Главният съюзник на Пентагона в борбата срещу „Ислямска държава“ в Сирия обяви обща мобилизация в неделя, след като джихадистките бойци и подкрепяните от Турция техни съюзници започнаха да се придвижват срещу тях в Северна Сирия успоредно с настъплението към Хама на юг в резултат на шокиращото изтласкване на силите на сирийския режим от Алепо, пише Al Monitor.
Водените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и гражданското им подразделение, известно като Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (ДААНЕС), обявиха мобилизацията на фона на продължаващите сблъсъци между техните сили и подкрепяната от Турция Сирийска национална армия (СНА) в Алепо и околностите му, като заявиха, че Турция и нейните „наемници“ се опитват да „окупират Сирия, да разделят земите ѝ и да ликвидират надеждите на сирийците“. На територията на ДААНЕС има около 900 военен контингент на САЩ, официално разположен там за операциите срещу „Ислямска държава“.
В неделя съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви пред CNN, че САЩ „наблюдават внимателно ситуацията“. Фракциите на СНА си върнаха контрола над няколко района, завзети от SDF, включително летището в Алепо, и са прекъснали коридора, който кюрдите бяха създали между районите под техен контрол и кюрдските квартали в Алепо в първите дни на блицкрига. Изненадващата офанзива се предвожда от Хаят Тахрир аш-Шам (ХТШ) – разклонение на Ал Кайда, което отдавна представлява най-голямата заплаха за правителството на сирийския президент Башар Асад. Групировката създаде полу-държава в Идлиб със своето „правителство на спасението“ и собствена съдебна система. През последните години тя се опитва да създава впечатление за по-малко радикална чрез контакти с християни и други малцинства.
В изявление от неделя, в което се казва, че се „бори с престъпния режим на Асад“, ХТШ предложи безопасно изтегляне на кюрдските въоръжени отряди в Алепо, които са съсредоточени в квартала Шейх Максуд, към контролирания от кюрдите североизток. В изявлението кюрдите се описват като „неразделна част от сирийското общество“, които „имат пълни права, както и останалите жители на тази страна“. Кюрдите смятат този ход за опит за етническо прочистване.
ХТШ е обявена за терористична организация от Съединените щати, Русия, Турция и други държави. Съливан заяви, че Съединените щати имат „истинска загриженост относно плановете и целите на тази организация“. „В същото време, разбира се, няма да плачем, че правителството на Асад, подкрепяно от Русия, Иран и Хизбула, е подложено на определен вид натиск“, добави той.
Джихадистите не срещнаха почти никаква съпротива от страна на сирийските правителствени сили, когато започнаха настъплението си от крепостта си в Идлиб, която граничи с Турция. След превземането на Алепо те продължиха на юг и достигнаха град Хама.
Сирийската държавна информационна агенция САНА и базираната в Обединеното кралство Сирийска обсерватория за човешки права заявиха, че армията е успяла да отблъсне бойците от Хама. Междувременно руски и сирийски военни самолети нанесоха удари по оръжейни складове и укрепления на ХТШ.
Офанзивата, която според много наблюдатели е била подготвяна в продължение на години, изненада сирийците и международната общност, като някои стигнаха дотам да прогнозират, че режимът на Асад ще се срине. Оскъдният достъп до надеждна информация от терен, съчетан с темпото на напредване на бойците, затруднява оценката на вероятното развитие на ситуацията. Все пак няколко аспекта стават ясни.
Единият е, че ХТШ не би могла да направи своя ход без мълчаливата благословия на Анкара. Турция остава единствената линия за доставки на помощи и търговия към Идлиб, което дава на Анкара много възможности за влияние върху групировката. ХТШ от своя страна има роля да помага за задържането на сирийците извън Турция, където настроенията срещу бежанците подкопават популярността на правителството.
Проправителствените турски медии бяха залети с радостни коментари за главозамайващите успехи на сунитските бойци срещу режима и кюрдите. „Няма как една милиция, която не разполага с бойни самолети, да превземе голяма градска агломерация като Алепо без подкрепата на държава“, отбелязва Илхами Исик, кюрдски коментатор.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган все още не е коментирал събитията. Турският външен министър Хакан Фидан заяви в събота, че Турция не е замесена в сблъсъците в Алепо, но че предприема необходимите мерки по границите си със Сирия. „Няма да инициираме никакви действия, които биха могли да предизвикат нова миграционна вълна [от Сирия към Турция]“, заяви Фидан в изказването си на форум по сигурността в Истанбул.
Според източници от турското външно министерство, цитирани от Франс прес, в телефонен разговор в неделя Фидан е заявил на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, че Турция е „против всяко развитие, което би увеличило нестабилността в региона“. В събота Фидан е разговарял с руския си колега Сергей Лавров. Anadolu съобщи, че двамата са обсъдили ситуацията в Сирия и процеса от Астана, без да предостави подробности.
Асошиейтед прес цитира неназовани турски официални лица, които признават, че е планирана „ограничена офанзива“ от страна на бойците, за да се спрат атаките на силите на режима и да се даде възможност на цивилните, разселени от въздушните бомбардировки, да се завърнат по домовете си в рамките на т.нар. зони за деконфликтиране, създадени между Турция, Иран и Русия по силата на споразумението от Астана от 2017 г., според което турските сили бяха разположени в Идлиб. Въпреки това масовото отстъпление на правителствените сили позволи на бойците да напреднат повече, отколкото те са очаквали, или поне така гласи официалният турски разказ.
Сега всички погледи са насочени към Русия и Иран – основните съюзници на режима. В неделя иранският външен министър Абас Арагчи отлетя за Дамаск – първият етап от регионална обиколка, която в понеделник ще го отведе в Турция за разговори с Фидан. Преди да отпътува, Арагчи заяви пред репортери: „Ние твърдо подкрепяме сирийската армия и правителство“ и нарече офанзивата на опозицията „заговор на израелския режим за дестабилизиране на региона“.
Възползване от момента
След нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври миналата година израелските сили засилиха атаките си срещу иранските сили и техните шиитски проксита на територията на Сирия. Асад се опитваше да остане настрана от конфликта, като през цялото време запазваше ниско ниво, но беше изправен пред нарастващ натиск да отслаби зависимостта си от Иран. Ако той не успее да направи това, някои спекулираха, че Израел може да се го вземе под прицел, както направи с други водещи съюзници на Иран, а именно покойния лидер на Хизбула Хасан Насрала и лидерите на Хамас Исмаил Хания и Яхия Синуар.
През 2019 г. бившият началник на Израелските отбранителни сили Гади Айзенкот призна, че Израел е предоставил оръжия на сирийски бунтовнически групи в Голанските възвишения в началото на сирийския конфликт, като заяви, че това е било с цел „самозащита“. Няма доказателства, които да предполагат подобна координация между Израел и водената от ХТШ офанзива, а предвид разпадането на турско-израелските връзки заради Газа е трудно да си представим как Израел би могъл да им предостави оръжия.
И все пак израелската офанзива срещу иранската „Ос на съпротивата“ и руската война в Украйна безспорно създадоха възможност за опозицията на Асад да нанесе удар.
Що се отнася до мотивите на Турция, те изглеждат многопосочни. В продължение на повече от година Ердоган, подкрепян от Кремъл, многократно призовава Асад да забрави, че неговото правителство активно се е стремяло да го свали от власт, и да отвори нова страница, но сирийският лидер всеки път го отхвърля. Асад оставаше на позиция, че няма за какво да се говори, преди Турция да е изтеглила войските си от сирийска територия.
С тази стъпка Турция напомня на Асад колко уязвим е той. В същото време слабостта на режима позволява на Турция да насочи фракциите на СНА към Тел Рифаат – стратегическа ос, разположена на кръстопътя между Алепо и зоната, която беше контролирана от кюрдите.
Турската държавна информационна агенция Anadolu съобщи късно в неделя, че силите на СНА са започнали да навлизат в центъра на Тел Рифаат „като част от операцията „Зора на свободата“, насочена срещу плановете на ПКК/YPG да създадат терористичен коридор свързващ кюрдската зона с Алепо“. ПКК е абревиатурата на забранената Кюрдска работническа партия, която от 1984 г. води въоръжена кампания срещу турската държава. YPG е нейното сирийско разклонение, което формира гръбнака на SDF. Турция отдавна настоява Съединените щати да прекратят партньорството си със SDF с мотива, че си партнират с терористи.
Падането на Тел Рифаат доближава Турция до отдавнашната цел да превземе Манбидж – единствения голям град, държан от SDF на западния бряг на река Ефрат. Решението на Турция да изпрати сухопътни войски в Сирия за първи път през 2016 г. беше предизвикано от превземането на Манбидж от YPG, които изтласкаха от ИДИЛ от града с помощта на САЩ. Превземането на Манбидж беше част от неуспешните усилия на YPG да свържат контролираните от кюрдите земи на изток от реката с Африн – анклав с преобладаващо кюрдско население, който през 2018 г. беше окупиран от Турция и нейните сунитски проксита.
На тона на настъплението на контролираните от Турция групировки, за кюрдите е обезпокоително, че Вашингтон не изглежда да има намерение да се намеси в тяхна защита. Същото се случи през 2019 г., когато Турция превзе контролираните от SDF градове Тел Абяд и Рас ал Айн, които подобно на Манбидж са населени със смесица от араби и кюрди и по-малки малцинствени групи. Най-голямото им безпокойство е, че след като новоизбраният президент Доналд Тръмп положи клетва, той може да нареди изтегляне на американските войски от Сирия, точно както направи през 2019 г. Под натиска на Конгреса по-късно Тръмп промени курса и остави малък военен контингент в Източна Сирия, но това стана твърде късно, за да спре турските завоевания.
Друг голям въпрос е какво вещаят събитията от последните дни за новата инициатива на Анкара за прекратяване на 40-годишния конфликт с ПКК. Усилията, които бяха стартирани скоро след поражението на правителството на местните избори, проведени през март, включваха диалог с висши служители на ДААНЕС.
About The Author
