Седмицата между първия тур и балотажа на кметските избори в София очаквано се нажежи. Само че не заради спорове по идеи, възгледи, програми между кандидатите – излъчената от широка лява коалиция Ваня Григорова и издигнатия от ПП-ДБ Васил Терзиев. Нищо такова нямаше. Истерията дойде от отбора на Терзиев, където внезапно осъзнаха, че подценяваната от тях преди това Григорова привлича сериозна електорална подкрепа и има голям шанс да победи във вота на 5 ноември. В трескавия си опит да ѝ противостоят обаче не включиха нито за момент базирани на хладен анализ политически инструменти, а само ескалиращи, кресливи, импулсивни, лъжливи и често взаимоизключващи се нападки от лично естество, някои толкова скандални и груби, че в други харесвани от този обществен сегмент държави незабавно биха станали подсъдими за расистки изцепки.
Толкова много лъжи и провокации бяха избълвани срещу Ваня, а и подхванати от уж „големите“ медии, че след изборите е редно да се проведе специално изследване за влиянието на дезинформацията върху изборната кампания. Разгеле и пари има, много пари, предназначени точно за „медийна грамотност”. Цели 900 000 долара, отпуснати на България по „най-голямата програма за медийна грамотност, подкрепяна някога от американското правителство”, както я определи представилата я на 31 октомври у нас Елизабет Алън, заместник-секретар по публична дипломация и обществени въпроси в Държавния департамент на САЩ. Вярно, тия програми са за борба все с руската пропаганда, а пропагандните атаки срещу Ваня бяха все с обратен знак. Така че едва ли ще доживеем баш с въпросните 900 000 долара да ни ограмотят как точно се правят толкова тъпоумни и злобни кампании, които само подхранват омерзението на избирателите от прилагащите ги и се връщат като бумеранг върху тях.
В цялата тази болезнена трескавост Терзиев също даде своя принос, като откровено избяга от двете възможности за преки дебати със съперничката си в национални медии, каквито бяха предложени. С това успешно си самозалепи етикета на страхливец, който няма куража да се състезава в жив спор с Григорова. Допълнителен смях в залата предизвика и изумителното му предложение евентуалните дебати да се водят групово – всеки от кандидатите да си доведе по още двама участника от своя отбор. Григорова му отговори подобаващо в открито писмо – заяви, че щом не може да се справи сам, да си води когото иска, дори някой министър, а тя ще се изправи сама срещу всички, защото няма нужда от суфльори. Но отговорът ѝ пак беше извъртян в доста медийни интерпретации, а и в тълкуванието на отбора на Терзиев, който изкара нея виновна за така и несъстоялите се дебати. Пореден фал за Терзиев – защото публиката все пак гледаше и видя всичко. И никак не ѝ хареса нито така нагло да я лъжат, нито така грубо да я лишават от демократичното ѝ право да съпостави в пряко състезание с аргументи качествата на всеки от кандидатите.
Терзиев се изложи и в соловите си медийни интервюта през седмицата, с които приспиваше зрителите с кухи фрази и нула комуникативност. Единственото цветно петно измежду тези негови обиколки из студиа бе онлайн диалогът му с някаква умопомрчителна „инфлуенсърка”, вероятно замислен като опит да спечели младежка аудитория, но завършил като некадърна комедия, която дори не беше смешна, а чисто тъпа. Запомни се, без съмнение. Но още повече приближи Терзиев към фиаското.
В тази доста отровна и неадекватна обстановка Григорова показа хладнокръвие, здрави нерви и упоритост да следва собствената си ясна линия – не спря да провежда своите ежедневни срещи с гражданите, да обикаля крайни квартали и пазари, да разговаря с хората за проблемите им. Отиде да подкрепи и проведения навръх Деня на будителите синдикален протест на работещите в сферата на културата заради ниските заплати и ниския бюджет в бранша – като дългогодишна синдикалистка Григорова е доста навътре в темата, а и хората познават нейната борбеност, доказвана многократно именно в такива битки.
Ваня продължи също да дава интервюта, дори едно от тях бе непосредствено преди интервю на Терзиев, последвало в същото студио. И съпоставката между участието на двамата никак не беше в полза на Терзиев.
В крайна сметка избирателите бяха оставени да правят своя избор между претендентите въз основа на това, което те им предложиха. От една страна – спокойната и уверена последователност на Ваня Григорова, която продължи с вече ясните си послания и с категоричността си, че ще търси подкрепа само от гражданите, но не и от партии (и така отряза всякакви инсинуации около токсичните подмятания на Бойко Борисов по неин адрес, последвани от не по-малко токсични „указания” на Корнелия Нинова). А от друга – бягащият от преки дебати Васил Терзиев и настървеният му отбор от фенове, лишен от способност за политически спорове, но пък нахъсен да излива злоба, обиди и клевети срещу опонентката. И опрял чак до вкарване по телевизорите на такива одиозни персонажи като Иван Костов и Росен Плевнелиев, та да зомбират публиката каква геополитическа заплаха е Григорова.
Всъщност, ситуацията с тези избори наистина е вододелна. Но не по линиите, които се натрапват от психо-отбора на десния кандидат. А по много по-съществения и по-важен за нормалните хора и избиратели признак. Един срещу друг са изправени два символа. Олицетворението на една увредила живота и стремежа за справедливост на огромното мнозинство от хората у нас алчна, високомерна, двулична, мимикрираща и винаги запечатваща антихуманното статукво система. И изразителката на гласа на именно това събрало вече много силно възмущение и воля за обрат мнозинство. Такъв ясен и контрастен двубой между антиподи не се е случвал май никога досега у нас от 1989 г. насам. То и никога досега наглостта на едните и отказът от търпение на другите май не са достигали сегашните нива.
Така че на изборите в неделя, на 5 ноември, се отваря един наистина небивал шанс за пробив в досегашното нетърпимо вече статукво, шанс за алтернативен обрат. И не става дума за очаквания на вълшебни, бързи промени – не бива да се подценява интелигентността на избирателите, всички са наясно, че няма кой знае какви близки варианти за особено кардинално преобразяване на битието. Става дума за друго – за пречупване на досегашната 33-годишна парадигма, за обществено признание, че да, друг път е възможен. За надежда става дума. Общество без надежда за вдъхновяващи хоризонти е обречено, мъртво. Ваня е олицетворение на тази съживяваща надежда. Нека не изпускаме отварящия ни се уникален шанс, когато и нагласите на мнозинството, и наличието на подходящ кандидат съвпадат. Нека отговорно да го оползотворим с умен и сърцат вот в неделя!
About The Author
