187 държави в ООН отхвърлят блокадата на Куба, САЩ и Израел са против, Украйна се въздържа

За 31-ви път Куба внесе за гласуване в Общото събрание на ООН своя проекторезолюция за отхвърляне на вече над 60-годишната икономическа и търговско-финансова антикубинска блокада, наложена от САЩ.

Както винаги от 1992 г. насам, откакто се внасят такива резолюции, така и сега, искането на Куба за падане на геноцидната блокада, нанасяща тежки щети на тази суверенна държава и на нейния народ, бе категорично подкрепено от огромното мнозинство на членуващите в ООН 193 държави. В гласуването на кубинската резолюция, състояло се на 2 ноември, участваха 190 държави. 187 от тях, включително и България, я подкрепиха. Против бяха само САЩ и Израел. Въздържа се единствено Украйна.

По повод украинския вот, който и при предишни гласувания е бил такъв, е редно винаги да се напомня, че в продължение на 20 години – от 1990 до 2010 г., Куба приема за безплатно лечение и рехабилитация 25 000 деца, пострадали от аварията в Чернобил. 20 000 украинчета и 5000 беларусчета и русначета. Една жестоко ударена от американската блокада страна, допълнително тежко пострадала и от разпадането на соцлагера, в най-суровия си „специален период” през 90-те къса от оскъдния си залък, за да помогне на „чернобилчетата”. И спасява тези деца, за което семействата им са ѝ вечно благодарни. Част от тези пораснали деца, някои и с родителите си, избират да останат да живеят в Куба.

Тази неизтриваема страница от човешките връзки между кубинския и украинския народ караше предишни правителства в Киев да подкрепят кубинската резолюция в ООН. Но от няколко години Украйна се въздържа при гласуването. Поне не смее да е против…

Тазгодишното гласуване в Общото събрание бе предшествано от двудневни дебати по кубинската резолюция, по време на които представителите на 44 държави се изказаха най-решително за падане на американската блокада срещу Куба, изтъквайки нейния антихуманен характер. В 21 от изказванията бе отправено и настояване Куба да бъде извадена от своеволния американски списък на „държавите, подкрепящи тероризма”. По времето на президента Барак Обама САЩ я извадиха от този списък, но влезлият след това в Белия дом Доналд Тръмп я върна обратно. А присъствието на държава във въпросния списък означава, че тя не може да получава кредитиране от световни банки и всяко нейно международно разплащане трябва да се осъществява чрез заобиколни и многократно оскъпяващи операцията механизми. Тръмп освен това ожесточи още повече блокадата с 240 допълнителни санкционни мерки, засягащи и трети държави, търгуващи с Куба.

Говорилият сега на дебатите в Общото събрание на ООН представител на САЩ Пол Фолмсби влезе в дисонанс с общия тон, като се опита да отстои продължаването на американската блокада, повтаряйки известните тези на Вашингтон, че тя била насочена срещу кубинските власти, обвинявани, че нарушавали човешките права. В повечето от другите изказвания обаче бях приведени многобройни аргументи, че тъкмо блокадата най-тежко удря по правата и самия живот на кубинския народ.

Най-подробни доказателства за това и широка панорама за причиняваното на кубинците от блокадата на САЩ представи в речта си преди гласуването в Общото събрание кубинският външен министър БРУНО РОДРИГЕС. Предлагаме тук пълния ѝ текст.

Господин председателю, Ваши Превъзходителства, уважаеми делегати,

Блокадата нарушава правото на живот, здраве, образование и благополучие на всички кубинци. Нашите семейства го усещат чрез недостига в магазините, дългите опашки, прекомерните цени или обезценените заплати.

Правителството полага големи усилия за гарантиране на регулираната семейна хранителна кошница, която не е достатъчна за задоволяване на всички потребности, но задоволява основните нужди на всички семейства без изключение на значително субсидирани цени. За тази година са необходими над 1,6 милиарда долара за това субсидиране. Само с една трета от сумата на щетите, причинени от блокадата между март 2022 г. и февруари 2023 г., тези разходи биха могли спокойно да бъдат покрити.

Блокадата лишава националната индустрия от финансиране за придобиване на селскостопанска техника, фуражи, резервни части за оборудване и индустриални мощности и други необходими суровини за особено сериозно засегнатото производство на храни.

При строги лицензи Куба може да придобива с търговска цел селскостопански продукти в Съединените щати, но подлежи на драконовски и дискриминационни такси и мита, които нарушават общоприетите правила на международната търговия и свободата на корабоплаването. Принудена е да извършва тези покупки с предварителни плащания и да ги транспортира с американски кораби, които после да се връщат празни в пристанищата си на произход.

Въпреки че търговията е двупосочна в целия свят, на Куба е забранено да изнася за Съединените щати и няма достъп до кредити, дори частни, нито от многостранни финансови институции.

Кубинските семейства страдат от прекъсвания на електрозахранването, чиито причини понякога са непосилни за преодоляване (без резервни части – б. пр.). В случая на енергийния и минния сектор щетите за този период надхвърлят 491 милиона долара. Основният компонент на щетите е именно в националната електроенергийна система. Там те са на обща стойност над 239 милиона долара. С тези пари би било възможно да се гарантират планирани доставки и поддръжка, както и основните резервни части, за да се избегнат прекъсвания на електрозахранването и да се гарантира функционирането на електрическата индустрия.

Болните, включително деца, възрастни хора и бременни жени, страдат от липсата или нестабилността на доставките на лекарства за болнична употреба, включително при лечение на рак и сърдечни заболявания. Хората се сблъскват с ежедневни трудности при навременното снабдяване с инсулин, антибиотици, хипотензивни аналгетици и други лекарства от първа необходимост.

Страната ни е в състояние да произвежда повече от 60% от основните си лекарства. Но тези нива не са гарантирани в сегашния период на изключително засилване на блокадата поради коварния удар върху нашите финанси. Куба е възпрепятствана да придобива от американски компании и техните дъщерни дружества в трети страни оборудване, технологии, устройства и лекарства, подходящи за крайна употреба. Страната ни е принудена да ги купува на непосилни цени с посредници или да ги заменя с по-малко ефективни генерични лекарства, дори за новородени и болни деца.

С надлежното съгласие на семейството, ще споделя с вас, с дълбока болка, в какво положение е Мария, кубинско момиченце на едва 6 години. То претърпя операция за частично отстраняване на тумор от 4-та степен, заседнал във вътречерепната област. Детето получи алтернативно химиотерапевтично лечение за борба с тумора, но не бе възможно да се приложи Lomustine, американско лекарство, което не е достъпно поради блокадата. Заедно с други лекарства от първа линия за този тип високорискови тумори, засягащи централната нервна система, даденият медикамент предлага най-ефективното лечение.

Малката пациентка получи рецидив и сега за спасяването ѝ се прилага схема с единствено достъпна химиотерапия. За нея, както и за други кубински деца, блокадата продължава е границата между живота и смъртта.

Ядиер и Абел са 14-годишни тийнейджъри. Те страдат от детска церебрална парализа. Това състояние причинява спастичност, ограничаване на двигателната функция и неволни, неконтролируеми движения, което затруднява ежедневните им жизнени процеси. Отдадеността на техните учители и други професионалисти, които ги придружават през тези години, им позволи да постигнат възможно най-голямата двигателна, интелектуална и комуникационна функционалност и максимална социална интеграция. Но колко различен може да бъде животът им, ако не им беше препречен директният достъп до намиращия се на американския пазар ботулинов токсин тип А, инжекционно лекарство, което предотвратява спазми и има окуражаващи резултати при този тип пациенти. Както и много други подобни случаи, тези деца са преки жертви на безпощадната блокада на Куба.

Правителството на Съединените щати лъже, когато заявява, че блокадата не пречи на достъпа до лекарства или медицинско оборудване. В най-трудните моменти на пандемията от Covid-19, когато беше пикът на случаите и интензивните ни отделения бяха надхвоълили капацитета си, Куба беше възпрепятствана да внася белодробни вентилатори под предлог, че европейските компании доставчици са дъщерни дружества на американски компании. Това несъмнено е жесток и нечовешки акт, а също и грубо нарушение на търговските разпоредби и международното право. Куба трябваше да развие националното си производство на белодробни вентилатори със собствени прототипи.

Изключителната жестокост на блокадата беше демонстрирана по брутален начин, когато се случи аварията на основния ни завод за производство на медицински кислород в пика на Covid-случаите у нас. Две американски компании се опитаха да доставят медицински кислород на Куба, но от тях бе изискано за целта да получат специален лиценз от правителството на САЩ – и това стана в условията на пандемия…

Куба разполага и с доказателства за маневрите на правителствените агенции на САЩ, за да предотвратят продажбата на медицински кислород на Куба от две латиноамерикански страни.

Блокадата създаде трудности и закъснения за вноса и пристигането в нашата страна и на други доставки и медицинско оборудване от съществено значение за справяне с вируса, по-специално за индустриализацията на кубинските ваксини.

По време на пандемията правителството на САЩ приложи временни хуманитарни отмени на своите едностранни наказателни мерки и други санкции спрямо страни, които са техни жертви. Питам: защо Куба беше изключена от това временна хуманитарно облекчение?

Реалността е, че правителството на Съединените щати опортюнистично използва Covid-19 като съюзник във враждебната си политика срещу Куба.

Блокадата е определяна като престъплението геноцид от Конвенцията за предотвратяване и наказване на това престъпление. Това ясно личи от член II, параграфи b и c.

Лошото решение да се засили блокадата по безпрецедентен начин в тази епидемична ситуация и да се използва произтеклата от пандемията глобална икономическа криза, за да се насърчи дестабилизирането на нашата страна, ясно разкрива дълбоко жестокия и нечовешки характер на тази политика.

Подвигът със спасяването и запазването на живота на нашите сънародници в такива трудни обстоятелства може да се обясни само с правителствените и колективните усилия на целия ни народ, прилагани с постоянство в продължение на десетилетия, за изграждане на стабилна научна и здравна система, дълбоко хуманна и с високо качество, достъпна за всички кубинци, безплатна.

Макар грижата за хората да е била и да продължава да е приоритет на кубинското правителство, въздействието на блокадата върху качеството на живота и услугите, предоставяни на нашето население, е неоспоримо и болезнено.

Господин председателю,

Повече от шест десетилетия Куба се съпротивлява на безмилостна икономическа, търговска и финансова блокада. Повече от 80% от сегашното ни население познава само Куба под блокада.

Правителството на Съединените щати не е преставало в намеренията си да лиши страната ни от основни финансови приходи, да понижи стандарта на живот на населението, да наложи непрекъснат недостиг на храна, лекарства и други основни доставки и да причини икономически колапс. Със злоба и хирургическа прецизност се атакуват най-чувствителните сектори на икономиката и се извършват умишлени опити да бъдат нанесени възможно най-големи щети на кубинските семейства.

Блокадата е акт на икономическа война в мирно време, насочен към анулиране на способността на правителството да посреща нуждите на населението, създаване на ситуация на неуправляемост и разрушаване на конституционния ред.

Тези цели бяха ясно описани в прословутата бележка от заместник-държавния секретар Лестър Малъри от 6 април 1960 г., разсекретена много години по-късно. Цитирам я: „Всички възможни средства трябва бързо да бъдат приложени на практика за отслабване на икономическия живот (…) чрез отказ на пари и доставки за Куба, за да се намалят номиналните и реалните заплати, с цел провокиране на глад, отчаяние и сваляне на правителството“. Край на цитата.

Това е същността и това са, от самото начало до днес, целите на политиката на икономическа принуда и максимален натиск, прилагани от правителството на Съединените щати срещу Куба.

Американското поведение е абсолютно едностранчиво и неоправдано. Няма нито една мярка или действие от наша страна, които да са навредили на САЩ, на мощната им икономика или на търговската им дейност. Няма действие от страна на Куба, което да заплашва независимостта на Съединените щати или националната им сигурност, което да подкопава техните суверенни права, да се намесва във вътрешните им работи или което засяга благосъстоянието на техните граждани.

Не е нито законно, нито етично правителството на една свърхсила в продължение на десетилетия да подлага една малка нация на непрестанна икономическа война, за да ѝ наложи чужда политическа система и да присвои отново нейните ресурси.

Недопустимо е да се лишава цял народ от правото на мир, самоопределение, развитие и човешки прогрес. Кубинският народ не е единственият, който страда от ужасните последици на една незаконна, жестока и нехуманна политика. Много други по света също са жертви на тези несправедливости, на „философията на лишаването от собственост“, която води до „философията на войната“, осъдена от главнокомандващия Фидел Кастро Рус от тази трибуна през 1960 г.

В този трагичен момент потвърждавам цялата подкрепа и солидарност на Куба с братския палестински народ, който днес е избиван в собствената си, незаконно окупирана земя. Трябва да спрем това варварство.

Господин президент,

Американските власти се опитаха да посеят идеята за неефективността на кубинското правителство и провала на нашата система. Те цинично казват, че „подкрепят кубинския народ“ и се опитват да накарат хората да повярват, че едностранните наказателни мерки не засягат семействата, нито наистина са съществен фактор за трудностите на националната икономика.

Разбира се, блокадата не е отговорна за всички проблеми, пред които страната ни е изправена днес, както каза президентът Мигел Диас-Канел. Но би била невярна тезата на всеки, който отрича много сериозните му ефекти и не признава, че това е основната причина за лишенията, изпитваните дефицити и страданието на кубинските семейства. Всеки, който отрича блокадата като масово, грубо и системно нарушаване на човешките права на целия наш народ и като най-голямата пречка за нашето развитие, би излъгал.

Нека да разгледаме фактите и да направим обзор на данните. Между 1 март 2022 г. и 28 февруари тази година щетите от блокадата са консервативно оценени на 4 867 милиона долара. Това представлява щета от повече от 405 милиона долара на месец и повече от 13 милиона на ден.

Ако блокадата не съществуваше, БВП на Куба можеше да нарасне с 9% през 2022 г. По текущи цени натрупаните ефекти за повече от 60 години блокада надхвърлят 159 милиарда долара. Ако изчислението се направи на база стойността на златото, те достигат един трилион 337 милиарда долара. Това са изключителни цифри за всяка икономика в света, още повече за малка, островна и развиваща се такава като нашата.

Каква би била Куба днес, ако имаше тези ресурси? От втората половина на 2019 г. правителството на Съединените щати ескалира обсадата срещу нашата страна до екстремни, още по-перверзни и вредни измерения, прилагайки военновременни мерки, за да се опита да предотврати доставките на гориво за Куба, увеличавайки атаките срещу кубинското международно медицинско сътрудничество, засилвайки тормоза на търговски и финансови транзакции на трети пазари и сплашвайки инвеститори и търговски субекти от други страни. с извънтериториално прилагане спрямо тях чрез съдилищата на САЩ на дял III от санкционния Закон „Хелмс-Бъртън”.

Съществува и списък на подложените на ограничителни мерки кубински субекти, който засяга повечето от нашите компании. Има също и любопитен списък с места, в които е забранено настаняването – уникална за света забрана, наред с многото други забрани и ограничения.

В една глобализирана международна икономика е не само абсурдно, но и престъпно да продължава забраната за износ към Куба на артикули, произведени в която и да е държава, ако в тях има 10% или повече американски компоненти. Също и забраната за внос в Съединените щати на продукти, произведени в страните, представени в ООН, ако те съдържат суровини, нематериални елементи или други компоненти от Куба.

Какво би се случило с други икономики, дори и с богатите страни, ако бъдат подложени на подобни условия?

Господин председател,

Съединените щати засилват своите механизми на блокадата срещу Куба в банково-финансовия сектор. Той поддържа забраната за използване на долара, а санкционирането при осъществяване на финансови транзакции в други валути е непрекъснато и настървено, включително и спрямо търговията и инвестициите.

Тормозът е допълнително подсилен от произволното включване на страната ни в едностранния списък на Държавния департамент на страните, за които се предполага, че спонсорират тероризма. Това беше смъртоносна мярка, наложена от предишното републиканско правителство, само 9 дни преди то да напускане Белия дом. Сегашният президент демократ би могъл да поправи това само с един подпис още утре, ако пожелае.

Правителството на Съединените щати лъже и нанася огромни щети на международните усилия за борба с тероризма, когато без никакво основание обвинява Куба в спонсорирането му. Няма нито един валиден и разумен аргумент за оставянето на Куба в този фалшив списък. Такова действие е недопустимо, особено срещу нация, която е жертва на тероризъм, която все още и днес търпи ненаказано подбуждане към насилие и терористични актове от територията на Съединените щати и чието поведение на твърдо отхвърляне и преследване на всяка форма или проява на тероризъм е безупречно и всепризнато.

Ефектите от това са особено вредни в условията на една международна икономика, която става все по-взаимосвързана, взаимозависима и най-вече подчинена на диктата на финансовите центрове на властта, които се контролират от Вашингтон. Под прикритието на това свое произволно отправено обвинение, властите на САЩ изнудват стотици банкови и финансови институции във всички части на света и ги принуждават да избират: продължаване на отношенията им със Съединените щати или запазване на връзките им с Куба.

Между януари 2021 г. и февруари 2023 г. има общо 909 действия на чуждестранни банки, отказали да предоставят услуги на страната ни. Десетки кубински дипломатически мисии в столиците на различни страни са загубили връзки с традиционните си банки и днес нямат банкови сметки или финансови услуги. Това се случва дори в държави, които развиват приятелски отношения и отношения на сътрудничество с нашата страна и които последователно отхвърлят блокадата, но са жертви на извънтериториалната сила на американската враждебност, на нейното вредно и непропорционално влияние върху международната финансова система и на упорството ѝ да държи икономиката на Куба в блокада.

С тази фалшива квалификация така нареченият Държавен риск се увеличава експоненциално, принуждавайки Куба да плаща за всяка стока дори двойна цена от цената ѝ на международния пазар. Кубинските предприемачи, които правителството на Съединените щати цинично твърди, че подкрепя, често се сблъскват с отказ за използването на платформи за плащане и електронна търговия, като PayPal и Airbnb. Те дори са възпрепятствани да откриват лични банкови сметки, само защото са кубинци. В трети страни те са изправени пред банкови ограничения и са подложени на дискриминация в резултат на ефектите от блокадата.

Дори академичното и научно усъвършенстване не избягва въздействието на тази абсурдна политика. Евелио е 25-годишен кубински младеж, който в момента учи специалност Инженеринг на компютърните науки. С подкрепата на своя университет Евелио се зае да сподели резултатите от научните си изследвания със студенти от други страни и избра да участва лично в World Congresson Undergraduate Research (WorldCUR) – международно научно събитие, провело се от 4 до 6 април 2023 г. в Университета на Уоруик, Обединеното кралство.

Евелио беше приет за участник поради качеството на изследванията си. Малко по-късно обаче организаторите на събитието го уведомиха, че предвид присъствието на Куба в списъка на санкционираните страни, финансирането за личното му участие се оттегля.

Евелио много иска да се сложи край на блокадата, тъй като и той, и още хиляди други млади кубинци са изключвани и дискриминирани от тази политика, тя им пречи да взаимодействат при равни условия в академичната, научната и студентската общност.

Кубинските спортисти и артисти, които също страдат от дискриминация и понякога тормоз, трябва да получават заслужените доходи, които придружават техните медали и награди.

Господин председателю,

Блокадата ограничава правата на жителите на Куба в Съединените щати, възпрепятства събирането на семейства чрез визи и редовни механизми, не позволява издаването на пътнически визи в Куба и пречи на паричните преводи. Поражда несигурност и стремеж за търсене на лична реализация в други страни, дори в семейства на млади хора с висока квалификация. Увеличаването на кубинската емиграция обаче, с болезнена цена за семействата и неблагоприятни демографски и икономически последици за нацията, е пряко свързано със засилването на блокадата, а също и с осигуреното привилегировано третиране по строго политически причини за кубинците, които пристигат на границите на САЩ, независимо от маршрута, по който са дошли.

Невъзможно е да се разбере естеството на миграционните потоци на кубинци през страните от региона, насочени към Съединените щати, без да се вземе предвид тежестта на тези фактори, които се използват за целите на дестабилизацията, кражбата на таланти и дискредитирането на Куба. Неблагоприятното въздействие на тези процеси е очевидно и в някои страни от нашия регион, когато кубинските мигранти там са нелегални и използват несигурни и опасни маршрути или са жертви на организирана престъпност.

Куба винаги ще се застъпва за редовен, безопасен и организиран миграционен поток. В ръцете на правителството на Съединените щати е да промени структурните причини за по-голямата част от кубинската миграция, както редовна, така и нередовна.

Блокадата обаче парадоксално ограничава и свободата на американските граждани да пътуват до Куба, като се намесва и в правото им на свобода на информация и на формиране на собствено мнение.

Също така блокадата дискриминира, сплашва и лишава от ползване на автоматичната визова система ESTA граждани на други страни, само защото са пожелали да посетят Куба.

Господин председателю,

Затягането на икономическата блокада е придружено от продължителна медийна и комуникационна кампания срещу Куба. Новите информационни технологии и други цифрови платформи се използват, за да се опитат да се възползват от недостатъците, причинени от блокадата, и да представят абсолютно фалшив образ на кубинската реалност, дестабилизирайки и дискредитирайки страната. Медийният кръстоносен поход, основно от токсични платформи, финансирани и базирани в Съединените щати, е насочен към насърчаване на безредици, създаване на усещане за вътрешна политическа криза, отвличане на вниманието на държавните институции и накърняване на огромните усилия, които страната полага, за да преодолее предизвикателствата на блокираната икономика.

Това е нетрадиционна когнитивна война, за която правителството на САЩ публично и очевидно отделя многомилионни средства от федералния бюджет, а освен това и тайни големи суми. Планът им е перверзен и несъвместим с демокрацията, свободата и правото на информация, които уж защитават.

Господин председател,

Настоящото правителство на САЩ продължава нечовешката политика, установена по време на президентството на Доналд Тръмп и парадоксално я направи и своя. На практика са запазени непокътнати и се прилагат с цялата си строгост законите и разпоредбите, които подкрепят и осъществяват тази политика, включително най-враждебните и нехуманни. Блокадата, засилена до краен предел, продължава да бъде централният елемент, който определя политиката на САЩ спрямо Куба.

Екстериториалното въздействие на блокадата накърнява суверенитета на всички страни, които представлявате вие, уважаеми делегати. Нарушава националните закони на тези страни, подчинява ги на решенията на американски съдилища, уврежда интересите на компаниите им, санкционира техните бизнесмени и ограничава свободата на техните граждани, всичко това в нарушение на международното право.

Господин председателю,

Изминаха повече от три десетилетия, откакто Общото събрание започна всяка година да изисква края на блокадата срещу Куба. Изразената воля на международната общност обаче е незачитана и игнорирана от правителството на най-голямата икономическа, финансова и военна сила. Нито е допустимо, нито е приемливо последователните резолюции на този форум, най-демократичният и представителен за Обединените нации, да бъдат игнорирани безнаказано.

От името на кубинския народ оценявам високо изявленията за отхвърляне на блокадата, направени от държавни и правителствени ръководители и високопоставени лица от 44 държави по време на общия дебат на тази сесия, 21 от които изрично осъдиха и произволното включване на Куба в едностранния и фалшив списък на държавните спонсори на тероризма.

Изразявам нашата дълбока признателност и благодарност към многото делегации, които изказаха тази позиция на вчерашната сесия и на състоялата се тази сутрин. Също така ценя дълбоко изявленията и братската помощ на нашите сънародници, на широкото и универсално движение за солидарност с Куба и на многото приятели от различни географски ширини. Окуражени сме от нарастващата подкрепа на хората с добра воля, които по целия свят призовават за прекратяване на блокадата.

Въпреки враждебността на правителството, ние ще продължим да изграждаме мостове с американския народ, както правим с всички хора по света. Все повече ще укрепваме връзките с кубинците, живеещи в чужбина, и скоро ще бъдем домакини на IV конференция „Нацията и емиграцията“, която ще допринесе за задълбочаване на диалога между кубинското правителство и нашите сънародници.

Господин председателю,

Колосалните предизвикателства не ни плашат. Кубинският народ няма да се откаже от усилията си да почита, издига и защитава свободната си и суверенна родина. Ние ще продължим нашите преобразуващи и революционни усилия в търсене на начини за излизане от блокадата, наложена ни от американския империализъм и за начини за напредък към просперитет със социална справедливост, подкрепа за трансформацията на нашите общности и поддържане и разширяване на социалните програми. Ще продължим да гарантираме нарастващото участие на нашите млади хора и всички граждани в политическите, икономическите, социалните и културните процеси на нацията. На никой друг народ не му се е налагало да предприема проект за развитие при такива условия, при такава систематична и продължителна агресия от страна на суперсила. Но Куба ще продължи да се обновява в изграждането на суверенна, независима, социалистическа, демократична, просперираща и устойчива нация.

Господин председателю, Ваши Превъзходителства, уважаеми делегати, Упражнявайки правото си на глас, вие не само ще решавате въпрос от жизненоважен интерес за Куба и за всяко кубинско семейство. Вашият глас в подкрепа на представената проекторезолюция също ще бъде изявление в подкрепа на разума и справедливостта и акт в подкрепа на Хартата на Обединените нации и международното право. В името на нашия благороден, достоен и солидарен народ, отдавна решил да бъде стопанин на своята история и своето бъдеще. В името на милионите кубинци, които се съпротивляват и съхраняват вярата си всеки ден, изправени пред лицето на най-жестоката и дълготрайна система от едностранни наказателни мерки, която някога е била прилагана срещу която и да е страна и която трябва да бъде премахната веднъж завинаги, за доброто на всички.

С уважение ви моля да гласувате в подкрепа на проекторезолюция A/RES/78/L.5, озаглавена „Необходимост от прекратяване на икономическата, търговска и финансова блокада, наложена от Съединените американски щати срещу Куба.“

По-добре без блокада! Без геноцидна блокада! Да живее Куба без блокада!

Много благодаря.

…………………………………………………………..

Управителният съвет на Асоциацията за приятелство „България-Куба” изпрати следното писмо до Кубинския институт за дружба между народите и до посланичката на Куба в България Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан:

„Ние, членовете на Асоциацията за приятелство „България-Куба“, отново настоятелно заявяваме нашия призив да бъде незабавно прекратена тежката икономическа, търговска и финансова блокада установена от САЩ над Република Куба преди 63 години и нанасяща големи щети на страната в много области на социалното ѝ развитие. Блокада, която спъва и равноправните ѝ международни връзки и сътрудничество с много страни.

Като равноправен член на ООН кубинският народ има пълното право сам да избира своя път на развитие, насочен към постигане на високи успехи в различните области на общественото си развитие, както и на равноправно сътрудничество с всички народи по света.

Изразяваме солидарността си с народа на Република Куба и вярваме, че както и досега, кубинският народ ще отстоява своята справедлива кауза, ще се развива успешно и ще има подкрепата на всички народи и държави по света.

Днес ние отново изискваме отмяна на включването на Република Куба в листата, изработена от САЩ, на страните, които евентуално подкрепят тероризма.

Подкрепяме резултата от гласуването в ООН за окончателната отмяна на блокадата на САЩ срещу Куба.

Да живее Куба! Да живее Фидел! Долу блокадата!”