Искам да разгледам два въпроса – какво ще се случи в международен план и какво се случва в западните общества.
Израел очевидно е на път да продължи ескалацията и възнамерява да убие още много хиляди палестинци. Само през последните две седмици при израелски въздушни нападения са убити повече от 2000 палестински деца.
Газа няма никаква защита от бомбите и ракетите и няма военна причина Израел да не може да продължи това в продължение на месеци и просто да разчита на въздушни кланета. Може би само след седмица жаждата, гладът и болестите ще убиват дори повече хора на ден, отколкото бомбардировките.
Населението на Газа е напълно беззащитно. Само международна намеса може да спре Израел да прави каквото си поиска, а страните, които имат влияние върху Израел, активно подстрекават и насърчават геноцида.
Въпросът е каква е целта на Израел? Дали възнамеряват да намалят още повече ивицата Газа, като анексират половината или повече от нея? Дали гладът и ужасът ще позволят на международната общност да принуди Египет да приеме експулсирането на населението на Газа в Синайската пустиня като „хуманитарна“ мярка?
Изглежда, че това е крайната цел: експулсиране на населението и териториално разширяване в Газа. Изглежда, че това е крайната цел: експулсиране на населението и териториално разширяване на Газа. Това би изисквало сухопътна инвазия, но вероятно не преди още по-интензивни въздушни бомбардировки, за да се елиминира всякаква съпротива. Тази териториална амбиция, разбира се, е в унисон с насилственото разширяване на незаконните селища на Западния бряг, което в момента е в ход, без светът да обръща почти никакво внимание. Наистина е много трудно да се разбере пасивността на Фатах и Махмуд Абас в момента.
Политическите позиции на Нетаняху в Израел са толкова слаби, че единственият начин той да се възстанови е да направи голяма крачка към пълния геноцид на палестинския народ и към създаването на Велик Израел. Сега Нетаняху знае, че няма толкова екстремно насилие срещу палестинците, че западният политически елит да не го подкрепи под мантрата за „правото на Израел на самозащита“.
Roshdi Sarraj, the photographer who took this widely shared picture of Israel’s destruction of Gaza, was himself later killed by an Israeli airstrike. pic.twitter.com/qdBKVFT5xR
— Lowkey (@Lowkey0nline) October 22, 2023
Не виждам никакво спасение за Газа от страна на Хизбула. Ако „Хизбула“ използва своите прехвалени възможности за нанасяне на ракетни удари, моментът да го направи е сега, когато израелската бронетехника е разположена в огромни паркове извън Газа – идеална цел дори за ракети с по-голям обсег и ограничена точност. Веднъж разпръсната в Газа, бронята ще бъде много по-трудна за поразяване от разстояние от страна на Хизбула.
Сега „Хизбула“ е дори по-добре подготвена за водене на отбранителна война в Ливан, отколкото през 2006 г., когато разгроми израелското настъпление. Но тя не е конфигурирана или оборудвана да води агресивна сухопътна война в Израел, което би било катастрофа. Освен това трябва да се притеснява за враждебните милиции в тила си. Ако „Хизбула“ успее да провокира израелско нахлуване в Южен Ливан, това ще ѝ позволи да нанесе значителни загуби, но Израел няма да направи това по начин, който да намали възможностите му в Газа.
През последната година Иран значително подобри дипломатическите си позиции. Посредничеството на Китай за намаляване на враждебността със Саудитска Арабия може да доведе до революция в политиката на Близкия изток и Техеран няма да изостави лековато ползите от това. Иран също така постигна реален напредък с администрацията на Байдън в преодоляването на сляпата враждебност от годините на Тръмп.
Иран няма желание да се откаже от тези придобивки. Ето защо ми се струва изключително невероятно Иран да е подкрепил атаките на Хамас от 7 октомври. Сега Иран възпира Хизбула. Но търпението на Иран има граници. Необикновената истина е, че Иран е вероятно единствената държава, която се обсъжда тук, с истинска хуманитарна загриженост за живота на палестинците. Ако геноцидът се развие толкова ужасно, колкото очаквам, Иран може да бъде тласнат твърде далеч.
Въпреки това предлагам само предупредителна бележка под линия, че Саудитска Арабия под ръководството на Мохамед бин Салман не е съвсем надеждна марионетка на САЩ и Израел, каквато е била в миналото. Както знаете, нямам никаква слабост към Салман, но високото му мнение за значението на Ал Сауд и тяхната водеща роля сред арабите, го прави различен фактор от предшественика му.
Саудитска Арабия има лостове за влияние. Администрацията на Байдън се е насочила изцяло към демонстриране на регионално господство, изпращайки две групи самолетоносачи в ситуация, която, ако се изостри, може да доведе до най-високите цени на петрола в историята. Байдън рискува да предизвика огромно увеличение на цените на горивата в година на избори.
Изчисленията на Байдън или на неговите служби за сигурност са, че никой не може или няма да се намеси, за да спаси палестинците. Те преценяват геноцида като управляем. Това е изключително опасен хазарт.
Произраелските коментатори отправиха изключително много критики към Катар за това, че е приел офиса и ръководството на Хамас. Това пък е е изключително невежество.
Катар е домакин на „Хамас“, точно както беше домакин на Информационното бюро на талибаните, по пряка молба на Съединените щати. Така осигурява неофициални канали за диалог между Съединените щати и Хамас (и с талибаните) чрез трети страни. Така например когато един ден Блинкен пристига в Катар, а на следващия – иранският външен министър, това всъщност са „индиректни преговори“ с участието на Хамас.
Откъде знам това? По молба на Джулиан Асанж посетих Катар преди около пет години, за да обсъдим дали той и Wikileaks биха могли да се преместят в страната, която Джулиан беше определил като „новата Швейцария“ в качеството ѝ на неутралното дипломатическо пространство.
Катарците ми обясниха на много високо ниво, че Катар е приел информационното бюро на талибаните и Хамас, защото правителството на Съединените щати ги е помолило да го направят. Катар беше домакин на голяма американска военна база и зависеше от подкрепата на САЩ срещу превземането на страната от Саудитска Арабия. Ако можех да генерирам искане от тогавашния президент Тръмп Катар да приеме Wikileaks, тогава те щяха да го направят. В противен случай – не.
Така че знам за какво говоря.
Един малък, но добър резултат от това посредничество в Катар беше освобождаването на двама американски заложници. Британски дипломати ми казаха, че дискусиите в Катар досега са задържали израелската сухопътна офанзива, но все още не съм убеден, че Израел наистина е искал да направи това. Те се забавляват по садистичен начин, като стрелят по деца в бъчва.
Катар също така е източник на сделки, които позволяват предоставянето на малка помощ за Газа, но тя е толкова малка, че е почти без значение. Това е перформативна хуманитарна помощ от страна на Запада.
Често съм хвалил Китай за това, че икономическото им господство не е съпроводено с агресивно желание за световна хегемония, но това има и своите недостатъци. На практика Китай не вижда никаква полза от подпомагането на палестинците. Надеждните съобщения за изпращане на военни кораби от Китай се отнасят просто до предварително планирани учения, предимно в Персийския залив. Това, че Китай провежда такива съвместни учения с държавите от Персийския залив, наистина е част от дългосрочно увеличаване на влиянието, но няма отношение към непосредствената реалност.
Русия, разбира се, е с вързани ръце в Украйна.Тя позволява сирийските ѝ бази да бъдат използвани като транспортен канал след засилените израелски бомбардировки на сирийски летища, но не може да направи много повече. Ердоган е истински разгневен от случващото се в Газа, но Турция се затруднява да намери какъвто и да е начин за оказване на натиск, като изключим обвързването с проблемите на корабоплаването в Украйна (което Ердоган обмисля).
Това е много повърхностно описание на пейзажа,, но крайният ефект е, че не виждам никаква надежда за предотвратяване на зверството, което се разиграва пред ужасените ни очи.
Очите на повечето от нас са наистина ужасени. Пропастта между западните политически и медийни елити и техните граждани по този въпрос е просто огромна. Западните лидери не само че не успяха да възпрат Израел, но и почти единодушно подтикнаха Нетаняху към действие, като продължиха да повтарят фразата „правото на Израел на самозащита“ като оправдание за масовите бомбардировки, изселването и изтребването с глад на цяло цивилно население.
Удивителна е насладата на западните лидери да налагат вето на всеки опит за резолюция за прекратяване на огъня в ООН.
В цяла Европа се провеждат масови демонстрации срещу това неописуемо клане, а реакцията на политиците, които са изолирани от общественото мнение, е да се опитат да обявят подобни прояви на несъгласие за незаконни. В Обединеното кралство бяха арестувани хора, които издигаха палестински знамена. В Германия пропалестинските демонстрации бяха напълно забранени. Подобен опит беше направен и във Франция, но с предсказуем неуспех.
Аз самият съм присъствал на пропалестински демонстрации в три различни държави и най-поразителното нещо във всеки един от случаите беше силната подкрепа на минувачите и броят на хората, които спонтанно излизаха, за да се присъединят към демонстрацията, когато тя преминаваше.
В Обединеното кралство и в други страни се отприщи вълна от расизъм. Изумен съм от ислямофобията и расовата омраза, които се разпространяват онлайн, без да има видимо противодействие. Министрите на Обединеното кралство твърдят, че са разтревожени от „терористичните симпатии“ на пропалестинските демонстранти, но е напълно законно да се призовава палестинците да бъдат изтребени, да се сравняват с различни видове животни и паразити и да се предлага те да бъдат изгонени в морето. Това изобщо не ужасява министрите.
Лично срещу мен сега се води полицейско разследване за „тероризъм“ само заради това, че съм предположил, че палестинците също имат право на самозащита и могат да окажат въоръжена съпротива на геноцида – право, с което се ползват без съмнение според международното право. Не забравяйте, че Израел официално е обявил война. Нима според британското право единственото законно убеждение, което може да се поддържа и изразява, е, че в тази война палестинците трябва просто да се подредят в тиха редица, за да бъдат убити?
Incredible turnout in New York for Palestine 🇵🇸
The city that never sleeps has risen up against Israeli war crimes. #GazaGenocide pic.twitter.com/3DNvP2562P
— sarah (@sahouraxo) October 23, 2023
Промяната в западния авторитаризъм вероятно ще бъде посрещната с ответна реакция.
След 20 години най-накрая бяхме излезли от порочния кръг на „Войната срещу тероризма“, в който тероризмът, репресиите и институционализираната ислямофобия се засилваха взаимно в западния свят. Възмущението от ужасяващия геноцид в Газа е много вероятно да доведе до изолирани случаи на също така ужасяващо насилие, вдъхновено от ислямистите, в западните страни, включително в Обединеното кралство, особено поради военната подкрепа на Израел от страна на Обединеното кралство.
Този последващ тероризъм сам по себе си ще бъде посочен от политическия елит като оправдание за тяхната позиция. И така порочният кръг ще се завърти отново. Това, разбира се, ще бъде добре дошло за агентите на държавата на сигурността, чиято власт, бюджети и престиж ще бъдат увеличени. Отново трябва да сме нащрек за радикализация и истински тероризъм, но също така и за тероризъм, ръководен от агенти-провокатори, и за тероризъм под фалшив флаг.
Ако отново се върнем към този кошмар, пряката причина за това ще бъде подкрепата на елита за геноцида над палестинския народ и ислямофобския разказ за случващото се. Основната причина за тероризма тук е Израел, терористичната държава на апартейда.
*Крейг Мъри е автор, издател и активист за правата на човека. Бил е британски посланик в Узбекистан от август 2002 г. до октомври 2004 г. и ректор на университета в Дънди от 2007 г. до 2010 г. Активен участник в кампанията за защита на Джулиан Асанж
About The Author
