От 4 до 13 октомври на работно посещение у нас бе зам.-генералната директорка на Офиса на историка на Хавана Перла Росалес. Тя бе тук по покана на Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НСТПК), меморандум за сътрудничество с който е подписала нейната организация през юни т. г. в кубинската столица.
Гостенката взе участие в състоялия се в София на 5 и 6 октомври 11-и Европейски форум на субектите на социалната и солидарна икономика, проведе многобройни делови срещи относно съвместни проекти, включително в УниБИТ и в ГС на БСП-София, и се включи в отбелязването на Деня на кубинската култура в посолството на Куба в България на 10 октомври.
Преди да разкажем за гостуването на Перла Росалес и нейните срещи у нас, е редно да поясним за българската аудитория какво представлява институцията Офис на историка на Хавана и защо тя е толкова влиятелна и авторитетна в кубинското общество.
Тази институция е създадена още през 1938 г. с цел да съхранява, възстановява и осигурява цялостна културна, обществена и социална стратегия за културно-историческото наследство на Хавана – емблематичен град, основан през 1519 г. и закрилян от ЮНЕСКО.
През последните близо четири десетилетия генерален директор на Офиса на историка на Хавана е изключителният кубински интелектуалец Еусебио Леал, който има огромен принос в разгръщането на програми за реконструкция, консервация и изпълване с нов живот на Старата Хавана, осъществявани и с активното сътрудничество на ЮНЕСКО и други международни партньори.
Под ръководството на Леал се изгражда и цяла мрежа от подобни институции из повечето кубински градове, във всеки от които също се извършва мащабна работа по съхранение и развитие на културно-историческото наследство.
Всички тези усилия са насърчавани и подпомагани от кубинската държава, а освен това са осъществявани и в тясна връзка със структури на туристическия бранш, много важна част от който е именно културно-историческият туризъм.
За жалост, Еусебио Леал си отиде през 2020 г. на 78-годишна възраст. Предишната година – 2019-та, той се раздаде изцяло по време на тържественото отбелязване на 500-годишнината на Хавана.
Неговото дело обаче продължава все така ефективно, дори и без физическото му присъствие, а изградените с прякото му участие многобройни професионалисти в Офиса на историка на Хавана и в подобните структури из другите кубински градове все така всеотдайно вършат хуманната си работа.
След кончината на Еусебио Леал никой не е назначен на поста му начело на Офиса на историка на Хавана, но работата му е поета именно от гостувалата у нас Перла Росалес в качеството ѝ на архитектка и зам.-директорка на Офиса. Тя години наред е работила редом с Леал, продължавайки и досега да се прекланя пред него като пред свой учител и вдъхновител и следвайки заветите му в работата си.
По време на работното си посещение в България високата гостенка от Хавана проведе многобройни делови и приятелски срещи в социални, обществени, културни и образователни структури, като повечето от тях бяха организирали от домакинстващия ѝ НСТПК. Неин придружител по време на събитията бе председателят на Градския съвет на НСТПК Владислав Лазаров.
Съгласно меморандума между двете институции, те предвиждат съвместни проекти, насочени предимно към хората с увреждания. Подчертан интерес към развитието на такива проекти изрази председателят на НСТПК Божидар Станчев при разговора си с Перла Росалес.
На всичките си срещи кубинската гостенка на пропускаше да изтъква, че работата на Офиса на историка на Хавана е не само с културно-исторически и възстановително-консервационен профил, но и със социален, защото включва и специални програми за жителите на Старата Хавана. Именно в този дух бе и презентацията, която направи Перла Росалес в рамките на проведения у нас 11-и Европейски форум на субектите на социалната и солидарна икономика. Придружаващата я посланичка на Куба у нас Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан на свой ред изтъкна, че осъществяването на съвместни икономически, социални и културни проекти ще бъде логично продължение на историческите топли връзки между Куба и България.
В програмата на Перла Росалес бе включено и нейно посещение в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, където тя разговаря с ректорката проф. Ирина Петева и с председателя на Общото събрание на УниБИТ проф. Стоян Денчев.
Перла Росалес гостува и в Градския съвет на БСП-София, където бе посрещната и проведе приятелски разговор с председателя на ГС Иван Таков и с неговите заместници Милка Христова, Диана Тонова и Иван Пешев.
На срещата присъства и издигнатата от БСП съвместно с широка лява коалиция като кандидат за кмет на София в предстоящите местни избори Ваня Григорова. Тя получи от гостенката покана да посети Хавана, когато пожелае, и да се запознае пряко с кубинския опит в съхраняването на културно-историческото наследство. Григорова отговори, че ще го предвиди в програмата си, когато стане кмет.
Иван Таков подари на Перла Росалес албум „Етюдите на София” и ѝ показа снимки от своя семеен архив – от посещения в Хавана на дядо си и на баща си, които са се срещали навремето с Фидел и Раул Кастро.
Гостенката покани и Таков също да посети кубинската столица и да я опознае лично. Помоли и за копия на снимките от семейния архив на Такови, като обясни, че ще ги включи в експонатите на създадения в Хавана под егидата на Офиса на историка Център „Фидел Кастро”. Тя подари на Иван Таков албум с фотографии на историческия лидер на Кубинската революция.
В разговора Перла Росалес сподели и своята семейна история: тя е дъщеря на бившия началник на Генералния щаб на кубинската армия и близък съратник на Фидел и Раул Кастро – Улисес Росалес дел Торо, който е заемал и ред министерски постове.
Също така Перла Росалес обърна внимание и на дълго градените чрез човешки връзки – чрез хилядите български специалисти, работили в Куба, и чрез кубинските студенти, учили у нас – традиционно приятелски българо-кубински отношения.
Рослес подчерта успешно развиващото се сътрудничество в културната област между Офиса на историка на Хавана и българското посолство в Куба, оглавявано в момента от посланик Тодор Кънчевски. Със съвместни усилия в историческия център на Хавана е издигнат бюст на нашия поет революционер Христо Ботев. Открит е и български ресторант по съседство. А около всеки 3 март – националния празник на България, в Старата Хавана се провежда и Ден на българската култура. Има и още идеи за бъдещи проекти, за които учстниците в срещата в ГС на БСП-София изразиха готовност да помагат.
Перла Росалес благодари за подкрепата, подчертавайки колко е важна тя в труден момент като сегашния, изживяван от Куба. Тя припомни, че над 60-годишната американска блокада на Острова на свободата е била допълнително ожесточена с нови около 200 наказателни мерки, въведени от администрацията на президента Доналд Тръмп – и то насред пандемията от Ковид-19. Тези мерки, които продължават да са в сила и при сегашната администрация на Джо Байдън, възпрепятстват достигането на чужди кораби до Куба, пречат на получаването на кредити от страната в международни банки, провокират дефицити в снабдяването на кубинското население, тласкат младите кубинци към емиграция – и като цяло целят да задушат кубинската икономика, разказа Перла Росалес.
Едно от централните събития при гостуването ѝ в България бе организираното в Посолството на Куба у нас честване на Деня на кубинската култура. То бе посветено и на 155-годишнината от началото на освободителната борба на кубинския народ на 10 октомври 1868 г. и последвалото на 20 октомври същата година първо публично изпълнение на емблематична песен, обявена тогава и останала и до днес като национален химн на Куба.
Още малко пояснения за българските читатели. 10 октомври 1868 г. е почитан в Куба като Ден на Повика за свобода, тъй като на този ден смятаният за „баща на родината” адвокат и патриот Карлос Мануел де Сеспедес, родом от източнокубинския град Баямо, провъзгласява с манифест началото на антиколониална въоръжеа борба и сформирнето на революционен съвет. Той освобождава робите от своето имение и създава ядрото на освободителната армия – първоначално от само 147 души, които по-късно се разрастват до 17 000. Сеспедес става първият президент на въстанала за свободата си Куба.
А написаната година по-рано от кубинския патриот Педро (Перучо) Фигередо песен за свободата, известна като „Баямеса” („Баямката” – от град Баямо), на 20 октомври 1868 г. за първи път е изпълнена като национален химн на свободна Куба. И затова днес на тази дата кубинците отбелязват Деня на културата.
Освободителните битки на кубинсикя народ продължават дълго. Карлос Мануел де Сеспедес така и не вижда увенчано с победа делото си, падайки убит през февруари 1874 г. в неравен бой с испанската войска край селището Сан Лоренсо в планината Сиера Маестра. Но както се пее и в „Баямеса”, кубинския химн – „да умреш за родината значи да живееш”.
Днес един от най-красивите паметници в кубинската столица е тъкмо на Карлос Мануел де Сеспедес. Монументът от снежнобял мрамор е обкръжен от тропическа зеленина в градинката на историческия Площад на оръжията в Старата Хавана. На всеки 10 октомври там се провеждат възпоменателни церемонии, а паметникът се отрупва с цветя.
За всичко това пред публиката, събрала се в посолството на Куба на 10 октомври т. г., разказаха Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан и зам.-генералната директорка на Офиса на историка на Хавана Перла Росалес.
Беше показан и видеозапис с вълнуващо слово, произнесено преди няколко години навръх тогавашния 10 октомври от легендарния Еусебио Леал по време на церемония с поднасяне на цветя пред паметника на Сеспедес.
Перла Росалес показа пред публиката в посолството, сред която имаше много дългогодишни приятели на Куба и дейци, допринасящи за българо-кубинското сътрудничество в най-различни сфери, току-що излязлата от печат книга „Прекъснатите мълчания от Сан Лоренсо” на автора Рафаел Акоста де Ариба. Книгата е събрала много ценни документи, свързани с Карлос Мануел де Сеспедес, а най-големият ѝ принос е, че представя и неговия смятан за изгубен дневник. На челната корица е изведен цитат от Сеспедес – от негов оригинален ръкописен текст. Перла Росалес прочете откъси от книгата, а след това я подари на посолството.
Вторият подарък, връчен от нея на кубинската дипломатическа мисия в лицето на посланичката Мариета Гарсия Хордан, бе фотоалбум с портретни и репортажни снимки на Фидел Кастро, правени през десетилетията от най-известните кубински фотографи.
Вечерта продължи с емоционални изпълнения на една от най-обичаните звезди, олицетворяваща и българо-кубинското приятелство – пламенната Йорданка Христова. Тя въодушеви публиката с три популярни песни от своя репертоар, всичките на испански.
Отначало изпя нашумялата „Serenata de la Fidelidad” или „Серенада на верността”, чието заглавие на испански е свързано и с името на Фидел, означаващо „верен”. Авторка на стихотворението, станало текст на тази песен, е голямата приятелка на България с два посланически мандата у нас Тересита Капоте, която, уви, почина в Хавана през 2020 г. А авторка на музиката и изпълнителка е Данчето Христова. Двете с Тересита са свързани от дългогодишно приятелство и това е техният общ дар за 85-годишнината н Фидел Кастро, отбелязана с голям международен концерт в Хавана през 2011 г.
Втората песен, която нашата голяма певица изпя вечерта на 10 октомври в кубинското посолство, бе вечният хит „Lagrinas negras” или „Черни сълзи”, написан през 1929 г. от емблематичния кубински изпълнител и композитор Мигел Матаморос.
А третата песен, разбира се, бе легендарната „Гуантанамера” по стихове на Хосе Марти – кубинския събрат на нашия Христо Ботев. Цялата зала пя заедно с Данчето, като в един момент тя предложи микрофона и на Перла Рослес. Високите градуси на кубинската фиеста и жизнерадост изпълниха всички присъстващи.
Празникът продължи на по чаша мохито или „Куба либре” с кубински ром, а музикалната палитра на вечерта бе допълнена от изпълнения на хор „Планинарска песен”.
Това бе и топлата атмосфера, в която разговаряхме с Перла Рослес. Помолих я да обобщи впечатленията си от своето гостуване в България.
Тя започна с благодарности към НСТПК, по чиято покана бе посещението ѝ и който ѝ бе сърцат домакин. Гостенката припомни отново сключения през юни т. г. в Хавана меморандум за сътрудничество между Офиса на историка на Хавана и НСТПК, който е отворил пътя към партньорство в общи социални проекти, трасирани и при сегашните ѝ срещи и разговори в България.
„Много научихме, много опит събрахме от впечатляващата история и дейност на НСТПК, което ще ни е изключително полезно в нашата работа. Вярно, Офисът на историка на Хавана не е точно кооператив, но е социален проект в полза на общността. Реставрираме сгради, но и човешки души. Във фокуса ни е добруването на обитателите на Старата Хавана – възрастни хора, деца. Имаме много какво да направим съвместно с НСТПК и за хората с увреждания. Готови сме да договаряме вече конкретни проекти. Изобщо – тръгвам си с пълен бележник, както се казва,” сподели Перла Росалес.
Тя каза също така много добри думи за българския посланик в Куба Тодор Кънчевски, който е подел активно и ефективно сътрудничество с Офиса на историка на Хавана в различни културни дейности. Сред тях, разбира се, изпъква откриването тази година на бюст паметник на Христо Ботев именно в историческия център на кубинската столица, което няма как да стане без разрешение и съдействие от Офиса. Освен това Перла Росалес изтъкна като установена вече традиция ежегодното провеждане на дни на българската култура около нашия национален празник 3 март.
Гостенката открои и личната си емоция от опознаването на нашата страна: „За мен бе привилегия да посетя България и да се запозная с успехите ви в различни сфери. Като архитектка съм възхитена от консервацията на старинни сгради в София, от спасяването на историческото и културното наследство във всички ваши градове, които посетих. Това пътуване бе за мен и пряко докосване до нещо красиво, свързано с детството ми като някакъв сън. Както повечето други кубинци на моят възраст, чувала съм от родителите си много изпълнени със суперлативи разкази за българските продукти, които навремето десетилетия наред са били част от нашия живот и са се отличавали с високо качество – храни, козметика, селскостопанска и индустриална техника и др. Сега имах късмета на живо да се потопя в страната на този сън, който не бива да остава само минало. Много ми се иска да материализираме отново поне част от тези спомени. Така например, ние в Старата Хавана имаме много реставрирани старинни, но действащи аптеки, които привличат много голям интерес и сред нашите сънародници, и сред туристите. Бихме могли да предлагаме в тях и българска козметика, например. Сигурна съм, че ще има голям успех”.
Попитах Перла и какви са ѝ впечатленията от обикновените българи. Ето какво отговори: „Мисля, че българи и кубинци много си приличаме, защото сме топли, сърдечни хора. Без да карам обичния ми съпруг Роберто, който ме придружава, да ревнува, ще кажа, че много ми харесаха българските мъже – красиви, благородни, грижовни към децата. Прекрасни са и българските жени, които успешно допълват своята женска и майчинска същност с авторитетна и убедителна професионална и обществена реализация. Мисля, че това ни го даде социализмът – и у нас, и у вас именно той утвърди женското равноправие, за разлика от такива големи страни като Франция или Германия, където жените още се борят за правата си. И в този контекст ще споделя, че съм очарована от кандидатката на БСП за кмет на София – загрижена за трудовите хора, борбена и в същото време толкова обаятелна и човечна. Пожелавам ѝ успех! Също така силно впечатление ми направи скромната централа на БСП-София и кабинета на председателя Иван Таков. Напомни ми на офиса на председателя на ККП в Хавана – също без никакви излишества. Те са недопустими, когато народът живее трудно. У вас това е по едни причини, а у нас по други – всеизвестната жестока блокада на САЩ, която задушава нашия народ вече над 60 години…”
Спираме се в разговора по-подробно на американската антикубинска блокада и Перла допълва: „Ние сме най-дълго подложената на блокада страна в света. Повечето от кубинците сме родени вече след въвеждането ѝ. Представете си – целият ни живот минава под блокада, заради която всеки вносен продукт ни струва двойно и тройно от реалната цена, защото трябва да го внасяме отдалеч, през заобиколни пътища. Включително храни и лекарства. Международните банки не ни дават кредити, защото ще бъдат санкционирани. Възпрепятства се стигането на кораби до наши пристанища. Това е всекидневна борба, съпротива, за да оцелеем. Всяка година Общото събрание на ООН гласува с огромно мнозинство блокадата да бъде вдигната – и нищо. САЩ не се интересуват от гласа на света. В конкретната работа на Офиса на историка на Хавана тази тежка ситуация също рефлектира пряко, затруднявайки много от дейностите ни. Разбира се, търсим приятели по света, за да се справяме. Намираме начини, не се предаваме, но колко повече можехме да направим, ако не ни пречеха!…”
Питам и как именно продължава да работи Офисът на историка на Хавана без легендата си Еусебио Леал начело. Перла казва: „Продължаваме по същия начин, както работехме и с него – все едно още е с нас. Със същия екип, сформиран още от него. Имаме около 4500 работници, половината от тях са жени. Привличаме и много млади хора. Разбира се, в крак с времето сме. Покрай пандемията от Ковид-19 се наложиха нови форми на работа. Знаете, по цял смят имаше карантини, спиране на основни дейности. Навсякъде особено тежко пострада туризмът, който за Куба е от ключово значение. Е, научихме се да живеем и без туризъм. Сега той вече се съживява, но ние си имаме и разработен доста ефективен и стабилен модел за в случай, че лошото се повтори. Активно търсим заинтересовани партньори – ето, както сега в България. Наред с реставрацията на сградите в сътрудничество с ЮНЕСКО и с ЕС, се концентрираме и върху социални проекти в Старата Хавана.”
Перла обръща внимание и на още нещо важно: „Еусебио беше този, който пръв приложи и в Хавана, и в другите градове прякото партньорство на нашия Офис с местните власти – с кметове и общински съвети, намалявайки централизацията, която ненужно бави и бюрократизира необходимите решения. И бих казала, че именно този наш иновативен подход в момента е пример за цяла Куба – разширява се, популяризира се и се и прилага вече из цялата страна в процеса на цялостната актуализация на кубинския модел. Президентът Мигел Диас-Канел изцяло подкрепя и насърчава този подход за засилване на ролята на местните власти, разговарял е с нас за това. Същевременно имаме и пълната подкрепа на държавата, разбира се. В национален мащаб се работи дейно за решения по недостига на жилища. Приоритетните държавни инвестиции се насочват към производствата на цимент, на стомана, но това ще отнеме време. А нашите реставрационни усилия помагат и за справяне с жилищната криза, за широк спектър от социални потребности”.
За финал на разговора ни Перла Гонсалес избра да разкаже следното: „Преди два месеца в Хавана ни гостува генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. Беше възхитен от резултатите на нашите усилия. Каза, че и жена му би била очарована да види всичко това. Отговорихме: ами доведете я! Голямо удовлетворение е такава спонтанна, човешка оценка на личност на такава висока световна позиция. Каним всички: елате в Хавана, насладете се на историята ѝ, културата ѝ, красотата ѝ, душата ѝ, човечността ѝ! Влагаме във всичко това и нашите души и обич!”
About The Author
