От десетилетия има снимки на мъртви палестински жени и деца, както и на деца бити, унижавани и затваряни от израелски войници. Историческият коефициент на убийствата в този „конфликт“ е доста постоянен – около 40:1 палестинци спрямо израелци.
Нищо от това не предизвикваше повече от повдигане на вежди и леки подмятания от страна на западния „либерален“ естаблишмънт. Не си спомням екипите на камерите някога да са преследвали ционистки политици по улицата, изисквайки от тях да използват думата „осъждам“ за последното израелско злодеяние.
Поучителен е пристъпът на омраза в политическата и медийната класа, отприщен само от един ден, в който обувката е на другия крак. Особено поучително е почти пълното им единодушие – какъв процент от дискусиите по телевизията или радиото сте чули през последните 48 часа, посветени на палестински или пропалестински гласове?
И все пак от социалните медии става ясно, че обществеността в никакъв случай не е толкова единодушна в подкрепата си за Израел, колкото политическата и медийната класа.
Но за разлика от тях, обществеността не е купена и продадена.
Асиметричните военни действия обикновено са отвратителни. Потиснатите и колонизираните народи не разполагат с лукса да подредят войници с изгладени униформи и излъскани ботуши, за да се изправят срещу противниковата армия в равностойно съревнование.
Колонизираният и потиснат народ е склонен, ако има възможност, да възпроизвежда жестокостите, извършени над него от неговия потисник.
Това, разбира се, винаги е в основата на пропагандата на империалистите. Пристъпът на съпротива от страна на потиснатите в крайна сметка винаги се представя от империалиста като доказателство за зверството на колонизирания народ и сам по себе си оправдава „цивилизационната мисия“ на колонизатора.
Така „индийският бунт“ се превръща във викторианска приказка за изнасилвания и убийства на британски жени и за Черната дупка на Калкута. Така „Мау Мау“ бяха зли касапи, а ИРА – терористи, което е съвременният изкуствен термин за онези, които се съпротивляват на злото и чуждото управление.
Вчера израелският посланик в ООН определи бойците на Хамас като „животноподобни“. Това, разбира се, не е вярно. Те са хора, но хора, които са обезумели от непоносими нива на несправедливост и потисничество.
Over 570 Palestinians killed in the lsraeli aggression on Gaza Strip. pic.twitter.com/YMewvwcSUG
— TIMES OF GAZA (@Timesofgaza) October 9, 2023
Изключително съжалявам за всички, които загиват, както във всички войни. Съжалявам дори за смъртта на отделни израелски войници, а още повече за всички невинни, които са загинали и продължават да умират.
Но аз няма да осъдя Хамас.
За това дори не е необходимо да се задълбочавам в историята на първоначалното спонсориране на Хамас от Израел, за да се разцепи Фатах. Те вече отдавна са надраснали това. Не осъждам „Хамас“, защото съпротивата на палестинския народ е рефлексен отговор на техния бавен геноцид.
Да, това е първосигнална и насилствена реакция. Разбира се, че ми се иска тя да няма невинни жертви.
Хората, които осъждам, са политическата класа в международен план, която в един глас прави изявления в подкрепа на „правото на Израел на самозащита“. Право, което те предоставят на потисника, но отричат на потиснатите.
Това са хората, които трябва да бъдат осъждани.
*Крейг Мъри е автор, издател и активист за правата на човека. Бил е британски посланик в Узбекистан от август 2002 г. до октомври 2004 г. и ректор на университета в Дънди от 2007 г. до 2010 г. Активен участник в кампанията за защита на Джулиан Асанж
About The Author
