„Не вменявайте на евреите по света вината за Газа”

На 4 юни в Софийския университет  „Св. Климент Охридски“ се проведе дискусия под надслов „Хуманитарната катастрофа в Газа” с участите на правозащитници, преподаватели, студенти, журналисти и българи от палестински произход. Запис от събитието можете да видите тук. 

На следващия ден  Организация на евреите в България „Шалом“, Централния израилтянски духовен съвет, Федерация на ционистите в България, Американския еврейски комитет – офис за България и Северна Македония и Организацията  „Приятели на Израел в България – Негев“, публикуваха отворено писмо до ръководството на Софийския университет, в което отправят обвинения към участниците в дискусията за антисемитизъм и подкрепа на тероризма. Тук публикуваме отговора на организатори и участници в дискусията на тези безпочвени и манипулативни твърдения. 

Отворено писмо

в отговор на позицията на различни организации до ръководните органи на СУ „Св. Климент Охридски“ и публикувана онлайн от Организация на евреите в България „Шалом“ на 5 юни 2024 г.

Отворената позиция, адресирана до ръководните органи на Софийския университет от „Шалом“ и други формации, силно ни озадачава. Като организатори и участници в провелата се в ректората на СУ дискусия за хуманитарната катастрофа, разгръщаща се в Газа, оставаме с впечатлението, че по силата на недоразумение не говорим за едно и също събитие. Или че авторите на позицията по неочевидна за нас причина са избрали да не присъстват на тази публична дискусия, за която разказват така пламенно.

Като философи, филолози и учени в областта на обществените науки сме длъжни да отбележим, че употребеният от тях израз „неверни факти“ е логически и семантично несъстоятелен. Още по-важно: несъстоятелно е обвинението в пропагандно представяне на само една гледна точка – по следните причини:

1. В самото начало на събитието бяха изрично забранени всякакви прояви на антисемитизъм и политическа агитация – нещо, което бе стриктно спазвано в хода на цялата дискусия.
2. Също така, в началото на събитието беше безусловно заклеймен терористичният атентат на 7 октомври (2023, а не 2024 г. – годината, посочена в позицията на „Шалом“). Бяха цитирани данните, приведени и от „Шалом“, придружени в нашия случай с още по-ясни и категорични думи срещу действията на Хамас.
3. В дискусията неколкократно се обсъди въпросът какви възможности има за намаляване на влиянието на Хамас в региона – въпрос, който предполагаме, не е без значение за авторите на декларацията, въпреки че не са го засегнали изрично.
4. В началото на събитието беше категорично отбелязана нуждата никога да не забравяме важността да съществуват сигурни, справедливи и равноправни условия за живот за еврейския народ, векове наред подложен на гонения и дискриминация, както и на геноцид по времето на Втората световна война. Това становище по неясни причини отсъства от позицията, въпреки че е от ключова важност за аргументите и притесненията, изразени в същата.
5. В декларацията не е посочено кои точно участници в дискусията са се проявили като „антисемити“ или „симпатизанти“ на терористи, но с архивни материали може да бъде доказано, че всички те са се ангажирали с правозащитни каузи, вкл. такива насочени срещу антисемитизма и тероризма.
6. Двама от участниците от години съдействат на български евреи в съдебни дела срещу прояви на антисемитизъм в България. Българският хелзинкски комитет постигна единственото досега осъдително решение в Съда в Страсбург срещу български политик за антисемитски публикации (Волен Сидеров по делото Бехар и Гутман срещу България).
7. Сред основните говорители в дискусията бе и уважаван български държавник, който наред с констатациите за изключително антихуманното поведение на израелската страна в Газа, особено подчерта необходимостта незабавно да се предприемат решителни действия за постигането на траен мир, създаващ за Израел и неговия народ всички необходими гаранции за трайна сигурност въз основа на все по-категорично поддържаното от международната общност решение за две държави.
8. Двама от основните говорители бяха български граждани с палестински произход, чиито роднини в Газа са се включвали във въоръжени сблъсъци срещу Хамас. Това не е попречило на израелските въоръжени сили да убият (до момента) десетки членове на техния род.

Горното свидетелство ще бъде потвърдено от записа на дискусията, който скоро ще бъде публикуван свободно в интернет.

Безпрецедентният брой цивилни жертви на военните действия в Газа може да бъде независимо потвърден. Ако не от надеждни данни от тази територия, до която държавата Израел силно е ограничила достъпа на независими журналисти, то поне от публично достъпните сателитни снимки, показващи, че след разрушаването на огромната част от цивилната инфраструктура в ивицата, тя е с различен цвят и повърхност, гледана от космоса. За разлика от авторите на смущаващата позиция, прилагаме свидетелства: от два изрично про-израелски източника и от един претендиращ за неутралност западен такъв (Jerusalem Post, Times of Israel, Euronews).

Заглавието на събитието изрично гласи, че катастрофата в Газа е хуманитарна – дума, също пропусната в позицията на „Шалом“ и други. По думите на Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш: „Газа се превръща в гробище за деца“. Личните мнения, изразени от участниците и публиката, в много случаи бяха подкрепени с лесно проверими исторически свидетелства. Решението за една или две държави е важен проблем, обект на дългогодишни сериозни научно подкрепени дебати, който ще бъде предмет на следваща дискусия.

Като привърженици на демократичния и правов ред, сме дълбоко притеснени от медийната цензура в България около хуманитарната катастрофа в Газа и несъстоятелните атаки срещу критиците на ставащото там. Обвиненията в антисемитизъм и в симпатизиране на терористични организации, отправяни към хора, изрично заклеймили именно тези позиции, се превърна на много места по света в стандартен отговор на всякакъв опит да бъде критикувана политиката на настоящото правителство на държавата Израел.

В този смисъл, за жалост можем да кажем, че позицията на „Шалом“ и други организации прави лоша услуга на каузата на борбата с антисемитизма, в която сме уверени участници. Нека не забравяме, че много хора от еврейски произход, както и множество еврейски организации по целия свят (включително и в Израел), се отнасят дълбоко критично към бруталните действия в Газа на израелското ръководство. Да се приравнява критиката към израелската политика в Газа с критика към еврейството като цяло е всъщност форма на антисемитизъм. Еврейският народ (подобно палестинския и подобно всеки един народ) е вътрешно многообразен и не може да носи колективна вина за престъпните действията на определени индивиди в държавния апарат, така както палестинския народ не носи колективна вина за извършеното от Хамас.

Продължаваме да твърдим също така, че правото на Израел на самозащита не може по никакъв начин да оправдае пускането на еднотонни бомби върху жилищни сгради и бежански палатки (World Bank, Scientists for Global Responsibility). Изгарянето на хиляди деца живи и разкъсването им на парчета не отговарят на никоя речникова или правна дефиниция за самозащита, която досега е станала известна.

С оглед на мащаба на разрушенията, смъртта и ужаса в Газа, всякакви отговори с дежурния шлагер за използването на цивилни като „живи щитове” от Хамас биха били повече от нелепи и саботиращи условията за искрен и открит дебат, какъвто ще повторим, че ни се иска да насърчим.

Сходна критична позиция относно подлагането на над 1 милион души в Газа  на принудителен глад, за какъвто вече има натрупани достатъчно убедителни свидетелства, изразява немския евреин Арйе Найер, съоснователят на организацията Human Rights Watch (CNN).

На базата на такива факти прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан наскоро препоръча издаването на заповеди за арест както на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант, така и на ръководството на Хамас. Международният съд на ООН също изрази позиция като постанови спиране на военните действия в Рафах – решение, с което израелското ръководство отказва да се съобрази в разрез с международното право.

Широко известни са и многобройни други примери за обществени фигури и активисти от еврейски произход в държави като САЩ и Германия, но и в самия Израел, обявили се срещу действията на израелските военни сили в Газа. Прилагаме публично достъпни записи на интервюта с някои от тях. (PBS, Democracy Now!).

Бихме искали да изясним в каква степен обвиненията в антисемитизъм и терористична дейност важат и за тези политически активни евреи. Антисемити и симпатизанти на терористи ли са също и хилядите евреи из цялата диаспора, протестиращи за мир в Газа, както и поне петцифреният брой израелски граждани, протестиращи срещу военната стратегия на своето правителство? (Reuters, CNN, Reuters)

Засега обаче настояваме в убеждението си, че спокойното бъдеще както на държавата Израел, така и на еврейската диаспора, е силно застрашено от безусловното асоцииране на еврейската идентичност с политиката на конкретно израелско правителство или дори с ционисткия проект като цяло в досегашния му вид.

Позицията, разпространена от „Шалом“, призовава да „запазим Алма Матер чиста и достойна за демократичните ценности на цивилизацията“. Тъкмо за такова утвърждаване на демократичността и цивилизоваността допринесе провелата се дискусия за хуманитарната катастрофа в Газа – за разлика от въпросната позиция, уви способстваща за усилване атмосферата на страх и потулване на този крещящ упрек към съвестта на нашата епоха.

Надяваме се разговорите да продължат и занапред. Надяваме се също така всички страни да поддържат високо ниво на съдържателна аргументация и на обоснована нетолерантност към обществено опасна реч на омразата.

Организатори на публичната дискусия за хуманитарната криза в Газа в СУ:

Георги Герджиков (преподавател по философия)

Мария Цветанска (студент, българска филология)

Огнян Касабов (преподавател по философия)

Радостина Чакърова (студент, българска филология)

Модератори на публичната дискусия

Виктор Лилов (издател)

Димитър Кенаров (писател)

Съпричастни колеги от Софийския университет

Боряна Узунова (преподавател по философия)

Искра Баева (историк)

Меги Попова (преподавател по философия)

Северина Станкева (докторант по философия)

Стойо Тетевенски (докторант по социология)

Тодор Тодоров (преподавател по философия)

Христо Беров (преподавател по история)

Съмишленици извън СУ

Елизабета Зайкова (културолог, културен мениджър)

Жана Цонева (социолог)

Мартин Вълков (историк)

Михаил Мишев (политолог, журналист)

Светла Търнин (културолог, филмовед)

Филип Буров (историк, журналист)

Юлиана Методиева (правозащитен журналист)