Три седмици след израелската атака срещу Газа, последвала нападението на 7 октомври, палестинско-американският интелектуалец Сари Макдиси написа нещо, което остана в съзнанието ми през следващите 15 месеца: „Това, на което ставаме свидетели… е може би първото сливане на колониално и геноцидно насилие от старата школа с модерни тежки оръжия; изкривена амалгама от 17-ти и 21-ви век, опакована и обвита в език, който се връща към първобитните времена и гръмотевични библейски сцени, включващи избиването на цели народи”.
Макдиси пише преди началото на израелската сухопътна инвазия в Газа. Но ужасът, на който той и светът ставаха свидетели, вече беше непонятен. Всички ние наблюдавахме как изтребителите на Израел изличават силуета на Газа с еднотонни бомби американско производство, унищожават претъпканите бежански лагери, спояват покритите с ламарина къщи с плътта и костите на хората в тях и изтребват хиляди хора, които са прогонени от родните им домове – домове, които в много случаи са се намирали точно от другата страна на оградата, която беше пробита на 7 октомври.
По онова време надеждата беше, че думите на Макдиси ще бъдат нещо като епитафия. Че може би тази последна проява на шокираща жестокост ще накара света да се изправи срещу реалността на израелския режим на апартейд и историята на етническото прочистване. Вместо това живото предаване на касапницата на деца и техните семейства продължи повече от година, директно в нашите екрани.
Отново се сетих за думите на Макдиси на фона на съобщенията, че Хамас и Израел са се споразумели за прекратяване на огъня, което, надявам се, най-накрая ще сложи край на геноцида, продължил 15 месеца. Този път те се четат като възможен пролог. Това, което Израел направи с Газа, може да възвести нова ера на държавно насилие без правила и законови ограничения. Всичко е позволено и нищо няма да бъде преследвано. Нито едно дете не е забранена цел за снайперистите. Ракетите са програмирани да се насочват към болници и лекари. Безпилотни самолети ще бомбардират дома ви, а след това ще ви изгорят живи в палатката, в която сте се приютили, за да предпазите семейството си от студа. Армията ще пристигне и ще обяви мястото, където живеете, за зона за убиване. Ако ви убият, то защо сте били в зоната за убиване? Сигурно сте били терорист. Израел направи всички тези неща с хората в Газа, докато световните лидери го гледаха, и то с пълната политическа и военна подкрепа на Съединените щати. Други държави ще си вземат бележка.
Всеки достоен човек трябва да се надява, че примирието ще се запази, но дори и да се запази, краят на геноцида не е краят на историята. Палестина все още не е свободна и ние дори не сме започнали да се осъзнаваме това, което Израел причини на Газа. Може би ще минат години, преди да разберем истинския брой на жертвите, който ще бъде много, много по-висок от официалните данни. Никога няма да можем да определим колко дълбоко е белязано населението на Газа от тези жестокости.
Според водещите световни правозащитни организации това е престъплението на престъпленията. Това е геноцид. За да го осъществи, Израел се нуждаеше от две неща. Нуждаеше се от непрекъснати доставки на оръжия, които с радост му бяха предоставени от Съединените щати в нарушение на собствените им закони. Беше му необходимо и администрацията на Байдън да унищожи и най-малкото твърдение, че международното право и така нареченият либерален ред, поддържан от Съединените щати след края на Втората световна война, имат някакво значение.
Организацията на обединените нации, създадена след световната война, за да предотврати подобни ужаси, се оказа безсилна пред вдигнатите ръце на представителите на Вашингтон Робърт Ууд и Линда Томас-Грийнфийлд, които не се съобразиха с волята на почти всички останали нации по света да спрат клането.
Международните хуманитарни и медицински организации, създадени по замисъл, за да бъдат аполитични и да помагат на хората в най-тежки условия, бяха редовно обстрелвани, бомбардирани, забранявани и оклеветявани.
Международният наказателен съд и Международният съд, уж създадени, за да подчинят света на върховенството на закона, а не на законите на джунглата, са обект на санкции от страна на уважаемите членове на Конгреса на Съединените щати. Дори когато социологическите проучвания постоянно показваха, че мнозинството от американците искат прекратяване на огъня в Газа, техните представители проявиха ужасяващо преклонение към чужда държава, която убива деца по-бързо от която и да е друга в най-новата история.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху вече се издирва от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството. Когато пристигна, за да говори пред Конгреса миналото лято, той получи едноминутни овации на крака, а след това беше аплодиран още десетки пъти. По онова време официалният брой на загиналите беше близо 38 000. Нетаняху и Байдън, както и всички, които ги подкрепиха, вероятно ще продължат да водят комфортен и сигурен живот. Те ще бъдат добре. Във всичко това няма никаква справедливост.
И все пак, на фона на този срив на морала, пропорционалността и самите принципи на международното право, Хамас – предполагаемата цел на ада, който Джо Байдън и Нетаняху отприщиха в Газа – не се предаде.
В една от самохвалните си възпоменателни речи тази седмица държавният секретар Антъни Блинкен – който многократно заобиколи дори гротескно произраелският Конгрес, за да достави повече оръжия на Нетаняху – призна, че въпреки мащаба на израелското нападение срещу Газа, САЩ смятат, че Хамас е успял да попълни редиците си. Може би един ден Съединените щати ще бъдат благословени с управници, които ще могат да свържат тези точки.
Хамас и неговите съюзници продължиха да се сражават и да нанасят загуби на израелските сили до последния ден преди обявяването на прекратяването на огъня. В резултат на това преговарящите успяха да се придържат твърдо към много от условията, които бяха поставили за прекратяване на огъня – а именно, че израелските пленници ще бъдат освободени само в замяна на палестинци, държани от Израел, и че израелските сили ще се изтеглят от Газа, а няма да я окупират отново за постоянно.
На практика това е същото споразумение, което Байдън развяваше през май миналата година, което Хамас официално прие през юни и беше ратифицирано от Съвета за сигурност на ООН, преди Нетаняху да го провали с искането да се позволи на израелските сили да останат на границата между Газа и Египет. Байдън последва примера на Нетаняху, като фалшиво обвини Хамас, че не е приел сделката, с която публично се е съгласил, и изпрати още оръжия на Израел, дори когато правителството на Израел подготвяше план за етническо прочистване на северната част на Газа. (Като знак за дълбочината на поданичеството, която Байдън и неговите съюзници демонстрираха, един дипломат заяви пред The Washington Post, че едва след като Тръмп се е включил в преговорите, е имало „истински натиск върху израелската страна да приеме сделка“). През това време още хиляди палестинци бяха убити, а десетки хиляди останаха без дом. Не е ясно колко още израелски пленници са загинали след това.
Палестинците, които са оцелели, ще трябва да започнат някакъв живот за себе си, може би след като приключат с изкопаването на близките си изпод развалините. Предстои им дълъг, мъчителен и несигурен път. Но в края на краищата тази „извратена амалгама от 17-ти и 21-ви век“ не успя да унищожи палестинците или тяхната съпротива срещу израелското потисничество. Борбата за освобождение продължава. Хората по света са на страната на Палестина. Нашата колективна задача сега е да гарантираме, че това прекратяване на огъня ще се запази и че геноцидът в Газа ще изглежда като наше минало, а не като наше бъдеще.
About The Author
