Тези дни кандидатът за кмет на София от коалицията ПП-ДБ/„Спаси София” обяви публично, че се възхищава на Естония, която била преборила корупцията чрез „дигитализация” и затова привличала „предприемчиви хора от цял свят” да стават ЕЛЕКТРОННИ граждани.
Но какво значи това? Значи, че всеки може да си отвори банкова сметка и фирма в Естония за 15 минути, без никога кракът му да е стъпвал там. Това е точно като отварянето на кухи фирми (shell companies) в различните данъчни оазиси, което е една от най-грозните практики в света. Прави се с цел пране на пари, укриване на данъци и е причина за източването на ресурсите на човечеството към джобовете на една шепа свръхбогати. Скандалът „Панама пейпърс” беше свързан именно с такива практики.
Кухите фирми в Естония не функционират на практика – те нито извършват реална дейност там, нито отварят работни места, нито нищо. Просто са начин за укриване на данъци от страната, където фирмите реално извършват дейността си или индивидуалните олигарси получават/крадат доходи.
Освен улеснението за отварянето на кухи фирми, Естония е държавата с най-нисък данък дивидент след България (7% там, 5% у нас, 20% среден за ЕС). И именно този факт, съчетан с абсурдното „електронно гражданство”, е причина олигарси от цял свят да си изнасят парите там. Сега Терзиев ни го представя като отличен начин за „изкореняване на корупцията”, но бъдете сигурни, че някой ден ще избухне световен скандал „Естония пейпърс” – добре, че съществуват разобличителите. Едно от най-големите пранета на пари в историята е направено от английски фирми именно чрез естонски банки.
Докато световните олигарси ЕЛЕКТРОННИ граждани използват Естония за данъчен оазис и пране на пари, населението ѝ се е стопило с 15,2% от 1990 г. до 2021 г. – ИСТИНСКИТЕ ѝ граждани от плът и кръв просто я напускат. Защото данъчният рай за богатите често се превръща в ад за собствените си жители.
Ценностите на милионерите са коренно различни от ценностите на обикновените хора. Терзиев замазва очите с глупости като тази, че Естония преборила корупцията чрез дигитализация, а всъщност става въпрос за улеснение на грозната практика да превърнеш една страна в магнит за кухи фирми-измамници (наречени от него „предприемчиви хора”!). Дигитализацията сама по себе си не стига за тази цел, а е нужен и нисък данък дивидент, който пък е основна причина за сивата икономика у нас. Значи Терзиев иска сива икономика.
Но какво искаме ние? Истинско развитие на икономиката, отваряне на работни места, изкореняване на сивата икономика и данъчно облагане на богатите чрез европейска данъчна система, или сладки приказки, че привличането на фиктивни фирми е невероятно постижение и пример за подражание?
Истинска икономика или фиктивна – това е въпросът.
About The Author
