Замразяването на 691 милиона евро от фондове на ЕС за Палестина предизвиква гръмотевична буря и генерира напрежение и разделение не само сред държавите-членки на ЕС, но и в самата Европейска комисия. Испания изрази неудоволствието си от решение, за което твърди, че не е знаела и за което самият Жосеп Борел, ръководител на европейската дипломация, не е бил информиран.
В опит да спаси лицето си, след ден на голямо объркване из коридорите в Брюксел, изпълнителната власт на Общността потвърди, че няма замразени средства, защото не е имало висящи плащания.
Третият ден от войната между Израел и Палестина отприщи безпрецедентен и неочакван отговор. Но пълен с объркване, кръстосани упреци и малко информация. На обичайната пресконференция в12 часа на обяд на 9 октомври Европейската комисия увери, че състоянието на помощта за Палестина ще бъде анализирано от 27-те външни министри, спешно свикани от Борел за неофициална среща във вторник, 10 октомври.
Само два часа по-късно унгарският комисар по разширяването и добросъседството Оливер Вархели съобщи изненадващо в социалната мрежа Х (бившия Туитър), че еврофондовете за развитие на стойност почти 700 милиона евро, остават замразени с незабавен ефект след нападенията на „Хамас” на израелска територия.
Реакциите последваха каскадно. В самата брюкселска сграда „Berlaymont” – централата на Европейската комисия, комисарят по хуманитарната помощ Янез Ленарчич от Словения се опита да се измъкне от неприятностите, като реши да прави уточнения по туита на своя колега Вархели и заяви, че хуманитарните средства – които се намаляват до около 25 милиона евро годишно – не ще бъдат засегнати.
„Осъждайки категорично терористичната атака на „Хамас”, е наложително да защитим гражданското население и да спазваме международното хуманитарно право. Хуманитарната помощ за Палестина ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо“, посочи словенецът. От цялата тази бъркотия излиза, че хуманитарните средства не са заковани вътре в пакета за макро развитие.
Из столиците на ЕС това съобщение породи ступор. Особен дискомфорт предизвика то в Испания, Ирландия и Люксембург. Испанският министър на външните работи, Европейския съюз и сътрудничеството Хосе Мануел Албарес проведе телефонен разговор с еврокомисаря Ленарчич, за да „изрази несъгласието си с това решение“, сочат източници от испанското МВнР. Те потвърждават още, че мярката е сварила неподготвени и неинформирани външните министри на ЕС, включително Борел.
Всъщност, предвидено е решението да бъде разгледано на министерската среща на 10 октомври. Но пък някои страни, като Австрия например, избързаха напред, самостоятелно спирайки своята помощ за Палестина.
Тези реакции са оспорвани от левицата, която разкритикува това „колективно наказание“. „Възмутително е, че Европейската комисия налага скандална колективна санкция на палестинския народ. Орязването на помощта за развитие ще направи хуманитарната катастрофа още по-лоша. Гражданското население не е отговорно за войната. Това, което е спешно, е прекратяване на огъня“, заяви евродепутатката от „Непокорна Франция” Манон Обри.
Ако това решение стане факт, то заплашва да има тежък ефект върху населението на Ивицата Газа, което от 15 години живее в израелско блокада по суша, море и въздух. Тзи блокада е превърнала Газа в най-големия в света затвор на открито.
Според фактите, които се коментират из брюкселските коридори, 80% от населението на Газа зависи от международни дарения и хуманитарна помощ.
„ЕС трябва да удвои усилията си за мир, а не да наказва палестинския народ и да дава картбланш на ужасните репресии на Израел. Виждаме, че се готви срамно решение, влизащо в противоречие с международното право, което забранява колективното наказание. Комисията трябва да го коригира”. Това бе реакцията на евродепутата от „Зелените” Ернест Уртасун, който е и говорител на новата испанска формация „Sumar” („Да събираме”).
Комюникето на Европейската комисия
Сред хаоса, трупан през целия ден с въпросните туитове, Европейската комисия беше принудена да излезе с изявление, пълно с нюанси, в което се обяснява, че от днес (9 октомври- б.пр.) ще започне извънреден преглед за преглед на помощта, която ЕС предоставя на Палестина в координация с държавите-членки. „Наред със съществуващите предпазни мерки, целта на този преглед ще бъде да се гарантира, че никакви фондове на ЕС няма да могат косвено да позволяват на която и да е терористична организация да извършва атаки срещу Израел“, се казва в краткия текст на комюникето.
„Как може Комисията да твърди, че нейната помощ никога не е подкрепяла пряко или непряко „Хамас” и в същото време да спре помощта за палестинците? Или сега тя признава, че е финансирала „Хамас” през цялото време (шокиращо), или подкрепя наказанието на цивилните палестинци (ужасно)“, написа пак в Х Натали Точи, директорка на италианския Институт н външните работи.
Така ЕС тупа топката и печели време, въпреки че дебатът вече нажежава извънредния Съвет по външни работи, който ще се проведе във вторник в хибриден формат, тъй като Борел и много министри са в Оман за участие в Съвета за сътрудничество на Залива.
„Ще преценим дали, в съответствие с променящите се събития на място, програмите в подкрепа на палестинското население и палестинската власт трябва да бъдат преразгледани“, продължава официалният отговор на комюникето. Екипът на Урсула фон дер Лайен обаче уверява, че „няма спиране на плащанията, тъй като в момента няма планирани плащания“.
Няколко часа по-рано унгарският еврокомисар вече беше обявил незабавното спиране на всички плащания и замразяването на всички бюджетни предложения за 2023 г. Пратеникът на Виктор Орбан вече нашумя веднъж преди две години, когато обяви замразяването на пакет от 214 милиона евро, предназначени за подобряване на образователните и здравни системи на палестинците, твърдейки, че учебниците в Палестина съдържат антисемитски език и подбуждат към омраза и насилие. Тези средства в крайна сметка бяха отключени миналата година.
About The Author
