Когато главният прокурор на Международния наказателен съд (МНС) обяви, че иска заповеди за арест на лидери на Израел и Хамас, той отправи загадъчно предупреждение: „Настоявам всички опити за възпрепятстване, сплашване или оказване на неправомерно влияние върху служителите на този съд да бъдат прекратени незабавно.“
Карим Хан не представи конкретни данни за опитите за намеса в работата на МНС, но отбеляза клауза в основополагащия договор на съда, според която всяка подобна намеса е криминално престъпление. Ако поведението продължи, добави той, „моята служба няма да се поколебае да предприеме действия“.
Прокурорът не каза кой се е опитал да се намеси в правораздаването и как точно го е направил.
Сега това разследване на Guardian и базираните в израел списания +972 и Local Call разкрива как Израел е водил почти десетгодишна тайна „война“ срещу съда. Страната е използвала разузнавателните си агенции, за да следи, хаква, оказва натиск, очерня и предполагаемо заплашва висши служители на МНС в опит да провали разследванията на съда.
Израелското разузнаване е подслушвало комуникациите на много служители на МНС, включително на Хан и на предшественика му на поста прокурор Фату Бенсуда, като е прихващало телефонни разговори, съобщения, имейли и документи.
Следенето е продължило през последните месеци, което е дало възможност на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да се запознае предварително с намеренията на прокурора. Според източник, запознат със съдържанието на неотдавнашното прихванато съобщение, Хан е искал да издаде заповеди за арест на израелци, но е бил подложен на „огромен натиск от страна на Съединените щати“.
Бенсуда, която в качеството си на главен прокурор започна разследването на МНС през 2021 г., проправяйки пътя за съобщението от миналата седмица, също е била шпионирана и се твърди, че е била заплашвана.
Нетаняху е проявявал голям интерес към разузнавателните операции срещу МНС, а един от източниците от разузнаването го описва като „обсебен“ от прихващанията по случая. Под надзора на неговите съветници по националната сигурност в усилията са участвали националната шпионска агенция „Шин Бет“, както и военната разузнавателна дирекция „Аман“ и подразделението за киберразузнаване „8200“. Източници твърдят, че разузнавателните данни, събрани от прихващанията, са били препращани до министерствата на правосъдието, външните работи и стратегическите въпроси.
Тайната операция срещу Бенсуда, описана подробно в отделна публикация на Guardian, е ръководена лично от близкия съюзник на Нетаняху Йоси Коен, който по това време е директор на израелската агенция за външно разузнаване Мосад. На един от етапите шефът на шпионската служба дори се е обърнал за помощ към тогавашния президент на Демократична република Конго Жозеф Кабила.
Съвместното разследване на Guardian, израелско-палестинското издание +972 Magazine и публикуваното на иврит Local Call се основава на интервюта с повече от двадесет настоящи и бивши израелски разузнавачи и правителствени служители, високопоставени представители на МНС, дипломати и адвокати, запознати с делото на МНС и усилията на Израел да го подкопае.
Пред Guardian говорителят на МНС е заявил, че институцията е наясно с „активните дейности по събиране на разузнавателна информация, предприети от редица национални агенции, които са враждебно настроени към съда“. Той заявява, че МНС непрекъснато прилага мерки за противодействие на тази дейност и че „нито една от неотдавнашните атаки срещу него от страна на национални разузнавателни агенции“ не е проникнала в основните хранилища с доказателства на съда, които са останали защитени.
Говорител на кабинета на министър-председателя на Израел от своя страна твърди пред изданието, че „Въпросите, които ни бяха изпратени, са пълни с много неверни и неоснователни твърдения, целящи да навредят на държавата Израел.“ Говорител на военните е добавил, че: „IDF [Израелските сили за отбрана] не са провеждали и не провеждат наблюдение или други разузнавателни операции срещу МНС.“
От създаването си през 2002 г. МНС служи като постоянен съд от последна инстанция за наказателно преследване на лица, обвинени в някои от най-тежките жестокости в света. Той повдигна обвинения срещу бившия судански президент Омар ал Башир, покойния либийски президент Муамар Кадафи и съвсем наскоро срещу руския президент Владимир Путин.
Решението на Хан да поиска заповеди за арест срещу Нетаняху и неговия министър на отбраната Йоав Галант, както и срещу лидери на Хамас, замесени в нападението от 7 октомври, е първият случай, в който прокурор на МНС иска заповеди за арест срещу лидер на близък западен съюзник.
Обвиненията във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, които Хан отправя към Нетаняху и Галант, са свързани с осеммесечната война на Израел в Газа, в която според здравните власти на територията са загинали повече от 35 000 души.
Но делото в МНС се подготвя от десетилетие, а постепенното му придвижване създава нарастващата тревога сред израелските служители от възможността за издаване на заповеди за арест, които биха попречили на обвиняемите да пътуват до някоя от 124-те държави членки на съда поради страх от арест.
Според един бивш служител на израелското разузнаване именно призракът на съдебно преследване в Хага е накарал „цялата военна и политическа върхушка“ да възприеме контраофанзивата срещу МНС: „като война, която трябва да се води и от която Израел трябва да се защити… кампанията беше описвана с военни термини.“
Тази „война“ започва през януари 2015 г., когато бе потвърдено, че Палестина ще се присъедини към съда, след като бъде призната за държава от Общото събрание на ООН. Присъединяването ѝ беше осъдено от израелски официални лица като форма на „дипломатически тероризъм“.
Един бивш служител на отбраната, запознат с израелските усилия за противодействие на МПК, заявява, че присъединяването към съда е било „възприето като преминаване на червена линия“ и „може би най-агресивният“ дипломатически ход, предприет от Палестинската власт, която управлява Западния бряг. „Да бъдеш признат като държава в ООН е хубаво“, добавя той. „Но МНС е механизъм със зъби.“
Лично предадена заплаха
За Фату Бенсуда, уважавана гамбийска адвокатка, която бе избрана за главен прокурор на МНС през 2012 г., присъединяването на Палестина към съда довежда до съдбоносно решение. Съгласно Римския статут – договорът, с който е създаден съдът, МНС може да упражнява своята юрисдикция само по отношение на престъпления в рамките на държавите членки или извършени от граждани на тези държави.
Израел, както и САЩ, Русия и Китай, не членуват в МНС. След приемането на Палестина за член на МНС всички предполагаеми военни престъпления – извършени от лица с каквато и да е националност – в окупираните палестински територии попадат под юрисдикцията на съда.
На 16 януари 2015 г., в рамките на няколко седмици след присъединяването на Палестина, Бенсуда започва предварителна проверка на това, което на юридически език съдът нарича „ситуацията в Палестина“. През следващия месец в дома ѝ в Хага се появяват двама мъже, които някак са успели да получат личния адрес на прокурора.
Запознати източници твърдят, че при пристигането си мъжете са отказали да се идентифицират, но са заявили, че искат да предадат писмо на Бенсуда от името на непозната германка, която искала да ѝ благодари. Пликът съдържал стотици долари в брой и бележка с израелски телефонен номер.
Източници, запознати с проверката на МНС на инцидента, заявяват, че макар да не е било възможно да се идентифицират мъжете или да се установят напълно мотивите им, е било заключено, че Израел вероятно е сигнализирал на прокурора, че знае къде живее тя. МНС е съобщил за инцидента на нидерландските власти и е въвел допълнителна охрана, като е инсталирал камери за видеонаблюдение в дома на прокурора.
Предварителното разследване на Международния наказателен съд в палестинските територии е едно от няколкото подобни действия за установяване на факти, които съдът предприема по това време, като предхождащи евентуално пълно разследване. Работата на Бенсуда включва и девет пълни разследвания, включително на събития в Демократична република Конго, Кения и региона Дарфур в Судан.
Служителите в прокуратурата смятат, че съдът е уязвим за шпионска дейност, и въвеждат мерки за контранаблюдение, за да защитят поверителните си разследвания.
В Израел Съветът за национална сигурност (СНС) към министър-председателя мобилизира отговор с участието на разузнавателните служби на страната. Нетаняху и някои от генералите и шефовете на разузнавателните служби, които са разрешили операцията, са били лично заинтересовани от нейния резултат.
За разлика от Международния съд (МС) – орган на ООН, който се занимава с правната отговорност на националните държави, МНС е наказателен съд, който преследва отделни лица, като се насочва към онези, които се считат за най-отговорни за зверствата.
Множество израелски източници твърдят, че ръководството на IDF е искало военното разузнаване да се присъедини към усилията, които са били водени от други шпионски агенции, за да се гарантира, че висшите офицери ще бъдат защитени от обвинения. „Казаха ни, че висшите офицери се страхуват да приемат длъжности на Западния бряг, защото се опасяват да не бъдат преследвани в Хага“, припомня един от източниците.
Двама служители на разузнаването, участвали в осигуряването на прихващания за МНС, заявяват, че кабинетът на министър-председателя е проявявал жив интерес към работата им. Според единия от тях кабинетът на Нетаняху изпращал „области на интерес“ и „инструкции“ във връзка с наблюдението на служители на съда. Друг описва министър-председателя като „обсебен“ от прихващанията, които хвърлят светлина върху дейността на МНС.
Хакнати имейли и подслушвали разговори
Петима източници, запознати с дейността на израелското разузнаване, твърдят, че то редовно е шпионирало телефонните разговори на Бенсуда и нейните служители с палестинци. Тъй като Израел блокира достъпа на съда до Газа и Западния бряг, включително Източен Йерусалим, МНС е принуден да провежда голяма част от проучванията си по телефона, което го прави по-податлив на наблюдение.
Източниците твърдят, че благодарение на цялостния си достъп до палестинската телекомуникационна инфраструктура, разузнавачите са могли да запишат разговорите, без да инсталират шпионски софтуер на устройствата на служителя на МНС.
„Ако Фату Бенсуда разговаря с някое лице на Западния бряг или в Газа, този телефонен разговор ще влезе в системите за [прихващане]“, казва един от източниците. Друг заявява, че вътрешно не е имало колебания относно шпионирането на прокурора, като добави: „Бенсуда е чернокожа и африканка, така че на кого му пука?“
Тази системата за наблюдение не е прихващала разговори между служители на МНС и лица извън Палестина. Въпреки това, според многобройни източници, в системата са били вкарани чуждестранните телефонни номера на служителите на МНС, чиито разговори израелските разузнавателни служби са решили да подслушват.
Според един израелски източник голяма бяла дъска в отдел на израелското разузнаване съдържа имената на около 60 души, които са под наблюдение – половината от тях са палестинци, а другата половина – от други държави, включително служители на ООН и МНС.
В Хага Бенсуда и нейният висш персонал са били предупредени от съветници по сигурността и по дипломатически канали, че Израел следи работата им. Бивш високопоставен служител на МНС си спомня: „Бяхме информирани, че се опитват да получат информация за това докъде сме стигнали с предварителната проверка.“
Длъжностните лица са получили информация и за конкретни заплахи срещу известна палестинска неправителствена организация, Al-Haq, която е една от няколкото палестински групи за защита на правата на човека, които често предоставят информация на разследването на МНС, често в пространни документи, в които подробно описват инциденти, които искат да бъдат разгледани от прокурора. Палестинската власт е представила подобни досиета на съда.
Такива документи често съдържат чувствителна информация, като например показания на потенциални свидетели. Документите на Al-Haq предполагаемо свързват конкретни твърдения за престъпления по Римския статут с висши служители, включително ръководството на израелската армия, директори на Шин Бет и министри на отбраната като Бени Ганц.
Години по-късно, след като Международният наказателен съд започва пълно разследване на случая с Палестина, Ганц определя Al-Haq и пет други палестински правозащитни групи като „терористични организации“ – етикет, който е отхвърлен от множество европейски държави, а по-късно ЦРУ установява, че не е подкрепен с доказателства. Организациите заявиха, че посочването им е „целенасочена атака“ срещу тези, които най-активно се ангажират с МНС.
Според множество настоящи и бивши служители на разузнаването военните екипи за кибероръжия и Шин Бет системно са следили служителите на палестинските НПО и Палестинската власт, които са се свързвали с МНС. Двама източници от разузнаването описват как израелски оперативни работници са хакнали електронните пощи на Al-Haq и други групи, които са общували с офиса на Бенсуда.
Един от източниците твърди, че Шин Бет дори е инсталирал шпионски софтуер Pegasus, разработен от частната компания NSO Group, на телефоните на множество служители на палестински НПО, както и на двама висши служители на Палестинската власт.
Следенето на палестинските документи, подадени в рамките на разследването на Международния наказателен съд, се разглежда като част от мандата на Шин Бет, но някои служители на армията са загрижени, че шпионирането на чуждестранна гражданска организация преминава границата, тъй като има малко общо с военните операции.
„Това няма нищо общо с Хамас, няма нищо общо със стабилността на Западния бряг“, казва един от военните източници за наблюдението на МНС. Друг добавя: „Използвахме ресурсите си, за да шпионираме Фату Бенсуда – това не е нещо легитимно за военното разузнаване.“
Тайни срещи с МНС
Легитимно или не, наблюдението на Международния наказателен съд и палестинците, които настояват за съдебно преследване срещу израелци, осигурява на израелското правителство предимство в тайния канал за комуникация, който то е открило с прокуратурата.
Срещите на Израел с Международния наказателен съд са изключително деликатен въпрос – ако бъдат оповестени публично, те могат да подкопаят официалната позиция на правителството, че не признава правомощията на съда.
Според шест източника, запознати със срещите, те са се състояли от делегация от висши правителствени юристи и дипломати, които са пътували до Хага. Двама от източниците твърдят, че срещите са били оторизирани от Нетаняху.
Израелската делегация е била съставена от представители на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и Службата на генералния военен адвокат. Срещите са проведени между 2017 и 2019 г. и са ръководени от изтъкнатия израелски юрист и дипломат Тал Бекер.
„В началото беше напрегнато“, спомня си бивш служител на МНС. „Навлизахме в подробности за конкретни инциденти. Казвахме: „Получаваме твърдения за тези нападения, за тези убийства“ и те ни предоставяха информация“.
Лице, което е пряко запознато с подготовката на Израел за тези тайни срещи, заявява, че служителите в Министерството на правосъдието са получили разузнавателна информация, получена от израелски подслушвания, преди делегациите да пристигнат в Хага. „Юристите, които се занимаваха с този въпрос в Министерството на правосъдието, имаха голяма жажда за разузнавателна информация“, каза източникът.
Макар и деликатни, тайните срещи предоставят на израелците уникална възможност да представят директно правни аргументи, оспорващи юрисдикцията на прокурора върху палестинските територии.
Те също така се опитват да убедят прокурора, че въпреки изключително съмнителните резултати на израелската армия в разследването на нарушения в нейните редици, тя разполага с надеждни процедури за търсене на отговорност от въоръжените си сили.
Това представлява решаващ въпрос за Израел. Основен принцип на МНС, известен като допълняемост, не позволява на прокурора да разследва или съди отделни лица, ако те са обект на надеждни разследвания или наказателни производства на държавно равнище.
Множество източници твърдят, че от израелските агенти за наблюдение е било поискано да разберат кои конкретни инциденти биха могли да станат част от бъдещо съдебно преследване от страна на МНС, за да могат израелските разследващи органи да „започнат разследвания със задна дата“ по същите случаи.
„Ако материалите бяха предадени на Международния наказателен съд, трябваше да разберем какви точно са те, за да сме сигурни, че армията ще ги разследва независимо и в достатъчна степен, за да може да претендира за допълняемост“, обяснява един от източниците.
Задкулисните срещи на Израел с Международния наказателен съд приключват през декември 2019 г., когато Бенсуда, обявявайки края на предварителната си проверка, заяви, че според нея има „разумно основание“ да се заключи, че и Израел, и палестинските въоръжени групи са извършили военни престъпления в окупираните територии.
Това беше значителен неуспех за лидерите на Израел, въпреки че можеше да бъде и по-лошо. С ход, който някои членове на правителството смятат за частично оправдание на лобистките усилия на Израел, Бенсуда се въздържа от започване на официално разследване.
Вместо това тя обяви, че ще поиска от група съдии от Международния наказателен съд да се произнесе по спорния въпрос за юрисдикцията на съда над палестинските територии поради „уникални и силно оспорвани правни и фактически въпроси“.
Въпреки това Бенсуда даде да се разбере, че е готова да започне пълно разследване, ако съдиите ѝ дадат зелена светлина. На този фон Израел засили кампанията си срещу МНС и се обърна към своя висш ръководител на шпионажа, за да нажежи обстановката лично срещу Бенсуда.
Лични заплахи и клеветническа кампания
В периода между края на 2019 г. и началото на 2021 г., докато Камарата по досъдебното производство разглежда въпросите за юрисдикцията, директорът на Мосад Йоси Коен засилва усилията си да убеди Бенсуда да не продължава разследването.
Контактите на Коен с Бенсуда – описани пред Guardian от четирима души, запознати с отчетите на взаимодействията на прокурора по онова време, както и от източници, информирани за операцията на Мосад – са започнали няколко години по-рано.
При една от първите срещи Коен изненадва Бенсуда, когато неочаквано се появява на официална среща на прокурора с тогавашния президент на Демократична република Конго Джоузеф Кабила в хотелски апартамент в Ню Йорк.
Източници, запознати със срещата, твърдят, че след като служителите на Бенсуда са били помолени да напуснат стаята, директорът на Мосад внезапно се е появил иззад вратата във внимателно режисирана „засада“.
След инцидента в Ню Йорк Коен продължава да се свързва с прокурора, като се появява без предупреждение и я подлага на нежелани обаждания. Макар първоначално да е бил приятелски настроен, твърдят източниците, поведението на Коен става все по-заплашително и агресивно.
Близък съюзник на Нетаняху по онова време, Коен е ветеран в шпионажа на Мосад и си е спечелил репутацията на опитен вербовчик на агенти с опит в работата с високопоставени служители в чужди правителства.
Разказите за тайните му срещи с Бенсуда обрисуват картина, в която той се опитва да „изгради отношения“ с прокурора, опитвайки се да я разубеди да продължи разследването, което, ако продължи, може да въвлече висши израелски служители.
Трима източници, запознати с дейността на Коен, заявяват, че са разбрали, че шефът на шпионската служба се е опитал да склони Бенсуда да изпълни исканията на Израел по време на периода, в който тя е чакала решението на Камарата за досъдебно производство.
Според тях той е станал по-заплашителен, след като е разбрал, че прокурорът няма да бъде убедена да се откаже от разследването. В един момент Коен е направил забележки относно сигурността на Бенсуда и е отправил прикрити заплахи за последиците за кариерата ѝ, ако продължи. Потърсени от “ Guardian“, Коен и Кабила не са отговорили на молбите за коментар. Бенсуда е отказала коментар.
Когато е била прокурор, Бенсуда официално е разкрила срещите си с Коен пред малка група в рамките на МНС с намерението да документира убеждението си, че е била „лично заплашвана“, твърдят източници, запознати с разкритията.
Това не беше единственият начин, по който Израел се опитва да окаже натиск върху прокурора. Приблизително по същото време служители на МНС откриват подробности за това, което източниците описват като дипломатическа „клеветническа кампания“, свързана отчасти с близък член на семейството на прокурора.
Според многобройни източници Мосад се е сдобил с материали, включително стенограми от предполагаема оперативна разработка срещу съпруга на Бенсуда. Произходът на материалите – и дали са истински – остава неясен.
Според източниците обаче елементи от информацията са били разпространени от Израел сред западни дипломатически служители в неуспешен опит да се дискредитира главният прокурор. Човек, запознат с кампанията, заявява, че тя не е получила голям отзвук сред дипломатите и е представлявала отчаян опит да се „опетни“ репутацията на Бенсуда.
Кампанията на Тръмп срещу МНС
През март 2020 г., три месеца след като Бенсуда предава делото за Палестина на Камарата за досъдебно производство, израелска правителствена делегация според съобщенията е обсъждала във Вашингтон с висши служители на САЩ „съвместна израелско-американска борба“ срещу МНС.
Един от служителите на израелското разузнаване казва, че те са смятали администрацията на Доналд Тръмп за по-сговорчива от тази на неговия предшественик демократ. Израелците се чувствали достатъчно комфортно, за да поискат информация от американското разузнаване за Бенсуда – искане, което според източника би било „невъзможно“ по време на мандата на Барак Обама.
Дни преди срещите във Вашингтон Бенсуда получава разрешение от съдиите на МНС да проведе отделно разследване на военните престъпления в Афганистан, извършени от талибаните и афганистански и американски военни.
Опасявайки се, че въоръжените сили на САЩ ще бъдат подведени под отговорност, администрацията на Тръмп провежда собствена агресивна кампания срещу МНС, която кулминира през лятото на 2020 г. с налагането на американски икономически санкции срещу Бенсуда и един от нейните високопоставени служители.
Сред служителите на МНС се смята, че финансовите и визовите ограничения за персонала на съда, ръководени от САЩ, са свързани както с разследването в Палестина, така и с делото в Афганистан. Двама бивши служители на МНС казват, че висши израелски служители изрично са им посочили, че Израел и САЩ работят заедно.
На пресконференция през юни същата година високопоставени представители на администрацията на Тръмп сигнализират за намерението си да наложат санкции на служители на Международния наказателен съд, като обявяват, че са получили неуточнена информация за „финансова корупция и злоупотреби на най-високо ниво в службата на прокурора“.
Освен че се позовава на случая с Афганистан, Майк Помпео, държавният секретар на Тръмп, свързва мерките на САЩ със случая с Палестина. „Ясно е, че Международният наказателен съд поставя Израел на прицел само с чисто политически цели“, казва той. Месеци по-късно Помпео обвини Бенсуда, че е „участвала в корупционни действия за лично облагодетелстване“.
САЩ никога не са предоставяли публично информация в подкрепа на това обвинение, а Джо Байдън отмени санкциите месеци след като влезе в Белия дом.
По това време обаче Бенсуда е подложена на нарастващ натиск от страна на очевидно съгласувани задкулисни усилия на двамата могъщи съюзници. Като гражданка на Гамбия тя не се ползва с политическата закрила, която други колеги от МНС от западни държави имат по силата на гражданството си. Бивш източник от МНС заявява, че това я правило „уязвима и изолирана“.
Според източниците действията на Коен са били особено тревожни за прокурора и са я накарали да се страхува за личната си безопасност. Когато през февруари 2021 г. Камарата за досъдебно производство окончателно потвърждава, че МНС има юрисдикция в Палестина, някои в МНС дори смятат, че Бенсуда трябва да остави окончателното решение за започване на пълно разследване на своя наследник.
На 3 март обаче, месеци преди края на деветгодишния си мандат, Бенсуда обявява, че започва пълно разследване на случая в Палестина, с което поставя началото на процес, който може да доведе до повдигане на наказателни обвинения, макар че предупреждава, че следващият етап може да отнеме време.
„Всяко разследване, предприето от службата, ще се провежда независимо, безпристрастно и обективно, без страх или облагодетелстване“, каза тя. „Както палестинските, така и израелските жертви и засегнатите общности призоваваме към търпение.“
Хан обявява заповеди за арест
Когато Хан поема ръководството на прокуратурата на МНС през юни 2021 г., той наследява разследване, за което по-късно казва, че „лежи на разлома на международната политика и стратегическите интереси“.
С встъпването му в длъжност други разследвания – включително на събития във Филипините, ДРК, Афганистан и Бангладеш – се конкурират за вниманието му, а през март 2022 г., дни след като Русия започва инвазията си в Украйна, той стартира мащабно разследване на предполагаеми руски военни престъпления.
Първоначално политически чувствителното разследване за Палестина не е било третирано като приоритет от екипа на британския прокурор, твърдят източници, запознати със случая. Един от тях казва, че то на практика е било „на рафта“, но службата на Хан оспорва това и твърди, че е създала специален разследващ екип, който да продължи разследването.
В Израел водещите юристи на правителството смятат Хан, който преди това е защитавал военни главатари като бившия либерийски президент Чарлз Тейлър, за по-предпазлив прокурор от Бенсуда. Един бивш високопоставен израелски служител казва, че към Хан има „голямо уважение“, за разлика от предшественичката му. Назначаването му в съда се е разглеждало като „повод за оптимизъм“, казва той, но добавя, че нападението от 7 октомври „е променило тази реалност“.
Нападението на Хамас в южната част на Израел, при което палестинските бойци убиха близо 1200 израелци и отвлякоха около 250 души, очевидно е свързано с груби военни престъпления. По мнението на много правни експерти, същото се отнася и за последвалото нападение на Израел над Газа, при което според оценките са загинали над 35 000 души и територията е била доведена до ръба на глада поради възпрепятстването на хуманитарната помощ от страна на Израел.
В края на третата седмица от израелските бомбардировки на Газа Хан е на място на граничния пункт Рафах. Впоследствие той посещава Западния бряг и южната част на Израел, където е поканен да се срещне с оцелели от нападението на 7 октомври и с роднини на убити хора.
През февруари 2024 г. Хан прави остро изявление, което правните съветници на Нетаняху тълкуват като зловещ знак. В публикацията в Twitter той на практика предупреждава Израел да не предприема нападение срещу Рафах, най-южния град на Газа, където по това време се подслоняват над 1 милион разселени хора.
„Дълбоко съм обезпокоен от съобщенията за бомбардировки и потенциално навлизане на израелски сили в Рафах“, пише той. „Тези, които не спазват закона, не трябва да се оплакват по-късно, когато моята служба предприеме действия“.
Коментарите предизвикват безпокойство в израелското правителство, тъй като изглежда, че се отклоняват от предишните му изявления за войната, които официалните лица разглеждат като успокояващо предпазливи. „Този туит ни изненада много“, каза високопоставен служител.
Опасенията в Израел относно намеренията на Хан се засилват миналия месец, когато правителството информира медиите, че според него прокурорът обмисля заповеди за арест срещу Нетаняху и други високопоставени служители като Йоав Галант.
Израелското разузнаване е прихванало имейли, прикачени файлове и текстови съобщения от Хан и други служители в кабинета му. „“Темата за МНС се изкачи по стълбицата на приоритетите на израелското разузнаване“, казва един от източниците от разузнаването.
Посредством прихванатите комуникации Израел установява, че Хан е обмислял да влезе в Газа през Египет и е искал да получи неотложна помощ, за да го направи „без разрешението на Израел“.
Друга израелска разузнавателна оценка, широко разпространена в разузнавателната общност, се основава на наблюдение на разговор между двама палестински политици. Единият от тях казва, че Хан е посочил, че искането за издаване на заповеди за арест на израелски лидери може да е предстоящо, но предупреждава, че е „под огромен натиск от страна на Съединените щати“.
На този фон Нетаняху прави серия от публични изявления, в които предупреждава, че искането за издаване на заповеди за арест може да се окаже неизбежно. Той призова „лидерите на свободния свят да се противопоставят твърдо на Международния наказателен съд“ и „да използват всички средства, с които разполагат, за да спрат този опасен ход“.
Той добавя: „Обявяването на израелските лидери и войници за военни престъпници ще налее масло в огъня на антисемитизма.“ Във Вашингтон група високопоставени американски сенатори републиканци вече са изпратили заплашително писмо до Хан с ясно предупреждение: „Насочете се към Израел и ние ще се насочим към вас.“
Междувременно Международният наказателен съд засилва сигурността си с редовни проверки на офисите на прокуратурата, проверки за сигурност на устройствата, зони, свободни от телефони, седмични оценки на заплахите и въвеждане на специализирано оборудване. Говорител на МНС казва, че офисът на Хан е бил подложен на „няколко форми на заплахи и съобщения, които могат да се разглеждат като опити за неправомерно влияние върху дейността му“.
Неотдавна Хан разкри в интервю за CNN, че някои избрани лидери са били „много груби“ с него, докато се е подготвял да издаде заповеди за арест. „Този съд е създаден за Африка и за главорези като Путин“ – това ми каза един високопоставен лидер.“
Въпреки натиска Хан, подобно на своя предшественик в прокуратурата, решава да продължи делото. Миналата седмица Хан обяви, че иска заповеди за арест на Нетаняху и Галант заедно с трима лидери на Хамас за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Той заяви, че министър-председателят и министърът на отбраната на Израел са обвинени в отговорност за изтребление, глад, отказ на хуманитарни доставки и умишлени нападения срещу цивилни граждани.
Застанал на трибуната с двама от най-висшите си прокурори – единият американски, а другият британски – до себе си, Хан заяви, че многократно е казвал на Израел да предприеме спешни действия за спазване на хуманитарното право.
„Изрично подчертах, че гладът като метод на война и отказът на хуманитарна помощ представляват престъпления по Римския статут. Не бих могъл да бъда по-ясен“, каза той. „Както многократно подчертах и в публичните си изявления, тези, които не спазват закона, не бива да се оплакват по-късно, когато моята служба предприеме действия. Този ден настъпи.“
About The Author
