Решението на Съединените щати и други водещи западни държави да замразят финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) – основният канал, по който ООН предоставя храна и социални услуги на най-отчаяните и бедстващи палестинци – има важна предистория.
Намаляването на финансирането, което беше прието и от Обединеното Кралство, Германия, Франция, Япония, Швейцария, Канада, Нидерландия, Италия, Австралия и Финландия, беше наложено, въпреки че Международният съд (МС) постанови, че Израел може би извършва геноцид в Газа. Съдиите от Световния съд подробно цитираха служители на ООН, които предупредиха, че действията на Израел са поставили почти всички 2,3 милиона жители на анклава на ръба на хуманитарна катастрофа, включително гладна смърт.
Слабият претекст на Запада за това, което е равносилно на война срещу UNRWA е, че Израел твърди, че 12 местни служители на ООН – от общо 13 000 – са замесени в пробивът на Хамас от затвора под открито небе в Газа на 7 октомври.Единственото доказателство изглежда са насилствено изтръгнати признания, вероятно получени чрез изтезания, от палестински бойци, заловени от Израел през този ден.
ООН незабавно уволни всички обвинени служители, явно без надлежна процедура. Можем да предположим, че това се е случило, защото агенцията за бежанците се е страхувала, че и без това крехката ѝ спасителна линия за населението на Газа, както и за милионите други палестински бежанци в целия регион – на Западния бряг, в Ливан, Йордания и Сирия – ще бъде допълнително застрашена. Това се оказа безсмислено. Западните държави донори така или иначе отразяха финансирането си, което потопи Газа в още по-голяма беда.
Те направиха това, без да се съобразяват с факта, че решението им е равносилно на колективно наказание: около 2,3 милиона палестинци в Газа са изправени пред глад и разпространение на смъртоносни болести, а други 4 милиона палестински бежанци в целия регион са изложени на непосредствен риск от загуба на храна, здравни грижи и училищно образование.
Според професора по право Франсис Бойл, който преди около две десетилетия заведе дело за геноцид в Босна в Световния съд, това измества повечето от тези западни държави от досегашното им съучастие в геноцида на Израел (чрез продажба на оръжие и предоставяне на помощ и дипломатическо прикритие) към пряко и активно участие в геноцида чрез нарушаване на забраната на Конвенцията за геноцид от 1948 г. за „умишлено налагане на групата [в този случай палестинците] на условия на живот, изчислени така, че да доведат до нейното пълно или частично физическо унищожение“.
Световният съд разследва Израел за геноцид. Но той лесно може да разшири разследването си, като включи в него и западни държави. Заплахата за UNRWA трябва да се разглежда в тази светлина. Израел не само че не се съобразява със Световния съд и международното право, но и държави като САЩ и Обединеното кралство също го правят, като намаляват финансирането на Агенцията за бежанците. Така те зашлевяват шамар на съда и показват, че подкрепят с всички сили престъпленията на Израел, дори ако се окаже, че те имат геноциден характер.
Творение на Израел
Тук ще опиша подходящият контекст за разбиране на това, което наистина се случва с тази поредна атака срещу UNRWA:
- Агенцията е създадена през 1949 г. – десетилетия преди сегашното военно клане на Израел в Газа – за да осигурява основните нужди на палестинските бежанци, включително основни хранителни продукти, здравни грижи и образование. Тя има огромна роля в Газа, тъй като повечето от палестинците, живеещи там, са загубили или са потомци на семейства, които са загубили всичко през 1948 г. Тогава те бяха етнически прочистени от новосъздадената израелска армия от по-голямата част от Палестина, в събитие, известно на палестинците като Накба или Катастрофата. Техните земи са превърнати в това, което израелските лидери описват като изключително „еврейска държава“. Израелската армия започва да унищожава градовете и селата на палестинците в тази нова държава, така че те никога да не могат да се завърнат.
- UNRWA е отделна от основната агенция за бежанците на ООН – UNHCR, и се занимава само с палестински бежанци. Въпреки че Израел не иска да знаете това, причината за съществуването на две агенции на ООН за бежанците е, че Израел и неговите западни поддръжници са настояли за разделянето им през 1948 г. Защо? Защото Израел се страхуваше палестинците да не попаднат под отговорността на предшественика на UNHCR – Международната организация за бежанците. Международната организация за бежанците е създадена непосредствено след Втората световна война, до голяма степен за да се справи с милионите европейски евреи, бягащи от нацистките зверства.
Израел не желае двата случая да се разглеждат като съпоставими, тъй като настоява еврейските бежанци да бъдат заселени в земите, от които току-що е изгонил палестинците. Част от мисията на Международната организация за бежанците е да осигури репатрирането на европейските евреи. Израел се опасява, че именно този принцип може да бъде използван както за да му се откаже преселване на евреите, които иска да колонизират палестински земи, така и за да го принудят да позволи на палестинските бежанци да се завърнат в предишните си домове Така че в истинския смисъл на думата UNRWA е творение на Израел: тя е създадена, за да запази палестинците като отделен случай, като аномалия.
Затворнически лагер
- Въпреки това нещата за Израел не вървят точно по план. Предвид отказа на Израел да позволи на бежанците да се завърнат и нежеланието на съседните арабски държави да бъдат съучастници в първоначалния акт на етническо прочистване на Израел, палестинското население в бежанските лагери на UNRWA се разраства. Те се превърнаха в особен проблем в Газа, където около две трети от населението са бежанци или потомци на бежанци. Малкият крайбрежен анклав не разполагаше със земя или ресурси, за да се справи с бързо нарастващия брой на хората там. В Израел се опасяваха, че тъй като тежкото положение на палестинците в Газа става все по-отчаяно, международната общност ще окаже натиск върху Израел да сключи мирно споразумение, което да позволи завръщането на бежанците в предишните им домове.
Това трябваше да бъде спряно на всяка цена.В началото на 90-те години на ХХ в., когато се разгръщаше предполагаемият „мирен процес“ от Осло, Израел започна да затваря палестинците от Газа в стоманена клетка, обградена с оръжейни кули. Преди около 17 години Израел добави блокада, която възпрепятстваше движението на населението във и извън Газа, включително през крайбрежните води на ивицата и нейното небе. Палестинците се превърнаха в затворници в гигантски концентрационен лагер, лишени от най-елементарни връзки с външния свят. Само Израел решаваше какво да влиза и какво да излиза. По-късно стана известно, че от 2008 г. нататък израелските военни са поставили Газа на нещо като гладна диета, като са ограничили доставките на храна.
Имаше стратегия, която включваше превръщането на Газа в необитаема зона – нещо, за което ООН започна да предупреждава през 2015 г. Планът за действие на Израел изглежда е бил следният:
Като направи палестинците в Газа още по-отчаяни, беше сигурно, че войнствени групи като Хамас, готови да се борят за освобождаването на анклава, ще придобият популярност. На свой ред това щеше да даде на Израел повод както за по-нататъшно затягане на ограниченията в Газа, за да се справи с „терористичната заплаха“, така и за периодично разрушаване на Газа в „отмъщение“ за тези нападения – или това, което израелските военни командири наричаха по различен начин „косене на тревата“ и „връщане на Газа в каменната ера„. Предположението беше, че бойните групи в Газа ще изчерпят силите си, за да се справят с постоянните „хуманитарни кризи“, които Израел беше създал.
В същото време Израел получава възможност да прокарва две тези. Той можеше да заявява публично, че е невъзможно да поеме отговорност за хората в Газа, при положение че те са толкова ясно убедени в омразата към евреите и в тероризма. В същото време зад кулисите да убеждава международната общност, че предвид това колко необитаема става Газа, спешно трябва да се намери решение, което не включва Израел. Надеждата беше, че Вашингтон ще успее да изнуди или да подкупи съседен Египет, за да приеме по-голямата част от бедстващото население на Газа.
Сваляне на маските
- На 7 октомври Хамас и други бойни групировки постигнаха това, което Израел смяташе за невъзможно. Те излязоха от своя концентрационен лагер. Шокът на израелското ръководство не е свързан само от кървавия характер на този пробив. Въпросът е в това, че на този ден Хамас разби цялата концепция за сигурност на Израел – концепция, създадена да държи палестинците смазани, а арабските държави и другите съпротивителни групи в региона – безнадеждни. След като Международният съд прие да разгледа делото срещу Израел за геноцид в Газа, това срина моралните аргументи в полза на една изключително еврейска държава, изградена върху руините на родината на палестинците.
Почти единодушното заключение на съдиите, че Южна Африка е представила правдоподобно доказателство, че Израел извършва геноцид, трябва да наложи преоценка на всичко, което е било направено преди това. Геноцидите не се появяват просто ей така, от нищото. Те се случват след дълги периоди, в които потисническата група дехуманизира друга група, подстрекава срещу нея и я малтретира. Международният съд косвено призна, че палестинците са били прави, когато настояваха, че Накба – масовото изселване и етническото прочистване на Израел през 1948 г. – никога не е свършвала. Тя просто е приела различни форми. Израел все по-добре прикриваше тези престъпления, докато маската не бе свалена след пробива на 7 октомври.
- Усилията на Израел да се отърве от UNRWA не са нови.Те датират от много години. По редица причини агенцията на ООН за бежанците е трън в очите на Израел – и още повече в Газа. Не на последно място, тя осигурява спасителен пояс за палестинците там, като ги храни и се грижи за тях и осигурява работа на хиляди местни хора на място, където нивото на безработица е сред най-високите в света. Организацията инвестира в инфраструктура като болници и училища, които правят живота в Газа по-поносим, докато целта на Израел отдавна е да направи анклава необитаем. Добре управляваните училища на UNRWA, в които работят местни палестинци, учат децата на собствената им история, на това къде са живели техните баби и дядовци и на израелската кампания за изселване и етническо прочистване срещу тях. Това е в пряко противоречие с прословутия ционистки лозунг за бъдещето на палестинците без идентичност: „Старите ще умрат, а младите ще забравят“.
Разделяй и владей
Но ролята на UNRWA е по-голяма. Тя е единствената агенция, която обединява палестинците, където и да живеят, дори когато те са разделени от националните граници и от раздробяването на контролираната от Израел територия. UNRWA обединява палестинците дори когато техните собствени политически лидери са манипулирани в безкраен фракционизъм от израелската политика „разделяй и владей“: В Газа номинално управлява Хамас, а Фатах на Махмуд Абас претендира, че управлява Западния бряг.
Освен това UNRWA поддържа жив моралния аргумент за палестинското право на завръщане – принцип, признат в международното право, но отдавна изоставен от западните държави.
Още преди 7 октомври UNRWA се беше превърнала в препятствие, което трябваше да бъде премахнато, ако Израел някога искаше да извърши етническо прочистване на Газа. Ето защо Израел многократно е лобирал за спиране на финансирането на UNRWA от най-големите донори, особено от САЩ. През 2018 г. например агенцията за бежанците изпадна в екзистенциална криза, когато президентът Доналд Тръмп се съгласи с израелския натиск и прекрати цялото ѝ финансиране. Дори след като решението беше отменено, агенцията изпитваше финансови затруднения.
- Сега Израел е в режим на пълна атака срещу Международния съд и може да спечели дори повече от унищожаването на UNRWA, отколкото преди. Замразяването на финансирането и по-нататъшното отслабване на агенцията за бежанците ще подкопае структурите за подкрепа на палестинците като цяло. Но в случая с Газа този ход конкретно ще ускори глада и болестите, като направи анклава необитаем по-бързо.
Но това ще постигне повече повече. То ще послужи и като тояга, с която да се удари Международния съд, докато Израел се опитва да опровергае разследването на геноцид. Едва прикритото твърдение на Израел е, че 15 от 17-те съдии в Международния съд са били подведени от уж антисемитския аргумент на Южна Африка, че Израел извършва геноцид. Съдът цитира обширни изказвания на служители на ООН, включително на ръководителя на UNRWA, че Израел активно проектира безпрецедентна хуманитарна криза в Газа. Сега, както отбелязва бившият посланик на Обединеното кралство Крейг Мъри, принудителните признания срещу 12 служители на UNRWA служат за „осигуряване на пропагандна контрареклама на решението на МС и за намаляване на достоверността на доказателствата на UNRWA пред съда“.
Забележително е, че западните медии свършиха работата на Израел като пиар, като с удоволствие насочиха повече внимание към твърденията на Израел за шепа служители на UNRWA, отколкото към решението на Международния съд да изправи Израел под отговорност за геноцид.
Също толкова благоприятен за Израел е фактът, че водещите западни държави толкова бързо привързаха цветовете си към мачтата. Замразяването на финансирането изравнява тяхната съдба с тази на Израел. То изпраща послание, че те ще подкрепят Израел срещу Мждународния съд, каквото и решение да вземе той. Войната им срещу UNRWA е замислена като акт на колективно сплашване, насочен към съда. Тя е знак, че Западът отказва да приеме, че международното право се прилага за него или за неговата клиентска държава. Това е напомняне, че западните държави отказват всякакво ограничение на свободата си на действие – и че именно Израел и неговите спонсори са истинските “разбойнически държави”.
*Джонатан Кук е британски журналист, живеещ в Назарет, Израел. Работил е в издания като Guardian и Observer. Носител е на редица награди за журналистика и е автор на три изследвания на израело-палестинския конфликт.
About The Author
