Първо.
„Народът на Иран не бива да се тревожи: няма да има никаква промяна във функционирането на страната“, заяви Али Хаменей, предводителят на шиитската теокрация на Иран. Така той се обърна не към онези ирански граждани, които празнуват гибелта на Ебрахим Раиси – Техеранския касапин, един от изявените екзекутори на най-добрите ирански синове, а към фракциите, съставляващи режима. Това бе начинът да им се съобщи новината за неговата смърт, а също и за смъртта на министъра на външните работи Хосеин Абдолахян и техните спътници. Хеликоптерът, в който всички те пътуваха – американски Bell 212 – се разби в горите на резервата Дизмар.
По тон Хаменей напомняше на Калигула, когато назначава любимия си кон Инцитат за консул, внушавайки, че империята ще си продължи курса, независимо от персонажите, които той издига или сваля. Е, президентът в тази теокрация, водена от тоталитарен халиф (държава, управлявана от съдия на исляма – по местната терминология), освен че е назначаван от самия него – под прикритието на пантомима с „избори” и при забрана на всички неислямистки политически партии – е символичен и лишен от всякаква власт пост.
Второ.
В неделя Раиси, Абдолахян и няколко високопоставени държавни служители се връщаха от среща с Илхам Алиев, президент на Република Азербайджан, с когото бяха присъствали на откриването на язовир Киз Каласи, съвместно построен на граничната река Aрас край Каспийско море. Азербайджан е обвиняван от иранските военни ястреби, че подслонява израелски военни съоръжения на границата си с Иран. След атаката на Израел срещу иранското консулство в Дамаск, ислямистки екстремисти предложиха също да се атакува дипломатическо представителство на Израел и бе обсъждана израелската легация в съседната бивша съветска република. А през 2023 г. имаше нападение, което Баку нарече „терористично”, срещу посолството на Азербайджан в Техеран.
Трето.
Не се изключва вероятността катастрофата да е атентат. Един от командирите на Ислямските гвардейци, който ескортирал вертолета на Раиси от друг хеликоптер, твърди, че преди президентската машина да се разбие, от нея е излизал черен дим. Може да е била техническа повреда, но и бомба, поставена вътре.
Четвърто.
Евентуален атентат може да дойде от две посоки. Едната е вътрешна, около съперничещи на президента фракции, каквито не липсват в една абсолютно корумпирана система под контрола на организираната престъпност. Последният скандал със злоупотреби и присвояване на не по-малко от 3,7 милиарда долара бе свързан с вноса на чай от страна на бившия министър на земеделието Джавад Садатинеджад. 85% от иранците живеят на прага на бедността, а ислямската инквизиция чупи собствените си рекорди по обесени иранци, обявени за крадци на кокошки. Втората посока е външна: израелският Мосад, който броди свободно из Иран хоризонтално, а също и вертикално. Бившият президент Махмуд Ахмадинеджад твърди, че дори „човекът, отговорен за антиизраелската борба на иранските разузнавателни служби, е бил агент на Мосад“. Като се има предвид, че технически Израел и Иран са в състояние на война, и ако се окаже, че става дума за атентат, извършителите би трябвало да са разполагали с точна информация за маршрута на пътуването. Освен това, как така две високопоставени държавни лица – президентът и външният министър, са пътували в един хеликоптер, пренебрегвайки елементарните мерки за безопасност? Ракетната атака срещу военна казарма в Исфахан, придружена от дронове, управлявани от иранска земя, беше една от последните акции на Мосад в тази страна.
Иран е една от основните точки в сблъсъка между Бенямин Нетаняху и президента на САЩ Джо Байдън. Израелецът смята, че нахлуването в Газа и вдигнатата от него пушилка са създали перфектната възможност за унищожаване на ядрените и военни съоръжения на Иран с цената на тотална война в региона. В същото време това, което тревожи Байдън, е както напредъкът на Русия в Украйна, така и хаосът в голяма и стратегическа страна като Иран, който би могъл да настъпи при падане на режима там – и то точно в навечерието на американските президентски избори през ноември. Ако това стане, то наред с други катастрофални последици за САЩ, ще доведе и до скок в цената на петрола, пренасочвайки гласовете към републиканците. Но пък точно към това се стреми настоящият израелски крайнодесен кабинет: да изгони Байдън от Белия дом. Тел Авив възнамерява да действа срещу Иран, преди аятоласите да успеят да произведат първата си ядрена бомба. Според френския вестник „Le Monde” военното правителство на Нигер се опитва да продаде 300 тона рафиниран уран или „жълта торта” на Иран на стойност 56 милиона долара.
Пето.
Прокуратурата в Техеран заплаши със сурови наказания иранските граждани, които наводниха социалните мрежи с коментарите си за „убийството“, а не за „злополуката“ с президента. Отправят и други обвинения срещу религиозната диктатура.
Шесто.
Верен на стила си на дезинформация (точно както в случая с нападението през януари 2020 г. срещу полет 752 на Ukraine International Airlines на летище Техеран*), изпълняващият сега длъжността на държавен глава вицепрезидент Мохсен Мансури първо заяви, че жертвите са претърпели „малък инцидент“ и че те са добре. Часове по-късно той увери, че пострадалите са продължили пътуването си с кола, за да присъстват на официално събитие в рафинерия в района. След като минаха часове и не се появиха никакви снимки на президента на фона на такива съоръжения, и то при положение, че той много обича да се снима, властите бяха принудени да признаят, че нямат никаква връзка нито с изчезналия хеликоптер, нито с държавния глава. Посланието на Хаменей сложи край на умишлено създаденото объркване.
Седмо.
Президентското управление на Раиси беше белязано от многобройни корупционни скандали, масови екзекуции на иранци за десетки престъпления и грехове и две решаващи политически събития. Едното – революцията „Жени, Живот, Свобода”, която каза категорично НЕ на капиталистическата, женомразка и средновековната теокрация. Второто – гласуването в Техеран в парламентарните избори през март т. г., в които, въпреки обичайната изборна измама с пълненето на избирателни урни в мазетата на джамиите преди вота, участваха само 7% от избирателите. Става дума не само за масово отхвърляне от гражданите на страната на клерикално-военния деспотизъм, но и за демонстриране, че на този режим, лишен от всякаква легитимност, му липсва и столица на държавата. Според ислямската конституция правителството трябва да проведе президентски избори в рамките на 50 дни в случай на смърт на президента. Колко иранци смятате, че ще си направят труда да гласуват за друг молла, който със сигурност вече е издигнат начело от Хаменей?
Осмо.
Смъртта на Раиси и Aбдолахян е тежък удар върху безжизненото тяло на гниещата теокрация: нейното време е изтекло и тя вече няма да може да ражда нови чудовища.
*Назанин Арманян (родена през 1961 г. в Шираз, Иран) е иранска политоложка и писателка, емигрирала и установила се в Испания през 1983 г. Завършила е политически науки в най-големия университет в Испания и втори в Европа – държавния Национален университет за дистанционно обучение (UNED). Той има близо 160 000 студенти и предлага две форми на обучение – присъствена и дистанционна. От 2009 г. до 2013 г. Назанин Арманян е била и преподавателка по политически науки в UNED, през 2015 г. пак там преподава международни отношения, а от 2007 г. до 2012 г. води курсове по ислямски въпроси в Университета на Барселона. Също така е заклет преводач от фарси на испански.
**Авторката се позовава на собствена по-раншна публикация, в която пише, че няколко дни след разпоредения от Доналд Тръмп американски ракетен удар, убил на 3 януари 2020 г. иранския генерал Касем Солеймни, Иран е отмъстил, удряйки с ракета украински самолет, готвещ се да излети от техеранското летище по маршрут Техеран-Киев-Торонто. Той бил пълен с живеещи в Канада ирански емигранти, опозиционери на режима в родината си, които си заминавали след гостуване при роднини за религиозен празник. Авторката припомня случая като пример за дезинформация от страна н властите в Иран, които отначало твърдели, че ударът по самолета бил дело на САЩ и чак след публикувани сателитни снимки признали, че ракетата е изстреляна от ирански позиции, но приписали това на „вълк единак”.
About The Author
