На 18 юни социалните мрежи пламнаха за броени часове от „новината”, че 95-годишният емблематичен ляв интелектуалец и критик на капитализма проф. Ноам Чомски е починал. Не е ясен първоизточникът на слуха, който се оказа фалшив, но на него се хванаха и го тиражираха много сериозни медии и авторитетни общественици. (Като подтик към заблудата се споменава статия за Чомски в американското ляво издание „Jacobin“, в която за него се пише изцяло в минало време).
В крайна сметка фейкът бе опроверган от съпругата на Ноам Чомски – бразилката Валерия Васерман, която увери, че мъжът ѝ е жив и дори заради стабилизираното си състояние е изписан от болницата в Сао Пауло, където тя го бе настанила за лечение след прекаран от него масивен инсулт.
Смята се, че именно предварителната фактология около инсулта и лечението му, както и напредналата възраст на Чомски, са факторите, подвели медии и известни личности бързо да повярват, че е възможно той наистина да си е отишъл.
Фалшивата новина се превърна във вирусна в социалните мрежи, много от чиито потребители и досега не са сигурни жив или мъртъв е Чомски. Интересното е, че повечето от последните публични коментари и интервюта на професора са фокусирани тъкмо върху огромния капацитет за манипулации и разпространение на откровени лъжи чрез социалните мрежи, което носи опасни обществени рискове.
Не са малко влиятелните медии, които сега успяха дори да публикуват възпоменателни статии за Чомски, обявявайки смъртта му. После или свалиха тези текстове от сайтовете си, или ги трансформираха в публикации, утвърждаващи неговия внушителен световен авторитет.
Сред известните дейци в световния ляв интелектуален кръг, които първо писаха епитафии на профилите си, а после ги смениха с радостни опровержения, са френско-испанският социолог и дългогодишен ръководител на вестник „Монд Дипломатик” Игнасио Рамоне, бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис, испанският политик Иниго Ерехон и доста други.
Много анализатори тези дни са заети да обсъждат характера на въздействието на такива фейкове. Правят се неутешителните изводи, че след като те са способни да подведат дори доказано умни хора, известни и с постоянния си критичен и недоверчив поглед към действителността, то какво остава за въздействието върху широката публика, която е много по-уязвима.
В този контекст се припомня един много красноречив показател от годишния доклад на Ройтерс за състоянието на дигиталната новинарска сфера, разпространен преди броени дни. Според него излиза, че 39% от анкетираните просто избягват новините. Това е с 10 пункта повече, отколкото през 2017 г. – тогава такъв е бил изборът на 29%.
Изводът е, че хората днес са все по-объркани от цунамитата пропагандни и направо фалшиви „новини”, поради което решават да ги игнорират. Това, естествено, е белег за голям срив на общественото доверие, но може да се прочете и оптимистично – като здравословна реакция на гражданите да се предпазват от токсични пропаганди и лъжи. Неизбежен е и песимистичният прочит – това игнориране води и до растящо невежество, и до ирационален гняв, и до изригване на умопомрачителни формации в политиката…
Впрочем, редно е да отбележим също, че в публикациите в българските медии за доклада на Ройтерс точно този общ показател за 39-те процента, игнориращи новините, просто липсваше – съсредоточаването беше само върху частта на доклада за България. Стар симптом за взиране в собствения пъп, докато всъщност всички сме функция на общи за човечеството тенденции. Но пък е по-уютно да се снишаваме, да ги игнорираме и да се изненадваме от сполетяващата ни величавост.
А иначе в социалните мрежи има и нова вирусна картинка, която се повтаря постоянно – снимка на Ноам Чомски и надпис през отворената му уста: „Аз нали ви казах да не вярвате на социалните мрежи!“
About The Author
