Денис Левен, политолог и наблюдател на „Новая газета Европа” *
В началото на март Еврокомисията представи първата в своята история стратегия за отбранителната промишленост – EDIS. Целта ѝ е в близките години рязко да се увеличат разходите на Европа за отбрана. При това европейските страни ще са длъжни да купуват и продават въоръжение преди всичко една на друга, а не да търгуват навън.
Макар стратегията да е подготвяна отдавна, Брюксел я представя сега като отговор на заплахата на Тръмп, че ако стане президент на САЩ, може да намали значително подкрепата на Вашингтон за съюзниците от НАТО. В самия ЕС също не е спокойно. Ту един, ту друг от европейските лидери заявява, че Кремъл може в близките години да нахлуе в някоя страна членка.
„Ако отново стана председател на Европейската комисия, непременно ще имам комисар по отбраната,” заяви на Мюнхенската конференция сегашната председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Два дни по-късно тя обяви, че ще се кандидатира за нов мандат. Най-вероятно пак тя и ще остане начело на Еврокомисията през следващите пет години.
Длъжностната характеристика на бъдещия еврокомисар по отбраната още не е определена. Но работа той ще има много. Независимо от това, че въпросите на отбраната са от компетенцията на националните правителства, а не на Брюксел, напоследък все повече лидери от страни в ЕС говорят за необходимостта от създаването на общоевропейска армия и от значително по-тясна координация на отбранителните предприятия.
Обсъжданията се засилиха след поредните изявления на Доналд Тръмп, който след „супервторника” се приближи с още една крачка към победата в американската президентска надпревара. По време на един от предизборните митинги Тръмп напомни за своята позиция, отстоявана при президентстването му през 2016-2020 г. – че в случай на агресия САЩ няма да защитават онези страни от ЕС, които харчат за своята отбрана по-малко от изисквания от НАТО стандарт в размер на 2% от БВП.
„Вие [европейците] сте длъжни да плащате!” – обобщи Тръмп в речта си на митинга, подчертавайки така, че си струва Европа и самостоятелно да се готви за възможна агресия на Русия.
Подобни изявления можеха да се чуят от Тръмп още през 2018 г. Но тогава лидерите на ЕС не очакваха, че в Европа може да се разрази истинска пълномащабна война. Още по-малко – че военната заплаха от Кремъл може да бъде реална и насочена срещу страни членки на ЕС и НАТО.
Затова, ако по-рано към стратегическа автономия на европейските въоръжени сили от САЩ и НАТО призоваваше само Франция, сега практически никой в ЕС няма съмнения: време е за въоръжаване и за реформиране на въоръжените сили. Различни са само версиите кога точно ще се разгърне голямата война. Прогнозите се колебаят за срок от две до осем години. И за това, доколко Европа ще успее да се подготви за войната.
Не е само американският контингент
Днес военните сили в Европа се състоят както от собствените армии на различните страни, така и от разположените американски военни. Настоящото количество американски войски в Европа, включени в свои бази и в подразделения на НАТО, е относително не особено голямо, особено ако се сравнява с времената на Студената войн, когато само в Западна Германия те достигаха 300 000 души. Към края на 2000-те, тази бройка намаля до 60 000. Но през последните години, на фона на влошаващите се отношения с Русия, отново се увеличи. След началото н войната в Украйна бе взето решение разположеният контингент да се разшири с още 20 000 души. В резултат общият брой американски войски в Европа към сегашния момент е около 100 000 военнослужещи.
Всички тези сили са разпределени по различни европейски страни, но по-голямата част от тях е съсредоточена на територията на Германия. По данни на доклада на британския Международен институт за стратегически изследвания (IISS) към началото на 2023 г. на германска територия са се намирали 39 000 американски военнослужещи. 25 000 от тях са подчинени на Армията на САЩ (US Army), тоест това са разните видове сухопътни войски плюс танкове, артилерия, вертолети. Още 13 500 души са включени в състава на американската авиация, разположена в германски авиобази, в частност, в базата Рамщайн, където се провеждат срещите на западните съюзници при обсъждания на военната помощ за Украйна.
Извън Германия още 13 000 американци са дислоцирани в различни бази в Италия. Това са 4 200 военни към Армията на САЩ, 3 600 моряци от американските ВМС, най-вече от Шести флот в базата в Неапол, както и 4 800 служещи в американските ВВС.
В Полша се намират 15 000 американски войници, в Румъния – 4000, в Испания 3 200. В други страни като Белгия, Португалия, Нидерландия, Литва или Гърция, са разположени много по-ограничени американски контингенти – от няколко стотици до по 1 500 войници.
Освен хора, е разположена и съответната наземна техника и авиация. Точният брой и местата на дислокация са засекретени. Но се знае, че в този състав влизат, например, най-новите многофункционални изтребители F-35. Макар присъствието на американски войски в Европа да е забележимо, то все още е по-скоро символично и повече демонстрира възможностите на САЩ да се притекат на помощ на европейските страни с цялата си мощ.
Собствените армии на европейските страни безусловно с много по-силни от американския контингент в Европа. Например, най-мощната страна в ЕС – Франция, има 203 000 войници и 41 000 резервисти. Германия разполага със 183 000 войници и с 32 000 резервисти, Полша – със 114 000 войници.
Страните от ЕС разполагат и със свои танкове и авиационни резерви. С най-много бойни самолети (изтребители, изтребители-щурмоваци и щурмова авиация) в рамките на ЕС, колкото и да е странно, разполага Гърция – 245 единици. Причината е в отдавнашните напрегнати отношения с Турция заради противоречията по повод непризнатата Севернокипърска турска република, където са дислоцирани турски войски. 230 от тези 245 гръцки бойни самолети са от вече остарели модели.
На второ място по количество бойна авиация е Франция, разполагаща със значително по-съвременни самолети. Общият им брой е 230, от които само 100 са от остарели модели, а останалите са много по-модерни.
Трета е Германия с 68 остарели и 137 модерни модели самолети. Значим брой бойни самолети и съвременни машини сред тях притежават също Италия, Испания, Швеция, Нидерландия.
Подобно е положението и с бойните танкове. С най-голям брой от тях разполага отново Гърция – над 1200 машини, включително 350 съвременни („Леопард-2”), 500 остарели („Леопард-1”) и 400 почти остарели (американските М48).
Най-много съвременни танкове в Европа притежава Полша – 500 машини („Ейбрмс-М1А1” и „Леопард-2”) плюс 130 остарели съветски танкове.
Германия и Испания имат по около 320 съвременни машини, като и в двата случая това са различни версии на „Леопард-2”. Франция разполага с 220 съвременни танкове „Льоклерк”. Италия притежава около 150 модерни танкове „Ариете”. Част от европейските танкове, макар и не много голяма, вече е предадена на украинската армия.
Въпреки че освен с американски контингент Европа разполага и с доста количество собствена войск и военна техника, това все пак са сили, само съпоставими с руската армия, но те не я надвишават по никакъв начин. Независимо от загубите си, Русия е разполагала към началото на 2023 г. с над 2000 танка и с над един милион личен състав на въоръжените сили.
Ядреното оръжие сдържа, но атакуват танковете
Главната задача, пред която са изправени европейските въоръжени сили на този фон, е в необходимостта от завръщане към „масовите военни формирования”, посочи в коментар пред „Новая газета Европа” заместник-помощникът на генералния секретар на НАТО по новите предизвикателства пред безопасността Джейми Ший. На това мнение са и анализаторите от британския Международен институт по стратегически изследвания.
След края на Студената война, обяснява Ший, акцентът бе поставен върху неголеми въоръжени сили – спецчасти, способни ефективно да провеждат контратерористични операции. Сега, когато в Украйна действат 650 000 руски войници, „е време да се върнем към количеството”, смята експертът. Но при решаването на тази задача ЕС очевидно ще се сблъсък с два основни проблема – финансирането на такива мащабни преобразования и недостига на човешки ресурси.
Като цяло, мащабните военни реформи биха могли и да се избегнат. Американският ядрен арсенал от над 5000 бойни глави е надеждно средство за сдържане на Русия. Но ако САЩ наистина се откажат от гаранциите за сигурността на ЕС, Европа ще остане само с френския ядрен арсенал от 290 бойни глави. А това е недостатъчно за сдържането на Русия и за защита на всички европейски страни.
Затова ядреният статут на Европ е още една тема за дискусиите, разгоряли се след изявленията на Тръмп. Даже германските политици, за които този въпрос дълго време беше табу, заговориха за възможността за ядрено въоръжаване.
В крайна сметка за промяната на ядрения статут на Европа има три варианта: „европеизиране” на френския ядрен арсенал; преразглеждане на безядрения статут на останалите европейски държави и закупуване на ядрено въоръжение от други държави, включително от САЩ. Но всеки от тези сценарии засега изглежда слабо реалистичен.
Идеята да се „европеизира” френският ядрен арсенал бе лансирана от германския министър на финансите Кристиян Линднер. Самата Франция е предлагала този вариант и по-рано, но без тогава това да събужда масов ентусиазъм. Подобен сценарий предвижда, от една страна, колективни финансови инвестиции в развитието на френския ядрен арсенал, а от друга – превръщането на френските оръжия в общоевропейски, тоест съвместно взимане на решения по тяхната употреба.
Как да се изгради система за взимане на решения за употреба на ядрено оръжие в Европа, не е много ясно. В момента в ЕС, който е изграден на принципа на консенсуса, е сложно да се постигне договореност дори по въпроса за въвеждане на санкции срещу Русия. Това означава, че промяната на ядрения статут на Европа ще е свързана с реформа не целия Съюз – а това също не може да е бърза процедура и тя може да отнеме няколко години.
Джейми Ший смята, че сега по принцип не е време за дискусии за ядреното оръжие и достъпа на европейските държави до него. „Русия плаши с ядрено оръжие, но атакува с танкове и с хиляди свои бойци,” посочва експертът. Затова според него на първо място трябва да се обърне внимание върху състоянието на обикновените бойни сили. А и американците не са казали, че ще изтеглят своето ядрено оръжие, намиращо се в Европа. Ший смята, че европейците не бива да разпалват такива дебати, за да не стане всичко това „самосбъдващо се пророчество”.
Общоевропейско превъоръжаване
В средата на февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че през 2023 г. военните разходи на страните членки на алианса за нараснали с „безпрецедентните” 11% в реални стойности. Въз основа на това се прогнозира, че през 2024 г. 18 от 31-те членки на НАТО ще надхвърлят условния норматив от 2% военни разходи от БВП. Съвкупният военен бюджет на европейските страни, членуващи в Североатлантическия договор, ще възлезе на над 350 милиарда евро.
Същевременно Русия е планирала военен бюджет за 2024 г. в размер на 130 млрд. евро, тоест значително по-малко средства. Но според изчисления на The Economist по паритет на покупателна способност предвидените от двете сили средства са практически равностойни. А като цяло руският военен бюджет расте по-бързо от европейския – в реални измерения за 2023 г. той се е увеличил с 29%.
Но нарастването на военните разходи само по себе си не е достатъчно. Важно е тези ресурси да се изразходват ефективно. А в това отношение също не всичко е наред.
Както отбелязват анализаторите от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в Лондон, последователното нарастване на военните бюджети в Европа от 2015 г. насам почти не се е отразило на търсеното засилване на военната мощ. Така например, Франция и Германия са увеличили армиите си едва с по един батальон всяка, макар във френския случай обемът на военния бюджет да е нараснал от 41 млрд. евро през 2015 г. до 51 млрд. евро през 2022 г., а в германския – от 34 млрд. евро до 53 млрд. евро.
Това вероятно е свързано с факта, че, от една страна, европейските армии все още „запушват дупките” в отбраната си, получили се в годините на стагнация след Студената война, и в резултат засега нямат възможност за ръст. От друга страна може би става дума за неефективно използване на ресурсите.
С това бе свързан и скандалът от началото на 2000-те години със закупуването от Германия, Франция, Великобритания, Белгия и Люксембург на военни транспортни самолети Airbus A400M, напомня Джейми Ший. Цените на самолетите се оказаха силно завишени, изпълнението на поръчките се проточи 15 години и освен всичко друго се разкриха и данни за корупция. Онзи скандал за прекомерни разходи с подозрение за корупция засегна тогава и бившата германска министърка на отбраната и днешна председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.
Все пак, макар и простото увеличаване на военните бюджети да е явно недостатъчно, това е важна символична стъпка, отбелязва Ший. „Това е и ПР-инструмент, за да бъде обезоръжен Доналд Тръмп, да му се покаже, че не е прав, когато казва, че САЩ правят всичко, а европейците нищо,” добавя експертът.
За да има ефективност от ръста на военните разходи, е важна и координацията, убеден е Ший. Според него най-голямата грешка от гледна точка на НАТО и европейските страни би било сега да се предприемат хаотични закупувания на въоръжения. Така и без това „шарените”, различаващи се по характеристиките си европейски армии ще станат още по-разнородни. Намиращото се в момента в ръцете на европейските армии въоръжение се състои от най-различни образци техника и оръжие, от няколко вида танкове и самолети, от различни артилерийски системи. Това личи, в частност, и по военните доставки за украинската армия – налага се нейните войници да се обучават за боравене с няколко типа техника, да не говорим, че количеството ѝ не е голямо.
Вероятно желанието на Фон дер Лайен да се учреди пост на еврокомисар по отбраната е продиктувано именно от стремежа да се реши този проблем на армейската „шарения”. Със същия мотив еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че се подготвя създаването на фонд от 100 млрд. евро, за да закупуват европейските страни координирано своето ново въоръжение.
Еврокомисията изработва сега Европейска стратегия за отбранителната промишленост. От една страна, ЕК иска да стимулира с данъчни облекчения съвместното закупуване на въоръжение от няколко държави накуп. За да се координира това и за да се посочват конкретните общоевропейски потребности, ще бъде създаден специален орган на ниво ЕС.
От друг страна, планът предвижда подкрепа за европейските производители на въоръжение: финансова, за да се избегне риска от нередовни доставки, както и субсидии за дългосрочни закупувания на въоръжение, за да се гарантира така непрекъсваемия цикъл в работата на отрасъла.
При всички случаи обаче превъоръжаването и засилването на европейските армии не е бърз процес и ще отнеме години. Забелязва се по сроковете за производство и доставка на един милион снаряда за Украйна – за това ще са необходими 18 месеца, напомня Ший.
Освен това амбициозните планове по превъоръжаване и модернизация на европейските войски са неосъществими без решаването на проблема за критическия недостиг на човешки ресурси. След приключването на Студената война и дългия период на мир повечето от европейските страни са се отказали от системата за наборна армейска служба, способна да осигури масов приток на човешки ресурси, преминавайки към малки армии, попълвани на договорен принцип. Така постъпи, например, и Германия още през 2011 г., макар сегашният ѝ министър на отбраната Борис Писториус да съжалява за това. Различни наборни системи са запазени само в балтийските страни, Финландия, Швеция и Австрия.
Недостигът на кадри във въоръжените сили ще трябва да се решава или с връщане на наборната служба, или с приток на още по-големи финансови средства, за да се поощри платеното наемане на военнослужещи. Всеки от тези варианти изисква подготовка и значителен политически ресурс.
Впрочем, политическа воля ще се изисква и за решаването на още един проблем.
Военната промишленост изисква жертви
Колкото и да са амбициозни плановете на европейските политици, на тях им предстои да се сблъскат с интересите на собствения им електорат. За момента нарастването на военните разходи все още не се отразява особено върху европейските граждани и тази линия разполага с 66% подкрепа сред тях. Но когато дойде моментът да се жертват блага като социалните гаранции в името на увеличаването на армиите, тази подкрепа рязко ще спадне.
Примерът с неотдавнашните големи протести на фермерите в Германия е красноречив. Те бяха предизвикани от решението на правителството да уравновеси бюджета, като заради увеличаването на военните разходи бяха орязани субсидиите за селското стопанство.
Нивото на обществената поддръжка за идеята да се върне наборната служба в армията не е високо. Вярно, при допитвания през 2023 г. тя бе подкрепена от 61% от анкетираните германци и от 64% от французите. Но когато сондажите се провеждат сред хора, които пряко могат д бъдат засегнати от задължителна всеобща наборна служба, процентът на подкрепа е значително по-нисък. В Германия сред анкетираните във възрастовата група между 18 и 39 години „за” са се изказали само 39%. А когато към въпроса е било добавено уточнение, че наборната служба ще важи само за мъже, подкрепата спада още повече и е едва 21%. Във Франция одобрение на идеята за всеобщ наборна служба изразяват само 26% от респондентите във възрастовата група между 18 и 24 години.
Междувременно отделни европейски страни вече предприемат опити за реформиране на армиите си на национално ниво. Най-активна в това отношение е Полша. Вероятно защото полско-руските отношения са лоши вече доста отдавна.
Полската армия разполага с горе-долу толкова модерни танкове, колкото имат общо Германия и Франция, взети заедно. При това броят на танковете в Полша ще продължи да се увеличава – тази страна дейно закупува въоръжение от Южна Корея, с която е сключила договор на стойност 13 млрд. евро. Той включва закупуването на 1000 съвременни танкове К2 „Черна пантера”, 672 гаубици и 288 реактивни системи за залпов огън. Част от тази поръчка ще бъде изпълнена в самата Полша. След 2026 г. се очаква там да бъдат произведени 820 танка и така да бъдат разширени производствените мощности. Планирано е и закупуване на нови самолети.
Определени стъпки предприема и Германия. Една от основните задачи на Бундесвера днес е да бъдат обновени остарелите оборудвания и военна техника. С тази цел през 2022 г. бе създаден отделен фонд в размер на 100 млрд. евро.
Друг проблем е прекалената бюрократичност на системата за военни покупки, което прави много бавен процеса на доставките. Поради това през есента на 2023 г. военният министър Борис Писториус обяви мащабни промени във функционирането на системата по закупуване.
Така или иначе, на общоевропейски ниво процесът на военната преподготовка рискува да се проточи – включително и заради предстоящите избори, както национални, така и европейски. Ако всичко, замисляно сега от политиците, наистина ще трябва да се прилага и в живота, то гражданите на ЕС се налага да бъдат подготвени не само за орязване на социалните програми, но и за масова мобилизация, и за гражданска отбрана. А в структурите на самия ЕС трябва да се изработят механизми за координиране на усилията.
Да се изпълни всичко това в рамките на броени години е задача, близка до невъзможното. Ако голямата война се разрази в Европа преди плановете да се реализират, европейските страни едва ли ще са готови за нея.
……………………………………………………………
* Вестник „Новая газета Европа” е създаден през април 2022 г. от Кирил Мартинов, дотогавашен политически редактор на опозиционния руски вестник „Новая газета” с главен редактор нобелиста за 2021 г. Дмитрий Муратов. „Новая газета” замрази излизането си в Русия през март 2022 г. заради натиск от руските власти. По-късно същата година московски съд отне лицензията на „Новая газета”. Изданието „Новая газета Европа”, което Мартинов стартира отначало само онлайн през април 2022 г., не е свързано организационно с „Новая газета” на Муратов, но въпреки това веднага е блокирано от руските власти. След това Мартинов прехвърля издаването на „Новая газета Европа” в Латвия, където сега излиза и като хартиен вестник, и като сайт.
About The Author
