Класически прийом наблюдаваме тия дни – пуска се някоя мръсотийка във вентилатора и докато публиката се заплесва по ефекта, набързо се свършва истински голямата мръсотия.
На такова отклоняване на вниманието ми прилича изпълнението на превъзбудилия мрежовия си балон депутат и издател, заиграл се от парламентарната трибуна с физиологичен атрибут на нашумял противников депутат.
Но за по-широката част на отдавна обръгналата на такива номера публика просто е омерзително това да е темата в държавата, докато пред очите ни безсрамно се готви франкенщайнско управление между уж опониращи си политически сили, готови на всичко за изгодно геополитическо полягане. Толкова сюрреалистично и цинично е това и толкова откъснати от действителността са тези готвачи, че чак да ти дожалее за тях при гледката как самодоволно си пържат хем-енд-егса под бащинските напътствия на Дон Банкеоне върху кратера на вулкан пред изригване.
Не искам обаче да пропускам и още един изблик на умопомрачителния депутат и издател, с когото започнах – точно преди да оскверни с „къси букви” трибуната в Народното събрание, той се изока в профила си във Фейсбук и срещу една от най-добрите съвременни български писателки, издавана при това от над 20 години от собственото му издателство. Заклейми я като „путинистка”, не защото тя някога е писала или казвала нещо по темата за побъркалата света война в Украйна. А защото – забележете – е посмяла да пусне на своя профил във ФБ линкове към мнения по темата на други хора, които депутатът-издател не харесва… Свобода на словото, а?
Става дума за изключителната Бойка Асиова, шлифовала писателската си дарба и с дълъг журналистически опит. Тя току-що дари читателите с новата си книга „Благ мехлем”. Та по повод пощръклелия и срещу писателката персонаж от цирковото НС, бих предложила на всеки желаещ да отвори тази книга на страница 229 и да прочете думите на Бойка Асиова: „Човек може да бъде трогателно глупав. Такъв се е родил. Трогателно прост не може. Човек не се ражда прост. Простотията се отглежда”.
Това е. Отгледаната от търпимостта на всички ни простотия се покатери като пословичната маймуна на високия клон и всичко ѝ личи вече. Вината е обща. Време е за събуждане. За още едно късо Народно събрание и за нови избори. Всуе се стараят денонощните заклинатели от екраните, които не спират да ни плашат с този най-читав инструмент на демокрацията.
А Бойка винаги ще си е Бойка. И книгите ѝ винаги все ще се четат. И разумните издатели (дори на същото издателство, както стана ясно) все ще я издават.
Пък плювателите на Бойка, горките, понеже за това занимание все отдолу нагоре трябва да я гледат, са само за ожалване под онова, което ги накапва обратно.
Но то е бял кахър, наистина, пред боботенето на вулкана, което се правят, че не чуват.
About The Author
