“Всяка къща в Североизточна Сирия е засегната.“ Това са драстичните думи, с които Бедран Чия Кюрд, външнополитическият говорител на автономното самоуправление на Североизточна Сирия, описа ситуацията на пресконференция миналата седмица. Между 5 и 9 октомври турската държава, заедно със своите джихадистки наемнически сили, извърши общо 580 въздушни и наземни нападения в региона и унищожи около 80% от цивилната инфраструктура. Оттогава два от петте милиона души в Североизточна Сирия нямат електричество, а мнозина нямат нито вода, нито газ. Продължават дребномащабните нападения, особено артилерийският обстрел от окупираните от Турция райони.
Нападенията са поредната стъпка в ескалацията на продължаващата война, която турската държава води срещу кюрдското население в Турция и извън нея. Докато повечето медийно внимание е насочено към събитията в Израел и Палестина, бомбардировките в Северна Сирия често дори не попадат в информационните агенции. Международната общност позволява на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да се разпорежда както пожелае – със сериозни последици за целия регион.
В Рожава, автономното самоуправление на североизточна Сирия, населението вече има тъжна рутина при справянето с целенасочени атаки срещу инфраструктурата. „Още миналата година имаше масирани атаки с дронове, но също и с изтребители“, казва Анита Староста. Тя отговаря за Турция и Северна Сирия в хуманитарната организация “Медико интернешънъл”. „По това време бяха атакувани и една от централните електроцентрали, бензиностанции и петролни находища.“ Въпреки че голяма част от старите щети все още не са възстановени, разходите за новите ремонти вече се оценяват на 50 млн. долара, казва тя. За да се поправят разрушените съоръжения, всъщност ще е необходима външна помощ – но такава не се предвижда. Продължаващите атаки заплашват да направят региона трайно необитаем. „Хуманитарната криза вече е налице“, обяснява Староста.
Този път турската държава използва за легитимиране на нападенията си атентат в Анкара, извършен от Кюрдската работническа партия (ПКК) .На 1 октомври член на ПКК се взриви пред сградата на турското министерство на вътрешните работи, а втори мъж беше застрелян от полицията, преди да успее да взриви жилетката си с експлозиви. По-късно Турция заяви, че един от нападателите е от Северна Сирия. Нямаше доказателства за това, но то така или иначе е без значение за действията на Анкара .Предишните военни действия на турската държава вече бяха показали, че страната „едва ли се нуждае от изричен претекст като нападението в Анкара, за да атакува региона“, обяснява политологът Дилар Дирик, който е написал книга за кюрдското женско движение. „Нито едно действие не оправдава бомбардирането на цивилно население и структури от втората по сила армия на НАТО“.
Ердоган обяви, че първата фаза на военната операция е приключила, но страхът от нови нападения продължава. „Целта е целият район да попадне под турско влияние“, казва Бериван Амуде, която работи в информационния офис на Женските отряди за защита YPJ. Това се отнася не само за северната част на Сирия, но и за северната част на Ирак, където преобладаващо кюрдското население живее де факто автономно от 1991 г. насам и също е обект на нападения. Но в Рожава става въпрос за още повече: „Опитват се бавно да намалят населението и да унищожат политическия проект“.
Политическият проект на Североизточна Сирия се превърна в източник на вдъхновение за левите по света през последните години. „Рожава може би най-добре може да се опише като политически процес“, обяснява Дирик. От 2012 г. насам там се изгражда различна политическа и социална система, основана на десетилетната лява традиция на кюрдското движение за свобода. Това включва местни административни структури, автономно движение за свобода на жените и признаване на различни религиозни и етнически групи. Многобройни интернационалисти се сражаваха заедно с кюрдските Отряди за народна защита (YPG), които са част от мултиетническия военен съюз Сирийски демократични сили (SDF), срещу Ислямска държава. Най-известният случай в Германия е на Ивана Хофман, която пада в борбата срещу ИД през 2015 г.
През последните години Ердоган преследваше унищожаването на този проект по различни начини. През 2016 г. Турция започна първата военна офанзива на сирийска територия. Последваха още две – първо окупацията на кюрдскиярегион Африн през 2018 г., а след това и на Сере Канйе и Гире Спи през 2019 г. Особено Африн е пример за турските действия в региона: под прикритието на „план за преселване“ кюрдското население беше насилствено прогонено и подменено с арабски или туркменски групи. Семействата, които днес живеят там, често произхождат от наемнически сили, свързани с Турция, други региони на Сирия или дори други държави. По време на този процес Африн бе проеобразен и в културно отношение :Днес на обществените сгради могат да се видят турски надписи и знамена, а в училищата се преподава на турски или арабски, а не на кюрдски. Тази политика се провежда и в другите окупирани територии. „Преселените групи действат под контрола на турската държава“, обяснява Амуде.
В допълнение към тези сухопътни офанзиви от около две години Турция все повече разчита на постоянна война от въздуха – особено чрез безпилотни самолети. „Това е психологическа война“, подчертава Староста. „За хората на място това е много драматично и травмиращо.“ Често това са малки, целенасочени атаки, които се опитват да изтощят населението. „Хората биват бавно, бавно убивани или превръщани в бежанци“, казва още Амуде. „Това не се случва от днес за утре.“
Но зад целенасочените атаки с дронове стои и друга военна стратегия: „Те се толерират от международната общност повече, отколкото широкомащабните инвазии и окупации“, обяснява Дирик. „Повечето медии дори не съобщават за такива атаки. Това отчасти се дължи на концепцията на бившия американски президент Барак Обама за войната с дронове“. Подобно на САЩ в Афганистан, Йемен и Пакистан, Турция продава безпилотните самолети като хуманна алтернатива в рамките на т.нар. антитерористични операции. Но Турция не прави разлика между бойци и цивилни граждани. „При тази концепция всяка цел може да бъде окачествена като легитимна“, подчертава още Дирик. „Това затруднява разследването и евентуалното повдигане на обвинения за военни престъпления при тези атаки.“
Без защита от въздушните нападения
Как да се защитите, когато войната винаги е надвиснала над вас от въздуха? „Много е трудно, защото не разполагаме с необходимите технологии“, казва Амуде. „За да се защитиш, можеш само да ограничиш движението си, като се опитваш да не им дадеш възможност да те нападнат.“ Ограничаването на движението ви в ежедневието означава да се колебаете всеки път, преди да се качите в кола, и да се уверите, че не сте дали по невнимание информация, която може да ви направи мишена.
Това значително ограничава движението. Въпреки че през 2022 г. са извършени само около една четвърт от всички нападения с дронове срещу автомобили, както обяснява в свой доклад Информационният център на Рожава, тези нападения са особено смъртоносни. При 31 от 33-те нападения срещу автомобили е имало смъртни случаи. За сравнение, само 44 от 97-те нападения срещу други цели са довели до жертви. Нападенията многократно са поразявали политически активни лица или цивилни граждани. Само през юни съпредседателят на самоуправлението в кантона Камисло Юсра Дервеш и нейният заместник Лиман Шивеш бяха убити при целенасочена атака с дрон срещу автомобила им. Психологическите последици от този постоянен терор с дронове са огромни за населението. „Това е революцията на обикновените хора“, изтъква Амуде. „Разбира се, че случващото се им влияе силно.“
Политологът Алекс Едни-Броун проучва последиците от войната с безпилотни самолети на САЩ в Афганистан. В своето изследване тя установява, че постоянното живеене под потенциалната заплаха от безпилотни самолети води до изолация на населението. Социалните събирания – особено ако са свързани с пътуване през нощта – се избягват от страх да не привлекат бомбите. Едни-Броун говори за форма на психологическа колонизация: хората са принудени да мислят за себе си на мястото на нападателите и да очакват всеки техен следващ ход.
Тъй като политическите представители често стават жертви на нападенията с дронове, те имат и друг ефект: държат цивилното население далеч от политически дейности. „Демонстрира се, че всяко приближаване към политическите структури по места може да доведе до тежки последици“, подчертава Дирик.
Краят на Рожава?
Все още няма признаци за по-нататъшно бягство на населението в Северна Сирия, казва Староста. Но не е изключено хората отново да трябва да напуснат домовете си, особено защото идва зима. „Ако през зимата няма петрол и газ, как ще оцелеят хората?“ В региона почти един милион души живеят като бежанци в палаткови лагери. Особено те се намират в несигурно положение.
В тези лагери се намират много бивши бойци на ИД и членове на техните семейства. Те вече трудно могат да бъдат контролирани от силите за сигурност на самоуправлението. Нападенията на Турция винаги увеличават опасността ИД да използва ситуацията, за да продължи да се реорганизира там.
След азербайджанското нападение над Нагорни Карабах Западът вече показа, че позволява на диктаторите да се разпореждат както намерят за добре. От досегашните си действия Ердоган знае, че не е нужно да очаква дори словесни осъждания от Европа или САЩ. Той използва тази ситуация в своя полза – и се опитва стъпка по стъпка да унищожи кюрдската автономия.
About The Author
