„Детето-чудо на френската политика”, любимото протеже и откровен клонинг на президента Емаюел Макрон, назначеният преди три седмици на премиерския пост 34-годишен Габриел Атал смело изигра в петък, 26 януари, ролята на доброто ченге пред фермери и камери в Южна Франция, в департамента От-Гарон в региона Окситания, откъдето преди десетина дни тръгнаха обхваналите цялата страна внушителни селскостопански протести.
Атал се изправи насред мизансцен, оформен в автентична кравеферма недалеч от блокираната от протестиращи магистрала А64, в Монтстрю дьо Сали, северно от Тулуза. Премиерът застана до трибунка, сглобена от бали сено (и разположи на нея листовете със словото си), в средата на кръг от насядали по пейки хора. Половината от публиката бяха представители на държавната и регионалната администрация, пристигнали с Атал, а другата половина – местни фермери. Като фон участваха и крави от фермата, надничащи от обора си.
Разбира се, имаше подготвени камери и телефони, които предаваха на живо анонсираната предварително премиерска изява. Тя беше внимателно наблюдавана онлайн из всичките стотици фермерски блокади по пътищата на Франция. Като достоен син на родители кинопродуценти, Габриел Атал, който и сам е тренирал актьорските си умения на екрана (преди да завие към политиката), вложи цялото си старание и природен плам в тази пиарска продукция.
Предизвикателството бе голямо. Покровителят му, президентът Макрон, който го направи най-младия премиер на Франция с недвусмислено намигане и за бъдещ отскок за наследяване на президентския пост, е на дълга обиколка в чужбина – от Индия през Швеция до Брюксел. Ще я приключи в началото на февруари. Несъмнено е доволен да отсъства от родината си насред фермерските протести. Така хем си спестява удари по личния рейтинг от тях, хем може да изпита на дело младия си любимец-премиер и да види от дистанция дали и как той ще се справи с кризата.
Атал е съвсем наясно с важността на този изпит и с необходимостта да го издържи. Въпреки младостта си, той е доста обигран в общуването и спечелването на обществената публика. Докато беше начело на министерството на образованието (предишния му пост), си завоюва славата на много успешен министър, най-вече проявявайки се като отличен комуникатор. А също и защото внимателно се вслушваше в съветите първата дама на Франция – Бриджит Макрон, бивша учителка, която с подчертана симпатия го напътстваше и която мнозина смятат за първоизточник на решението на мъжа ѝ да издигне за премиер перспективния младеж.
Прякорът на Атал – „малкият Макрон” или „Макрончето”, вече се утвърди и заради сходния им произход и подготовка, и заради политическата им всеядност, разнообразила и двамата с ранни флиртове със социалистите, а после отвела ги при либералите. Тази прилика нямаше как да не бъде затвърдена от Атал и с копиране на „разговора с народа”, вече игран от Макрон през 2018 г., когато във Франция бушуваха „жълтите жилетки”. Тогава президентът проведе серия от срещи-диалози с представители на онези протестиращи (които „Фигаро” сравни със сегашните: „Също хора, които не се справят, въпреки че работят усилено”), уверявайки ги, че разбира икономическите им трудности и ще положи усилия, за да ги облекчи.
Точно същото направи сега и Атал от сламената трибунка в кравефермата. „Чухме ви, няма да ви изоставим,” сърцато и вероятно искрено обяви той на фермерите там. Увери, че също е възмутен от грешките и недомислията, които пречат на френския агро-сектор. Обеща, че правителството „ще постави френското селско стопанство над всичко”, защото държи на него и го обича. Ще обяви и „национална мобилизация”, за да убеди френските граждани да купуват продукти родно производство.
И допълвайки, че „няма любов без доказателство за любов”, Атал също така оповести в кравефермата, че кабинетът му се отказва да прилага мярката, която бе сред основните, подпалили сегашните протести – замисленото от властите вдигане на акциза и други такси върху дизеловото гориво, използвано в земеделието. Освен това обяви десет точки, по които ще действа за премахване на бюрократичните затруднения за селските стопани и за съкращаване на сроковете за изплащане на полагащи им се финансирания и компенсации. Увери още, че президентът Макрон ще поиска облекчаване на правилата на ЕС по отношение на угарите и ще продължи да се противопоставя на подписването на търговско споразумение между ЕС и „Меркосур” (за което пък усилено пледира Испания). Тези теми са пряко свързани с част от исканията на протестиращите. Премиерът не скри, че по повечето от въпросните искания не могат да се вземат бързи решения, но подчерта, че в предстоящия „месец на облекченията” правителството ще работи в такава посока. Прикани и към размисъл за важността на ред екологични евроизисквания, срещу които също има фермерски ропот, напомняйки: „Първите жертви на деградацията на околната среда са нашите фермери. По кого се стоварват най-зле сланата и бурите?”
Трябва да се признае на комуникатора Атал, че успя да привлече симпатиите на повечето от фермерите, поканени в зрителския кръг в кравефермата. Местен лидер на протеста и на една от блокадите на магистрала А64 дори обяви обещанията на премиера за „победа” на протестиращите и на свой ред обеща, че още на следващия ден (събота, 27 януари) блокадата в тяхната зона ще бъде вдигната. А после, с напредването на петъчната вечер, заведе Атал и антуража му на самия блокаден пункт, където усмихнати фермери нагостиха премиера със своя продукция – сирена, колбаси, вина. Оптимистичното общуване и там бе надлежно заснето и тиражирано.
Доста медии съобщиха след това, че на част от блокадните точки из магистралите, които към онзи момент бяха над 700 из цялата страна, също е имало радостни реакции от обещанията на премиера и готовност за отпушване на пътищата на следващия ден.
Само че много скоро последваха позициите на инициаторите на протестите, водещите земеделски синдикати FNSEA (Fédération Nationale des Syndicats d’Exploitants Agricoles – Национална федерация на синдикатите на селскостопанските производители) и JA (Jeunes Agriculteurs – Млади селски стопани). Лидерите им Арно Русо и Арно Гайо бяха категорични, че обещаното от Атал не отговаря на издигнатите над 100 конкретни искания на протестиращите. И обявиха, че протестното движение продължава, докато не постигне изпълнение именно на всички искания „в тяхната цялост”, и че следващата им стъпка ще е „обсада на Париж”.
Същевременно синдикатите съобщиха, че част от блокадите в югозападния регион Окситания, който неспирно бе зона на напрежение от началото на бунта на 18 януари, наистина се вдигат – но само за уикенда, за да бъде облекчено движението и за да могат постоянно дежурилите досега на блокадните пунктове протестиращи да си поемат дъх.
Това обаче бе набиране и на сила, която от понеделник, 29 януари, да бъде демонстрирана с удвоена решимост в подновяване на блокадите из цялата страна и най-вече около и във столицата. Синдикатите обявиха тракторна „обсада на Париж” с начало 14 часа на 29 януари. И наистина към този час стотици селскостопански машини запушиха няколко ключови пътни артерии за влизане и излизане от столицата.
Тази демонстрация на протестни мускули несъмнено има силен и многопосочен ефект, защото пряко повлия и върху първото явяване на младия премиер с обща политическа реч пред Националното събрание на 30 януари следобед. По традиция във Франция представянето на всеки нов премиер с програмна реч за визията му в цялостното управление на страната е ключово и тържествено събитие. Но в конкретната ситуация дневният ред е тотално доминиран от кризата с фермерите, така че и речта минава под този знак. Атал не само е лишен от обичайната за такива церемонии позитивна и благосклонна атмосфера в Националното събрание и отвъд стените му, но и „за добре дошъл” левите опозиционни партии са му подготвили горчив хап. Парламентарните групи на „Екологична партия-Зелените”, Социалистическата партия, „Непокорна Франция” и Френската комунистическа партия ще депозират искане за оставката на Атал от премиерския пост. Предвидено е да го внесат веднага след края на речта му и то да бъде разгледано в четвъртък, на 1 февруари. Няма как да мине, защото депутатите на тези партии са едва около 150 в 577-членното Национално събрание. Но ще предизвика разпалена дискусия и ще даде своя негативен за премиера отзвук.
А иначе той не спира да се старае. На 29 януари председателства заседание на правителството именно по фермерската криза. От края на миналата седмица по темата работи и специална консултативна група. А вечерта в понеделник имаше и работна среща между премиера Атал и лидерите на FNSEA и JA, след която изявления не бяха направени.
Както е известно, освен във Франция фермерски протести кипяха или продължават да кипят и в Холандия, Германия, Полша, Литва, Румъния, а вече и в Белгия. Всяка от тези страни, разбира се, има и собствени специфични условия, подклаждащи такива реакции, но има и доста общи белези. Акцентите на недоволството навсякъде падат главно върху поскъпването на горивата, непосилните зелени разпоредби, недомислията в селскостопанските директиви на ЕС, бюрокрацията, подбиващия цените на местната продукция внос от страни, неспазващи оскъпяващите производството евроизисквания, нелоялността на прекупвачите и на големите дистрибуторски вериги, ниските доходи на селските производители и проблемите с пенсионирането им, непривлекателността на отрасъла за младите хора, което го лишава от бъдеще и т. н.
В една част от страните селскостопанският дъмпинг от Украйна е по-болезнен. Във Франция тревогите сякаш са повече заради южноамериканския по-евтин внос, обаче не липсва недоволство и по украинска линия. „Украинското пиле замести полския водопроводчик почти 20 години след европейския референдум,” писа вестник „Фигаро”. Препратката е към станал легендарен плакат с „полски водопроводчик” от 2005 г., когато Франция отхвърли с референдум тогавашния проект за обща конституция на ЕС. Плакатът наплаши публиката, че ако се приеме конституцията, ще нахлуят „полски водопроводчици” и ще изземат работата и хляба на французите. Сега никой не тиражира плакати с „украински пилета”, но France24.com цитира в свой репортаж официална статистика, според която повече от едно на всеки две пилета, консумирани през 2022 г. във Франция, са били внос.
Намесването конкретно на украинската тема неизбежно политизира коментирането и отразяването на фермерското недоволство навсякъде в ЕС, където е избило. Медийните интерпретации постоянно предлагат версии за руско надъхване на протестите чрез влияния в местни политически формации. Широко разпространен наратив е, че крайнодесни европейски партии подхранват това движение в устрем да разширят електоралната си подкрепа и да се представят по-силно на изборите за Европейски парламент през юни т. г.
Разбира се, че такива усилия има и те са ясно видими. Младият – по-млад даже и от премиера Атал – и напорист лидер на Националното обединение (бившия Национален фронт) Жордан Бардела, който е и водач на листата на формацията си за ЕП, не спря да обикаля фермерските блокади из Франция през последната десетдневка. Председателката на парламентарната група и „майка” на Националното обединение Марин льо Пен също се отчете „на барикадите”, като пристигна на една от затворените от протестиращи магистрали, докарана от трактор и „демократично” пременена в яке, дънки и ботуши. Пиарските изяви и на двамата са съпроводени и от съответни пламенни изявления. Ето например едно такова от репертоара на Бардела: „Европейският съюз и Европа на Макрон са за смъртта на нашето селско стопанство“. Тезите на Националното обединение постоянно звучат и от негови кметове и активисти по места.
Говорителката на френското правителство Приска Тевено очевидно визира именно този контекст, когато в понеделник вечерта коментира „опортюнистичния цинизъм на някои политици”, опитващи се да яхнат фермерските протести.
Но и самото правителство, и Атал, а и Макрон признават наличието на дълбоки проблеми със селското стопанство във Франция, макар страната и да е най-големият получател на европейски субсидии за този отрасъл. Очевидно не са ефективни пътищата им за достигане до най-полезно инвестиране, нито пък многобройни добри замисли на европейско и национално ниво успяват да проработят както е било предвиждано. В изказването си в кравефермата Атал наблегна, че макар европейският избор да е най-доброто за Франция, това не противоречи на усилията да се отстоява френският интерес в рамките на ЕС.
Зелените политики, които по същността си би трябвало да са от полза именно на селските стопани, се превръщат в бреме за тях, когато изискват непосилни разходи. Много наблюдатели обръщат внимание на факта, че сегашните протести тръгнаха тъкмо от югозападния регион Окситания – зона, която е най-ощетена заради климатичните промени, страда от дълги засушавания, а от миналата година понася и загуби в животновъдството заради проникването и до тези ширини на епизоотичната хеморагична болест (ЕХБ) по добитъка. Само че водната криза не се решава с откъснати от реалността технологични поправки, нито болестите по животните се преборват с директиви, за чието изпълнение няма средства. Веригата от недомислия и деформации на добри намерения в крайна сметка неизбежно избива в протести.
Все повечето трудности за упражняващите тежкия селскостопански труд хора съответно отказват и все повече от тях да продължават по този път. Тези процеси вървят от години и все повече се засилват. От 2010 до 2020 г. във Франция са „изчезнали” 20% от фермите. А до 2026 г. 200 000 от сега работещите фермери ще са в пенсионна възраст, но няма желаещи да купуват фермите им, сочи в свой репортаж France24.com.
Цитирани са и примери за неспазване за приет през 2018 г. френски закон, гарантиращ, че скоковете в производствените разходи трябва да се покриват от хранително-вкусовата индустрия чрез търговски преговори – нещо, което веднага се спъва, щом противоположни интереси не стигат до компромис за споразумение. Друга разпоредба от същия закон въвежда процентна квота за френски храни в държавни столове, която обаче остава много под прага.
Ако не си даваше сметка за сериозността и обосноваността на фермерските искания, младият премиер Атал нямаше още на 22 януари да покани за среща в правителствената резиденция „Матиньон” лидерите на синдикатите FNSEA и JA Арно Русо и Арно Гайо и да я проведе в най-добронамерен дух, с което и двамата гости после се похвалиха пред медиите. Премиерът им обеща, че започва консултации по фермерските проблеми и искания с експерти и с министрите на селското стопанство, икономиката и екологията. Обеща също, че в петък, 26-ти, ще даде конкретен отговор. Което и спази насред онзи мизансцен в кравефермата, макар синдикатите и да приеха отговора като крайно недостатъчен.
Трябва да се припомни още, че между тези две дати протестите преживяха допълнителна ескалация покрай трагичен епизод, разиграл се на пътна блокада в Памие, департамент Ариеж, Окситания, недалеч от границата с Испания. На 23 януари във фермерската преграда там, сглобена главно от бали със сено, с пълна скорост се вряза автомобил с трима души вътре, решили, че ще „пробият” препятствието. Ударът премаза застанал на пункта автомобил на участничка в протестите – 35-годишната фермерка Александра Сонак. Жената бе убита на място, а 12-годишната ѝ дъщеря и съпругът ѝ бяха тежко ранени и откарани в болница. Малко по-късно почина и момиченцето.
Трагедията предизвика шок в цяла Франция. Мъка и състрадание изразиха в социалните мрежи и Атал, и Макрон, призовавайки легитимния протест да не се опорочава с насилие. Полицията установи, че тримата души в колата-таран са арменци, на които било отказано установяване във Франция и са били задължени да напуснат страната, но така и не са изпълнили това. Оттам се засили и допълнителният ропот срещу властта, която не контролира изпълнението на законовите изисквания.
Около 4000 души се събраха на погребението на майката и дъщерята в Памие на 27 януари, като всички участници във възпоменателното шествие бяха облечени в бяло. В него наред с фермери, крачеха и участници в синдикати от други отрасли, които изразиха пълната си подкдрепа на фермерите, „защото всички може утре да сме на тяхното място”.
Като цяло над 70% от гражданите на Франция са солидарни с фермерските протести, макар земеделският министър Марк Фено да предупреди организаторите им, че могат да започнат да губят поддръжници, ако объркат живота в Париж с „обсадата”. Същевременно самите протестиращи споделят пред медиите, че целта им е да издържат до петък. Несъмнено този срок има пряка връзка с очакваната предния ден, в четвъртък, 1 февруари, среща в Брюксел между президента Маркон и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя ще е посветена точно на кризата с фермерите и несъмнено френският държавен глава ще се опита максимално да използва сложния европейски момент и притеснението на Брюксел от засилването на крайната десница, та да издейства възможно най-добри условия за френското селско стопанство в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС. Ако го постигне, това ще е важен пробив както лично за Макрон, така и за европейските либерали.
Не се знае обаче доколко подобен резултат ще е същинска победа за редовите френски фермери, от чийто бунт явно са в готовност да се възползват всички оттенъци на френската политическа класа. На фон като сегашния дори и старата метафора за доброто и лошото ченге се размива, защото явно всички играят доброто. Дори и синдикалните водачи, за които не е никак ясно какви точно мизансцени договарят на закритите си срещи с премиера в „Матиньон”. Но пък е ясно друго – че докараните от тях за „обсадата на Париж” трактори са особено много насърчаващ към брюкселска „гъвкавост” аргумент за Макрон…
В целия този многопосочен, но еднотипен фонов шум звучат и гласове, които казват най-съществените за корените на проблемите неща, но които не се тиражират особено. Такъв е например гласът на легендарния бунтар още от времената на шумните антиглобалистки бунтове Жозе Бове, който още тогава водеше битки за правата на земеделците и за чисти, незмърсявани от ГМО храни, но винаги акцентираше върху големия враг на тези каузи – транснационалните хищници, нахлуващи през споразуменията за свободна търговия и смазващи малките и средни производители. Синдикалист, граждански активист, екологист, Жозе Бове бе и евродепутат два мандата – от 2009 до 2019 г., излъчен от френската коалиция „Екологична Европа-Зелените” (EE-LV). В Европарламента бе заместник-председател на Комисията по селско стопанство и земеделско развитие. Но дори и вътре в тази система, не успя да я преобрази. Макар че допринесе много за отказа на ЕП да подкрепи споразуменията за свободна търговия със САЩ (TTIP) и с Канада (CETA), но пък те въпреки всичко пробиха през други формти.
Макар и вече 70-годишен, Жозе Бове има активна позиция и по сегашния френски конфликт в качеството си на основател и съпредседател на синдиката СР (Confédération paysanne – Селска конфедерация). Този синдикат също подкрепи протестите след трагедията с гибелта в Памие на участничката в протестната блокада и дъщеря ѝ. Същевременно Бове постоянно призовава протестите да са мирни и да се пазят от провокации и насилие.
Преди няколко дни той и Беноа Бито, сегашен евродепутат от EE-LV, публикуваха обща статия във вестник „Либерасион” под красноречивото заглавие: „Доходи за фермерите или дивиденти за акционерите? Либералите вече са избрали”. Двамата автори не виждат работещи решения за проблемите на селскостопанските производители в (нео)либералните рамки. Те изтъкват, че докато фермерите изнемогват, без да успяват да се прехранват от труда си, експлозията на световната търговия генерира рязко нарастващи дивиденти в хранително-вкусовата промишленост и масовата дистрибуция. Бове и Бито смятат, че селскостопанският сектор трябва да бъде изваден от споразуменията за свободна търговия.
„На фермерите им е писнало и го показват. Прави са. Европейският съюз не изпълнява ангажиментите си. Член 39 от Основния договор на ЕС се ангажира с „осигуряване на справедлив стандарт на живот на земеделските производители“. Далеч сме от това. Общата селскостопанска политика е като сито, използвано за изгребване на водата, която влиза в лодка. Ако вносът на основни хранителни продукти продължи с тези темпове, рискува да потопи лодката,” пишат двамата еколози.
Те посочват още: „Обръщайки се назад, ще видим, че първата селскостопанска политика, въведена през 1962 г., може да бъде критикувана по много точки. Но нека признаем, че тя постигна поставената цел: изхранването на западноевропейците, които излизаха от опустошителна световна война. Целта беше постигната бързо. Петнадесет години по-късно се натрупват планини от масло, месо и мляко. Цените се сриват. Решението, намерено в началото на 70-те години, е да изхвърлим излишъците си на световните пазари. Но това се оказа бумеранг по главата ни. И в края на 80-те години на миналия век Съединените щати и Европейският съюз се споразумяват да създадат Световната търговска организация – СТО. Именно тя е отговорната за дерегулирането на световната търговия и предаването на ключовете на шепа мултинационални компании.”
В друга своя медийна изява – едно от многобройните му интервюта тези дни, Жозе Бове отговаря така на въпрос как оценява сегашния бент на фермерите: „Има няколко фактора, но ще направя историческо напомняне: през 1992 г. реформата на Общата селскостопанска политика преобърна всичко с главата надолу, Европа промени политиката си, като се приведе в съответствие със световните цени и наложи принудителен внос, дори ако страната е способна да се самоизхранва. Това удари тежко фермерите от Окситания, които още тогава се разбунтуваха. Тридесет години по-късно имаме феномен, който отново започва от Окситания, по-специално от фермерите, отслабени от споразуменията за свободна търговия. Въпросите опират до пазара, до неразбирането на Общата селскостопанска политика и до тази криза на инфлация с разходи, които вече не са под контрол: земеделският производител вече не може да планира няколко години напред.”
Пред Sud Radio миналата седмица Бове беше категоричен, че „французите подкрепят фермерите, които се борят“, но за да е по-ефективна тази подкрепа, трябва да бойкотират вноса на храни от чужбина, например месо, което идва „от „Нова Зеландия, Канада, Съединените щати или други страни“, като купуват френски продукти. „Потребителите трябва да покажат европейска солидарност с фермерите при покупките си,” настоя Бове. И отново остро разкритикува споразуменията за свободна търговия, пред които според него „европейските държави се предадоха”.
Възгледите на Бове очевидно са в дисонанс с доминиращата в ЕС линия и решението на кризата ще се чака от срещата между Макрон и Фон дер Лайен в четвъртък, 1 февруари. Ще трябва да се направи някакъв значим компромис, за да може в името на идещите евроизбори да се успокоят фермерските духове не само във Франция, но и навсякъде из Европа. Но след като няма изгледи да се променят базисни принципи, евентуалното укротяване на обстановката пак вероятно ще се окаже само временно.
Що се отнася до Габриел Атал, би трябвало патронът му Макрон да признае, че се е раздал „на макс” в тази криза. И че въпреки логичните опозиционни нападки срещу него, младият премиер показа здрави нерви и психическа издържливост. Устоя на подигравките на критиците си заради гастрола в кравефермата и само два дни по-късно дори отново отиде в друга ферма – вярно, този път без показна постановка. Вероятно така доказа и на публиката, и на самия себе си, че не са били празни приказки откровенията му от по-стари интервюта, в които споделя как силният дух му е помогнал да се справя още в ранната си младост с отправяни му хомофобски и антисемитски нападки (както е известно, Атал не крие, че е гей, а баща му – известният кинопродуцент Ив Атал, починал от рак през 2015 г., е от еврейско-тунизийски произход). Разбира се, за силата на духа си Атал може да е благодарен и на своята майка, потомката на руски аристократични белоемигранти с гръцка жилка от Одеса Мари де Курис, която също като мъжа си се е занимавала с кино. Родителите се развеждат през 2000 г. и стълбът на семейството, в което израстват трите им деца, става майката. По-късно тя осиновява и четвърто – малкия син на нейна племенничка, загинала в автомобилна катастрофа. Тази решителна жена не се колебае никога да защити децата си, включително и своя достигнал политически висоти син Габриел, дори и публично, ако установи, че някой се държи зле с него.
Все пак кризата, която сега преживява Франция няма как да се реши от всеотдайността на една майка или от силния дух на един син. Но пък се оглежда много красноречиво в една снимка – онази от премиерската реч в кравефермата. Един млад костюмар говори край бали сено пред внимателно подбрани, любезни и също предимно млади фермери. Една-единствена по-възрастна глава се белее сред техните. Само че цяла Франция знае, че това е постановка. И че истината е друга – отиващото си и да, остаряло, бунтарско поколение на френските фермери прави последен опит да спаси своя труд, селското стопанство и човешката връзка със земята от кабинетните млади юпита, които не разбират и не знаят как да се справят с всичко това, защото не разбират и не знаят за възможността света да функционира извън неолибералния модел. А иначе всички са добри.
About The Author
