Стоянка Енева и Алесандрия Ангелова, ЛевФем
Неравенствата в политическото представителство на мъжете и жените са глобален обществен проблем с множество регионални специфики. По данни на ООН-Жени средната световна стойност на дела на жените-депутати е 25%, като в скандинавските страни тя е най-висока – 45,7%. От друга страна, държавните глави-жени са едва 11,3%, а министерските постове често се концентрират в сферата на семейството, социалните услуги, образованието и равноправието – сектори, които сами по себе си са феминизирани, недоостатъчно финансирани и подлежащи на дерегулации.
Последният доклад на ООН-Жени (2021) отбелязва бавния напредък на изравняването не само на броя на мъжете и жените в централната власт, но и на регионално и общинско ниво. Едва две държави в света, Антигуа и Барбуда и Боливия имат 50% или по-голям брой жени в местната власт. Подобряването на показателите за равенство е една от новите цели за устойчиво развитие в програмата на ООН, която би трябвало да бъде постигната през 2030 г.
Важно е да отбележим, че макар и ключово, присъствието на жени във властта не е самоцелно. Както се посочва в доклада „Равнопоставеност на половете в политиката“ (Фондация Екатерина Каравелова, 2022) политическото представителство е необходимо на няколко нива: освен като справедливо разпределение според съотношението мъже-жени на състава на населението, важно е представителството да спомага за адресирането на проблемите на жените и защита на техните интереси. Различни изследвания сочат, че присъствието на повече жени в политиката води до по-голям фокус върху проблеми като грижовен труд, разпределение на публични блага и намаляване на корупцията, като е важно да се имат предвид регионалните особености на различните държави (Hessami, Z., & da Fonseca,2020). На трето място, символното представителство спомага за разпознаване на ролеви модели в различни властови позиции, с особен фокус върху младите хора.
Представителството на жени в политиката в България през последните десетилетия се задържа на сравнително ниско ниво: между 2001 и 2022 г. процентът на жените в парламента се е движел между 21% и 27%, като в последните четири народни събрания тенденцията е броят им да намалява, достигайки настоящата стойност от 24% (Фондация Екатерина Каравелова, 2022). На ниво местна власт, от друга страна, наблюдаваме известно подобрение на стойностите : от 24,9% жени-общински съветници през 2007 г. до актуалните 28% след изборите през октомври 2023 г. (EIGE, 2022).
В настоящия доклад, изготвен със съдействието на Фондация Фридрих Еберт България, анализираме количествени данни на ниво общини от местните избори в България през октомври 2023 г., които показват особено ясно неравенства по отношение на достъпа до властови позиции в местното управление. На базата на тази информация можем да направим заключения относно шансовете на жените да се кандидатират и да бъдат избрани като част от местното управление, като анализираме динамиките на регионално ниво.
Кандидатки за общински съветници
Общият брой на всички кандидатирали се за общински съветници в страната за местните избори през 2023 г. е 30 201 човека, а съотношението мъже: жени е 66%–34%. Както можем да видим на фиг.1 (интерактивната карта по-долу), тази пропорция, макар и с някои интересни локални различия, представлява общата тенденция за страната, тъй като в 79% от общините кандидатките са между 0% и 40%.
Фиг. 1 Процент кандидатки за общински съвет по общини. Източник: ЦИК. Обработка и визуализация на данни: Землевеж и Левфем
От общо 265 общини, само в 6 броят на кандидатките достига или надхвърля 50%: Брусарци, Годеч, Правец, Алфатар, Мирково и Бойница. Най-обширен е диапазонът 30–40%, където попадат почти половината общини, 47%. От друга страна, в 25% или почти една трета от общините, кандидатките са едва между 20% и 30%.
Под 10% е процентът на кандидатките само в 3 общини – Доспат, Върбица и Сърница, съответно с 5%, 8,57% и 9,52%.
Фиг.2 Разпределение на процента кандидатки за общински съвет по общини. Източник: ЦИК
(Легендата изобразява процент жени кандидатки спрямо общия брой кандидат общински съветници. Процентите в графиката показват дела на общини, представляващи процентния диапазон кандидатки-жени. Общ брой кандидати = 30 201)
Интересно е, че Столична община със стойност от 30,5% също потвърждава тенденцията, при която жените представляват около една трета от кандидатите в листите. По този начин София не се откроява като модел за по-равномерно разпределение на кандидати и общински съветници. Това не се случва и в областните градове, където процентите варират между 29,62% във Варна и 42,52% в Перник. Перник и Стара Загора са единствените областни градове, в които процентите на кандидатките надхвърлят 40%. Показателно е, че в по-големите областни градове като Пловдив и Варна процентът клони към по-ниски стойности – съответно 33,47 и 29,62%, а по-голям шанс в листите имат жените в по-малките и/или периферни областни градове като Кърджали и Ловеч съответно с 37,32 и 37,34%. Средната стойност на процента кандидатки за 27-те областни градове е 37,3%, само с 0,3% над средното за страната.
Така изведените данни показват, че изключително малко общини се концентрират в двата полюса на скалата – под 10% и над 50%. Докато в най-малките възможни стойности става дума за три общини с едноцифрени проценти кандидати жени, общините с над 50% кандидатки са едва 6, а високият процент изобщо е 55,56%.
Тоест, на самия старт на изборния процес жените вече са поставени в неравностойно положение, тъй като вероятността да постигнат равно представителство от 50% от избраните общински съветници са непропорционални на тези на мъжете. Ако жените са само 34 % от всички кандидати, то това значително намалява шансовете им за равно представителство в общинския съвет.
Избрани общински съветници
Фиг.3 Процент избрани жени – общински съветници по общини. Източник: ЦИК. Обработка и визуализация на данни: Землевеж и Левфем
Съотношението между вече избраните жени и мъже общински съветници от местните избори през 2023 г. е 28%–72%. Следователно делът на жените избранички за общинския съвет спада с 6 процентни пункта от всички кандидатирали се жени, който е 34%.
Най-голям дял, 29%, имат общините, в които избраните жени съставляват 21–30% от новите общински съветници. В по-долния диапазон на проценти избрани жени, 11–20% и в по-горния, 31–40%, попадат еднакъв брой общини, 60 бр. (23%). Едва в 18 (7%) от общо 265 общини избраните общински съветнички представляват 50 и над 50% от мандатоносителите: Кресна, Струмяни, Бойница, Бяла Слатина, Мизия, Хайредин, Бобов дол, Брусарци, Брезник, Долни Дъбник, Лъки, Алфатар, Долна баня, Братя Даскалови, Ивайловград, Любимец, Свиленград, Симеоновград.
От така изчислените дялове се вижда, че общата тенденция е делът на избраните общински съветнички да бележи значителен спад в сравнение с този на кандидатките : докато в първата карта виждаме как преобладава с почти 50% броят общини, в които кандидатките са между 31% и 40% от общия брой кандидат общински съветници, след изборите тази картина се променя: в 59% от общините делът жени, които влизат в общинския съвет, е под 30%.
Фиг.4 Процент избрани жени – общински съветници по общини. Източник: ЦИК
(Легендата изобразява разпределението на общините според процентът избрани жени. Общ брой избрани кандидати = 5 051)
В картата на фиг.3, на която визуализираме избраните общински съветници се наблюдава и ръст на изключително негативните тенденции : броят на общините с между 5 и 10% избрани жени нараства почти тройно, достигайки общо 11 (4%). Това са Несебър, Елена, Белоградчик, Грамада, Ружинци, Чупрене, Ябланица, Плевен, Борино, Доспат, Раднево, Тунджа.
В големите областни градове като Варна и Пловдив процентът на избрани жени намалява значително: в случая на Варна, почти двойно : от 29,6% кандидатки до 15,7% от общинските съветници. Пловдив, от своя страна, бележи спад с 11,6 процентни пункта за избраните жени. В Бургас също се понижава рязко делът на кандидатирали се, 36,3% спрямо избраните – 17,6%. Стара Загора, която надхвърля средния дял на кандидатките (40,1%), също отбелязва почти двоен спад в списъка на избраните жени – 23,5%. Перник и Ловеч остават с висок процент кандидатирали се и след това избрани жени за общински съветници.
Има и 7 общини (3%) с нито една избрана жена – Опака, Каолиново, Гърмен, Неделино, Белово, Сапарева баня и Маджарово
Тук е възможно известно разминаване, тъй като в някои общини жени са се кандидатирали както за кмет, така и за общински съвет и, бивайки избрани за кмет, отстъпват мястото си в общинския съвет, какъвто е случаят на Чупрене. Но, както ще видим в една от следващите карти (фиг. 7), тези случаи са доста голяма рядкост, тъй като избраните жени кметове са изключително малко.
Коефициент на избираемост
За да задълбочим погледа си върху съотношението между избираеми и избрани жени в общинските съвети, изработихме отделна карта. Тук можете да видите „коефициентът на избираемост“ на жени кандидати и начинът, по който той е разпределен в различните общини. Тази стойност позволява да изчислим дали жените имат по-малък, равен или по-голям шанс от мъжете да бъдат избрани според позицията им в листите. Средната за страната стойност на коефициента е 0,86, а както можем да видим на фиг.6, най-голям брой общини, 59 от 265, се концентрира в диапазона 0,78 – 0,94.
Фиг. 5 Коефициент на избираемост (съотношение между процент кандидатки в листите и процент избрани жени от общо избрани общински съветници). Източник: ЦИК. Обработка и визуализация на данни: Землевеж и Левфем
В 189 от общо 265 общини (71%) коефициентът е под 1, т.е. делът на жените общински съветници е по-малък от дела, който са имали в листите. Това изчисление потвърждава наблюденията ни от предишната карта, в която виждаме спад на дела на избраните общински съветнички спрямо дела на кандидатките. Възможното обяснение би могло да е позицията, на която са жените в листите, а именно– по-трудно избираема.
Фиг 6: Концентрация на стойностите на коефициента на избираемост по общини. На хоризонталната ос са изобразени стойностите на коефициента на избираемост, а на вертикалната – тяхната концентрация според брой общини Източник : ЦИК
В останалите 76 общини (29%) делът на избраните жени в списъка на общинските съветници е по-голям от делът, който са имали съвкупността от кандидатките в листите. Това не означава, че са избрани повече жени, отколкото са се кандидатирали, а че кандидатиралите се жени са имали по-голяма успеваемост, която би могла да се дължи на различни причини: главно, преференциален вот, по-предни места в листите на различни партии или избираеми места в листите на партия, която е получила по-голяма част от вота в съответната община.
Ако разгледаме конкретно един от примерите за висок коефициент – Симеоновград – виждаме, че става въпрос за комбинация между няколко различни фактора. Градът има по-високи от средната за страната стойности на кандидати-жени, но не е една от общините с най-висок дял. Процентът на кандидатките в листите на всички партии е 36%, а избраните общински съветнички са 69,2% от мандатоносителите. Една от най-важните причини за успеха на жените е, че са водачи на листи в 4 от 7-те кандидатирали се политически формации. В допълнение, 7 от 18-те кандидати, получили преференциален вот, също са жени. Интересно е, че в този списък попадат и гореспоменатите водачки на листи. Тоест, те се радват на силно доверие както от страна на издигналите ги партии, така и на избирателите.
Както и в предишните случаи си даваме сметка, че по-голямата успеваемост на жените кандидатки не съвпада нито с областни градове, нито с определени географски райони, а по-скоро е разпръсната из отделни групи от общини с различно географско местоположение.
Кметове на общини
Фиг. 7 Карта на избраните кметове на общини – мъже и жени. Източник: ЦИК. Обработка и визуализация на данни: Левфем
Докато при броя на кандидатите и на общинските съветници делът на жените рядко достига повече от една трета, на картата на избраните кметове виждаме как този сам по себе си незадоволителен процент намалява драстично : избраните за кметове жени са едва 13,21% в сравнение с 28% общински съветнички. По данни на Европейският институт за равенство между половете (2022), процентът жени кметове показва лек растеж през последните години : на местните избори в България през 2007 г. те са само 10,6%. През последния мандат (2019 – 2023) процентът се е повишил до 14%, а настоящите местни избори прекъсват тенденцията на постепенно увеличаване на броя им.
Тази стойност показва, че при изборите за местна власт недостатъчният брой жени е по-скоро концентриран в листите за общински съвет и по-малко в представителните и разполагащи с повече власт общински кметове.
На картата от фиг. 7 с избраните кметове мъже и жени отново не се наблюдава ясно изразено регионално различие или разделение по линия на областни градове и по-малки населени места. От 28 областни градове, единственият такъв с избрана жена-кмет е Габрово. Както и в случая на общинските съвети, общините с жени-кметове са разпръснати в различни райони, като по-ниска концентрация се наблюдава в Югозападния и Северен Централен райони.
Също така, съпоставянето на картите не разкрива различима ясна връзка между общини с по-висок процент избрани жени и общини с избрани кметове – жени. Тоест бихме могли да си представим сценарий, в който кандидатурите за кмет се осланят по-скоро на личен потенциал, харизма и политическа кариера, която не е задължително да е развита в тесен синхрон с политики за постигане на равенство на представителството в рамките на регионалните структури на партиите. С други думи – изглежда, че партиите не водят целенасочена политика на равно представителство в определени общини, а още по-малко, в синхрон между кандидатури на общински съветници и кметове.
Заключение
В заключение бихме могли да обобщим, че има забележителен дисбаланс между броя на жените и мъжете, както на местните избори тази година, така и като цяло в политическата конюнктура на страната, като това е отражение на тенденции на глобално ниво. По-слабото участие на жените още от изначалната позиция на кандидати, закономерно води до ниско представителство на жени в общинския съвет и кметски позиции. Но също така и говори за възприемането на политиката като предимно „мъжка“ професия.
Разпределението между жени и мъже- кметове по райони също сочи в тази посока. Тенденцията е големите областни центрове и по-важни стратегически градове да са управлявани основно от мъже, а жените биват избирани повече в малките градове, които са с по-малка важност и стратегическо значение. Също така делът на жените намалява при позиции, които се характеризират с концентрация на повече власт като кметски постове и е относително по-висок в състава на общинските съвети. Представителството на жените в последното от 2023 г. 49-о Народно събрание е общо 24%, което също е с 4 п.п по-ниско спрямо общинската власт. Тоест, забелязва се постепенно намаляване на представителството на жени с навлизането им в позиции и структури с по-голямо натрупване на власт.
Настоящият доклад е осъществен в партньорство с Фондация Фридрих Еберт България. Мненията, изразени в тази публикация, принадлежат на авторите и не отразяват непременно позицията на Фондация Фридрих Еберт.
Използвана литература:
European Institute for Gender Equality – EIGE (2022). Gender statistics database : Local/municipal councils: mayors or other leaders and members https://eige.europa.eu/gender-statistics/dgs/indicator/wmidm_pol_parl__wmid_locpol/datatable
Hessami, Z., & da Fonseca, M. L. (2020). Female political representation and substantive effects on policies: A literature review. European Journal of Political Economy, 63, 101896.
U.N. Women (2021). Women’s representation in local government: A global analysis.
Фондация Екатерина Каравелова (2022). Равнопоставеност на половете в политиката. Предизвикателства и възможности в българския контекст. Издание на Фондация Фридрих Еберт
About The Author
