Уволнете цялото Министерство на образованието!

През 2017 г. получихме читателско писмо от учител, в което той даваше израз на разочарованието и възмущението си от състоянието на образователната система. Това се превърна в една от най-четените публикации в сайта ни (както и най-крадената – препечатвана е в множество други сайтове и социални мрежи без разрешение). Шест години по-късно авторът, който все така предпочита да остане анонимен, отново се свърза с нас с молба да публикуваме продължение на разсъжденията му за задълбочаващите се проблеми на преподавателстката професия, която продължава да практикува. 

……………………………………………..

Петък вечер е.

В отпуска съм, но не си почивам. Чудя се кое е по-добре – да съм на работа и да съм в час с учениците, или да съм в отпуска и да ме занимават непрестанно с работа, но не учителска.

Ей така реших да пусна в гугъл търсачката за моята статия, която написах доста емоционално през далечната вече 2017-та година. И да ме извинява господинът, пожелал да блесне, поставяйки името си след моите думи, но не е той авторът на статията “Уволнете учителите”.

Целта на предната ми статия бе да опитам да променя нещо в системата, създавайки обществен отзвук за ситуацията. Има някакви наченки на опити за промяна, но те са, меко казано, недалновидни и крайно незадоволителни.

Целта на тази статия е още по-амбициозна.

Шамар за всички. Събуждане. Обединение.

И… лечение.

И да ме извиняват и всички, които ще се засегнат за написаното от тук нататък, но ще пиша откровено за “живота от нещата”.

На който не му се четат нецензурни и нелицеприятни неща – да спре до тук. 

Но преди да започна с неприятните неща, искам да кажа едно хубаво нещо. Това е важното уточнение защо все още съм учител и май засега ще продължа да бъда, въпреки че през последните 4-5 години почти всяка седмица ми идва да си пусна молбата за напускане и да зарежа даскаллъка.

Да съм учител ме държи само удовлетворението, което получавам, виждайки как съм научил дете на нещо. Само това. Това усещане няма как да си го купя с всичките пари на света. И тази е едничката причина да стоя на тази нископлатена, но с изключително високи изисквания  работа.

Освен това и на мен ми трябва тъпата заплата на учител – още си чакам увеличението от януари тази година (за което се оказа, че пак е неправилно калкулирано, но с такива законотворци – такива неща се случват), защото обикновено я взимам, плащам си сметките и след 3 дни съм с около 500 лева до края на месеца. А се чудя как да си направя още едно дете. Щото май само в това има смисъл според последните данни от раждаемостта в клетата ни държавичка. И понеже и семейство имам да храня, би било твърде глупаво от моя страна да изляза с името си пред всички. Все пак живеем в България.

Това може би няма да е най-добре структурираният материал, но хем трябва да отговоря на многото коментари въз основа на “старата” статия, хем да понапиша малко и за актуалната ситуация в образованието и не само в него.

Не е леко.

Но нека си полафим първо за заплатката. От моята взимат около 24% данъци и осигуровки. Познавам сервитьори, които вземат доста повече с бакшишите от чистата заплата, която получавам ежемесечно, макар че нямат и 5% от моите умения и възможности (колкото и нескромно да звучи ).

Преди да стана учител съм бачкал много и различни професии. И хамалин съм бил, и готвач, и чистач, и още около 6-7 други различни професии. Скапаната и грозна истина за това, защо започнах като учител, е свързана с “привилегиите”.

Някога, в далечни времена, разказва легендата, учителят имал отпуска и през нея всъщност не се занимавал с работа. На празници почивал, в събота и неделя не работел, ваканции имало… Яко, нали? (Тук ръкавицата е хвърлена към хората от частния сектор – да ви е гадно!) Звучеше ми сладко на фона на това, че съм работил и по 16 часа 30 дни месечно за 300 лв. Спях 4-5 часа и после пак на бачкане.

На последната ми работа в частния сектор, преди да стана учител, пък така мощно ме изментриха, че думи нямам. Лъжи, лъжи и мноооого бачкане за нищо кинти (няма да споменавам обстойно за Коледите и Новите години, на които бачках и то с нормална надница, както и за многобройните нарушения на КТ не само в частния сектор. На много работни места да си ползвам отпуската бе все едно да си пусна молбата за напускане!)

Да вмъкна една забележка към вече възмутените от изказа ми – не съм в час, и аз душа нося и съм точно като вас, останалите, дето не сте учители, но много знаете как и какво трябва да се прави за българското образование (е тук настъпих дракона по опашката, YeZZZ фада мака). И към многознайковците и многознайките – трайте си, щото като не сте водили учебен час, нямате право да давате никакъв акъл! Тишина! Млъкнисар!

Второто сладко нещо, което ме привличаше към учителската професия, бяха слуховете за бъдещите увеличения на заплатите, а и като се сложеше и 13-тата заплата за цяла година – е направо бях запленен от бъдещата си нова професия. Кетапчето за учител предвидливо си бях намерил начин да си го изкарам докато карах вишУ образУвание, снимах си го на ксерокса и хоп – след няколко години се появи “Уволнете учителите” в най-журналистическия сайт “Барикада” (този път си търсете правата, пичове ).

Баси, като се замисля какви неща искам да напиша – ами грозни са. Даже и на бачи “Кико”, дето сега иска със “съратниците” си да отвлече вниманието на всички от важното с тъпото предложение за промяна на 3 март като национален празник, му казах относно образованието, цитирам (18+): “със стари §уP8и, няма как да се направи нов бардак”. И той се усмихна. И още едно вмъкване, към МОН – смешни сте с тези промени в програмите на учебния материал на дечицата. За пореден път искате да отбиете работата! Подавайте си оставката! Даже не знаете как да решите проблемите, защото не сте наясно с тях!

Та за заплатката. Ми малка е. Защото дори и малка част от учителите имат представа, какво е “плътност на учебния час”. Ще поясня. Това е времето, в което ученикът е зает. Но не с това да си чопли ноктите, да изтърква наночастици от протектора на смартфона си с пръсти, а да бъде зает с учебна цел в часа.

От различните училища, в които имах възможността да се подвизавам в годините, установих, че най-лесно и ЕФЕКТИВНО се работи с групи от 5-7 деца. Тегаво е много, когато бройката е 28 и нагоре. Ама нали знаете, това, което не те убива, те прави по-силен. Така че Оживех да пиша теа редове.

Малка е заплатката защото, за да си адаптираш учебния час за всеки един клас и всеки един ученик, и за да можеш на всеки нещичко да дадеш и то да е съизмеримо с неговите знания, възможности и предметно знание, си е трудно (да перифразирам – понеже контингентът от секакЪФ цвЕт е неграмотен, ама яко неграмотен, и за да може часът да е полезен, трябва да се измисли полу-малоумна задача, която да установи връзката между живота на ученика и учебния материал, упоменат в тези неща, наподобяващи учебници).

Тогава идва коленицата и бесеницата (поне преди години беше така) – трябва да се избира на кого да се преподава. Някои преподаватели избират да работят с 2-3 полу-грамотни деца. Други просто си „изпяват“ урока и не се интересуват, че вече учениците са различни. И са забравили, че да си учител, означава да си каймака на обществото. Да се усъвършенстваш постоянно и да се адаптираш към учениците.

Сега вече е доста по-лесничко. Със системната си политика най-накрая МОН успя да постигне хомогенност на неграмотността. Всички ученици вече са почти еднакво неграмотни и при диференцирането на часа вече не е нужно да се правят 3 нива – силни, средни и слаби ученици. Сега диференцирането има поднива на последното ниво.

За неможещите да пишат – даваш буквички да се упражняват, че после и домашно проверяваш.

Тия дето могат да пишат и са умни, им даваш за краснопис, че пишат по-нечетливо и от доктори.

След това продължаваш на горните нива и понякога даже успяваш да си преподадеш и част от материала, заложен в урока в неграмотно написания учебник.

Тук не говорим за ученици от малцинствата. Тук не говорим и за българчета. Вече всички са така.

За четящите от МОН бих искал да поясня, че по-голямата част от учебните години минават в опити  болшинството от учениците да овладеят ниво “запаметяване/знания” според таксономията на Блум. Малка част (около 3-4 деца в клас максимум) преодоляват и второто ниво (Разбиране), а вече лично аз си ги тормозя, когато имам възможност и с горните нива, ей така за тест, дали нещо изобщо ще стане. И от години вече не става. ОТ ГОДИНИ!

А някога имаше по един едноок, който да води всеки клас (мир на праха на Самуил и неговите войни, достойно защитавали родината ни някога…) Вече няма и “еднооки”.

За по-незапознаните читатели ще обясня, че практически нашите деца, които завършват успешно не само училище, но стават лекари, инженери и прочие, вече не могат да правят нищо полезно. Ама нищичко. И след това изречение, пък, поднасям извиненията си на ИЗКЛЮЧЕНИЯТА от младото поколение, които все пак блестят по световните подиуми по всички дисциплини, както и на тези, които не отговарят на последното негативно описание. Вие ще ме разберете и се надявам да ми простите за това обобщение. Но все пак искам и да си кажа нещата, и да не стане, и прекалено дълго, защото вече е!

Скоро децата на това неможещо нищо поколение ще влязат в училище. И вече става страшно. Ако искате да видите бъдещето, гледайте филмът “Идиокрация” от 2006-та година. Това ни чака, само че без капсулите за замразяване.

Пропуснах ли нещо? Ми май не – вижте бате Ицко. Вече е в парламента, а е “нормален Софийски дришльо”. Ми дришльо е, ама е един от малкото, които направиха нещо смислено. Потърсете инфо за това, защо е от малкото заслужаващи поста на народен представител. Не че го харесвам, ама на черното бяло няма да кажа). Той не е неграмотен. Той е от онова, “старото поколение” (извинявай, баче, ама сега фокусът е върху тийнейджърчетата, не се подсмихвай ), което учеше. И тройката беше 50-60 % знания!

Ииии как неусетно минахме на НВО-тата и матурите. КрасотЪ.

Скаличките на МОН за БЕЛ казват следното:

Сега който е грамотен, да си превърне точиците в проценти, като замени думата точки и на нейно място сложи процентче (%). Тоооочно така, браво.

Некадърнниците от МОН, толкова готино са го направили, че направо да ги разцелуваш. Някогашната тройка е станала петичка. Мммда – Много добър 5 за 60% знания. На времето за 59% се пишеше двойка.

Ми да. Среден успех в БГ за тази година ПАК  е 50% от някогашната двойка. Значи двойно оглупяване на нацията.

И още един факт.

ЗАБРАНЕНО е от МОН ученик да повтаря от първи до единадесети клас. Но достигнал до дванадесети клас вече може да не завършва и може да му се пишат двойчици за годината!

Всичко е много добре обмислено. На неграмотните няма да даваме дипломи за средно образование. Няма да даваме дипломи и на тези, които “нямат човек”. Така елегантно ще се отсява “плявата”. Или пък ще създаваме условия за корупция и пари „под масата“, за да се раздават дипломи за средно образование.

В действителност, в настоящата училищна система се защитава неграмотността във всякакъв аспект.

Със закон, от закона, според закона.

И всички трябва безропотно да си спазваме наредбичките. Щото заплатката, нищо, че е малотрайна, си ми трябва. Ми да, вдигнаха я, факт – но с колко? Преди взимах около 900 чисто и ми хартисваха някакви пари, защото се научих В ЖИВОТА да си управлявам правилно средствата, а не в УЧИЛИЩЕ. Пък сега взимам повече, но реално имам по-малко. С всички е така.

Завърших с доста добър успех училище преди доста години, но нищо полезно не можех да правя. Животът ме научи на това едва след това. И често си задавам въпроса, защо все още нищо не се е променило в тази насока! Защо училището ни учи само на теория, а после идва практиката, след училище? Не може ли хем да се направи така, че завършвайки, ученикът да може нещо?!

С приятелите често се събираме и говорим на образователната тема. И се обединяваме около извода, че :

ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА Е  УЧЕНИЦИТЕ ДА ЗАВЪРШВАТ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕГРАМОТНИ!

И тук да отворя една скоба повтаряйки се, че целта на предишната ми статия не бе да оплюя учителите (понеже имаше много хора, които не четат между редовете), а да „подсетя“ МОН да си изчисти редиците от нищо полезно неправещи хора, работещи на държавна работа.

Защото не познавам колега, който все пак да не дава всичко от себе си, за да научи на нещо учениците си, колкото и минимално да е то в действителност. Да, има някакъв процент учители, които петнят името на професията. И за това „плащат“ и останалите учители, чийто авторитет се подронва. Но както дори и при работниците в хранителен магазин има негодници, така ги има и във всяка една професия. Казвам го, защото го видях и в частния сектор, и в различните училища, в които работих през годините.

И тук малко ще повторя нещата за да дам яснота! Целта на предната ми статия бе да опитам да променя нещо в системата, създавайки обществен отзвук за ситуацията. И мисля, че се получи. Има някакви наченки на опити за промяна, но те са меко казано недалновидни.

Целта на тази статия е още по-амбициозна.

Шамар за всички. Събуждане. И обединение.

И това го пиша за читателите, които наистина не разбират, колко л@йняна ще стане ситуацията в  държавата ни съвсем скоро.

Обяснявам защо ползвам такива зле звучащи думи:

Имах възможност да се запозная в детайли с образователната система в нашата мила Родина.

Някога сме били в топ 10 на държавите с най-добро образование.

В следващите редове ще пиша за проблемите и възможните решения, които лично аз виждам.

Първо проблемът е на най-високо държавно ниво – целенасочената политика за неграмотност на учениците.

Как се постига това?

Първо – липсва образование за бъдещите родители.

Няма как да станат нещата, ако не се въведе ограмотяване на бъдещите родители на всяко едно неродено дете. Това трябва да стане задължително.

В момента има курсове за бъдещи родители, но тях ги посещават грамотните хора и тези, които имат време/възможности за това. А трябва да станат задължителни.

За да могат например тези неограмотени бъдещи родители да разберат, че до третата си година малкото човече не трябва да ползва телефон или да гледа телевизия/компютър повече от 5-7 минути на ден и то преди лягане, както бяхме ние някога по Татово време и след това, с “Лека нощ деца”. В интернет има многобройни статии за ДЕФЕКТИТЕ, които създават смартфоните у Вашите/нашите деца.

Второ.

Детските градини.

На тези колеги държавата трябва да им дава медали за защита на родината. Как може да поверите 30-40 деца на един или двама възрастни?! Пари ли нямате за това? Уволнете си 100% от администрацията и подайте ОСТАВКИ веднага и ще има пари за детските градини. В групи от по максимум 5 деца на учител е ЩО-ГОДЕ нормално да се провежда обучение в детските градини. Вижте във Финландия как стават нещата!

Няма как липсата на адекватно образование в детската градина да се компенсира изобщо някога в училище или в живота.

Който си мисли обратното, или е незапознат или … да!

Увеличете бройката на учителите в детските градини с 300%! Веднага!

Трето.

Ами върнете повтарянето в училище. Кой е решил, че е по-щадящо за подрастващия да му се подиграват като пълнолетен за това, че е неграмотен, вместо да повтори първи, втори или който и да е друг клас в училище?

Оставете подигравките, така от здрави хора се създават умишлено инвалиди (тук моля за дълбоки извинения от хората със специални потребности; за справка, на изборите гласувах за “СИСТЕМАТА НИ УБИВА”).

Защо в момента съществува само “повтаряне” в 12 клас?

Четвърто.

Кой е решил да сложи английски език в първи клас?

Кой?

Как влияе това на четенето и писането? И то на деца с увредени от дигитализацията мозъци?

Защо се избързва? Защо от промените, които готви МОН в момента, няма промени именно в първи и втори клас? С тази липса на промени вие, от МОН, направо не само, че защитихте тезата ми за Вашето уволнение, а направо опредметихте всяка една дума в моята публикация.

Защо в пети клас децата идват неграмотни, неможещи да пишат буквата А, или дори да събират едноцифрени числа?

Някой да е чувал максимата “повторението е майка на знанието”?

Защо са тези Национални външни оценявания (НВО)? Да отразяват обективно неработещата образователна система без да има адекватен отговор на резултатите? Гледам колегите, по чиито предмети се провеждат НВО, как се притесняват през годините и не им завиждам.

Защо има 10 учебника на различни издателства по всеки предмет и всичките са с грешки и неясно написани дори за учители?

Пето.

Защо нагърбихте учителите с толкова много писарска дейност, че реално дори и на най-младите и организирани колеги не им остава време и енергия качествено да си провеждат часовете, без да се прибират уморени “на парцал” и да се замислят: “а бе това ли е моята професия”?

Някога работата на учителя беше да си планира урока, да го проведе, да си направи анализ на резултатите след урока и да въведе корекции за следващия.

А сега това е на последно и най-маловажно място.

МОН да въведе яснота  какво трябва да прави учителя. Да се наемат служители, които да се занимават с писарската дейност.

Шесто.

Защо не се въведе задължителен няколкомесечен практикум за всички учители в частния сектор? И то преди да си вземат дипломата за учител! Нека да е описано в закон и финансирано от бюджета на МОН! Така няма да се натоварва бизнеса, а бъдещите учители ще са наясно, какво да искат от учениците си, за да ги подготвят ефективно за живота!

Как можеш да подготвиш ученик за нещо, което не познаваш и през което не си минал? Все едно професор по теория на Физиката да подготвя космонавти! Колко пъти в годините частният сектор е алармирал за фрапиращи разминавания между подготовката в училище и реалните нужди на бизнеса?

Ами нали именно бизнеса плаща учителските заплати. Не би ли следвало да получава това, от което има нужда? А не да му се “натрапват” кадри, владеещи до съвършенство губене на личното си време посредством използването на личен смартфон.

Седмо.

Спрете да пълните джобовете на определени хора с пари, изпълнявайки национални или международни проекти под предлог за подобряване на образованието. Пошло е! Дайте тези пари за горните ми предложения. Биха били многократно по-добре похарчени! Дайте достатъчно пари на можещите учители, останалите или ги обучете, или ги сменете. И много важно е да се уточни, че проблемите в българското образование се причиняват от всичко друго, но не и от липса на пари! Пари има, качество – няма.

Осмо.

Върнете ранното пенсиониране за учителите. Тази професия изхабява. Освен това времената са динамични и не може да искате от човек, който е на 60 години гъвкавост и адаптиране, каквато има 30 годишен човек. Малко го могат. Това е нереалистично.

И последно.

Кога МОН ще подаде съвкупно оставки и ще даде възможност на учителите да направят системата работеща?

Защото съм се наслушал всеки ден, как колегите се тюхкат, че каквото и да правят, нищо не се получава в резултат на огромните им усилия за преодоляване на образователното изоставане.

Да, драги колеги, нищо няма да стане. Нищо ново, а вместо това още повече ще затъваме в собствената си безизходица.

В момента, въпреки канските усилия на учителите, системата на БЪЛГАРСКОТО образование осакатява здравите ни деца и ги съсипва, защото е направена до съвършенство за това – да създава неграмотни лесно управляеми и лесно манипулируеми млади хора..

Това е система за ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕ на нашите деца, а не за образоване.

Болшинството от децата, които вече са в нея са “бита карта”. Прежалете ги!

Съжалявам да го кажа, но е така.

Въпросът сега е тези деца, които сега постъпват в детските градини, може ли да ги спасим от системата на ОБЕЗОБРАЗЯВАНЕТО.

Можем, но това означава, че цялата администрация на МОН трябва да подаде оставки. В МОН имат място само и единствено работещи УЧИТЕЛИ. Те трябва да напишат новата доктрина на българското образование. Защото в системата още работят учителите, които изведоха България на 10-то място в света.

Тези учители още милеят за България. Те не са получили пари под масата, за да спазват плана Ран-Ът за съсипването на България.

Техен отличен помощник биха били и младите педагози без много опит, но с много хъс и желание, които също милеят за една по-добра България.

Това съчетание от опит и нови идеи за мен би била правилната комбинация.

Така че моля,

УВОЛНЕТЕ ЦЯЛОТО МОН!

Да излезем и да го направим!

Време е някой да изхвърли боклука!