В нов доклад на Amnesty International се заключава, че Израел извършва геноцид в ивицата Газа. Докладът от 296 страници, озаглавен „Чувстваш се като подчовек“: Израелският геноцид срещу палестинците в Газа”, се основава на изследвания и правни анализи, проведени от октомври 2023 г. насам, и заключава, че войната на Израел срещу анклава се води с „конкретното намерение да бъдат унищожени палестинците в Газа“.
Amnesty International е една от най-авторитетните правозащитни групи, която стига до заключението, че действията на Израел в Газа отговарят на определението за геноцидни действия, както е посочено в Конвенцията за геноцид. Две седмици преди публикуването на доклада на Amnesty специален комитет на ООН констатира, че методите на Израел за водене на война в Газа съответстват на геноцд, включително използването на глада като военно оръжие. Институтът Лемкин за превенция на геноцида определи действията на Израел като геноцид още в края на 2023 г. През май Международният съд излезе с предварително решение, че е вероятно Израел да е нарушил Конвенцията за геноцида. През ноември Международният наказателен съд (МНС) издаде заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант „за престъпления срещу човечеството и военни престъпления“.
Амос Голдберг, изследовател на Холокоста и геноцида в Еврейския университет в Йерусалим, и Омер Бартов, израелско-американски историк, професор по Холокоста и геноцида в университета “Браун”, също заявяват, че Израел извършва геноцид. На същото мнение е и Лий Мордехай, доцент в Еврейския университет в Йерусалим. Паралелно с доклада на Amnesty той публикува свое изследване от над 120 страници, озаглавено „Свидетелство за войната между Израел и Газа“. Изследването му се основава на репортажи на очевидци, видеоматериали, статии, снимки, свидетелски показания и други материали, голяма част от които публикувани от израелски войници. Haaretz го определя като „най-методичната и подробна документация за военните престъпления, които Израел извършва в Газа“.
От началото на военната кампания в Газа други авторитетни правозащитни организации като Human Rights Watch и израелската B’Tselem обвиняват Израел в многобройни престъпления, включително използване на глада като оръжие, изтезания и етническо прочистване.
В доклада на Amnesty се заявява, че Израел „нагло, непрестанно и напълно безнаказано … отприщва ада“ над 2,3-милионното население на ивицата, като отбелязва, че „жестоките престъпления“ срещу израелци от страна на Хамас на 7 октомври 2023 г., които предизвикаха войната, „не оправдават геноцида“.
Организацията е категорична, че Израел е „извършил забранени от Конвенцията за геноцид действия, а именно убийство, причиняване на тежки телесни или психически увреждания и умишлено създаване на условия на живот на палестинците в Газа, изчислени така, че да доведат до тяхното физическо унищожение“ с „конкретното намерение да унищожи палестинците“ на територията.
„Нашите осъдителни констатации трябва да послужат като предупредителен сигнал: това е геноцид и той трябва да бъде спрян сега“, заявява Аньес Каламар, генерален секретар на организацията.
Amnesty цитира умишленото възпрепятстване на доставките на помощи и електроенергия, както и „ огромните щети, разрушения и разселване“, довели до срив на системите за водоснабдяване, канализация, храна и здравеопазване, което организацията нарича „модел на поведение“ в контекста на окупацията и блокадата на Газа.
„Не започнахме непременно с мисълта, че ще стигнем до това заключение. Знаехме, че има риск от геноцид, както заяви Международният съд“, казва пред „Гардиън“ Будур Хасан, изследовател на Amnesty за Израел и окупираните палестински територии. „Когато съедините точките, съвкупността от доказателства, това не са просто нарушения на международното право. Това е нещо по-дълбоко.“
Основните обвинения в доклада са:
- Безпрецедентният мащаб на военната офанзива, която е причинила смърт и разрушения със скорост и ниво, несравними с никой друг конфликт през 21-ви век;
- намерение за унищожаване, след като са разгледани и отхвърлени аргументи като израелската безразсъдност и бездушното пренебрегване на цивилния живот при преследването на Хамас;
- Убийства и причиняване на сериозни телесни или психически увреждания при многократни преки нападения срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура или умишлено безразборни нападения;
- Причиняване на условия на живот, изчислени така, че да доведат до физическо унищожение, като унищожаване на медицинска инфраструктура, възпрепятстване на помощта и многократно използване на произволни и широкообхватни „заповеди за евакуация“ на 90% от населението в непригодна за живот райони.
Като окупационна сила Израел е задължен по закон да осигурява нуждите на окупираното население, заяви при представянето на доклада Кристин Бекерле, съветник в екипа на Amnesty за Близкия изток и Северна Африка. Тя определи офанзивата на Израел през май в Рафах, дотогава последното място на относителна безопасност в ивицата, като основен поврат в установяването на намерението за геноцид.
„Израел беше превърнал Рафах в основен пункт за помощ и знаеше, че цивилните ще отидат там. Международният съд им нареди да спрат, но те продължиха“, казва тя. „Рафах беше ключов“.
Amnesty призова ООН да осигури прекратяване на огъня, да наложи целенасочени санкции на израелски и високопоставени служители на Хамас, а западните правителства, като САЩ, Обединеното кралство и Германия, да спрат да предоставят гаранции за сигурност и да продават оръжия на Израел.
Групата за защита на правата също така призова Международния наказателен съд, който миналия месец издаде заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант, да добави геноцида към списъка на военните престъпления, които разследва.
Amnesty призовава и за безусловно освобождаване на цивилните заложници и за „подвеждане под отговорност на Хамас и други палестински въоръжени групировки, отговорни за престъпленията, извършени на 7 октомври“.
В заключението на доклада се казва, че „Amnesty отчита, че мнозина се съпротивляват и колебаят в намирането на геноцидни намерения, когато става въпрос за поведението на Израел в Газа“, което „възпрепятства правосъдието и отговорността“.
„Amnesty International признава, че идентифицирането на геноцид във въоръжен конфликт е сложно и предизвикателно поради множеството цели, които могат да съществуват едновременно. Въпреки това е от решаващо значение да се признае геноцидът и да се настоява, че войната никога не може да го оправдае“, се казва в доклада.
Amnesty посочва, че докладът се основава на работа на терен, интервюта с 212 души, включително жертви, свидетели и здравни работници в Газа, анализ на обширни визуални и цифрови доказателства, както и на повече от 100 изявления на израелски правителствени и военни участници, които според доклада представляват „нехуманен дискурс“. Използвани са и видео- и фотодоказателства, на които се вижда как войници извършват или афишират военни престъпления.
Действията на Израел в Газа бяха разгледани „в тяхната цялост, като се взе предвид тяхната повторяемост и едновременност, както и непосредственото им въздействие и кумулативните им и взаимно подсилващи се последици“, се казва в доклада. Групата допълни, че констатациите са били „широко обсъждани“ многократно с израелските власти, но не са получили отговор.
За 14 месеца война в Газа израелските сили са убили най-малко 45 000 палестинци, а още много са изчезнали и се предполага, че са загинали под развалините. По данни на ООН близо 70% от жертвите са деца и жени. Според някои оценки преките и косвени жертви в Газа са стотици хиляди.
Конфликтът, който последва атака на Хамас в южната част на Израел, при която загинаха около 1200 души, доведе до разселването на 90% от 2,2 милиона жители на Газа, като огромната част от жилищните сгради, джамиите, историческите обекти, болниците, сградите на ООН, земеделските земи и други съоръжения бяха заличени от атаките.
Освен това войната на Израел е убила повече журналисти през последната година, отколкото всеки друг конфликт през последните три десетилетия.
Amnesty посочва, че е проучила 15 израелски въздушни удара, извършени в северната, централната и южната част на Газа между 7 октомври 2023 г. и 20 април 2024 г.
Според доклада тези „умишлено безразборни“ удари са поразили 12 къщи и други жилищни сгради, църква и улица, убивайки 334 цивилни, включително най-малко 141 деца, и ранявайки стотици други.
В доклада се казва, че разследванията не са открили „никакви доказателства, че някой от ударите е бил насочен към военна цел“, докато прегледът на всички налични доказателства е показал, че всички убити са „цивилни лица, които не са взели пряко участие във военните действия“.
„Всяко едно от тези нападения е засегнало цивилни обекти, включително домове. Във всички случаи, с изключение на един, Израел не е предупредил преди да извърши нападението“, заяви Каламар.
„И в последния случай, въпреки че Израел е предупредил, то не е било ефективно. В нито една от тези атаки Amnesty, въпреки че наистина търси, не откри доказателства, че е имало законна военна цел на или в близост до мястото на удара.“
Що се отнася до „конкретното намерение“, организацията посочва коментари, направени от редица израелски официални лица, като доказателство, че те „умишлено причиняват на палестинците в Газа условия на живот, изчислени така, че да доведат до тяхното физическо унищожение изцяло или частично“ и противоречат на израелските твърдения, че действат при самозащита.
„Една от причините, поради които публикуваме този доклад, е да отправим предупредителен сигнал към международната общност и да гарантираме, че държавите признават, че това е геноцид и че трябва да спре сега“, заяви старши правният експерт на Amnesty Грация Кареча пред Middle East Eye.
„Държавите имат пред себе си ясен избор: те могат да решат да продължат да предоставят на Израел безнаказаност за жестоките му престъпления срещу палестинците или да действат сега, за да го спрат. Държавите, които продължават да прехвърлят оръжия на Израел, трябва да знаят, че са изправени пред риска да съучастват в геноцид, ако продължат да го правят.“
Този доклад надгражда предишните смели позиции на базираната в Лондон група за защита на правата на човека относно окупацията на палестинските територии от Израел. През 2022 г. Amnesty се присъедини към Human Rights Watch и уважаваната израелска неправителствена организация B’Tselem в констатациите, че Израел налага апартейд. Тези позиции на организациите дадоха аргументи на нарастващото движение за предефиниране на израелско-палестинския конфликт като борба за равни права, а не като териториален спор.
About The Author
