Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за Палестина: „Израел действа като военна диктатура“

Хавиер Биоска Аскоити, elDiario.es

Франческа Албанезе е информирана от първа ръка и отдавна е в течение относно нападките на Израел срещу ООН. Тя е специален докладчик за положението с правата на човека в палестинските територии – независима длъжност, чийто изпълнител се назначава от Съвета по правата на човека на ООН. Албанезе, която заема този пост от май 2022 г., беше обвинена в антисемитизъм от израелските власти и те така и не са ѝ позволили досега да посети окупираните палестински територии, за да може да върши своята проучвателна работа.

В момента Албанезе е в Ню Йорк, където представи последния си доклад пред Общото събрание на ООН. Междувременно тя се опитва да разговаря с контактите си в Газа, като осъжда злоупотребите със сила в израелската офанзива и призовава за спешно прекратяване на огъня.

– Как тълкувате последната ескалация с нападките на Израел срещу генералния секретар на ООН и организацията като цяло? Какви последици може да има това?

– Това е осъдително по няколко причини. Първо, това не е начинът една държава-членка да се обръща към генералния секретар, който е представител на цялата многостранна система. Неприемлива е тази форма. Второ, казаното от генералния секретар е балансирано, хуманно, мъдро и справедливо. Той категорично и гневно осъди атаките срещу израелски цивилни. Също така осъди и атаките на Израел срещу палестински цивилни. Генералният секретар посочи, че палестинските оплаквания не оправдават стореното [нападението на „Хамас” от 7 октомври] и че това, което палестински въоръжени групировки са направили, също не оправдава това, което прави Израел. Но той каза и още нещо значимо. Има контекст. Тази година е най-смъртоносната за палестинците дори преди 7 октомври, а миналата година е най-смъртоносната от 20 години. Имаше много насилие. И това е така вече 56 години. Генералният секретар го каза и смятам, че трябва да го подкрепим.

– Израел отхвърля фигурата на специалния докладчик на ООН за положението с човешките права в окупираните палестински територии. Какви са отношенията ви с израелските власти? Успяхте ли да посетите Палестина?

– Не. Както моите предшественици, така и аз се опитах да установя контакт с израелските власти, но нямаше такъв. Няма пряк контакт, само посредничество [от трета страна]. Иначе имаше остри критики от моя страна, защото състоянието на правата на човека, за което те отговарят, е ужасяващо. От тяхна страна имаше порой от обиди и клевети в лични атаки. Това е връзката, която имам с правителството на Израел.

– Как бихте описали започналата израелска офанзива в Газа?

– Израел много непрозрачно се позова на правото на самоотбрана, но правото на самоотбрана е правото да се използва сила и съгласно международното право е разрешено само когато е разрешено от Съвета за сигурност или когато трябва да се отблъсне нападение. Правото на самоотбрана приключва, когато атаката срещу територията е отблъсната, въпреки че в този специфичен контекст Международният съд (МС) е установил съдебна практика, че атаката трябва да идва от държава. В параграф 139 на консултативното становище [относно изграждането на стената на Западния бряг] се твърди, че макар да има заплахи срещу Израел, произтичащи от окупираната палестинска територия, тъй като Израел е окупационната сила, той не може да се позовава на правото си на самозащита. Това е Международният съд, най-висшият съдебен орган на ООН.

Означава ли, че Израел няма право да се защитава? Разбира се, че има. Израел има право да гарантира своята сигурност, но неговата сигурност не може да се бърка със сигурността на плана за анексиране на палестинска територия. След нападението от 7 октомври Израел започна офанзива срещу Газа. Израел разполага с право да използва сила по пропорционален начин и при спазване на принципа на разграничение и предпазливост. Нищо от това не е спазено.

–  В този смисъл трябва ли да подходим към самия конфликт като към война или като към борба срещу режим на апартейд? Защото пътят към решението е много различен и в двата случая.

Това е война с военни действия и използване на сила, но това е война в контекста на окупирана територия. Израел се бие с хора, които трябва да защитава според международното право. Онова, което прави той, е да третира цялото население като враг. В Южна Африка това беше национален проблем, но тук усложнението е, че това е окупирана територия. Не може да се бори срещу хората, които окупира.

– Как се проявява настоящото израелско правителство, описвано като най-екстремисткото правителство в историята на Израел?

– От гледна точка на човешките права в окупираните палестински територии показателите са се влошили, но, както казва израелската журналистка Амира Хас, всяко израелско правителство е било военна хунта за палестинците. Работи и функционира като военна диктатура. Защо казвам това? В окупираните палестински територии Израел управлява чрез военни заповеди, написани от военни, налагани от военни и служщи за аргументи в съдилища от военни, дори спрямо деца на 12 години. Има военно положение.

В случая с Йерусалим е различно, защото се прилага израелското гражданско право, но палестинците често попадат под извънредни правила, свъраазин с отбраната, които датират от колониалната епоха на британския мандат. Това са разпоредби, които позволяват например събаряне на жилища и административно задържане. И това се отнася само за палестинците. Така управляват в Източен Йерусалим.

Ивицата Газа остава окупирана и под блокада. Незаконна блокада, която международната общност единодушно смята за колективно наказание от 2007 г. насам. Затягането на блокадата, докато Израел бомбардира, е много по-сериозно от военно престъпление. Това е престъпление срещу човечеството, защото рискува да причини умишлен глад. Има намерение и резултат.

– Но Израел твърди, че Газа не е окупирана от 2005 т., откакто изрелските сили са се изтеглили от там.

– Окупирана е, защото Израел контролира всичко в Газа. Контролира какво влиза и какво излиза. Има морска, въздушна и сухопътна блокада. Дори регистърът на населението е в ръцете на [израелските] власти. Счита се за установена доктрина и съдебна практика, че не е необходимо ботушът ви да е стъпил на дадена територия, за да имате ефективен контрол над нея. Дори използваната там валута е израелски шекел. Това е различен вид окупация без заселници и без ботуши по земята, но е територията е окупирана и всички в международната общност са съгласни с това.

– Защо изведнъж простото призоваване за прекратяване на огъня в Газа изглежда като отиване твърде далеч за мнозина?

– Трябва да попитате за това европейските държави и САЩ. Не знам защо го правят, но знам какво означава. От правна гледна точка е неправилно. Те оправдават и позволяват извършването на зверства. Международни престъпления, военни престъпления и евентуално престъпления срещу човечеството. Това е, което повечето западни държави, с малки изключения, позволяват.

Има известни международни учени, които осъждат възможното извършване на геноцид. Има много политически лидери, които заклеймяват това като геноцид, а международното право изисква предотвратяване на геноцид. Вече са загинали над 7300 души, като 3500 от тях са деца. Колко още хора трябва да умрат, за да може международната общност да действа? Сериозно, как може това да е самоотбрана?

[Тези западни страни] унищожават Обединените нации. В други случаи като този, в които масовото убийство не беше излъчено по телевизията, те дори можеха да се преструват, че не знаят. Тук знаят и просто гледат на другата страна. Те изопачават фактите и политизират темата.

– Как Израел е успял да игнорира в продължение на десетилетия толкова много резолюции на Общото събрание, становища на Международния съд, доклади, ясно заявяващи, че окупацията е незаконна, та дори и резолюции на Съвета за сигурност?

– Защото международната общност гарантира безнаказаност. За това не е отговорен само Западът, а целият свят. Всички. Всички, които не са взели твърда позиция за предприемане на мерки, разрешени от Устава на ООН. Дипломатически, икономически и политически мерки. Особено онези страни от арабския регион, които исторически са защитавали правата на палестинския народ и сега нормализират отношенията с Израел чрез търговски споразумения, докато Израел продължава да мачка палестинците.

Налице е окупация, която продължава 56 години и която се превръща в средството за колонизиране на палестинците. Какво се чака? Потисничеството поражда съпротива.

– Има ли възможност за поемане на отговорност за престъпленията, извършени и от двете страни?

– Има текущо разследване, което ще изпрати констатациите си в Службата на прокурора на Международния наказателен съд, но съдът също трябва да изпрати следователи. Не е за вярване, че нищо не се движи в това отношение и че международното право продължава да се пренебрегва, когато става въпрос за Израел и окупираните територии.

– Можем ли да говорим за нова Накба или етническо прочистване?

– Осъдих заповедта за евакуиране на 1,1 милиона палестинци от Северна Газа като незаконна и като акт на етническо прочистване. Защо цялото население, което е бомбардирано, трябва да се евакуира от територията? Вторият елемент е, че има намерение палестинците да бъдат преместени в Синай. Има и практика: това вече се е случвало през 1947, 1949 и 1967 г. Освен това има непрекъснато разселване на палестинци чрез отнемане на жилища, разрушаване на домове, изселване… Нека помислим и за случая с Масафер Ята , където 1200 души рискуват да бъдат разселени, защото Израел трябва да има зона за стрелба и защото израелските войници очевидно не могат да тренират никъде другаде освен на окупирана територия. Всичко това го позволява международната общност.