Да гледаш как адвокатите на Южна Африка и Израел спорят дали Израел извършва геноцид в Газа беше като да наблюдаваш две версии на реалността, които почти не се пресичат.
Всеки от адвокатите, които се явиха пред Международния съд в Хага, до голяма степен избегна най-силните доказателства, които противоречат на тяхната теза, а липсата на изслушване по фактите или на какъвто и да било разпит остави неясно как съдиите ще решат спора. И все пак бих се обзаложил, че делото на Южна Африка беше достатъчно силно, за да може съдът да наложи някои временни мерки на Израел с надеждата да намали огромните щети за цивилното население, причинени от подхода на Израел в борбата с Хамас.
Геноцидът, както е дефиниран в ратифицирана международна конвенция, има основно два елемента. На първо място, извършителят трябва да извърши определени действия срещу целева група, като „убийство“ или „умишлено налагане на … условия на живот, изчислени така, че да доведат до нейното физическо унищожаване изцяло или частично“. Второ, тези действия трябва да бъдат извършени с намерение за геноцид, което означава „намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група като такава“. И двете части на престъплението бяха остро оспорени от адвокатите в Хага.
Южноафриканският правен екип описа ужасните условия в Газа под израелските бомбардировки, включително повече от 23 000 загинали, което представлява 1% от населението, като около 70% от тях са жени и деца. Други 7000 души може би са погребани в развалините. Около 85% от населението – 1,9 милиона души – са разселени. Около 65 000 жилищни единици са разрушени или са станали негодни за обитаване, а други 290 000 са повредени, което оставя половин милион души без дом, в който да се завърнат. В момент на огромна нужда от медицинска помощ две трети от болниците в Газа са затворени.
Отговорът на Израел е отчасти извъртане, отчасти сериозен. Многократното позоваване на ужасното нападение на Хамас от 7 октомври и предполагаемите му стремежи към геноцид са неуместни, защото зверствата на една страна не оправдават геноцида на друга. Аргументът за самозащита е безпредметен, защото законната защита не позволява геноцид.
Адвокатите на Израел обаче изтъкнаха и по-важни аргументи, обвинявайки за щетите практиката на Хамас да се внедрява сред цивилното население. Хамас наистина проявява бездушно безразличие към живота на цивилните, но често това прави и Израел. Дори когато врагът използва жив щит, нападателят трябва да се въздържа от стрелба, ако очакваните щети за цивилното население са несъразмерни с очакваното военно предимство. Израелските сили редовно нарушават това правило.
Адвокатите на Израел отбелязаха, че Хамас е построила тунели под цивилни постройки и е стреляла от тях, но така и не се спряха на въпроса, който Южна Африка многократно изтъкваше – че в отговор Израел е хвърлил огромни 1000-килограмови бомби в гъсто населени райони въпреки предвидимите им опустошителни последици. Израел не отговори и на данните, че почти половината от бомбите, хвърлени върху Газа, са били неточни „глупави бомби, които са допринесли за това, което президентът Байдън нарече „безразборно бомбардиране“ – също военно престъпление.
Израелските адвокати обвиниха Хамас, че използва болници за военни нужди, но така и не представиха категорични доказателства в подкрепа на твърденията на американското и израелското разузнаване, че под главната болница „Ал Шифа“ в Газа се е намирал „команден център“, нито обясниха защо шепата пушки и един тунел, открити там, оправдават затварянето на това важно здравно заведение в момент на крайна нужда.
Спорът за намеренията за геноцид също имаше подобно качество на разделен екран. Южна Африка се позова на добре известни изявления на висши служители: Споменаването на министъра на отбраната Йоав Галант за борба с „човешки животни„, не както твърди сега, че говори само за Хамас, а че обсъжда обсадата, която засяга всички в Газа; Изявлението на президента Исаак Херцог, че „тази реторика за цивилните, които не са наясно, не участват“, е невярна, защото цивилните „биха могли да се вдигнат“ срещу Хамас, въпреки че това е брутална военна диктатура; и двукратното позоваване от страна на министър-председателя Бенямин Нетаняху на Амалек, на библейската заповед да се убие всеки „мъж и жена, младенец и кърмаче“.
Израелските адвокати твърдят, че това са „случайни“ изявления, а не официални правителствени заповеди, но те са направени от най-високопоставените служители на Израел. Южноафриканските адвокати показаха и смразяващ видеозапис на голяма група израелски войници, които се позовават на Амалек, докато танцуват и пеят, че „няма невинни цивилни„. Това навежда на мисълта, че посланието за геноцид е достигало до тях.
Южноафриканските адвокати показват и войници, които се радват на разрушаването на едно село, от което се издигат огромни кълба дим – едва ли това е грижата за живота на цивилното население, описана от израелските адвокати. Не помогна и фактът, че израелското външно министерство обвини Южна Африка, която защитава палестинските цивилни, че „функционира като юридическа ръка на Хамас“, сякаш цивилните са Хамас.
Като се аргументираха срещу намерението за геноцид, израелските адвокати многократно изтъкнаха предупрежденията, отправени към цивилното население да се евакуира. Южноафриканските адвокати отбелязаха, че израелските сили са продължили да бомбардират в предполагаемо „безопасните“ райони, където са били изпратени цивилни, но израелските сили обвиняват Хамас, че воюва оттам. Те не отговориха на южноафриканското твърдение, потвърдено от „Ню Йорк Таймс“, че израелските сили са хвърлили около 200 пъти еднотонни бомби в тези райони.
Подобно е и разминаването в мненията за хуманитарните условия. Израелските адвокати изтъкнаха израелските усилия за предоставяне на хуманитарна помощ, но освен че обвиниха Хамас, че понякога краде помощта, те не се занимаха със съществените бюрократични и военни пречки, които Израел е поставил пред доставката на помощ, в резултат на което тя е твърде малка. Днес около 80% от хората в Газа са изложени на „висок риск“ от глад и смърт.
Как да направим кръга квадратен? Израел, разбираемо, мисли за геноцида в контекста на Холокоста, но „окончателното решение“ не е единствената версия. Геноцидът може да бъде средство, а не само цел. Когато Международният съд издаде временни мерки срещу Мианмар – най-аналогичният случай – мианмарската армия не целеше да убие всички рохинги, а само достатъчно – бройки, сравними със загиналите в Газа – за да накара 730 000 души да избягат в Бангладеш.
Въпреки че в навечерието на съдебните заседания Нетаняху отрече желанието си да изгони палестинските цивилни граждани от Газа, неговите висши министри открито се застъпват за „доброволна“ емиграция. Един от начините да разберем опустошението и лишенията в Газа е като усилие да се възползват от предоставената от Хамас възможност да бъдат заличени около 2 млн. палестинци от демографския баланс в рамките на „еднодържавната реалност„, в каквато поради разширяването на селищата са се превърнали Израел и Палестина.
Адвокатите на Израел отбелязаха, че би било несправедливо Международният съд да нареди на Израел да спре да воюва в Газа, както изглежда иска Южна Африка, докато Хамас, която не е страна в процедурата между държавите, няма да получи такава заповед. Адвокатите възразиха също така срещу нареждането да се „въздържа“ от извършване на актове на геноцид, тъй като това би означавало да се предреши крайната същност на делото. За да получи временни мерки на този ранен етап от производството, Южна Африка трябва само да докаже, че е вероятно да се извършва геноцид.
Съдът би могъл да направи компромис, като нареди на Израел да се въздържа от някои на пръв поглед геноцидни действия, като например използването на огромни бомби в населени райони, ограничаването на хуманитарната помощ и блокирането на болници. Това все още оставя поведението на Хамас неразгледано, но органът, който би могъл да се произнесе по отношение на Хамас, е Международният наказателен съд (МНС), чийто прокурор израелското правителство е забранило да посещава Газа, тъй като той би могъл да преследва и израелски служители.
Международният съд няма право да изисква спазването на разпоредбите, освен чрез акт на Съвета за сигурност на ООН, на който правителството на САЩ може да наложи вето. Но з израелското правителство, което е приело легитимността на съда, като се защитава срещу обвинението, ще е трудно да игнорира едно неблагоприятно решение. Освен това констатацията за вероятен геноцид би била дълбоко заклеймяваща за страната, създадена като убежище от геноцида, което би увеличило значителния натиск върху Нетаняху да спре и би затруднило Байдън да продължи безусловното предоставяне на оръжия и военна помощ. Това би могло да има огромно значение за спасяването на живота на палестинските цивилни граждани.
*Кенет Рот е бивш изпълнителен директор на Human Rights Watch (1993-2022 г.) и гостуващ професор в Училището по обществени и международни въпроси в Принстън.
About The Author
