Защо ескалацията около Йемен е от полза и за хутите, и за Израел

Антонио Пита, Макарена Видал Лий, „Ел Паис”

Тази неделя (14 януари – б. пр.), когато се навършват 100 дни от масираната атака на „Хамас” и последвалите израелски бомбардировки в Газа, където повечето от хората сега са разселени, а стотици хиляди се чудят как да си осигурят поне едно хранене на ден, вниманието на света е отклонено на около 2400 километра от Ивицата – към Йемен.

Там въоръжените сили на Съединените щати и Обединеното кралство убиха най-малко петима души в петък (12 януари – б. пр.), когато извършиха 73 бомбени и ракетни удари срещу позиции, свързани с бунтовническата милиция на хутите. Това стана в отговор на най-интензивната от 27-те атаки, предприети от хутите от ноември м. г. насам срещу кораби, пресичащи протока Баб ел Мандеб в Червено море, като отмъщение за израелското нахлуване в Газа.

Ден по-късно, в ранните часове в събота (13 януари . б. пр.), американската армия извърши още едно нападение, по-малко, без да причини жертви или ранени. Ударена беше точка близо до летището в Сана, използвана от бунтовниците за изстрелване на снаряди срещу търговски кораби.

Двете атаки разшириха географското пространство и увеличиха броя на участниците в конфликта в Газа – така че носят експлозивен потенциал.

Тази динамика допада на хутите. Тя подхранва техния дискурс да отправят предизвикателство към Запада и да се представят за истинските защитници на палестинската кауза в арабския свят, благодарение на стратегическата им способност да влияят върху ключов глобален морски търговски път, принуждавайки (свързани с Израел – б. пр.) кораби да заобикалят цяла Африка.

Но това развитие е от полза и за Израел. Той е доволен, че неговият основен съюзник – Съединените щати, е пряко въвлечен чрез действията си срещу група (хутите – б. пр.), подкрепяна с пари и оръжия от общия враг Техеран. Плюс това фокусът на вниманието се отдалечава от Ивицата, където бомбардировките са намалели по интензитет, но те все още убиват поне по сто души всеки ден. Тази събота – 135.

Говорителят на хутската милиция Насрулдийн Амер увери телевизия „Ал Джазира”, че американските атаки „ще получат твърд, силен и ефективен отговор“.

Ханс Грундберг, специален пратеник на ООН за Йемен – страна, в която 80% от населението се нуждае от хуманитарна помощ, изрази своята „сериозна загриженост“ относно „все по-несигурния регионален контекст“. Той също така поиска „да се избягват действия, влошаващи ситуацията в тази страна, увеличаващи заплахата за морските търговски пътища или допълнително подклаждащш регионалното напрежение в този критичен момент”.

Решението да се атакуват цели на хутите в Йемен не ще да е било взето леко във Вашингтон. Ако има нещо, което администрацията на Джо Байдън не иска, то е да бъде въвлечена в конфликт в Близкия изток с непредсказуеми последици месеци преди президентските избори в САЩ, в които се търси нов мандат. Зелената светлина за ударите беше предшествана от седмици на обсъждания на президента с екипа му, включително по време на празничните дни, които той прекара със семейството си.

Тази събота Байдън посочи, че страната му е изпратила съобщение до Иран относно действията на съюзническите му бунтовнически милиции на хутите: „Изпратихме го по частна линия  и сме уверени, че сме подготвени“.

Вашингтон настоява, че не иска открита конфронтация с хутите, още по-малко с Иран. И Техеран не иска това, обяснява Кирстен Фонтенроуз от мозъчния тръст Близкоизточна инициатива за сигурност „Scowcroft”. „Иран няма причина да акцентира върху връзките си с този конфликт или с хутите в момента“, смята експерткта. Според нея Ислямската република вече постига стратегическите си цели без да се намесва пряко: популярността на Съединените щати в света намалява и стремежът към нормализиране на отношенията между Израел и арабските страни е избледнял, твърди Фонтенроуз.

Израел е този, който въвлече своя съюзник в намеса, след като седмици наред се „опитваше да отвори нов фронт“ с атаките си срещу позиции на Иранската революционна гвардия в Сирия и „Хамас” и „Хизбула” в Ливан, посочва Игнасио Алварес-Осорио, специалист по Близкия изток и професор по арабски и ислямски изследвания в Университета „Комплутенсе” в Мадрид. Експертът е на мнение, че разширяването на конфликта е „облагодетелстващо“ за еврейската държава, тъй като поставя Вашингтон в сблъсък с един от сателитите на Иран и „измества вниманието на международната общност“. Така Израел получава „прилив на кислород, за да продължи плановете си в Газа.“ „Много държави влизат в капан, защото това не облагодетелства интересите на Запада, а интересите на Израел“, отбеляза експертът в онлйн коментар.

Разширяването на бойното поле подсилва и интерпретацията на израелския премиер Бенямин Нетаняху за конфликта в Газа като за по-широка борба между „силите на светлината и тези на мрака“, в която Израел ще бъде острието на първите (представени от Запада), а на Иран е отредена мрачната роля.

Все повече и повече израелски коментатори се опасяват, че Нетаняху – потъващ в анкетите и изправен пред много въпроси относно политиката си спрямо Газа в годините преди нападението – ще се стреми да удължи надпреварата за лични, а не за национални интереси. Според проучване, публикувано този петък от вестник „Марив”, 63% от населението в Израел иска предсрочни избори. Ако има такива, не би спечелил Нетаняху, а Бени Ганц, който беше в опозиция, преди да влезе в правителството на единството, сформирано извънредно по повод войната през октомври.

Атаките на хутите започнаха през ноември. На теория, срещу търговски кораби, притежавани или плаващи под флаг на Израел, или чиято дестинация или произход е тази страна. Но освен такива съдове и други, погрешно включвани в тази категории, в крайна сметка са застрашавани и други кораби, така че основните корабни компании избягват преминаването през опасната зона. През последните два месеца на 2023 г. броят на котейнерите, превозвани дневно със съдове по този маршрут, е намалял с 66% – от 500 000 на 200 000. Причините с нападенията в това море, през което преминава 30% от световния контейнерен трафик. Сега корабите заобикалят Африка през нос Добра надежда, което е увеличило тарифите за навло със 170%.

След седмици на нарастващо напрежение, 9 януари, вторник, отбеляза повратна точка. Хутите предприеха тогава най-голямата си атака. Ден по-късно Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, постановяваща те незабавно да прекратят нападенията си. Отправяните и от Белия дом такива искания към бунтовническата групировка бяха останали нечути. Явно там сметнаха, че ако не предприемат силови мерки, това ще подкопае доверието към възпиращата им способност в района. Така в ранните часове на 12 януари, петък, американските и британските сили атакуваха системи за ПВО, радари и арсенали от дронове, крилати и балистични ракети в различни части на Йемен под контрола на бунтовниците хути.

В резултат цената на барел суров петрол „Brent” се повиши с повече от два долара, въпреки че по-късно падна наполовина, тъй като страховете за намаляване на доставките се разсеяха.

Според Ибрахим Джалал, експерт по Персийския залив, хутите искат да извлекат от всичко това „още по-голяма народна подкрепа за политическите си цели, да се възползват от безспорните пропалестински чувства и негативните настроения срещу чуждестранната намеса“.

Джералд М. Файерщайн, бивш американски дипломат и експерт в Института за Близкия изток, е на същото мнение. Той вижда в „усилията на хутите да влязат в конфликта в Газа“ амбиция да „укрепят опорната си база в своята страна и да циментират по-здраво движението си” в така наречената „ос на съпротивата“, към която принадлежат също „Хизбула” и „Хамас”. Хутите печелят точки дори сред своите противници. Врагът им – международно признатото правителство на Йемен (което се намира на територията на Судитска Арабия – б. пр.), говори повече за атаките срещу кораби в Червено море, отколкото за убитите в Газа. В петък, 12 януари, стотици хиляди хора протестираха в контролираната от хутите столица Сана срещу бомбардировките, извършени от Вашингтон и Лондон.

В сряда, 10 януари, Арабският център за политически изследвания и проучвания, базиран в Катар, публикува анализ на общественото мнение в 16 арабски страни по отношение на войната в Газа. Резултатите показват 69% солидарност с палестинците и подкрепа за „Хамас”. Други 23% подкрепят само своите братя от Газа, но отхвърлят ислямисткото движение, което извърши атаката в Изрел през октомври, оставила около 1200 жертви. 94% критикуват позицията на САЩ (които налагат вето върху прекратяването на огъня и финансират и въоръжават Израел) в кризата. 82% определят тази позиция като много лоша. Иран, въпреки регионалните съперничества и различията между сунитската и шиитската ос, не се представя зле – има 37% одобрение и 48% осъждане.

Военната намеса на САЩ предизвика тревога в други страни от Близкия изток, към които може да се разпространи и които приемат проирански милиции, враждебни на Израел. „Ние категорично осъждаме опитите за разширяване на войната и потвърждаваме, че огнените приключения в този случай могат да изгорят всички ни“, каза иракският президент Абделатиф Рашид. Министерството на външните работи на Ливан – страната, в чиято южна част милицията на „Хизбула” поддържа ежедневни сблъсъци с израелската армия, способни при други обстоятелства да доведат до открита война – изрази в изявление своята „изключителна загриженост относно последната ескалация с военни операции в Червено море и въздушните бомбардировки срещу йеменска територия”. Както и опасенията си, че това „ще се разпространи в целия Близък изток”.

В САЩ също се появиха опасения, че конфликтът ще ескалира. Представителката на демократите в Конгреса Елиза Слоткин, бивша служителка на американските разузнавателни служби, изрази в социалната мрежа Х, бивш Туитър, своето опасение, че Иран иска да тласне Белия дом към по-дълбока намеса в кризата. „Трябва да сме обезпокоени от тази регионална ескалация“, посочи конгресменката, макар и изразявайки подкрепа за американските военни действия. „Иран използва групи като хутите, за да води своите битки, за да може да отрича, че има пръст в случая и за да избягва пряка конфронтация със Съединените щати или други… Това трябва да спре и се надявам [Техеран] е разбрал съобщението”  (на Байдън – б. пр.).