Със зрелищни митинги и шествия, проведени на 4 юли, Боливарска република Венесуела официално навлезе в предизборна кампания, три седмици преди насрочените за 28 юли редовни президентски избори.
Датата на вота не е избрана случайно – това е рожденият ден на легендарния Уго Чавес, който тази година би навършил 70 години, ако не си беше отишъл от тежък рак на 5 март 2013 г. Чавес продължава да е силно тачен от мнозинството венесуелци, които помнят „златните години” при неговото президентстване (1999-2013) и при тогавашните високи международни цени на петрола, главното богатство на страната. Чавес и досега е прославян от своите привърженици от Единната социалистическа партия на Венесуела (PSUV) като „вечен лидер” на стартираната от него Боливарска революция. Неин носещ стълб е много прогресивната и социална конституция, приета под управлението на Чавес с референдум през декември 1999 г. Тази година предстои и отбелязване на нейната 25-годишнина.
Като продължител на делото на Чавес и кандидат на PSUV за нов мандат на сегашните избори се състезава настоящият президент Николас Мадуро, който за първи път зае поста на държавен глава през 2013 г., побеждавайки на проведените след смъртта на „вечния лидер” избори. Мадуро бе преизбран и на гласуването за президент през 2018 г. Но тогава вотът бе бойкотиран от голяма част от най-радикалната античавистка опозиция, тласната към такъв ход от тогавашната администрация на САЩ начело с президента Доналд Тръмп, обсипала с над 900 сурови санкционни мерки антипатичното ѝ правителство в Каракас. Американските санкции, чието острие бе насочено към задушаване на венесуелската петролна индустрия и най-вече към блокиране на нефтения износ на страната, задълбочиха драматично и без това набъбващата при падналите петролни цени икономическа криза и недостиг на базисни стоки за венесуелците.
Ескалацията на напрежението около Венесуела дойде със самопровъзгласяването на опозиционния депутат Хуан Гуайдо за „временен президент” на един площад в Каракас в началото на 2019-та и с предизвикалото международноправен прецедент негово незабавно признаване от САЩ и от ред страни в ЕС, последвано от нови антивенесуелски санкции. Сагата с Гуайдо заглъхна по време на пандемията от Ковид, но не толкова заради нея, а най-вече заради разкрития, направени от собствените му опозиционни съратници, за негови финансови злоупотреби.
След идването в Белия дом на администрацията на демократите начело с Джо Байдън в началото на 2021 г. атаките от САЩ към Венесуела намаляха значително, а след началото на войната между Русия и Украйна през февруари 2022 г. Вашингтон смекчи антивенесуелското петролно ембарго и прати емисари в Каракас да разговарят за възобновяване на продажбите на венесуелски петрол в САЩ. Същевременно екипът на Байдън стимулира активизиране на диалога между правителството на Мадуро и опозицията, насърчавайки у нея линия към активно връщане в изборния процес. Което тя в крайна сметка и направи. Участието ѝ в сегашните президентски избори бе договорено по време на воден в Барбадос под крилото на САЩ диалог с венесуелското правителство.
За първи път от 9 години насам опозицията успя да постигне обединение на различните си сектори в Единна демократична платформа (PUD). Формацията излъчи и общ кандидат за президентския вот на 28 юли – 74-годишният бивш дипломат Едмундо Гонсалес. Той беше дълбоко неизвестен на широката аудитория, но бе лансиран като компромисна фигура, след като се оказа, че най-популярното опозиционно лице – Мария Корина Мачадо, не може да бъде регистрирана като кандидатка за президентския пост. Има решение на венесуелски съд още отпреди години, с което Мачадо е лишена от правото да бъде избирана на държавни постове заради екстремистката ѝ и подстрекателска роля по време на антиправителствени сблъсъци през 2014 г., довели до човешки жертви. Така напред бе изтикан напълно неопитният в комуникацията с масите Гонсалес, който се движи по публичните прояви, буквално воден за ръка от обиграната Мачадо – в много от случите тя дори говори вместо него по събранията и митингите. В интервютата, които дава, Гонсалес показва, че и сам осъзнава колко малко значение има собствената му личност в президентската надпревара. Но е приел да изпълни ролята си, защото смята, че кампнията на PUD стимулира „движение към свободата”.
Той обаче не е единственият опозиционен кандидат. Има още седем, официално регистрирани. Макар в повечето американски и испански медии като водеща алтернатива на чавизма да се представят PUD и излъченият от нея Гонсалес, сред останалите седмина претенденти за президентския пост има и други дейни опозиционери с амбиции. Такива са например представителите на две радикални опозиционни партии, които не пожелаха да се присъединят към PUD и въобще да водят диалог с правителството – Хосе Брито и Даниел Себайос. Брито дори изненада с процентите подкрепа за него в едно от последните социологически проучвания, разгласени на 5 юли. То му дава 15%, докато на Гонсалес като кандидат на PUD отрежда 31%. Същото проучване слага на първо място Мадуро – с 45% подкрепа.
Друга анкета обаче – на международната агенция „Polymarket” – предвижда за Мадуро цели 70% подкрепа, а за PUD-Гонсалес – 28%.
Има и трети социологически вариант – 56% за Мадуро, 21% за PUD-Гонсалес и 15% за всички останали кандидати.
Мадуро влезе в кампанията, демонстрирайки обичайната си сигурност, че въпреки всички изпитания на санкционната война и на антиправителствените пропагандни атаки, венесуелският народ е достатъчно зрял, за да прецени кой наистина отстоява интересите му и независимостта на страната.
Кампанията на PSUV стартира на 4 юли със 70 митинга и шествия из цялата страна, символизирайки 70-годишнината на Чавес на 28 юли. Централният митинг в Каракас, на който пламенна реч държа Мадуро, бе проведен в най-добрите традиции на чавизма – с масово ентусиазирано участие, с много червени знамена, с плакати с надписи „Светлината на зората” (на испански: „La luz del alba”; освен, че означава „зора”, думата „alba” е вплетена и в съкрщението ALBA на най-любимата рожба на Чавес – континенталното обединение за интеграция, чието пълно наименование Боливарски съюз за народите на Нашата Аамерика). В шествието в Каракас участваха и 20 000 мотоциклетисти.
В емоционалното си слово Мадуро призова народа към още по-голяма сплотеност, за да продължи да отговаря „на всяка санкция – с решение, на всяка агресия – с повече революция”. Той заяви, че „като човек на мира и на диалога” приканва „цяла Венесуела да се обедини за хармония и разбирателство,” за да може „любовта да надделее над омразата, родината над фашизма и националната независимост над колониализма”.
Мадуро също така припомни на морето от свои привърженици, че именно неговото правителство изведе успешно страната от провокираната от външна намеса тежка икономическа криза. И това е очевиден факт. Още през 2021-ва правителството форсира сериозни икономически и финансови реформи по „китайски модел” и с китайски инвестиции. Съживена бе индустрията. Развито бе собствено производство на внасяните по-рано храни и потребителски стоки, та да може националните потребности от тях да се покрият на 100%. Стабилизирана бе националната валута – боливарът. Спекулата и изкуствено провокираният дефицит на стоки бяха „убити” чрез въвеждане на свободни икономически зони из регионите на страната. Това позволи в края на 2022 г. да бъде отчетен рекорден спад на инфлацията до едва 2% и същевременно – 18-процентов годишен ръст на венесуелската икономика. И от онзи момент насам тя вече е в отлично здраве. За първите шест месеца на 2024 г. е отчетен 8-процентов икономически ръст, а инфлацията вече е 1,5% – най-ниската за последните 20 години.
Този икономически ренесанс несъмнено дава добри шансове на Мадуро за преизбиране, макар противниците му да не спират да повтарят, че кризата още не е отшумяла. Те все пак не бива да подценяват и продължаващото да е в силата си въздействие на идеите на чавизма – или на Боливарската революция – върху доста широки слоеве от венесуелското население. Показателен е един от предизборните прийоми, използвани в кампанията на Мадуро, който дава неочаквано добър ефект – в пряка алюзия с факта, че навремето сегашният президент е бил шофьор на автобус, из автобусите на градския транспорт в Каракас обикалят агитационни групи от жени, които запяват популярна песен от последното избиране за президент на Чавес през 2012-та, и скоро целият автобус пее сърцато с тях, скандирайки в подкрепа на чавизма…
Естествено, че предизборният дух отекна и в отбелязването на националния празник на страната – 5 юли. Това е денят, в който преди 213 г. е провъзгласена независимостта на Венесуела. 5 юли сега се падна на следващият ден след старта на кампанията. Официалното честване започна с издигане на националното знаме в ранни зори край Пантеона, в който почива Освободителя Симон Боливар, емблемата на Боливарската революция. А в следобедните часове с речи и с военен парад във Форт „Тюна” в Каракас беше отдадена почит както на националния празник, така и на отбелязвания същия ден празник на въоръжените сили на Венесуела. Вълнуващо слово произнесе водещият събитието адмирал Хосе Ернандес Абчи, командващ ВМС, който декларира неизменната вярност на военните към идеалите на Освободителя, към Боливарската революция и към заветите на Чавес.
Бойна реч с апология на независимостта и на защитаващите я въоръжени сили произнесе и президентът Мадуро, който изтъкна и колко е важно отстояването на мира. Той подчерта ключовата роля на „гражданско-военния съюз” и открои „нашето тайно оръжие – въоръженият народ”. Наблегна и на военното сътрудничество със страни като Русия, Китай и Иран.
Впрочем, в парада, в който участваха над 15 000 венесуелски бойци, се включиха и 46 военни моряци от Русия – част от екипажите на руски военен кораб и подводница, които бяха на посещение във Венесуела от 2 юли, след като преди това бяха гостували и в Куба.
„Нека никой не се заблуждава за Венесуела. Ние сме мирен народ, обичаме мира, но сме бойци. Ако обичаш мира, готви се да го защитаваш, да го предпазваш. Никога не сме треперели пред никаква заплаха от Север, нито откъдето и да било. Жезълът на командването е в добри ръце и се кълна пред вас, военни служители на родината, че този достойно носен досега жезъл ще продължи да бъде в добри ръце и през идните години,” каза Мадуро във Форт „Тюна”.
На следващия ден – 6 юли, той продължи с кампанията си с колоритен митинг в щата Яракуй. Там каза: „Ако някой реши да пита какво е чавизмът, ще му кажем, че ние сме едно голямо семейство, изпълнено с любов към родината, с любов към Венесуела. Ние сме мнозинството, ние сме радостта, ние сме народът на Уго Чавес”. Мадуро заяви още, че народът „ще отговори с още повече демокрация, социализъм и революция на опита на олигархията и на изтърканата ѝ фашистка идеология да се върнат на власт”. Кандидатът за нов президентски мандат подчерта, че на 28 юли „революционерите и патриотите ще имат среща с историята”. И че „в този ден ще има битка между онези, които обичаме Венесуела, и онези, които настояваха за санкции и мразеха родината, между онези, които искаха мир, и онези, които предизвикваха сблъсъци и подпалваха живи хора, между всички венесуелци и венесуелки и марионетките на империята на гринговците”. В отговор множеството скандира: „Народът ще спечели битката”.
About The Author
