Сайтът на Съюз на българските журналисти (СБЖ) публикува на 30 април следната позиция на председателката на Съюза Снежана Тодорова по повод решението на Народното събрание за забрана на рекламирането на хазарта в медиите и по повод някои хронични проблеми в медийния пейзаж у нас, отново привлекли вниманието покрай това решение:
Забраната за реклама на хазартния бизнес в медиите, единодушно утвърдена днес (на 30 април – б. р.) от депутатите в Народното събрание, е важен акт с голяма обществена значимост. От социална и морална гледна точка той може да бъде само еднозначно приветстван.
Удивителни, че дори и възмутителни за значителна част от обществото обаче се оказаха реакциите на редица медии и браншови организации. От тях широката публика разбра, че именно приходите от рекламиране на хазарта са с решаващ принос за издръжката на големи медии, чиято зависимост от хазартното лоби се разкри сега в целия си блясък. И открито впрегна известни журналисти, в разрез с всякакви професионално-етични норми, да се изявяват в трескава кампания по убеждаване на обществеността, че забраната на рекламите на хазарта ще лиши зависимите от тях медии от важни постъпления, а това щяло да накърни независимостта им (?!) и да ощети качествената журналистика.
В тази кампания бяха включени и директно подадени от един политически кръг твърдения, че друг политически кръг използва забраната за свои предизборни цели. Появиха се и публикации, как забраната може и да подбива цената на една обявена за продан телевизия, та дори и на още една. Припомниха се стари оплетени връзки между хазартни, медийни и политически босове.
Спонтанната обществена реакция на всичко това бе още по-голям срив в доверието към медиите. Из социалните мрежи плъзнаха коментари от типа: ясни са „журналята”, ей ги как се разкриват, че са се продали на хазарта, значи са готови да се продадат на всеки, който плаща, и нямат скрупули за нищо.
Брутален и профанизиран извод, но има горчива доза истина в него и тя оказва убийствен ефект именно върху журналистиката, която пада като основна жертва. Онези представители на професията, които наистина търгуват със съвестите си, са едно обидно за всички ни малцинство. Мнозинството журналисти са наемни медийни работници, които държат на честта и на труда си, а издателите им дължат достойно възнаграждение.
И в този пункт избиват поне три ключови проблема, към които шумно трябва да се привлече общественото внимание. Нека отбележим, че те бяха повдигнати и на проведената вчера от СБЖ дискусия „Медийната свобода и правата на журналистите – скачените съдове на демокрацията”.
Първи проблем – премълчаваните от десетилетия злоупотреби с журналистическия труд и порочните форми на заплащането му с договори за минимални заплати, с нищожни осигуровки, с неясни добавки „на ръка” или с променливи, краткосрочни граждански договори, плюс неизплащане на сериозни дължими суми при смени на медийни собственици или фалити. За този проблем, произтичащ от издатели и работодатели, СБЖ нееднократно е алармирал, а е полагал и усилия за правното му регулиране чрез предложенията си за законодателни промени, внесени в НС още през 2017 г. (и неразгледани от депутатите и досега) и фокусирани върху защитата на правата на журналистите. Само такава защита може да даде шанс за наистина достойно и почтено упражняване на журналистическия труд.
Втори проблем – наложената сега напълно обоснована и справедлива забрана за медийно рекламиране на хазарта, веднага бе използвана от засегнатите медийни собственици, за да обявят, че поради произтичащото от това секване на приходи, ще прибегнат до уволнения на журналисти. На някои места се ширят опасения за съкращаване дори на половината от заетите в екипите. Вече идват и първите съобщения за останали без работа журналисти – днес това сполетя например едно от ярките пера в гилдията, многократно печелилата журналистически награди Оля Ал-Ахмед, участвала и във вчерашната ни дискусия, точно в раздела за правата на журналистите. СБЖ е категоричен, че винаги ще защитава журналистите и ще протестира решително срещу всяко посегателство над правата им, срещу всеки опит да бъдат превръщани в изкупителни жертви за многобройните хронични недъзи на медийната среда в България.
Трети проблем – когато основен източник за финансиране на медиите е рекламата, и то всякакъв вид реклама, без регулиране на допустимите сфери на дейност за медийните рекламодатели, ще продължаваме да сме свидетели на такива срамни картинки, каквито наблюдаваме покрай сегашните медийни конвулсии на хазартното лоби, а независимостта и свободата на медиите ще си остават лъжовна химера за наивници. По начало системен порок е медийната дейност да се приравнява към търговската, журналистическата работа да се отъждествява със създаването на „медиен продукт”, а медийният издател да е просто предприемач, който продава произведеното от наетите от него медийни работници. Не, медиите и журналистиката най-после трябва и законодателно да придобият статута – с всички произтичащи права и задължения – на общественозначима, дори стратегически важна за демократичните устои дейност. И нека в този контекст отново повдигнем въпроса защо българският законодател не проучи по-подробно опита на френската държава в осигуряването на финансиране за всички медии – като ангажиране именно на държавата с равно подпомагане на медийната независимост, базовата демократична ценност за цялото общество?
СБЖ ще продължава да поставя ребром всички важни за медийното здраве и журналистическото достойнство въпроси, както ги постави и на вчерашната дискусия „Медийната свобода и правата на журналистите – скачените съдове на демокрацията”. Посветихме тази дискусия на две важни дати, отбелязвани от цялата световна журналистическа общност и от нейните синдикални и правозащитни организации – 1 май, Международния ден на труда, и 3 май, Световния ден на свободата на печата. Вярваме – и гилдията ни, и цялото българско общество сме наясно, че тези две пътеки са слети и само под тях има твърд демократичен фундамент. Стъпването встрани праща в пропаст.
About The Author
