд. долара от средствата на афганистанската централна банка като акт на колективно наказание, като половината от тях запази за семействата на американските жертви от 11 септември. (Кражбата посред бял ден, разбира се, която обаче бива наричана „изземване“ или „конфискация“, когато Съединените щати го правят). Оттеглянето беше отдавна закъсняло, но то беше и решение на ръководител, който разпознава лошата инвестиция и не желае да хвърля грешни пари.

В същото време другите най-важни решения на Байдън в областта на външната политика са неоправдаеми. Той беше хвален за това, че организира страните от НАТО да защитят Украйна след руското нахлуване, но всъщност Байдън съзнателно заобикаляше възможностите за дипломатическо разрешаване на конфликта, както преди, така и след нахлуването, играейки опасна игра на руска ядрена рулетка с Владимир Путин, като в крайна сметка остави Украйна в много по-лошо положение, отколкото би била, ако САЩ се бяха опитали да доведат враждуващите страни на масата за преговори. Байдън не отмени някои от най-лошите действия на Тръмп, продължавайки САЩ по пътя към конфликт с Китай, подкрепяйки диктатури като Саудитска Арабия (за която Байдън преди това правилно заявяваше, че трябва да бъде „парий“ на световната сцена), поддържайки садистичните санкции на Тръмп срещу Куба до последните няколко дни от президентството му и отказвайки да възобнови преговорите за ядрената сделка с Иран, което ни приближи повече от всякога до пряка война.

Но Газа засенчва всичко останало във външната политика на Байдън и в неговото президентство като цяло. След атаките срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Байдън се ангажира да подкрепи изцяло Израел в неговата война за отмъщение, дори когато израелските лидери му намекваха, че моделът за тяхната стратегия за Газа е Хирошима или Дрезден. Докато безразборните атаки на Израел срещу Газа разбиваха на пух и прах цялата инфраструктура на региона и убиваха десетки хиляди хора по неописуемо ужасяващ начин, Байдън продължи да изпраща американски оръжия за милиарди долари. Израел демонстративно се противопоставяше на САЩ всеки път, когато те се опитваха да наложат „червени линии“ или минимални условия, но Байдън отказа да използва влиянието на САЩ, за да обуздае Израел, дори когато убитите палестинци достигнаха десетки хиляди.

Водещите организации за защита на правата на човека обявиха нападението на Израел като явен геноцид, но Байдън използва властта на САЩ, за да осуети предложенията за прекратяване на огъня в ООН и невярно твърдеше, че броят на жертвите сред палестинците не е достоверен. Вместо да подкрепи Международния наказателен съд, който се опитваше да разследва потенциални актове на геноцид в Газа, Байдън нападна усилията на съда за прилагане на международното право като „възмутителни“. Дори когато служителите в Държавния департамент на Байдън предупреждаваха, че нарушаването на човешките права от страна на Израел означава, че американската помощ за Израел е в пряко нарушение на американското законодателство, държавният секретар на Байдън, Антъни Блинкен, предпочете да излъже Конгреса, вместо да се съобрази със закона – и Байдън му позволи да го направи без ни най-малко наказание.

През цялото това време Байдън се преструваше, че работи за постигане на споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Хамас, докато в действителност беше напълно отдаден на подкрепата на решението на Израел да води безкрайна война. По-специално, една поредица от събития от май 2024 г. трябва да бъде запомнена като срамен провал от негова страна. През този месец Хамас се съгласи да спре военните си операции и да освободи израелските заложници, които държеше, в замяна на освобождаването на палестинските затворници, изтеглянето на израелските войски от Газа и евентуално постоянно прекратяване на огъня. Администрацията на Байдън се обяви в подкрепа на сделката, но Нетаняху публично я торпилира, настоявайки на невъзможната си цел за „пълна победа“ над Хамас.

Няколко дни по-късно Байдън заяви, че ако Нетаняху нахлуе в град Рафах – нахлуване, което според съветниците на Байдън щеше да доведе до огромен брой цивилни жертви – ще бъде премината „червена линия“. Той заяви ясно, че „ако влязат в Рафах… няма да предоставям оръжията, които са били използвани в миналото“. Но Израел пренебрегна предупреждението на Байдън и продължи с пълномащабна инвазия – и Байдън отговори, не като наложи някакво наказание, а като одобри още една доставка на оръжие на стойност 1 милиард долара. Той се предаде напълно и показа на света, че думата му не означава нищо. В резултат на това израелските военни извършиха едни от най-ужасяващите кланета през цялата кървава война и принудиха стотици хиляди вече разселени хора да бягат отново.

Израел по същия начин не беше наказан от Байдън за провала на преговорите за прекратяване на огъня. Вместо това Байдън се престори на безпомощен, а пресата му помогна да го направи, като послушно пускаше истории за това как той е „дълбоко загрижен“ за безсмисленото унищожаване на цивилни хора или как е вбесен от наглата упоритост на Нетаняху. Още по-лошо, мними левичари като Александрия Оказио-Кортес се включиха в играта, повтаряйки репликата на Байдън и Харис за това как уж „работят неуморно за осигуряване на прекратяване на огъня“. Но този разказ, който винаги е звучал кухо, стана напълно несъстоятелен през изминалата седмица, когато Нетаняху изведнъж се съгласи на сделка, която е фактически идентична с тази, която той скъса през май. В резултат на това разселените жители на Газазапочнаха да се връщат в разрушените си домове, а трима израелски заложници бяха освободени.

Байдън се опита да си припише заслугите за това мирно споразумение, сключено в последния момент. Но от съобщенията в израелската преса става ясно, че истинският фактор, довел до промяната, не е преговорният екип на Байдън, а този, изпратен от тогава бъдещия президент Тръмп, който настояваше войната да приключи преди встъпването му в длъжност. Според „ Хаарец“ човекът, който има най-голяма заслуга за задвижването на механизма, е Стив Виткоф, сравнително неизвестен строителен предприемач, когото Тръмп избра за свой пратеник в Близкия изток, въпреки че Виткоф няма дипломатически опит. Израелските преговарящи го описват като „просто някакъв човек, изпратен от Тръмп“, но казват, че след приключването на срещата му с министър-председателя, „Биби не е имал друг избор, освен много бързо да каже „да“.

През следващите дни се появиха основателни причини да се съмняваме в дълготрайността на споразумението за прекратяване на огъня, което е предвидено да продължи шест седмици. Според израелските медии, Тръмп е уверил Нетаняху на четири очи, че „ще подкрепи Израел със задна дата, ако той реши да се върне към бойните действия и да наруши прекратяването на огъня“. Бъдещият съветник на Тръмп по националната сигурност Майк Уолц заяви същото публично в ефира на Fox News, като каза на Израел, че „ако трябва да се върнат обратно, ние сме с тях“.Така че не бива да приписваме на Тръмп ролята на някакъв велик миротворец. Но остава фактът, че той и някакъв човек от сферата на недвижимите имоти, когото е изтръгнал от неизвестността, успяха да направят в рамките на няколко седмици нещо, което Байдън не успя, а неговият екип от преговарящи отказваше да направи повече от година: действително оказа значителен натиск върху Израел да направи това, което иска.

Тръмп несъмнено прави това, за да обслужва собствените си интереси, а не заради някаква привързаност към палестинската кауза. (Не забравяйте, че това е същият човек, който използва думата „палестинец “ като ругатня за своите опоненти и е заплашвал да депортира пропалестински протестиращи.) Но за интересите на Байдън и партията му щеше да е от полза и да осигури прекратяване на огъня във всеки един момент през изминалата година. Всъщност изглежда все по-възможно това да е коствало изборите на Камала Харис. Ново проучване, публикувано през изминалата седмица, установи, че за 29% от гласувалите за Байдън през 2020 г., но отказали да гласуват за Харис, Газа е била причина номер едно – повече от имиграцията или икономиката.

Администрацията на Байдън можеше да сложи край на клането през май, когато същата тази сделка беше пред тях. А фактът, че Тръмп успя да влезе и веднага да наложи сделка на Нетаняху, показва, че Байдън е можел да я прекрати войната по всяко друго време. Той винаги е имал избор. Той избра унищожаването на цяла една общност, нейните училища, болници, джамии и колежи. Неговият завет са хиляди разкъсани детски трупове. Заличаването на цели семейства, на цели квартали. Съучастието в едно от най-тежките престъпления срещу човечеството през нашия век. В резултат на това Байдън заслужено си спечели прякора „Геноцидния Джо“.

Странно уместно е, че конгресмен Клайбърн избра да сравни Байдън с Линдън Джонсън, защото и двамата президенти са отговорни за чудовищно злодеяние в чужбина: Джонсън – във Виетнам, Байдън – в Газа. Когато случаят е такъв, е трудно дори да се говори за вътрешната им политика. Как се балансира между законопроект за инфраструктурата и геноцид? Но вътрешната програма на Байдън не може да се сравни по никакъв начин с „Великото общество“ на Джонсън. Всъщност много от високо изтъкваните постижения на Байдън са поне отчасти измамни. Байдън беше наречен „най-про-работнически настроеният президент след ФДР“ заради символични действия като посещение на стачка на Обединените автомобилни работници, а неговият Национален съвет по трудови отношения свърши важна работа за възстановяване и укрепване на правото на работниците да се обединяват в профсъюзи – но въпреки всичко това, по време на мандата му процентът на синдикализираните работници всъщност продължи да намалява. Той също така използва правомощията на президентството, за да забрани железопътна стачка през 2022 г., а Камала Харис отказа да обещае на профсъюза на превозвачите, че няма да забранява други стачки, ако бъде избрана, което струваше на демократите важна подкрепа. По същия начин Байдън се хвали, че е подписал „първия голям закон за безопасност на оръжията от близо 30 години“, но този закон беше слаб и не направи почти нищо, за да ограничи достъпа до най-смъртоносните оръжия. Байдън се похвали със силна икономика, но в тази икономика също така се наблюдаваше нарастване на броя на бездомните, увеличаване на неравенството и увеличаване на глада. 2020-те години се превръщат във втора Позлатена епоха, а той направи твърде малко, за да спре това.

Един от най-драматичните провали в мандата на Байдън обаче е свързан с климатичната криза, която през този месец се изостри от катастрофалните горски пожари в Лос Анджелис. Байдън се представя като човек, който е постигнал значителен напредък в борбата с изменението на климата, и той наистина предприе редица мерки в областта на климата, включително спиране на строителството на прословутия тръбопровод Keystone XL и въвеждане на нови ограничения за сондирането на нефт и газ в Аляска. Но той не се противопостави на производството и потреблението на изкопаеми горива с такава сила, каквато изисква настоящата извънредна ситуация на планетата. Всъщност под негово ръководство Съединените щати сондираха повече петрол, отколкото при Тръмп, като през октомври 2023 г. добивът достигна рекордните 13,2 млн. барела в сравнение с пика на Тръмп от 13,0 млн. барела. Само две години след като спря проекта Keystone XL, той одобри по-нататъшното развитие на също толкова ужасния тръбопровод Mountain Valley Pipeline, заради който протестиращите в Апалачите се приковаха към машини в опит да го спрат.

Основният законопроект на Байдън за климата – Законът за намаляване на инфлацията – беше огромен подарък за петролните и газовите компании. Той гарантира по-нататъшно сондиране на обществени земи и промотира технологията за „улавяне на въглерод“ – която не работи много добре и може да доведе до смъртоносно изтичане на CO2– като жизнеспособно решение за климата, което само забавя приемането на истински решения. Неговият министър на транспорта Пийт Бутигиг също така одобри пристанищният нефтен терминал SPOT – огромна помпена станция, която специализираните списания описват като „най-голямата по рода си в САЩ“, способна да зарежда „два милиона барела суров петрол на ден“ в супертанкери за износ. През октомври 2023 г. група млади протестиращи срещу климатичните промени нахлуват на събитие на Бутигиг с плакат, с който го нарича „Петро Пийт“, и по този начин показват повече смелост и инициативност, отколкото самият Бутигиг или Байдън някога са проявявали. Байдън дори се похвали с всичко това, като през август 2024 г. заяви, че „отговорно е увеличил производството на петрол, за да посрещне непосредствените ни нужди“, като същевременно продължава да вярва в „прехода към зелена енергия“, и заяви, че Съединените щати „могат да направят и двете“. Но реално не можеш едновременно да се изгориш и да се спасиш от изгаряне, а климатологът Питър Калмус много точно нарече „ужасяващ“ двойнственият подход на Байдън. Междувременно другият най-голям фактор, допринасящ за изменението на климата – животновъдството и индустриалното земеделие – остана почти изцяло без внимание.

Друго от предполагаемите постижения на Байдън, посочено като точка в прощалното му изявление, е чисто и просто лъжа: „Прекратяване на пандемията COVID-19“. Както знае всеки, който работи в търговията на дребно, в заведения за обществено хранене или на друга работа, свързана с много хора, пандемията не е приключила. Тя продължава да разболява, да хоспитализира и дори да убива хора и днес, а броят на инфекциите отново нарасна през декември. Решението на Байдън да излезе в предаването „60 минути“ и да заяви, че „пандемията е приключила“ през септември 2022 г., когато все още умираха по 400 души на ден, е сред най-подлите неща, които е правил през дългата си кариера. То се съизмерва единствено с решението му да съкрати времето за карантина на заразените работници от 10 на 5 дни, след като главният изпълнителен директор на авиокомпания „Делта Еърлайнс“ поиска това от него, и с по-късното му решение да премахне изцяло времето за самоизолация през март 2024 г., като отговорната агенция обяви, че COVID „вече не е извънредна ситуация, каквато беше някога“. И двата хода принудиха хората да се върнат на работа, докато все още са болни, и почти сигурно доведоха до предотвратими смъртни случаи, и всичко това, за да могат корпорациите да държат под контрол „запасите си от човешки капитал “ и да увеличат маржовете си на печалба. В стремежа си да постигне евтина политическа победа, като „сложи край“ на пандемията, Байдън хвърли работещите хора директно на пътя на вируса и това никога не може да му бъде простено.

В същото време много от истинските постижения на Байдън бяха технократски и невидими за обикновените хора. Така например антитръстовите мерки на Лина Хан като ръководител на Федералната търговска комисия спечели похвалите на антимонополистите и е лесно да се разбере защо някои от действията ѝ могат да доведат до значими промени, като например блокирането на сливането на Kroger и Albertsons или преследването на фармацевтичните гиганти за злоупотреба с патенти и поддържане на високи цени на лекарствата. Други действия по-трудно се възприемат от хората като значими подобрения. Доколко средностатистическият американец се интересува от това дали Lockheed Martin успешно придобива Aerojet, или Sanofi придобива Maze Therapeutics? Други действия все още не са се отплатили. Например антитръстовите действия срещу изкуствено високите цени на инсулина са отдавна закъъснели, но нищо от това, което администрацията на Байдън е направила по отношение на тях, все още не е оказало реално въздействие върху хората. И макар Байдън да се хвали, че при неговата администрация „днес повече хора в Америка имат здравна застраховка, отколкото когато и да било преди“, повечето хора се сблъскват с постоянно нарастващите разходи за здравеопазване, които все още са извън контрол, и със система, която е счупена до основи. Когато хората получават ниски заплати и са претоварени с работа, когато виждат как бездомността в града им се разраства, как се задълбочава климатичната криза и как милиарди долари се насочват към оръжейната индустрия, да им се казва, че икономиката е прекрасна и Байдън им помага, това е садистично прехвърляне на отговорността.

Джо Байдън изобщо не трябваше да бъде президент. Всъщност той не трябваше да бъде дори и вицепрезидент. Кариерата му в Сената беше позорна – там той се отличи като служител на корпоративни интереси, жесток защитник на масовото лишаване от свобода, приятел на расисти като сегрегациониста Стром Търмънд и сериен лъжец. Той стана кандидат за 2020 г. само защото центристите имаха нужда от някой, който да блокира очакваната номинация на Бърни Сандърс, и се обединиха около Байдън, докато прогресивните хора все още бяха раздвоени между Сандърс и Елизабет Уорън. Байдън проведе слаба кампания и едва се промъкна на поста, въпреки че Тръмп беше изострил катастрофална пандемия и беше с рекордно нисък рейтинг. Ако сега изключително популярният Сандърс беше победил през 2020 г., Съединените щати може би щяха да имат шанс да изградят автентична социална демокрация, която да се грижи за основните нужди на своите граждани. Байдън почти еднолично се погрижи това да не се случи. Той спази обещанието си към богатите си спонсори, дори когато предаде всички останали: че „жизненият стандарт на никого няма да се промени, нищо няма да се промени из основи“.

В мемоарната си книга „Обещания, които да спазим “ Байдън пише, че „Епитафията на един човек се пише, когато се води последната му битка“. Ако използваме тези негови думи, то епитафията на отиващия си президент е написана през ноември 2024 г., когато Доналд Тръмп извоюва победа над Байдън, Камала Харис и цялата електорална коалиция на демократите. Както Мехди Хасан наскоро написа за Guardian, Байдън имаше една задача: „да победи Доналд Тръмп и да сложи край на заплахата, която той представлява за нашата демокрация“. Това беше стандартът, който той си постави в безкрайните си и все по-отблъскващи речи за „душата на нацията“ , „характера“ и „достойнството“ – сякаш изобщо знаеше какво означават тези думи, докато бомбите продължаваха да падат върху Газа. Според собствените си стандарти Байдън се провали напълно.

Не беше непбходмо да става така. Но в крайна сметка Джо Байдън създаде условия Тръмп да се завърне по-силен и по-популярен от всякога. След като предишните два избора имаше по-малко гласове от опонентите си, сега Тръмп стана първият републикански президент след Джордж Буш-младши през 2004 г., който спечели популярния вот. Това е, което през 2020 г. Current Affairs предупреждаваше, че ще се случи. Байдън допусна големи непредизвикани грешки, като например подписването на забраната на TikTok, което позволи на Тръмп да се позиционира като спасител на платформата. Решението да използва президентската власт за помилване, за да освободи сина си от правни последствия за действията му – заедно с няколко други членове на семейството му – накара Байдън да изглежда дълбоко безпринципен, особено защото преди това беше обещал да не помилва Хънтър и невярно обвини прокурорите, че водят политическо преследване. Но по-същественото е, че Байдън не успя да реши нито едно от основните предизвикателства, пред които са изправени Съединените щати и техният народ – от здравеопазването до образованието и от това, че наемите са твърде високи. Безрезервната му подкрепа за клането в Газа е морално петно, което ще засенчи почти всичко останало, особено когато стане ясен пълният обхват на разрушенията. Като цяло няма какво похвално да се каже за президент, който е толкова неефективен във вдъхновяването на страната, толкова измамен относно състоянието си и толкова ангажиран с подкрепата на чудовищни зверства в чужбина. Той не даде на американците никаква причина да вярват на каквото и да било от думите му, камо ли да гласуват за него или за Камала Харис. Всяка вълна от аплодисменти при второто встъпване в длъжност на Тръмп е наследството, оставено от Джо Байдън.