Защо богатите искат да мислим, че нацистите са били социалисти

Владимир Борцун*, Cross-border Talks**

Широко известна е фразата на Волтер, че Свещената Римска империя не е била „нито свещена, нито римска, нито империя“. Прав е. Само защото някоя си държава, партия или личност се самонарича някак си, това не означава, че е истина.

Въпреки това все още има хора, които вярват, че тъй като нацистите са се наричали националсоциалисти, те трябва да са били социалисти. Не, не са били.

За пореден път този стар и широко развенчан мит бе повторен не от кого да е, а от Алис Вайдел, съпредседателка на германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). В интервю пред Илон Мъск преди броени дни тя заяви, че Хитлер „е бил онзи комунист, социалист“. Това го казва водачка на партия, чиито членове многократно са демонстрирали симпатии към неонацистите. Значението на думите днес масово се изкривява и нагажда така, че да отговаря на търсените политически цели.

Действителните исторически доказателства не оставят място за съмнение относно характера на нацисткия режим: това е един от най-агресивните и поддържали едрия бизнес режими в историята на капитализма.

Разбира се, когато са в опозиция, нацистите използват термина „социалистически“ и някаква плитка антикапиталистическа реторика, защото искат да канализират масовото недоволство от капиталистическото статукво. Социалистическите партии по онова време са изключително популярни в Германия. Общо те печелят най-малко една трета от гласовете през 20-те и началото на 30-те години. Дълбоко вкоренени са сред народните маси, а нацистите знаят, че точно натам трябва да се обърнат, ако искат да спечелят властта. Така че нацистите използват същия тип популистка демагогия, която виждаме днес при крайнодесни партии като AfD. Те твърдят, че са против „елита“, въпреки много елитарния произход на техните лидери и донори.

Но тази демагогска реторика и по времето на нацистите е била точно това – реторика. Въпреки склонността на политолозите и експертите днес да приемат политическото говорене за чиста монета, ние трябва да отидем отвъд него и да погледнем какво всъщност правят политическите дейци, когато дойдат на власт. В навечерието на изборите през 1933 г., които довеждат нацистите на власт, тази политическа сила е пред финансов фалит. Това кара Гьоринг да извика топ- индустриалците в страната и да им поиска пари. На срещата, проведена през февруари 1933 г., Хитлер обещава, че неговото правителство ще елиминира всички профсъюзи и работнически партии, тъй като „частното предприемачество не може да върви добре в една демокрация“.

Той е отчасти прав: класовите противоречия в Германия по онова време – не само между труда и капитала, но и между съперничещи си капиталистически фракции – могат да бъдат разрешени само в полза на финансово-промишления капитал чрез брутална диктатура. Хитлер трябва да е бил достатъчно убедителен, след като успява да накара големи картели като Krupp и I.G. Farben да дарят милиони, за да спасят партията му от фалит.

След като завземат властта, нацистите възнаграждват тази щедрост десетократно, давайки тласък на десетилетна икономическа политика в полза на големите монополи. Още в края на 1933 г. те приемат закон, според който всички компании трябва да се обединят в картел. А четири години по-късно издават указ, с който властта закрива всички предприятия с капитал под 40 000 долара. Ето как, макар ядрото на техния електорат да се състои най-вече от собственици на малки предприятия, заплашени от пролетаризация от голямата криза през 1929 г., след идването си на власт нацистите засилват подчинението на дребната буржоазия на едрия бизнес. Както са обещали, те също така забраняват всички независими профсъюзи и работнически партии, избивайки същевременно десетки хиляди работнически дейци.

Още преди да дойдат на власт, нацистите атакуват организираната работническа класа, но след това започват да го правят систематично. Създават контролиран от държавата профсъюз, който проповядва фалшиво единение между работници и капиталисти. Без обаче работниците когато и да било да се възползват от това фалшиво единение. През първите пет години на нацисткото управление трудещите се в крайна сметка работят по-дълго, докато реалните им заплати намаляват с около 25%. През същия период, обратно, нормата на възвръщаемост на капитала в промишлеността в Германия нараства експоненциално, с по-висок темп от която и да е друга развита капиталистическа страна по онова време.

Става дума за частен капитал, а не за държавен. Печалбите в рентабилността показват, че богатите стават все по-богати, като най-богатият 1% увеличава своя дял от националното богатство с повече от 50%.

Но нацистите отиват и по-далеч. Те приватизират цял ред държавни предприятия –от банки до стоманодобивна и самолетна индустрия. Така правителството на Хитлер не само защитава и укрепва властта на едрия капитал, но я и разширява.

На чуждестранните компании също е даден простор. Може да е шок за някои, но дори след като САЩ се присъединяват към войната, американски корпорации като Ford, General Motors или ITT продължават икономическите си операции на германска земя. Това включва и дъщерното дружество на ITT, притежаващо акции в германския производител на самолети Focke-Wulf – същата компания, която произвежда някои от военните самолети, бомбардирали съюзническите войски. Невероятно, но факт: години след войната, както ITT, така и General Motors, получават от правителството на САЩ милиони долари като компенсация за унищожаването на заводите им при бомбардировките на съюзниците. Изглежда немислимо, но е така – за едрия бизнес никога няма нещо по-важно от печалбата.

Разбира се, нацистката версия на капитализма може да не отговаря на неговия „свободен“ (от регулации) модел, който много хора отдясно идеализират. Но реалният капитализъм не се интересува от техните чувства. В действителност има много версии на капитализма, от всякакви либертариански утопии до кейнсианската социална демокрация и разнообразните типова държавен капитализъм, който характеризира всички фашистки режими. Това, което всички те споделят обаче, като ключова дефинираща характеристика на капиталистическата система, е стремежът към печалба като основна цел на икономическата дейност. Плюс поне частичен частен контрол върху тази печалба.

Нацистка Германия не прави изключение. Да, нацистката държава е по-интервенционистка от другите капиталистически държави, но това не я прави социалистическа. Социализъм не се получава само от това, че правителството.  извършва нещо.

Нацисткият интервенционизъм е от името на частната собственост и в името на максимизирането на печалбата. Самата война е основно мотивирана от обективната нужда на германските големи монополи да се разширят в чужбина и да присвоят нови пазари, труд и ресурси. И до днес съдбата на много от супербогатствата в Германия се корени в онази епоха.

Нацистката политическа икономия е антипод на социализма във всеки един ключов аспект. Социализмът предвижда обществена собственост върху средствата за производство в услуга на социалните нужди, а не на печалбата. Освен това нацистката теория и практика се противопоставят на каквато и да е идея за равенство или интернационализъм, които стоят в основата на социалистическия етос. Така нареченият „колективизъм“ на крайната десница е просто различен начин да се облича и легитимира безспорното управление на малък елит над мнозинството. Тези две политически традиции не могат да бъдат по-далеч една от друга.

И въпреки всичко това историческият ревизионизъм, който ги приравнява, упорито надига глава от време на време. Мнозина от развличащите се чрез този ревизионизъм (всякакви капиталисти без капитал, бродещи из социалните медии ден след ден) може да го правят от чисто невежество. Но хора като Мъск и Вайдел го правят целенасочено. По две причини. От една страна, тъй като те по същността си са ярки антисоциалисти, приравняването на социализма към фашизма им помага да разсеят страховете на хората относно фашистките нюанси на собствената им политика. В навечерието на предсрочните избори в Германия следващия месец лидерката на AfD има особен стимул да представя нещата така, тъй като нейната партия многократно е била изобличавана за връзките си с неонацистки кръгове. От друга страна, заблудата „Хитлер беше социалист“ помага, разбира се, за дискредитирането на социалистическите идеи, тъй като крайнодесни популистки партии като AfD са твърдо на страната на бизнеса. И целят да удвоят неолибералните политики като пазарна дерегулация и ниско данъчно облагане. Точно както нацистите правеха в миналото, наричайки себе си „социалисти“, крайнодесните популисти днес казват, че са на страната на мнозинството. Но все пак в крайна сметка служат на интересите на богатите.

В книга, публикувана преди почти три десетилетия, Майкъл Паренти описва тази крайнодясна демагогия по-добре от повечето коментатори днес: „Фашизмът е фалшива революция. Той създава външна видимост на народна политика и революционна аура, без да предлага истинско революционно класово съдържание. Пропагандира „Нов ред“, като същевременно обслужва все същите стари финансови интереси. Вината на неговите лидери не е, че са объркани, а че ги лъжат. Това, че работят усилено, за да заблудят обществеността, не означава, че самите не са наясно какво правят.“

* Авторът Вадимир Борцун е активист и критичен политолог, румънец по националност, който в момента работи по постдокторански проект в Университета в Оксфорд по теми, свързани с политическите класи и десния популизъм. Интересите му обхващат също политическите елити, левите партии, транснационалната политика и ЕС. Той е бакалавър и магистър по политическа философия в Университета на Букурещ, магистър по европейски изследвания и доктор по политически науки в Университета на Портсмут. Работил е като постдокторант и по проект за миграцията в  Автономния университет на Барселона.

**ПОСЛЕПИС ОТ ПРОФ. ИСКРА БАЕВА:

Оригинала на английски на тази статия споделих на моя профил във Фейсбук на 15 януари 2025 г. Румънският политолог Владимир Борцун я е написал като реплика на казаното за Хитлер от съпредседателката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел от пространното ѝ интервю с Илън Мъск. Според нея: „Той не беше консерватор. Той не беше либертарианец. Беше комунист, социалист“. А после го нарича и „антисемитски социалист“.

Нейната теза беше оставена почти без внимание от много медии (напр. българската секция на „Дойче веле“) или беше представена като поредната странност на десните популисти. Затова реших, че сериозният анализ на Владимир Борцун, който отрича каквато и да било връзка между Хитлер и идеите на социализма и в същото време посочва връзките му с едрия капитал, заслужава да бъде разпространен и в социалните мрежи.

Каква обаче беше изненадата ми, когато само час, след като споделих статията на Борцун, тя беше изтрита от админстраторите на социалната мрежа с обяснението, че не отговаря на стандартите на Фейсбук. Аз, разбира се, не се съгласих, а им обясних, че статията е важна и сериозна, затова трябва да преразгледат позицията си. Вместо това малко по-късно получих следното съобщение от тях: „15.01.2025 г. Не възстановихме публикацията ви. Привет, Iskra. Прегледахме публикацията ви отново. Потвърдихме, че не спазва нашите Стандарти на общността по отношение на опасните организации и лица. Знаем, че това е разочароващо, но искаме да поддържаме Facebook като безопасно и приветливо място за всички.“ А когато упорито отново пуснах статията, те вече изтриха не само нея, а и размяната на реплики помежду ни.

Това вече не просто ме изненада, а и ме наведе на тревожни мисли. Защото не виждам как отричането на връзката на Хитлер със социализма е опасно за общността. А ако е така, значи ли че е в реда на нещата да се твърди, че Хитлер е бил социалист или дори комунист? От историческа гледна точка това е абсурдно, защото нацистката партия се бори именно със социалдемократите и комунистите, както преди да дойде на власт, така и по време на обявения от Хитлер Трети райх. От друга страна, твърде е вероятно тази теза да изглежда подходяща за хората, пренаписващи историята с цел да наложат пълното господство на десния дискурс. Според тях най-сигурният начин да бъде унищожена каквато и да било лява алтернатива е тя да се идентифицира с фашизма и националсоциализма. Само по такъв начин мога да си обясня упорството на фактчеръките на Фейсбук да премахнат тази сериозна и обоснована статия, докато в социалната мрежа се ширят всякакви странни и недоказуеми тези.