За по-малко от пет месеца убитите във войната на Израел в Газа палестинци са над 28 000, много от тях жени и деца. Жертви на израелски удари са станали и около 100 журналисти. Има източници, които сочат и по-голям брой убити сред палестинските журналисти, информиращи света за касапницата в Газа с всекидневен риск за живота си. Данните тук са на Международната федерация на журналистите (МФЖ), в която членуват около 200 журналистически съюзи и асоциации от цял свят – включително Палестинският синдиката на журналистите (PSJ) и Съюзът на българските журналисти (СБЖ), които отдавна поддържат помежду си активни приятелски и колегиални отношения.
МФЖ води своя черна статистика на убитите журналисти от началото на сегашната пълномащабна война на Израел в Газа, започната в отговор на нападението на „Хамас” в Южен Израел на 7 октомври м. г. Уви, тази статистика постоянно се попълва с нови имена. МФЖ посочва, че огласените от нея случаи са само онези, които са получили потвърждение от няколко източника. Което очевидно означава, че реалният брой на жертвите е по-голям.
Има и още един важен аспект на това ужасяващо и безпрецедентно по мащабите си избиване специално на журналисти в Газа, за който алармира PSJ. Събрани са доста свидетелства, че израелските сили нарочно взимат на прицел журналисти, опитвайки се така да прекъснат репортерската информация от Газа към света. Смята се дори, че каските и бронежилетките с надписи „Преса”, вместо да сигнализират за опазване на живота на репортерите, служат като белег, по който журналистите по-лесно да бъдат нарочвани за мишени. Израел от своя страна, при отправяни му обвинения, че целенасочено унищожава журналисти, редовно обявява, че те не били никакви журналисти, а бойци на терористични групировки или техни „пропагандисти”…
През всичките месеци на войната МФЖ води активна кампания за подкрепа на палестинските журналисти, не спирайки да настоява и за спазването на международното хуманитарно право, което изисква от воюващите страни да пазят живота на репортерите. След многобройни акции на солидарност и пратки с материална помощ от първа необходимост за журналистите в Газа, МФЖ обяви 26 февруари за Световен ден за подкрепа на палестинските журналисти. Апелът е всички журналистически съюзи и синдикати по света, членуващи в МФЖ, да проведат свои прояви на солидарност с палестинските колеги, като се надигне глас и за онези, които работят също в нелеки условия и на Западния бряг, подлагани там на редовни репресии и арести.
Откликвайки на тази международна кампания, СБЖ обяви още в средата на месеца, че на 25 февруари, неделя, ще проведе в София митинг и шествие за подкрепа на палестинските журналисти. Бе предвидено след митинг край пилоните до НДК участниците в проявата да преминат в шествие по маршрут бул. „Витоша” – пл. „Независимост”. СБЖ своевременно подаде до съответните официални органи и надлежно уведомление за събитието.
Но в петъчния следобед на 23 февруари председателят на СБЖ Снежана Тодорова бе повикана за разговор в Дирекция „Сигурност” на Столична община. Там ѝ бе съобщено, че по съображения за сигурност се разрешава провеждането само на „статично събитие”, тоест на митинг, но не и на шествие. Ако участници в събитието все пак се опитат да продължат с шествие, органите на реда ще се намесят и ще прекратят цялата проява.
Абсурдно звучат тези прословути „съображения за сигурност” като мотив да се забрани едно напълно мирно шествие, организирано от авторитетна журналистическа организация в защита на палестинските журналисти. Със сигурност едно оспорване в съда на тази забрана би могло да я отмени. Но организаторът е уведомен за забраната едва в петък следобед, а събитието е насрочено за неделя – не е оставено физическо време за оспорване.
Принуден по този начин да се съобрази с наложената му рамка за събитието, СБЖ оповести, че то ще включва само митинг, без шествие. Митингът ще се състои на 25 февруари, неделя, от 15.30 часа, край пилоните до НДК.
В събота, на 24 февруари, стана още нещо странно, свързано със същото събитие. В ранните новинарски емисии на БНР неколкократно бе съобщено, че именно в този ден, на 24 февруари, в София щяло да има някакво палестинско шествие. След уточняваща комуникация от страна на СБЖ с нюзрума на програма „Хоризонт“, от там бе отговорено, че е допусната тяхна грешка – друго събитие, освен организираното от СБЖ на 25 февруари, няма.
Тъй като подвеждащите анонси все пак са били чути от много слушатели, СБЖ излезе с още едно свое съобщение, изрично потвърждаващо, че отдавна оповестеният митинг в подкрепа на палестинските журналисти ще се състои, както е предвидено, на 25 февруари от 15.30 ч. край пилоните на НДК.
А ето и още малко от най-новата черната статистика за разправата с палестинските журналисти – този път по източници на PSJ, разгласили данни от доклад за жертвите сред медийните професионалисти през януари т. г. Само за този първи месец от годината при израелски удари са убити 14 журналисти. Осмина от тях са загинали при попадения по домовете им. Други четирима са убити, докато са изпълнявали журналистическата си работа. PSJ повтаря, че остава неизменна израелска практика журналистите и техните семейства съзнателно да се нарочват за мишени. При посочените атаки наред с репортерите са загинали и десетки членове не техните семейства.
В доклада са изброени и действия на израелската армия срещу журналисти на Западния бряг. За същия период – януари 2024 г. – там са регистрирани 50 случаи на посегателства срещу журналисти, включително арести на медийни екипи, както и възпрепятстване на журналистическата работа чрез насочване на оръжия или директна стрелба срещу репортери. В 26 случаи е приложено насилие и сплашване. Четирима журналисти са били ранени от куршуми и ракетни шрапнели. Още четирима са получили порязвания и натъртвания при израелски атаки. Има и четири случая на побои, осем пострадали от сълзотворен газ и звукови бомби журналисти, седем случая с изземване на журналистическа техника. Двама журналисти са били арестувани, при други трима журналисти има нахлуване на израелски сили в домовете им или в редакциите на медиите им. Срещу един журналист е подето наказателно преследване.
В доклада е отбелязано и 14-дневното прекъсване на комуникационните и интернет-връзки в Газа след директен израелски удар срещу телекомуникационните кули там. Няколко технически служители, опитващи се да ремонтират щетите, са били убити.
Според данните на PSJ убитите в Газа от началото на войната на 7 октомври м. г. журналисти и медийни работници са 116. Местната медийна служба в Газа сочи по-голям брой – 122-ма убити журналисти.
Тези хора са загубили живота си, докато разкриват пред света истината за положението в Газа. Убийството на журналисти там е убийство на истината.
Емблематичен за разправата с палестинските журналисти в Газа случай стана съдбата на ръководителя на кореспондентското бюро на телевизия „Ал Джазира” там Уаел Дахдух. Преживяното от него бе тиражирано дори в не особено словоохотливите за палестинската драма големи световни медии, защото е наистина разтърсващо.
През октомври м. г., след началото на израелската пълномащабна война в Газа, Уаел Дахдух понася първия жесток удар по своето семейство. То е приютено в къща в бежански лагер, защото е изпълнило предписанията на Израел, отправени към над един милион палестинци в Газа да се изтеглят от северните райони на Ивицата, които ще бъдат бомбардирани. Семейството на Уаел Дахдух и още много като него се установява в лагер в уж „сигурна” по уверенията на Израел зона. Но точно там къщата, в която са близките на журналиста, е ударена от израелска ракета.
Той е в ефир, в предаване „на живо” за „Ал Джазира” от друг район на Газа, когато му съобщават черната новина – при израелското попадение е убита съпругата му и две от децата им, на 7 и на 15 години. Убито е и внучето му, ненавършило още два месеца… Ранени са още четири от децата му. И са убити осем други негови роднини…
Въпреки жестоката загуба и непосилното страдание, Уаел Дахдух остава да предава от Газа, защото знае, че личната му съдба е само частица от огромната трагедия на палестинския народ, а журналистическата му мисия е над всичко.
Но изпитанията за журналиста не свършват. Докато в средата на декември м. г. заедно с оператора от смесен белгийско-палестински произход Самер Абу Дака отразява последствията от друго израелско нападение над училище на ООН в Хан Юнис, и двамата са ранени от нов израелски обстрел – с дрон. Уаел Дахдух е ранен в едната ръка и в кръста. По-тежко е раняването на Самер Абу Дака, който в крайна сметка умира, защото до мястото не успява да достигне навременна медицинска помощ – районът е в израелски обръч…
А в началото на януари идва и още един жесток удар за Уаел Дахдух – уцелена е колата, в която е бил синът му Хамза Дахдух, също работещ за „Ал Джазира” журналист, заедно с оператора Мустафа Торая, който работи и за Агенция Франс Прес. И двамата загиват…
Тогава покрусеният Уаел Дахдух, интервюиран онлайн от западни медии, казва, че цената, която плаща за своята журналистическа работа, е прекалено висока… Но пак повтаря, че ще остане на поста си, защото не може да изневери на мисията си.
Въпреки огромния си стоицизъм, в края на януари той все пак е принуден да напусне Газа и да замине за лечение в Катар, защото собственото му раняване далеч не е безобидно…
В тази лична история се оглежда цялата трагедия на палестинските журналисти и на палестинския народ, която едва ли може да събуди друго в нормалните човешки сърца, освен порив да се настоява за незабавно спиране на тази касапница…
Могат да се разкажат и още много истории. Например, на 22-годишната блогърка Плестиа Алакад, станала изключително популярна особено сред връстниците си по света със своите покъртителни репортажи от Газа, разпространявани в „Инстаграм”, където тя има 4 милиона последователи.
Въпреки голямата си всеотдайност към мисията да споделя своите свидетелства, в крайна през декември м. г. момичето се принуждава да напусне Газа и да замине при роднини в Австралия – защото все пак не иска да загуби живота си, а рисковете стават все по-големи. Както разказва Плестия по-късно в едно интервю, тя се е чувствала все по-заплашена от целенасочена израелска разправа – и особено, когато е носела предпазна каска и бронежителка с надпис „Преса”…
Също голяма популярност най-вече сред младежката аудитория получи с разтърсващите си снимки и разкази от Газа 24-годишният фотограф Мотаз Азайза, който също разпространява кадрите си, но и словесните си репортажи преди всичко в социалните мрежи.
И неговият дом е разрушен от израелски удар и така губи 15 души от семейството си. Заради автентичните му кореспонденции от самото сърце на този кошмар изданието „GQ Middle East” обяви Мотаз за „Човек на годината”. Но в кря на януари и той обявява, че напуска Газа – прекалено голям е рискът за живота му…
Най-търсен от младежката аудитория свидетелски глас от Газа, който все още продължава да звучи от там, остава 24-годишната Бизан Оуда – тя разпространява в социалните мрежи свои видеоклипове за ужасите на войната. Нейни репортажи редовно включват в емисиите си и големи световни телевизии като ВВС, АВС, „Ал Джазира”. Още в началото на войната при израелски удар губи офиса и оборудването си, но продължава своята информационна мисия.
Израел я е обявил за „пропагандист на Хамас”, както и другите млади свидетелски гласове от Газа – смята ги за особено опасни, защото те говорят английски, владеят съвременните технологии и осъществяват лесна комуникация с връстниците си по света. Очевидно споделянето на това, което преживяват, ги превръща в големи „врагове” на Израел и в негови мишени…
Израел не признава и данните, които разгласяват официални институции в Газа. Например, Министерството на здравеопазването на Газа, което съобщава за около 28 000 убити палестинци от 7 октомври насам и за около 67 000 ранени. Освен това се посочва, че най-малко 8 000 души са в неизвестност – те са смятани за мъртви, останали под развалините на домовете си в цялата Ивица.
Палестинските и международни оценки сочат, че мнозинството от убитите и ранените са жени и деца. Израелската агресия също така доведе до принудителното разселване на близо два милиона души от цялата Ивица Газа, като огромното мнозинство от разселените са принудени да се концентрират в гъсто пренаселения южен град Рафа близо до границата с Египет. Палестинците не спират да повтарят, че това е най-голямото изселване след Накба през 1948 г.
Днешният митинг на СБЖ в София ще припомни всичко това. И ще се опита да разбуди приспаните или купени съвести на „разсеяни” политици, общества, медии, които мълчат или плахо поглеждат само към половинчатата картина на тази ужасяваща война. Война, която трябва да бъде прекратена незабавно.
About The Author
