Даниел Керсфелд, Pagina12 (Аржентина)*
След терористичната атака на „Хамас” на 7 октомври и последвалата военна офанзива на територията на Газа, настоящата конфронтация между Израел и Иран заплашва да се превърне в решаваща точка на пречупване в историята на Близкия изток с тревожни глобални последици.
Макар голяма част от страните в Европа и в Америка да подкрепиха Израел пред лицето на извършената от шиитския режим агресия с дронове и ракети, това не стига, за да се прикрие нарастващата изолация, в която се намира правителството на Бенямин Нетаняху.
Ако за традиционните съюзници на Израел – Съединените щати и Обединеното кралство, и без това беше трудно да преглътнат израелската офанзива срещу палестинското население, то неотдавнашната гибел на седем хуманитарни работници от неправителствената организация World Central Kitchen, уцелени от израелски ракети, се превърна в сигнал за повишено внимание към границите, които правителството на Нетаняху погазва в разгара на войната.
В настоящата обстановка твърдата подкрепа за Израел се превръща в решаващ фактор за интересите на основните западни сили. Но са все по-очевидни както вътрешните, така и външните критики срещу правителство, което чрез войнствените си действия демонстрира повече способност да проточва времето и да осигурява оставането си на власт, отколкото да бъде ефективно в спасяването на над стоте заложници, все още намиращи се в ръцете на „Хамас”.
В Съединените щати и демократите, и републиканците съжаляват, че този конфликт се случва насред изключително сложна и най-вече непредвидима предизборна кампания. И двете страни се опитват да се възползват от кризата в Близкия изток със смесен успех, но се боят от ескалация с неизвестни последици.
На Джо Байдън му се налага да жонглира, не винаги успешно, за да отстоява хем критичната си позиция към Нетаняху, хем пристрастността си към военната офанзива в Газа. В трудната си кампания той се опитва да балансира, за да не отблъсне значителна част от своя еврейски и прогресивен електорат, който, въпреки че все още е лоялен към Демократическата партия, е склонен да реагира остро, когато се критикува отбранителната политика, следвана от Израел.
От другата страна е Доналд Тръмп. И макар по начало между него и Нетаняху да има идеологическа близост и ред съвпадения, истината е, че отношенията им са изградени върху взаимни сръдни и недоверие. За републиканския кандидат Нетаняху е разрушителен фактор в Близкия изток, когото той със сигурност би предпочел да не вижда в израелското правителство, ако отново поеме поста в Съединените щати през януари 2025 г.
Освен че настоящата криза може да причини силно политическо отекване в Съединените щати, тя не изглежда да е от полза и за Русия. Вашингтон наблюдава със сдържано задоволство усилията, които Москва полага, за да успокоява традиционната си сфера на влияние в региона, но сегашните действия, предприети от Техеран на своя глава, биха могли да попречат на всички последващи ходове за насочване на конфликта в по-предсказуеми пътища.
Наистина, конфликтът с Украйна беше полезен за Русия и Иран, тласкайки ги към укрепване на стария им военен съюз, но неизбежният отговор на Израел сега може да дисбалансира Сирия, една от основните бази на правителството на Владимир Путин в Близкия изток.
Независимо от всичко, Западът не без основание очаква дипломатическата работа, която може да бъде предприета от Москва, тъй като Русия е може би единствената страна със значително ниво на влияние, способна да установи убедителен диалог едновременно и с шиитския режим, и с израелската администрация – предвид историческите отношения, установени между Путин и Нетаняху въз основа на определени съвпадащи възгледи и преценки спрямо международната и регионалната геополитика.
Другата държава, на чиято възможност да преговаря се гледа с оптимизъм, е Китай. Китайското правителство има важно влияние върху Иран, особено откакто миналата година спомогна установяването на дипломатически отношения между персийската държава и Саудитска Арабия, основните съперници в религиозното и политическо пространство на исляма.
През последните часове няколко западни правителства (включително тези на Съединените щати и Обединеното кралство) комуникираха с Пекин, възползвайки се от зависимостта му от ирански петрол и газ и от факта, че режимът на аятоласите се превърна в основна част от китайската икономическа и търговска експанзия към европейските пазари.
Въпреки изолацията, в която се намира, и натиска от западните правителства, Нетаняху все още остава на власт благодарение на несъмнената си способност да поддържа единна своята правителствена коалиция.
Тя има подкрепата на 64 от 120-те депутати в Кнесета. Правителството е изградено от алианс, концентриран около „Ликуд”, като в него влизат също ултраортодоксални партии и ултранационалистически тенденции, водени от министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и министъра на финансите Бецалел Смотрич.
Най-важното днес за Нетаняху е да задържи коалицията единна до официалното приключване на мандата му през 2026 г. Ако приоритет е икономическото внимание към ортодоксалните евреи (основния му електорат), той също така е наясно, че всяка отстъпка към палестинците може да предизвика дистанциране на крайната десница и загуба на парламентарното мнозинство, което го крепи на власт.
Освен че не се колебае да демонстрира сила, както досега, Нетаняху знае, че може да бъде отстранен без избори, чрез вот на недоверие в Кнесета. Но това ще може да стане, само ако най-малко петима законодатели от неговата коалиция гласуват против него и заедно с останалите опозиционни парламентаристи се споразумеят за кандидат, който да заеме поста на министър-председателя. Това е възможност, която, поне до сегашната криза с Иран, се разглеждаше в Израел като хипотетичен вариант. Тепърва ще разберем дали отприщването на събитията и непредсказуемостта на конфликта, който държи всички в напрежение, в крайна сметка няма да обърнат времето против оставането на Нетаняху на власт.
…………………………………………………
*Даниел Керсфелд е анализатор в един от авторитетните частни университети в Аржентина – намиращия се в Буенос Айрес „Torcuato di Tella”. Същия университет е завършил и настоящият аржентински президент, либертаринецът Хавиел Милеи, който прие юдаизма и обяви стратегически съюз с Израел. След иранската атака по Израел Милеи прекъсна свое посещение в Маями и се отказа от планирана визита в Дания, като се прибра по спешност в родината си, за да свика заседание на кризисен център. Два дни преди иранската атака аржентински съд обяви Иран за виновен за атентата от 1994 г. срещу централата на Аржентинско-израелското смесено сдружение (AMIA) в Буенос Айрес, а Милеи приветства това съдебно решение.
About The Author
