На 28 юли Венесуела гласува в президентски избори. За нов мандат се състезава досегашният президент Николас Мадуро от чавистката Единна социалистическа партия. За първи път от 2015 г. насам радикалната опозиция не бойкотира изборния процес, а също участва в него чрез кандидата си Едмундо Гонсалес Урутия – бивш дипломат, доскоро напълно неизвестен за избирателите. Плътно до него в кампанията е нашумялата опозиционерка Мария Корина Мачадо, която по съдебен ред е лишена от правото лично да се кандидатира заради свои радикални прояви, довели през 2014 г. до сблъсъци и човешки жертви в Каракас. Мачадо е ключовият фактор за въздействие върху участниците в предизборните митинги на опозиционната коалиция. Сондажите дават взаимно изключващи се данни – в зависимост от това, до коя политическа тенденция е близка изготвящата ги социологическа агенция. Поради това коментаторите не се наемат с категорични прогнози за изхода от вота на 28 юли.
В медиите нашумя фраза на Мадуро, изречена от него на митинг – че страната ще се потопи в „кървава баня”, ако победи опозицията. В повечето реакции най-вече в чужбина тази фраза се тълкува като закана на Мадуро за разправа от страна на сегашната власт с евентуално надвилите я опозиционери. Чавистите обаче правят друг прочит – за тях това е продължение на отдавна известната теза на правителството, че само то гарантира стабилност и спокойствие на страната. А ако властта отиде при кръга около радикалката Мария Корина Мачадо (която несъмнено доминира в опозиционната коалиция), то този кръг ще започне физическа разправа с чавистите и именно това ще доведе до гражданска война.
Предлагаме репортаж на испански вестник за настроенията на хората в един кварталите в Каракас, известен като бастион на чавизма.
Броени часове остават до президентските избори, които ще се състоят във Венесуела в неделя. В седмицата преди вота всички разговори се въртят около това, кой за кого ще гласува.
В легендарния квартал на Каракас „23 януари” (на тази дата през 1958 г. избухва революция, сложила край на диктатурата на Марко Перес Хименес – б. р.), който е смятан за исторически бастион на чавизма, е пълно с плакати с лика на настоящия президент и кандидат за нов мандат Николас Мадуро.
Кварталът е разположен на покрити с къщи хълмове в западната част на венесуелската столица. Обстановката в него е спокойна. На една от улиците действа Червена точка (агитационен пункт – б. р.), където привърженици на държавния глава раздават листовки в негова подкрепа и държат разяснителни речи за „постиженията на Мадуро”. По стените се множат лозунги с наименованията на подкрепящи го социални организации. „Има много такива организации – фондации, сдружения, аграрно-екологични фронтове, общински съвети, комуни, поделения на Единната социалистическа партия на Венесуела (PSUV)“, обяснява Алексей Рамос, 36-годишен, който казва за себе си, че „цял живот“ е активист именно в този квартал.
„23 януари” е не само един от най-чавистките столични квартали, но и един от най-организираните. Тук няма да видим никакъв признак за кампания от страна на опозиционни кандидати – нито на Едмундо Гонсалес Урутия, основният опонент на Мадуро, нито на който и да е от другите осем кандидати, като Бенхамин Раусео, Хавиер Бертучи или Енрике Маркес, устремени към третото място на вота.
„Ще спечели Мадуро, останалото е лъжа. Защо ли? Защото ние залагаме на мира. А ако спечели десницата, това ще е връщане към миналото и насилието“, казва Хулио Гарнике, който работи в Дома на културата. Той се присъединява към разговора, който водим край един от жилищните блокове. От мястото се открива панорама към целия западен Каракас и към планината Авила.
Опозиционната заплаха
Изборите в неделя изглеждат поляризирани между Мадуро и Едмундо Гонсалес Урутия, 74-годишният кандидат, когото Мария Корина Мачадо, една от най-радикалните фигури на венесуелската опозиция, води буквално за ръка. Нейното плътно присъствие край Гонсалес показва, че същинският лидер е тя. Няма съмнение, че Мачадо ще има водеща роля и в бъдещото правителство, ако опозицията спечели – Гонсалес вече ѝ обеща този вторник, че ще получи онзи правителствен пост, „който пожелае”.
Всичко това специално в квартал „23 януари” е допълнителен фактор за мобилизиране да се гласува за Мадуро. „Ние знаем, че ако опозицията победи, преследването ще бъде ужасно, преследването на политически кадри, на социални водачи, на ръководители на комуни, на тези, които са с правителството и работят с общностите. За съжаление всички ние сме на мушката на тези пристрастени към насилието опозиционери,” казва Рамос.
„Те ще ни видят сметката. Тази безотечествена десница не иска да има нищо общо с нас. Кварталът ни, в който живеем, е борбен, революционен. На мен ще ми видят сметката, защото мисля различно от десницата,“ добавя Гарнике.
Обещанието на опозиционера Гонсалес да направи от Венесуела „страна на помирението и диалога“ не буди доверието на мнозинството в този квартал, „свързан с народните борби много преди Уго Чавес“, както обяснява Рамос. Чичо му, например, който е бил социален активист, е убит от полицията през 1983 г., а баща му е прострелян в лицето. Такива спомени също участват в гласуването.
Най-лошото от кризата вече отмина
„Всичко започна с дефицита на хранителни стоки, това беше най-трудният момент, през който преминахме. То бързо се отрази, беше видимо в хората около теб. Шокиращо беше да срещнеш някого, за когото си свикнал, че е закръглен – и изведнъж да го видиш кльощав“, казва Сусана Перес Бетанкур, жителка на „23 януари” и аудиовизуална продуцентка. За Бетанкур най-тежките години на кризата са били най-вече между 2015 и 2019 г., когато страната е била в колапс. Тогава се отприщва и масова емиграция. Днес е трудно да се срещне някой във Венесуела, който да няма роднина или приятел в чужбина, казва Бетанкур.
Ситуацията започва да се променя през последните години. Мадуро обяви, че „само през първото тримесечие на 2024 г. данните за растеж надхвърлят 7%“, а Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите (ECLAC) прогнозира 4% растеж за цялата текуща година. Макроикономическите данни разполагат с потвърждение и по улиците – има по-голямо парично оживление, активно се използват приложения за доставка по домовете или за пътувания с таксита, търговията върви, напредват нови марки храни национално производство.
„Сега бизнес-поуките от онази криза дават плод. Има организации, които произвеждат свинско месо, продават испански чурос, американски хот-дог, колбаси… неща, които не са били част от нашата традиционна консумация, но дойдоха покрай миграцията“, обяснява Рамос, коментирайки икономически пейзаж в този квартал на Каракас, който малко по малко се възстановява от голямата криза.
Изборната машина
Чавистката идентичност, страхът от опозиционно правителство и подобренията в икономиката са елементи, които обясняват мотивацията да се гласува за чавизма в неделя. Ключов фактор е също управляващата PSUV и нейната така наречена „избирателна машина“.
„Ние сега сме по-добре организирани, отколкото при всички предишни избори, както количествено, така и качествено. Поставихме си цел през тези години да изградим нашата истинска база с активисти и напълно отдадени хора, за които знаем, че са сигурни гласове“, обяснява пред „Публико” Ирис Варела, историческа чавистка лидерка, бивша министърка на затворите и настояща депутатка в Националното събрание.
Тази организация включва националното ръководство, „междинните структури, щатските, общинските и кварталните политически екипи и базовите структури, ръководителите на UBCH („Бойните единици на Уго Чавес” – подобни са на кубинските Комитети за защита на революцията – б. р.), ръководителите на общностите и уличните водачи“. „Ние имаме лидер от нашата база на всяка от улиците на тази страна“, казва Варела, описвайки кръвоносната система на PSUV. И добавя: „Няма друга партия, която да е така организирана, която да има толкова хора, която да разполага с подобна структура”.
Залогът е партийната машина и всички организационни структури на чавизма да постигнат силна мобилизация за гласуване в деня на изборите. Срещу тях са Гонсалес, Мачадо и онова, което мнозина описват като подкрепата на Съединените щати. Този фактор винаги е бил срещу чавизма, както политически, така и чрез санкциите, които, макар да бяха облекчени, все още тежат на икономиката.
About The Author
