Малко след полунощ, в първите минути на 29 юли, Националният избирателен съвет (CNE) на Венесуела, оповести резултатите от състоялите се на 28 юли президентските избори в страната. При преброени към онзи момент 80 процента от подадените гласове председателят на CNE Елвис Аморосо обяви, че данните са вече „необратими“ и те сочат, че победител е досегашният държавен глава Николас Мадуро. За него са гласували 51,2% от избирателите или 5 159 000 души. А основният му опонент , кандидатът на обединената опозиция Едмундо Гонсалес Урутия, е бил подкрепен от 44% от гласоподавателите или от около 4 400 000 души. Останалите малко над 4 процента са разпределени между другите явили се на изборите кандидати.
Мадуро веднага свика привържениците на победен митинг край президентския дворец „Мирафлорес“, на който обяви: „Победи националната независимост. Фашизмът не мина в родината на Боливар и Чавес“. Вотът се състоя навръх рождения ден на историческия лидер на Боливарската революция – Уго Чавес, който на 28 юли би навършил 70 години. Той почина от тежък рак на 5 март 2013 г. През настоящата 2024-та се навършват и 25 години от идването на Чавес на власт като президент през 1999 г., когато по негова инициатива бе приета и действаща в момента конституция на страната.
Опозицията на свой ред отказа за признае резултата – нещо, което самият Мадуро, както и неговите привърженици, предричаха още по време на кампанията. Тиражираните тогава в опозиционни медии сондажи, сочещи голяма преднина за Гонсалес Урутия, нееднократно бяха определяни от чависткия лагер като нереални и фалшиви, преследващи единствената цел да създадат легенда за сериозна обществена подкрепа за съперника на Мадуро, за да се използва тя след вота за оспорване на достоверността му. Тези сондажи бяха широко разгласявани и в чужбина, където същевременно не се даде гласност на аргументите на чавистите, поради които те смятат прогнозите за лъжливи.
Ето някои от тези аргументи. Преди всичко, радикалният сектор на опозицията, олицетворяван от силната фигура в кампанията на Гонсалес Урутия – Мария Корина Мачадо, няма влияние извън големите градове и директно отблъсква масови избирател, защото в миналото е бил иницитор на много предизвикали кръвопролития и жертви улични безредици, опити за преврат и директни призиви към САЩ за налагане на санкции на страната и за военна интервенция в нея. Затова във Венесуела широко е разпространено определението за тази крайна десница като за „безотечествена“, тоест – работеща срещу собственото си отечество. Друг чисто математически аргумент е, че много от привържениците на опозицията през последните години напуснаха Венесуела и се установиха в други страни. А там не се вписаха в избирателните списъци към венесуелските посолства. Нямаше масов наплив това да се промени и сега, в навечерието на тези избори. Така че опозицията вътре в самата Венесуела отдавна не разполага с традиционните си симпатизанти, още повече, че след 2015 г. тя е бойкотирала всички досегашни избори и отдавна е изгубила организационната си база. И още: партиите, сглобили опозиционното обединение, което излъчи сега Едмундо Гонсалес Урутия (фигурант, зад когото ясно стои радикалката Мария Корина Мачадо, съдебно лишена от правото да се кандидатира заради човешките жертви, дадени при провокирани от нея сблъсъци през 2014 г.), нямат никакви структури по места, особено извън градовете. А както е известно, такива структури са решаващ фактор за печеленето на избори.
С този добре отработен този инструмент обаче разполага чавистката Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV), която има гъста и масова мрежа със свои поддръжници из цялата страна. Важен елемент, който предварително сочеше за големите шансове на Мадуро да бъде преизбран и който бе коректно посочван в репортажите на независими кореспонденти от Венесуела (но пренебрегван от пристрастните) бе притеснението на хората, че ако дойде на власт опозицията, тя ще започне ожесточена чистка и преследване на всики, работили и сътрудничили по какъвто и да е начин с досегашната власт. А в такава позиция е една доста значителна част от населението, обхваната от многобройните правителствени социални програми. Естествен отблъскващ фактор е и споменатата досегашна „слава” на опозицията като акумулатор на напрежение, сблъсъци, кръвопролития и чуждестранни наказателни мерки срещу страната, от които страдат всички венесуелци.
Ето защо за всеки обективен наблюдател никак не са „недостоверни” обявените резултати от вота на 28 юли.
Както не е неочаквана и опозиционната реакция, незабавно обвинила властите, че са подменили резултата. Мария Корина Мачадо остана вярна на себе си и не пропусна и в следизборната нощ да повтори призива си към армията на страната де факто да извърши преврат. Много световни агенции цитираха написаното от нея в Х: „Съобщение към военните. Народът на Венецуела каза, че не иска Мадуро. Време е да преминете от правилната страна на историята. Имате шанс и той е сега“. Също така тя призова опозиционните поддръжници „заедно със семействата си” да се отиват към избирателните секции, за да протестират срещу резултата – явно с идеята да се предизвика поредна обществена ескалация.
Армията, която е твърдо с Мадуро, естествено не отвърна н Мадачо. Но и изморените от конфронтации обикновени венесуелци не се хвърлиха да водят семействата си на нови ексцесии.
Тези апели на Мачадо ясно показаха какво точно е имал предвид Мадуро във фразата си, която изрече в предизборната кампания и която бе интерпретирана в чужбина като закана от негова страна – става дума за изречението му, че ако победи опозицията, в страната се задава „кървава баня“. Предупреждението очевидно е било за рисковете от тази радикална и агресивна опозиционна реакция на загубата на Гонсалес Урутия. Тоест – че опозицията е готова и на „кървава баня“, но не и да признае поражението си.
Впрочем, на следизборния си митинг Мадуро съобщи също, че в деня на вота е имало хакерска атака срещу избирателната система, с цел да се провали гласуването, но е била осуетена. Същевременно той каза, че е установено откъде е извършена атаката и скоро подробностите ще бъдат оповестени.
Мадуро призова към успокоение на страстите, към диалог и към единение на всички венесуелци.
Ето как вижда нещата във Венесуела кореспондентът на испанското издание „Публико“ в Кракас Марко Теруджи: „Венесуела завърши своя изборен ден с един от предвидените възможни сценарии: победа за Мадуро (което се дължи, наред с други причини, на капацитета за мобилизация на Единната социалистическа партия на Венесуела) и дезинформация от страна Мачадо, че всъщност Мадуро е бил победен. Това беше неколкократно предречено от правителството. И пак започва вече познатата отпреди пулсация във Венесуела, с актьори както в страната, така и извън нея…”
Да, извън нея веднага познатите актьори вече изрекоха познати тези, повтарящи оценките на Мачадо и сие – това са най-вече десни латиноамерикански президенти, настоящи и бивши, но и с един минаващ за ляв сред тях, а именно чилиецът Габриел Борич, присъединил се към хора, за който избирането на Мадуро е „недостоверно”. Американският държавен секретар Антъни Блинкен също се включи в този хор, но без крайни оценки. Той каза: „Сериозно сме загрижени, че обявеният резултат може да не отразява волята и вота на венесуелския народ”.
Испания, която е ключовата страна в отношенията на ЕС с Латинска Америка, засега не е изразила никаква категорична позиция, с изключение на призива на своя външен министър към спокойствие и към предоставяне на пълна и прозрачна информация за изборните резултати във Венесуела.
About The Author
